Angelina Sekulova

Да, това е музикантът, за който и аз исках да обърна внимание на форумното общество и за всеки случай потърсих дали не е споменат вече. Постът е стар, обаче линковете не работят. Пък и аз "открих" Jarle за себе си преди има-няма две години и той все още е ярък като слънце на моя небосклон. Това са ранни записи и тук фасонът му (с тия очилца с дебели рамки) идеално ми се вписва в образа на трагикомичния неудачник от филмите на Уди Алън и повече ми допада от "зализания" му перчем в по-късните години, но...тоя момък е катастрофален музикант! Полиинструменталист, певец и истинско въплъщение на умението човек непрекъснато да носи в себе си цялата музика. В противовес на всевъзможни родни и световни "дзвезди", които сал едно нещо могат как требва, ама нон-стоп са "извън микса".

Не съм се вестявала тъдява от маса време. Но ми се намери повод. Миналия септември рязко смених основната си професия и от преводач станах учител по английски. Ама такъв – най-редовен. В гимназия. Класна съм на VIII клас и водя езикова паралелка. Никога не съм била "в системата" и шокът беше невъобразим. Разбира се, запях им още на 15 септември и... си взех таралеж в гащите. Искат парчета и на моменти само така мога да ги навия да се запишат на олимпиади, да си пишат домашните и пр. Поръчват си музиката, душевадците малки! И аз се връзвам. И пеещи момичета има в класа, две-три, с които още не сме "разкопали златната жила" на някоя пълноценна колаборация, но... скоро и това ще стане. Та, къде на майтап, къде насериозно, последните една-две седмици тъпча пътеката до местното репетиционно студио на Бисер в Княжево. (Обаче не знам Бисер с какъв ник е във форума – от тук се познаваме). Преживявам го като някакъв разкош, честно. Поне докато се стопят априлските снегове, наистина имам великолепен повод да се махна от компютъра и от онлайн зомбирането. Иначе, докато съм закована на стола, влизам в часовете от два лаптопа и един допълнителен монитор и имам чувството, че мога "да изстрелям нещо в космоса". А пеенето определено помага за преодоляване на взривоопасните (ми) състояния. Ай, със здраве да слушате... PS Ааааа, да, поразрових да послушам раздел "Кавъри" и с носталгично примирение установявам, че тук нищо не се е променило. Подзаглавието на форума спокойно може да си остане: "Китари и всичко останало".

Прекрасно, Вер! Ще се регна в сайта и да видим накъде. Включи ме във всякакви групи, където ти нещо вършееш и намираш за уместно и аз да се мотая там. Аз от около Нова година се зарибих по една школа, не точно за "пеене", а за пиано, на Оскар Питърсън и елементаристично установявам, че тя развива у мен либоф и инфантилен интерес към нотите, какъвто аз преди това ич не питаех. Това е новата ми игра. Та, с всички помощни средства, барабар "с двете леви", ще се набирам по петолинията още известно време на собствен ход, а като материалът се усложни, ще диря учители. Има наблизо и по-надалеч. А пък тия дни ми попаднаха нотите на "Картинки от една изложба" на Мусоргски. Боже, египетско писмо! Но... някой ден... може и да съм там, ха! <3 Сега съм тук: :))))) P.S. Извинявам се за фалшивото F на пианото, ма засега е това.

^ Аз неотдавна попаднах на това: https://www.earmaster.com/products/free-tools/interval-song-chart-generator.html

Много съм ти задължена, дори само за благородното намерение! Ох, това с ми-то и ми бемола не е добре, че ти се налага да го правиш. Допускам, че говориш за певци. С инструментите не би трябвало да е така. Аз неотдавна си инсталирах на телефона приложение Vocal Pitch Monitor и... се оказа, че съм тръгнала към обратното изкривяване. Когато мисля, че влизам на "A" всъщност съм "A#..." (примерно) Но това е защото на моменти монолитно пеещото множество около мен системно се колебае на първата атака или "отпуска" краищата на тона и аз непрекъснато мисля как трябва да "клоня към диеза". Няма да млъкна, докато "минат" празниците, защото ще се отбия да ти ги честитя! Ти ми ги зареждаш с една нотка на допълнително радостно очакване, която точно кореспондира с техния смисъл!

Така кажи - че сте целунати от Бога и т'ва, за което ние, простосмъртните, се трудим с пот на гласните връзки, вие си го имате даром.

