Caprycorn

HS3 е класиката на Димарцио, работи много добре и на трите позиции. Аз имам един такъв и съм го монтирал на нек позиция. Вероятно знаеш, че този адаптер е със сравнително нисък output-93. Успех с проекта!

Има едно видео на Франк Гамбали, казва се chop builder. Упражненията са един час, като включва загряване на триоли и шейснайсетини, гами и ладове, интервали, прескачане на струни, суип пикинг и т.н Ще ти помогне много.

За стратокастерите ползвам Димарцио Area67, Area61, Area58, Virtual Solo, HS3, както и Сеймор дънкан комплекта на Ингви. От всички изредени най-много харесвам Area67.

Здравй! Този проблем е занимавал много китаристи и лютиери дълги години. Главната причина за този проблем е, че струните срещат голямо триене в много точки. На първо място е седлото на бриджа, където струната се огъва Г-образно, после в каналите на нъта, стринг гайда и накрая намотаната струна около вретеното на ключа. Опитай нещо просто-сложи по една малка капка масло във всяка от тези точки на триене, а намотките около ключовете намали до минимум. Така разтройването ще намалее значително. По-сложният вариант е замяната на стратокастерското тремоло с Флойд роуз, но за тази операция трябва много добър лютиер.

Аз съм се интересувал много от тези модели. За Дан Смит 1982 най-характерна е комбинацията от малката глава, но със старото лого (както на 70'). Такъв беше страта на Пеци Гюзелев. А Дан Смит 1983 с двата потенционетъра го видях за пръв път в група Аха.

Здравей. Трябва ти кабел, който е с два чинча и малък стереожак. Кубето няма да се претовари, в крайна сметка този вход с чинчовете е предвиден точно за такова нещо.

Здравей! Бихармоничният минор има две повишени степени-4-та и 7-ма. Бихармоничният мажор има две понижени степени-2-ра и 6-та. Пример Ла бихармоничен минор е съставен от тоновете ла си до ре# ми фа сол#. Ми бихармоничен мажор е съставен от същите тонове, но в друг ред- ми фа сол# ла си до ре#. Тук не можем да говорим за паралелни тоналности в истинския смисъл на понятието, но имаме пълно съвпадение на тоновете, когато минорната тоналност стои на кварта над мажорната.

Много лесен начин за заземяване има-свързваш масата на жака към тръбите на парното или водопровода.

Това е нормално. Бустерът представлява предусилвател,а драйв каналът-дисторшън. Когато поставиш предусилвател преди дисторшъна, винаги се получава този шум. Единственият начин да се избегне шума, е бустерът да бъде заменен от адаптери с по-висок аутпут( например хънбекери)

На 6-8 метра от барабаниста казваш. Това ме навява на мисълта, че вероятно става дума за много тясна, но дълга сцена, като барабаните са сложени в единият ъгъл? Подобни "сцени" могат да се видят по круизните кораби. Да се чуди човек кой ги проектира тези сцени и кой ги строи.. и дали авторите на подобно съоръжение са виждали някога сцена и група на сцена!

Пускаш я директно към колони без никакъв амп????

Честито! Погледнах модела и видях че е с кленов топ, което е много добре! Със здраве да си свириш на нея!

Китара Самик. Това бяха първите чуждестранни китари в България през 1991. Бяха много привлекателно лъскави и аз се подлъгах тогава. Купих една за 350 долара. Оказа се с много чуплив хардуер, лоши адаптери и калпаво дърво. Едва я продадох с огромна загуба.

Вероятно си разгледал цените в ибей на частите. Грифовете на Фендер се предлагат по около 200 евро за мексикански и от 300 нагоре за американски. Марковите адаптери като Димарцио са по 80-90 евро. А щом искаш да запазиш тялото от скуаера, не е сигурно доколко крайният резултат ще бъде задоволителен.

Най вероятно се касае за погрешна постановка на дясната ръка. Движението на ръката в никакъв случай не бива да е от рамото или лакътя. Само китката на ръката се движи или още по добре само ставите на пръстите, които държат перото.

