Tehanox

Прелюдията - лесна работа и следвам чувствата си, полифоничната част - следвам повече вътрешни правила и е като пъзел. Не съм убеден колко процента е фуга, но се опитвам да "разбия кода" . Използвам тема естествено но и нещо като контра-тeма която е по-свободна и не е много обвързана с темата хоризонтално а по-скоро вертикално. Имам още доста работа естествено - ако някой се е опитвал да пише фуга да звънне?

Пиано - прелюдия и опит за фуга с малко по-силни модулации

I would rather write 10,000 notes than a single letter of the alphabet. Ludwig van Beethoven

trendkiller и CyberGene ти отговориха. И има страшно много уроци в ютуб - за времето в което пишеш в тази тема можеше да си се научил вече, просто търсиш Pivot Chord Modulation How To Modulate Smoothly From Key To Key Ето един урок с бърза приложимост: Use the formula I, iii, V(of new key) I (new key) ...иначе си мислех че тези неща ги знаеш и питаш за нещо "по-така" хаха И не бъркай Prokofiev със Stravinsky. Prokofiev е по-премерен и хармоничен, част от приома му както написах е че понякога налага "случайни" ноти извън използваната гама за да обогати "цвета" на акорда, друга е работата че е възможно да използваш и два лад-а един върх, друг

Това "Poliphonie eine" има липса на каквато и да е игривост. Механично е отвъд това че е изсвирено от компютър...Трябва да смесваш различни нотни интервали според мен на различните гласове за да се отделят, а и мелодиите трябва да са леко по-дръзки, отчетливи. И канон ли трябва да е защото не звучи като канон? А защото говориш че си "строг класик" - Бах говори за cantabile style - тоест изсвиреното да има и вокални свойства. Сигурно си го учил - 15-те му "Inventions" като добър пример. За хармонията щом си я учил толкова години - май никой тук не разбира добре въпроса ти? Какъв е проблема да модулираиш - да преминаваш през различни ладове и да като използваш тъй наречените Pivot Chord, пък и без тях пак се прави? От друга страна може да потърсиш анализ на хармонията или да си направиш собствен на Sergei Prokofiev - тъй като той се слави с използването на няколко независими лад-а едновременно (понякога). Prokofiev sticks to harmonic rules and uses functions of harmony that would be recognisable to Bach [Read the Rifkin below]. What he does to make his music interesting and witty is to superimpose keys over one another, throw in random notes to increase the colour of a chord and to generally lark about somewhat.

Я виж ти - не знаех, мислих си че ноти се използват само в Барока.

Не разбирам особено пък и е по-добре като си трайкам - че с чорапите ще ме изядат хах, но тези правила са основа да не звучиш дисонантно и да получаваш правилни резолюции според ушите на барока. Ама то музиката не е просто да не звучиш дисонантно и да имаш правилни cadence-и. Има шанс например да направиш нещо "неправилно" което обаче да те привлича особено - именно защото звучи странно. Какво правиш тогава? Ако съумееш да го имплементираш с по-традиционна хармония, някак средния път - е най добре, но може и в крайност да отидеш, кво толкова - да композираш е да изразиш себе си - не да изразяваш книга по хармония. В смисъл това естествено ако не искаш да композираш поп и по-консуматорска музика, въпреки че вече и там падат яко парадигми... Слушай Rick Beato, има много яки теми в канала си - какво има да каже по въпроса: Реално идва момент в който сякаш "узряваш" за по-"неправилните" комбинации, възможности. Все пак се нарича музикална теория, не музикални закони...

Пише че композира от 7 години, логично ми се стори да знае как да модулира и да не пита за това - а за дисонантните и свободни възможности. Ето за хармонията на Ставински http://mtosmt.org/issues/mto.13.19.2/mto.13.19.2.ewell.html Ако не - trendkiller дава най-правилната насока. И има толкова много готини уроци за модулация, особено в ютуб. Примерно https://www.artofcomposing.com/the-art-of-modulation-part-2-common-chord-modulation

Чета от английски теория - cadence си го преведох свободно и без да се замислям. При произнасяне на английски cadence звучи повече с отколкото ц. Исках да помогна с това което зная, не да съм върха на хранителната верига - не само че бъркам но и се уча. Не видях друг да предлага нефункционална хармония като опция? Stravinsky explains the “short history” of harmony thus: “chords gradually abandoned their direct function of harmonic guidance and began to seduce with the individual splendors of their harmonic effects.” “The contemporary ear demands a completely different approach to music.” Finally, in 1969, recalling how composers were taught in his time, he also mentions lessons in harmony and immediately notes parenthetically: “consult a dictionary”—you’ll find this old-fashioned science there! Stravinsky even precisely dates the historical period when harmony existed—between the middle of the seventeenth and the middle of the nineteenth centuries.(4) Moreover, he adds, “before Bach no one wrote harmonically.”(5)

