JacksonSoloist

Много общо има с теорията, защото знаейки грифа и формулите на акордите и скалите, можеш да свириш всичко навсякъде, не да се ограничаваш до бокс шейпове. Така и транспонирането и всичко е много по-лесно. Езикът е универсален, независимо от инструмента - китара, бас, пиано. Това, което си гледал на Бонамаса да прави е тръгва примерно от F шеста струна първо прагче и свири всички октави. Това за скоростта идва с времето и практиката, както всяко друго нещо, кое по-бавно, кое по-бързо, кое иска месеци практика, за да го усвоиш до желаното ниво или скорост на изпълнение.

cycle five и circle of fifths е едно и също. Влез в Rutracker.org и си дръпни от JamPlay на Brendon Burns уроците за интервалите и цикли 2 седмици. Търси го в някой от торентите theory and improvisation мисля, че беше. Обяснява много бавно, внимателно и подрбно.

Ето и моето мнение и аз как съм ги научил. Първо трябва време много ясно, като всяко друго нещо. Има по-интересни начини за запомняне и полезни в дългосрочен план. И аз преди пробвах метода на Cycle 5 или Circle of fifths, но не ми беше интересно. Добър вариант е научавайки 6-те струни след това всяка по една от свободна до последното прагче или до 12-то, понеже знаем, че след това се повтарят. Правиш го това всеки ден 1-2 седмици по 15-20 мин и ще ги запомниш. Cycle five се използва за всичко - визуализация, акорди, арпежи, скали, като в комбинация с CAGE System си дава резултати. След като се минат на една струна вариант е да се започне с интервалите пак по Cycle Five, като се започва с октавите. Това е супер полезно по-натам за всичко - скали, арпежи. След това се минават всички интервали. И така научаваш хем тоновете и всичко нужно на един китарист за имппровизация - позиции, скали, арпежи, акорди. След като се научат, след това знаейки формулите на Мажор, Минор - 1-3-5; 1-b3-5, и добавайки и 7 - 1-3-5-7;1-b3-5-7 за акордите и арпежите и формулите за скалите, след това можеш сам да си откриваш всичко и просто местиш спрямо тоналностите, в които искаш да свириш. Добър вариант е след това да се научат най-използваните тоналности или така наречените friendly keys, като E Minor, A minor, G Major, D minor, C Major. F# Minor също е често използван в рока и метъла, както и B minor. Keys като Bb Major по-скоро са популярни в джаза.

Наскоро се натъкнах на едно двд на Alfred, наречено Shredding The Blues с автор Dave Martone. Адски много интересна и синтезирана информация има. На практика покрива почти всичко нужно за отваряне на грифа. За мен едно от най-добрите двд-та. Скоро мисля да го мина,че напоследък ми се поизчерпаха интересните източници. Дори само с това двд човек би бил зает доста време, за да абсорбира всичко, което е и идеята - всеки ден да се учи нещо ново и интересно. Аз не спазвам това правило, свиря си неща, които ме кефят, макар и разнообразни и покриващи какво ли не от ритъм до всякакви техники. Все пак съм си по-скоро метъл китарист, не джаз или блусар. Определено за начинаещ особено двд-то е жестоко, стига да се започне бавно да се свири всичко от до. За по-напреднали китаристи с теория, тонове по грифа, Ладове, шейпове, двд-то би дало не малко нови идии за импровизация.

https://soundcloud.com/acksonoloist

Здравейте. Днеска си дрънках е така за кеф без зор и ми изникнаха някакви идейки, и реших да споделя . Седя си, свиря си и си мисля:"Човече мога да измисля 100 рифа",та ето някои от "изреските", които направих. Записвал съм със Зуумчето. Струните малко са старички, на месец някъде, маалко е глухичък звукът. Съпоставям с предишни записи отпреди време. От повече от година не бях записвал с рекордерчето и съм позабравил, явно другия път ще увелича чувствителността, за да е малко по-силен звукът. Подчертавам, че това не са готови записи за каквото и да е и всичко е така изсвирено без планиране и не е перфектно, просто импровизирано. А и днеска две сефтета - на зуумчето и профил си направих в Soundcloud. Та, ето от днес някои рифчета. https://soundcloud.com/acksonoloist/noodling

Като гледам една втора китара с дисторшън и соло, макар и не толкова бързо,а в контекст на песента, няма да дойде зле. Пробвай, ако не си пробвал, D minor - The Saddest Key и мой любим. A minor си е класика де и една от най-използваните тоналности.

Преди години на една от първите ми китари евтин Washburn, имах същия проблем. Тогава нищо не разбирах и го бартерирах за Yamaha RG-112, която беше доста добра entry level китарка за начинаещи. При нея нямах този проблем. С Jackson-a веднъж, от както е купен преди 3г в самото начало се скъса първа точно при бриджа. Изшкурих малко каналчето, стана по-гладко и от тогава никога не съм късал струна, където и да е, и то при условия, че яко заглушавам всички струни при интензивно свирене с часове. Може би трябва и да се внимава и изгради техника, където да не се натиска кой знае колко, като се заглушава, особено при downpicking и gallop и reverse gallop на горните струни и бендове на 1-ва и втора. Така в дългосрочен план се изгражда навик на свирене и освен, ако наистина китарата няма проблем, никога няма да се къса струна. Разбира се не сме застраховани, ако в годината 2 пъти се скъса след сериозен бенд или нещо, не мисля, че трябва да се счита за проблем, а лош късмет. Е, аз не съм късал, въпреки че яко е изтезавана китарата през годините, нищо че изглежда като нова .