Инвестиция в китара стратокастер може да се разбира по различен начин. Вероятно авторът пита за китара, която с годините ще поскъпва, а не такава, чиято цена пада наполовина само от факта че е излезнала вече от магазина и е употтебявана. В този смисъл най-добра инвестиция са фендерите, произведени през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Тяхната цена расте всеки ден. Но такива инструненти се намират доста трудно, а и е нужен голям специалист, който да потвърди автентичността на китарата. Желая на автора успех в инвестицията!

Честно казано такава пукнатина върху абанос мен ме притеснява!

Добре би било да илюстрираш със снимки, но така както го описваш мисля че става дума за палисандър, дървесина която има естествени пукнатини, точно както ги описваш.

Имам три Стратокастера и темата за смяна на адаптери ми е много близка. На единия страт сложих комплект Сеймор Дънкан сигнейчър на Ингви Маумстийн. Втората китара остана с оригиналните фендерски адаптери, а третата я обурудвах с Димарцио, като избрах следната комбинация: HS-3 за нек позиция,Area-67 за мидъл позиция и Virtual Solo за бридж позиция. Фендерските адаптери са много добри за чиста китара и донякъде за крънч. При по-голямо криввне са слаби,не могат да напълнят дисторшъна и бръмчат много. Сеймор Дънкан дават значително по силен и плътен тон който напълва добре дисторшъна, но пък липсва онзи звънлив звук при чистата китара. Най-много ми харесва китарата с Димарцио-едновременно имат плътен тон, богат на хармоници и ясно изразена динамика, прекраси резултати и в режим на сингъл и хъмбекер. Препоръчвам ги горещо.

Струни Елексир 12-53. Струват около 25-26 лева.

Има бутон сплит. При СР33 с този бутон се определя и точката на разделяне на клавиатурата. За съжаление пианото не беше мое и нямах време много да си играя с него и да го разучавам.

И на втора точка от въпроса ти. При смесване (dual mode) баланса се прави със същите плъзгачи.

Аз съм работил с cp33.Разгледах снимки на СР40 и доколкото виждам има същите плъзгачи които балансират силата между лява и дясна половина на клавиатурата. Това, което не ми харесва при СР33 е че при превключване на друг звук(например от акустично на електрическо пиано) независимо от положението на плъзгачите,балансът се връща сам на стартово положение.

В Пловдив, в магазина на Бозов има и сервиз. Там ще свършат тази работа качествено.

Наскоро отбелязах 25 години професионален стаж като музикант, и като добавя още 7-8 години на ученически стаж, мога да говоря от позиция на човек с опит. Темата ме провокира да се замисля над моя звук, и замисляки се, установих, че през всичките години, независимо от гиъра, с който съм разполагал, аз съм се стремил към почти един и същ звук. А звукът е следния- почти винаги дисторшън, който с волум пота се регулира от фул драйв до много лек крънч, почти напълно изрязани високи, максимално усилени среди ( и по-точно високи среди), нормални баси (на средно положение). Така описаният звук го постигам сравнително бързо и лесно без значение с какъв точно гиър разполагам в момента. Имам Гибсън Лес Пол Класик Къстъм, имам Фендер Стратокастер Класик 70, Фендер Стратокастер Американ Спешъл, кубе Ориндж Рокерверб 50мк2, кубе Маршал МГ15, процесори, камиончета и т.н. Разбира се най-много обичам да свиря с Оринджа, но не винаги имам възможност да го нося със себе си. Например в момента съм принуден да работя с един от най-евтините процесори на Берингер, включен директно в централния пулт, но дори и при тази неблагоприятна конфигурация аз се стермя (и успявам) да получа звукът, който описах в началото. след 5 мин. Има и още един момент, който вероятно за много от съфорумците ще прозвучи парадоксално- много често аз си нагаждам свиренето и пеенето към звука, който имам, а не обратното. Пример фестивал, в който участват десетки групи, време за подреждане, включване и чек по 5-6 минути на група. П.П Сега, когато си изгледах кавъра на Конникът, изведнъж се сетих че и Пеци (вечна памет) звучеше почти еднакво и с Фендера и с Гибсъна си.