Прочети пак какво съм написал - хич не си ме разбрал. Имам в предвид композиционен център - от типа на каданс, кулминация - на къде отива и се завръща самата ф-ма на композицията! - А при нефункционалната хармония има друго нещо - там всяка нота си е стабилна и няма нужда да се движи нанякъде и няма каданси. Та този тип хармония помага много за "липсата на център"

Може да ги разглеждаш и като подобни, но само до някъде, защото с нефункционалната хармония... се стига до там - че да не е необходимо да търсиш реално хармонизация. Вид нефункционална хармония - пандиатонична Pandiatonic music typically uses the diatonic notes freely in dissonant combinations without conventional resolutions and/or without standard chord progressions, but always with a strong sense of tonality due to the absence of chromatics. Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Pandiatonicism Общо взето описание на музиката на Игор Стравински

- Не е необходимо да няма център, може и да смесиш функционална с нефункционална. Ето доста по-широко обяснение на идеята: Слушай този пример: https://www.youtube.com/watch?v=JJ90ZT_JKCk

Едва ли разбирам повече от теб, но преди седмица си чатих с един познат който е доста по-навътре и на въпроса ми как да създам композиция която няма център той спомена нефункционална хармония, като пример даде музиката на Ozric Tentacles Направо копирам какво ми написа, надявам се и за теб е полезно: При функционалната хармония има много каданси. Тя се върти около каданси. И създаване на гравитация между тоновете. Всеки тон иска да отиде някъде - например секундата иска да стане терца. Лийдинг тона да стане тоник. А при нефункционалната хармония има друго нещо - там всяка нота си е стабилна и няма нужда да се движи нанякъде и няма каданси. Та този тип хармония помага много за "липсата на център" Идеята е, че отделните акорди нямат функционална връзка. В традиционната хармония всеки акорд е предпоставка за следващия - например доминантния акорд си иска след него да чуем тоника - докато тук няма такива неща - мажеш как ти падне. Като живописта в музиката е. Не че няма структура и че отпадат всякакви правила и пинизи - просто крайният резултат е по-близо до "липса на център" - Значи постоянно модулираш? Не. Пак си има тоналност - няма нужда да модулираш. Просто акордите нямат функционална връзка. Акордите не се базират на терци и петици в тая хармония и не са стандартните мажорни, минорни и т.н. акорди - а по-скоро са техните най-изкелефирчени инверсии.

Бахти животното Малко му остава и фугата ще изсвири... има много яки неща Адам!!!

Дано успея да те докосна с това тогава - изцяло е в "емоционалната графа", поне за мен: http://https://soundcloud.com/lyubomir-ikonomov/petty-note

кеф. ето това е линка

"Мъничко" ще се измъча да ударя звученето на Бах, захласвам се по дисонанса, и нарушавам прекалено законите на контрапунта. Но пък винаги се водя от вътрешна логика, ако чуеш-чуеш. Последното ми чудо - рондо в минималистична форма с полифоничен състав от няколко мотива, за секстет струнни

Мега яко пич ама според мен ти трябва още един пласт с някаква мелодия на високи. разцъках съвсем случайно нещо върху твоя звук и стана - а беше и друга гама даже