Дисекция на Alternate Picking. Забравих по-рано да го постна. Няма повече какво да се каже, освен да се изгледа внимателно и след това да се прилага. Евала на пича, отделил толкова време.

Колега, дай да не споменаваме за Jackson-ите, че са ми слабост, и един ден ще си взема custom, но темата е за ESP, така че да се придържаме. От снимките ми хваща око MH401, като фен на супер-страт дизайна. Иначе предпочитам МH-1000 Evertune, или по-стария вече H-1001FM. И за да е перфектната ми китара я искам с Ebony Fingerboard, но са Rosewood. M-1000 бялата също ме кефи, но да беше с фиксиран бридж и по 3 ключа на хедстока, а не 6.

ахах, много забавна тема, и аз това си помислих - че си търси компания за кафе, но се учудих малко от часа: ). Е как, сутрин не мога без кафе от 5,6 годинки. Ободрява. Но само сутрин, следобед много рядко, да не кажа изобщо. Следобед пия зелен чай, вместо кафето и той има кофеин. Примерно обичам към 4-5 да си направя и си посръбвам, докато свиря до към 8. . Аз съм с машина за Шварц на Мулинекс. Много качествена от 1998-ма!. Съмнявам се да се правят вече толкова качествено. Иначе съм "за" да ъпгрейдна с едно Делонги за еспресо по-натам. Иначе като марка Нова Бразилия купувам.

На Gambale това е от двд-то Chop Builder. Eдинствено използвам за загрявка секцията, която е triplets в/у Am7 chord. Има го на Guitar Pro в нета. Добро е. Достатъчно е като започваш да свириш, почваш да кажем с него не повече от 10-15min всеки ден, няма смисъл повече. То за това е създадено, не за да се харесва, а, за да изгражда техника и механика. Хубаво е, защото развива alternate picking и започваш с тремоло на една струна и постепенно минаваш на всички струни, това е добра загрявка.Също има известният му "прочит" на Sweep Picking-a с двд-то Speed Picking, не че е лошо, просто не ми допадна, явно защото повечето неща, като концепции съм ги минавал преди да попадна на неговото. Също и видеото му за Ладовете - Modes No More Mystery. Не ми хареса. Препоръчвам на Danny Gill 7-те двд-та за Ладовете. Най-ми харесаха за Локрийския и Лидийския. п.с. Искам да вметна, че за начинаещи тези двд-та общо взето не стават, в смисъл трябва да се има елементарни познания по елементарна теория на музиката, за да се разбира какво говорят авторите и за да се измъкне максимума от тях, естествено и английски. Иначе да с Guitar Pro файл да кажем, ако ти е бързо намаляш скоростта и свириш, както ти е удобно и постепенно увеличаваш след като свириш без грешки на твоята си скорост. Това важи за всичко.

Личи си за Рик Греъм, че е минал през класическата китара с този Hybrid Picking почти непрестанно. Легатото му наистина е много добро, и от най-добрите, които съм виждал, като лекота, много сила и стамина има в лявата ръка . Стилът му като цяло не ми харесва. Гледах тези дни двд-то му The Art of Improvisation. Не ми хареса, нищо ново не научих. За начинаещ ще е пък объркващо и обезкуражаващо колко много има да се учи, докато ти се "отвори" така да кажа грифа. Обеснява, че свири по шейпове и позиции основно и за да можеш да импровзираш, първата стъпка е да научиш 5-те позиции на Пентатониката и 7-те на Мажорната Гама, хармонизирането й, арпежите. Основно ползва за визуализация three note per string. Има 9 секвенции в PDF-а и са полезни за легато .Изрових отнякъде на Анди урок на песента му Demons - солото, много яко в Eb. Еми, накефих се днеска на макс - 6,7 лика са като цяло, но покриват целия гриф(то от Анди не се очаква друго). За мен като начало, да трябва да се запознаеш с позициите и с времето ти се наслагват в мускулната памет, но оттук насетне най-добре да се хващат сола на любими изпълнители и да се цикли, дори да не ги свириш толкова бързо като тях, трупаш речник така да се каже и си развиваш техниката и в комбинация с познания по теория и време, се отваря грифа. Стамината идва с годините. Още лебец има и аз да изпапкам "докато ги стигнем", но ако нямаш цел към какво да се стремиш и нещо, което да те пушва, е скучно и няма развитие. С времето узряваш и започваш да си анализираш свиренето и да усещаш и виждаш слабите си и силните си страни. Например на мен ми е трудно да свиря чак толкова бързо вибрато на по-високите позиции като него - агресивно и брутално, не знам нещо не мога да намеря добра опорна точка на сгъвката м/у палеца и показалеца, като цяло е неудобно, но сигурно е до практика.

Колега, направо ме шашартиса. На половината не съм им чувал творчеството, а и нямам време честно казано, предпочитам да свиря . Стажът явно си казва думата .