musicman (нов съм във форума и не ми е ясно дали трябва да сложа ^)
Аз не се притеснявам за моното, защото имам и GP-10. Страхотен е. След дълги проучвания в нета се оказа, че е по-добър от 55-цата. Също така (пак по съвети от мрежата) сложих GK-3 адаптера не на основната китара (пък и S Ibanez-а нямаше и място с тия 24 прагчета- едва са събрали пикъпите ) а на един Скуaйър (разбира се със сложено лого и капачка Fender заради маниаците, които винаги след концерт ми оглеждат китарите, като че ли това е най-важното). Просто не мога да Ви се нахваля какви звуци вади това нещо. От народна банда ме викат да им свиря с бленди на гайда, кларинет, саксофон...
Но по темата. Малко ретроспекция. Аз съм от поколението, започнало да свири с Вермони в провинцията. А след това съм виждал и чувал какво ли не. Прегледах линковете на някои участници във форума и останах с впечатлението, че почти всички са "самодейци"- в добрия смисъл на думата, т.е. свирят за кеф. На времето, почти 14 години бях професионален музикант (разбирайте в кръчми и по сватби- навремето в един 25-хиляден град имаше 4 ресторанта и поне в 2 от тях имаше жива музика- бендове от по 4-5 човека- хубави времена за музиканти). И след като вече обясних ситуацията, ще Ви споделя, че тогава не ни беше много важно, пък и нямахме възможност, какъв ти винтиж (тогава му викаме ретро) звук имаш. Една-две репетиции на седмица за нови песни и всяка вечер свириш едно и също. Пък и тогава в провинцията нямахме възможност за се добираме до качествени неща. А при заплата около 150 лв. (за сватба- по 50 лв. на човек) един Шур беше към 7-800 лв. Аз си купих Страт, правен в Пловдив, за 700 лв. и си я харесвах много, повече от Галаксиса (купен с връзки от Чехия).
Сега, когато в къщи имам 18 камиончета и процесори, съм си стъкнал някакъв звук за Хард рок (май само моето поколение прави разлика между Hard и Heavy). Моето мнение е, че не е хубаво в политиката, спорта, религията и музиката да има фанатици. Ако в къщи си държиш един 100-ватов кютюк, то обикновено е защото те кефи, можеш да си го позволиш и можеш да се похвалиш (комшиите едва ли го разбират като похвала).
Харесват ми съветите на някои съфорумци- отделяйте време за свирене. Другото, повЕрвайте ми, ще си дойде само. А пък и някой във форума беше споменал, че не китарата прави китариста. За един голям артист и група е по-лесно- той си харесва някакво звучене и обикновено свири с него, за да е разпознаваем. И когато ние свирим кавъри на различни групи, би трябвало да търсим тези звуци, наподобявайки възможно най-точно оригиналите. Ето затова, моя опит показва, че мултиефектите и синтезаторите вършат по-добра работа от самотните камиончета, колкото и прехвалени да са те. Е, ако свириш метъл- там е лесно, волумето и гейна на хай, само че мен всякакви експерименти с еолийски, миксолидийски ладове и с какви ли не маками ми дразнят ушите. Отделно, сигурен съм, че и членовете на групата, ако не знаят текста наизуст, често не могат да разберат какво пее вокала .
Та... след като си взех първия синтезатор, започнах да разбирам, че скъпите китари и пикъпи вече няма да се продават толкова. За една китара вече най-важното ще е да не се разстройва и да е удобна за свирене. За останалото ще се грижат синтезаторите. Сега има COSM технология, навярно ще се появят и други. Пробвах GP-то и с 10 и с 25 киловатова апаратура. Е, звучи си. Предполагам, че много колеги ще се нахвърлят да ме убеждават, че скъпите Джипсъни звучат страхотно, ама аз отсега казвам, че вече са си намерили майстора и бъдещето е на технологиите. Наистина, "Традициите не са това, което бяха". Знам, че колкото и да ми е скапана колата, колкото и да ми е дебела жената, ще си ги хваля, защото ги обичам. Правете го и Вие на воля, ако обичате "оръдията на труда си".