уХА Казваш че съм постигнал музика в която няма никакво настроение? Изслуша ли това? Ако твърдиш че си неспособен да усетиш настроение слушайки го - Може би съм някакъв зъл гений? В смисъл това ще е прецедент в изкуството- музика без настроение - Уха! Реално за такива неща съм чел във фантастиката на Клифърд Саймък - музика и изкуство от извънземни светове - толкова необозрими и невъзможни за човешкия ум който просто увисва и е неспособен да ги възприема... Но лично за мен тази композиция описва даже конкретни неща но не виждам как бих се вместил в концепцията на думите (нали за това е музика )- и за това съм я оставил с име Prelude №II. В музиката която създавам има ноти, има и мелодия и акорди и ритъм и структура. Чу ли някъде да грухтя че да я наричаш "експеримент с звуци"? За мен както в живописта (да речем тази на Паул Клее) така и в музиката съставните части сами по себе си са способни да носят настроението. Защо поглеждайки ето тази картина изпитваш настроение? Paul Klee 1929 Или и тук си равнодушен? Смятам че част от музиката ми е много близка до начина по който Паул Клее създава картините си. Аз се вдъхновявам от нотите и комбинациите помежду им по същия начин по който тези цветове и техните комбинации са положени. -------- Ако трябва да определям - музиката ми е абстрактна - но термина е глупав. Музиката по принцип е най-абстрактното от изкуствата.... Но ти тълкуваш думата "абстрактно" крайно неправилно. Ако тълкуваш музиката ми като "абстрактна" то е противоречие да търсиш едновременно с това и някакви обяснения или контекст за нейното съществуване извън нея. По дефиниция "класиците" които изброи създават именно "абстрактна музика". Предполагам си искал да кажеш "концептуална музика"? - от концептуално изкуство? Това в какъв ред на мисли го споделяш щом самия ти харесваш Бах? Именно корена на европейската музика Бах е гледал на музиката като "звучаща математика" и математическа наука.Почти всички от неговите композиции са канонни, фугови пъзели в правенето на които той е намирал голямо удоволствие - но и нещо отвъд - наука. Bach and his contemporaries were of the notion that music was a science..."sounding mathematics" in Mizler's words...therefore reducible to theorem and law. Bach's concurrence with the notion was demonstrated by his membership in Mizler's Society for Musical Sciences...joined in 1747 while composing the Musical Offering...for which he not only submitted the thirteenth canon of the Fourteen on the Goldberg Ground but also composed the Canonic Variations on Vom Himmel hoch. If Bach believed that music was a science, he may have conceived of canon as a window through which it might be possible to glimpse its laws. Given as we are to understand the eighteenth-century compositional ideal of elaboratio...the development of ideas from a single theme (inventio)...Bach's fascination with canon was more than entertainment. източник Аз само загатнах как се вдъхновявам в процеса създаване на композиции като ето тази . Чиито корени и структура са именно "канонни". Изкуството - създаването и възприемането му са според мен игри за играещия Homo Ludens. Пък когато игрите се нарушават - се и създават. Естетиката е отвъд рецепторно понятие, не просто продължение на рецепторите. Не бих се ограничил нито в начините с които възприемам нито как създавам - музика. Нещо повече - ако има свобода за мен тя ще е в изкуството. Колкото до по-лекия фюжън който обещах - следващите три за пиано са хомофонични и по-ритмични може би имащи по нещо тип Филип Глас: едно две i и три

Добре си забелязал. Даже съм си мислил да ги кръстя нещо от типа на бурени; плевели; тръни. Самия строеж на макро частите, мотивите е изключително ала-прима (случайно от към чувства, даже случайно от към преследване на самите ф-ми). Общата цялост постигам чрез по-отдаден синтез. Но даже и обратното да е - трудно ще разбере слушателя. Защото често в създаването им не се водя от принципа "как цялостно звучи" или преследването на "определено чувство" а просто имам желанието да смеся определени тонове с други, или определени форми с други - Без това да довежда до търсен ефект/чувства освен неминуемо това което чуваш - което веднъж може да се опише и като неяснота или случайност - но от естетическите търсения от които изхождам следва друго(естествено не за всяко ухо). Създаването - особено на електронните пиана които съм постнал тук беше почти изцяло интелектуално занимание - и нищо общо с да речем това което би се вписвало в идеята за създаване на рафинирана композиция с определен търсен ефект или настроение. Точно тази граница се опитвам да предизвикам с тези неща. В някои от тях съм вложил самоцелно използването на канони и полифония - само заради желанието ми да чуя същия (често лишен от смисъл) мотив на "втори/трети глас" над първия. Реално за да създавам такава музика в която просто надделява моето задоволство от взаимовръзките между тоновете и формите им (за това съм кръстил и темата -от любов към нотите) се нуждая и от тази база върху която да посея моите "плевели" или "дрънканици". Може би от там се бъркаш че нотите ми са случайни - те са - от към чувства. Въпреки че създават по своему нови - веднъж когато съм се освободил от преследването на такива...това е отчасти красотата която преследвам - самия потенциал на нотния материал сам по себе си. Но начина по който съм ги създал има своя голяма вътрешна логика и логически континиум (до доказване на противното хаха) --- Съжалявам наистина че са ти скучни - това е проблем който изхожда най-вероятно от тяхната непосредствена неясност. Аз за съжаление съм неспособен да давам преценка за своите творби - но като слушател съм развил глад към неясни - понякога трудни за слушане творби (такива - поради ред причини, прилагателни започващи от "прекалено интелектуални" - до "прекалено аборигенски" ) и съм по-скоро отблъснат от съвременните опити за преписване от класиката - която втора цел е преследването на някаква дословна красота. Има един цитат на Гьоте който харесвам- Възприемането на качествата на обектите около нас е непосрествено - те съдържат тези качества в тях - докато за да видим качествата на изкуството е нужно да ги допълним от себе си. Сърби ме да попитам към каква конкретна естетика изпитваш най-силно влечение за да направя опит да се реванширам може би с някакъв "фюжън" (естествено със леко...казано...силния риск всичко да приключи с гръм и трясък - но тоз жълтия описва всичко - )

Яко яко пичове а текста е.......

Веееетрове.... --- дойде време за беритба ето каква е реколтата Едно доста хроматично, второ някак лирично, трето по минималистично пиано:

Разкажи-ще ми е интересно? Може би имаш в предвид че се опитва да прави по-богата вече съществуващата система вместо тотално да отрича западната музикална традиция и да започва от условната кота 0-ла както господин Harry Partch например?

За да композираш просто трябва да започне да композираш. (лично мнение) Даже не е необходимо да можеш да свириш на традиционен инструмент както дадох примери за такива музиканти. Нито да завършваш академии, нито теория на музиката е необходимост както също дадох примери. Лично за мен теорията е важна - не зная защо стана това объркване че не е. Просто и тя не бива да е спънка за автора на темата или пък лимитация както Miles Davis е почувствал. Други композитори просто не се задоволяват със самата теория на музиката - и преоткриват своя теория на музиката - както са направили например: Arnold Schoenber Iannis Xenakis Harry Partch John Cage Karlheinz Stockhausen Edgard Varèse La Monte Young Като гледаме на тях и като на пионери, освен композитори. Да преоткриваш нещата според мен е САМИЯ път да твориш-композираш. (особено изкуство)

Не не не стой! Тука става някакво много голямо объркване като цяло?! НИКЪДЕ не казах че теорията не е важна. "Свиренето" обаче не е теория. Аз просто казвам че е възможно свиренето да се замени непосредствено с композиране. Всички примери които дадох - са автори които просто изгарят да създават. За тях композирането Е вид свирене! Както във свиренето ставаш по-добър така и в създаването се става по-добър. Едва ли щеше на Aphex Twin, Autechre да им помогне свирене и пръстовка. На тях им е помогнало композиране. Нямам против ако не ги харесваш - всеки има своя естетика. Ако отричаш методите им обаче и това че създават пълноценна музика със тази методика...... Именно. А и слушам музика точно както бих наблюдавал картина. Не само че не мога да помогна на хора, които искат да напишат песен в конкретен стил - но и изобщо не зная дали мога да помогна на някого. Нещата които написах обаче са именно нещата които ми бяха старта на мен - за това и ги споделих. След тях съм натрупал и доста други - но как да ги пиша???На кого да ги пиша??? Кой съм аз да ги пиша??? А и повечето са силно интуитивни и сам си ги разработвам. За мен това което е музиката е звук към който се чувствам привлечен. Нещо много свободно. Бих харесал всичко което може да ме очуди и разшири границите за това което наричам музика. Музиката трябва да е предимно изкуство и по-малко жанр. Харесвам и неща в които мога да чувам нови елементи ако ги преслушам втори, трети път. Забелязал съм че често такива неща не звучат "добре" от първия път. Ама не съм робот, не съм тук да говоря принципно. Заставам зад думите си и телом и духом. Не вярвам че който и да е индивид е способен да вижда или чува неща без самия той да ги преоткрие за себе си - от ниво 0. В академиите и всякакви училища за изкуство се създава и преподава култура. Разликата между култура и изкуство е че едното е мъртво а другото е живо. В академиите за изкуство не се насърчава личната иновативност и експериментиране. А и това е антипод - някой да насърчава личната иновативност у други го!!! Ще падна от стола!!! Най-лошото е че Art академиите изкуствено симулират този вътрешен ентусиазъм у учениците. Така че хората които излизат от системата често осъзнават че не са за този вид работа и се реализират като нещо съвсем друго - или продължават много близко до академията защото искат да се върнат по някакъв начин към академичната утроба-среда-майка. Във всеки случай вярвам че за да говорим за изкуство - то трябва да е иновативно и академичната среда-майка колкото може да помогне - толкова и напълно да при-спи. Пикасо: трябваше ми цял живот за да мога да се науча да рисувам отново като дете. Историята на Джими Хендрикс е че е намерил веднъж еднострунно укалеле в боклука. Той е преоткрил - всичко от ниво 0. Чувал е със собствените си уши. Както и Бийтълс : in a 1980 interview, John Lennon said, "None of us could read music," ... "None of us can write it. But as pure musicians, as inspired humans to make the noise, they are as good as anybody." Както и мнооооого други. Ето 10 от тях http://www.nairaland.com/2408051/10-legendary-musicians-never-learned Липсва Michael Jackson в листата - който също не е знаел ноти. Не мисля така. Може да дадеш естествено своята гледна точка над нещата. Но да кажеш че е единствения подход...