Ама сте едни "заядлици" в тоя форум! @yamaha, питай жена си дали не се сеща за някое подходящо упражнение от годините на своя музикален прощъпулник, не бъди такава скръндза! "Додекафонична" музика!? Това беше много висока топка, Dirk! Ти направо ме отнесе в дебрите на сгъстения мрак и трябваше да те чета с музикалния речник под ръка. Обаче в статията са дадени за пример едни "серии" (за първи път се натъквам на такова понятие!), които дори написани изглеждат извратено, а изсвирени, звучат направо маниашки... Това е перфектен повод да си ги харесам за пеене или да се "обслушам" с някои от изброените автори (ако преодолея първоначалното главоболие, което вероятно ще ме споходи ). Като цяло, разбирам каква е посоката на мисълта ти - не към изолираното пеене на интервали, а към тяхното по-сложно контекстуално възприемане ("ладови упражнения"; построих си примера, който си ми дал и да, квинтата направо се "разми") - до някаква висока концептуализация. Не съм там! Трябва да почна от нещо, което се прави с ученическа простота и повторение. Със сигурност ще се наложи да прочета дефиниции (за пореден път) и да си ги записвам в тетрадка. Така по-добре помня. Вероятно ще се наложи да си преписвам и примерите (на петолиния) и да си ги пея, защото не се сещам за друг начин, по който написани ноти да започнат да пораждат у мен моментална асоциация за звуково съответствие. Ще си помагам и с пианото, та поне гаргата да е рошава. И тия неща - повторени в някаква поредност или в разбъркан ред може и да ме доведат до изнамирането на комплекс от упражнения, които да включа към разпяването си - ежедневно. И после ще ги усложня. Ще ми отнеме време, ще подхващам някакви посоки и ще ги отхвърлям, но аз съм подготвена за такъв период.

И така, форуме, Дойде време да подхвана това начинание откъдето си му е мястото. Практикувам от няколко месеца в един мащабен хоров формат и вече сме в предконцертна фаза. Говоря за симфонично произведение с голям хор и оркестър. С нищото теоретични познания, които имам, знам цялата си партия наизуст и мога ритуално да захвърля всякакви ноти и "пищови" като фризби, работейки само за артистично внушение и за изява при пълен полет на въображението. НО... аз си спомням своята дълбока дезориентация при разчитането на нотния текст. А също помня как, седейки до различни жени по време на репетициите, чувах създания, които непогрешимо пееха и дори благородно и авансово ни подаваха добросъседски критичните интервали. Докато аз бях на следното дередже: виждам интервала записан, но умът ми не го пее. Или по-точно - реагира мудно или минава през помощен тон. А трябва ГЛАСЪТ да го пее, което е едно ниво по-нагоре (без замисляне). За себе си си вадя следното заключение: За следващия проект част от моята работа е интерваловото пеене. С размерите и трайностите нямам чак такъв проблем. Но в работен порядък това се свежда до: - Секунди, терци, кварти, квинти... слонове; - натурални, умалени, уголемени, - възходящи, низходящи; ...вложени в някакви смислени упражнения по скалата, изпълнени през полутон в рамките на целия диапазон на гласа. За три сезона посещения в майсторски вокален клас при преподавател, който е ученик на Гена Димитрова, при предплатен четвърти сезон, през който ще уча, аз съм поставила гласа си в съвсем друг режим и съм напълно готова да се "емна" да го разработвам така, както се овладява инструмент. Приемам насоки, упражнения (словесно обяснени, нотирани, записани), мобилни или други приложения, както и вашите собствени методи за надлъгване с нотния текст. Приемам всяко знание, дори да не мога в момента да му намеря конкретно приложение! Благодаря ви!

Не съм се разписвала гласово във форума от 2-3 хилядолетия. Пускам три парчета, записани акустично от залата на концерта във Варна - заключителният от петте, с които завърши майсторският вокален клас на маестро Валентин Пейчинов. А с изданията на това вокално училище аз си осмислям вече трето лято и... много неща взеха да се свързват в главата и в поведението ми. Пък и това е единственият път човек да пропее на живо, което аз безкрайно искам. На запис всеки може. Дано ви хареса! Why Does it Hurt So Bad (Whitney Houston, Waiting to Exhale) If I Ain't Got You, Alicia Keys Санданско хоро Ооо, моля някой модератор да ми поправи изядената буква от заглавието: лирично!

Здрасти Нико92, Ще бъда директна, но искрено добронамерена: Психически щадящото решение, което можеш да вземеш, е да се откажеш да занимаваш публика с твоето пеене. А иначе ти се занимавай, даже има шанс нещо да излезе. На мен твоят тембър ми харесва. Парчето, с което си избрал да представиш гласа си, обаче, е тегаво и безидейно, а интонационно и интервалово е малко в стил... среднощно бълнуване (пуснато на loop). Не знам как се казва момата, дето мяука в задкулисието, но съм убедена, че само губиш, отърквайки се о нейното "вокално изкуство". Сега оптимистичната част, въпреки "преклонната" ти възраст : Опитай да пееш гами с инструмент, стакато (разделяй тоновете, иначе се пързаляш от единия към следващия). Почни откъдето ти е удобно, от средата на диапазона си, например, и изпей цяла гама във възходящ ред, после - в низходящ. Следващата гама я почни с половин тон по-ниско и така продължи надолу. Когато стигнеш до най-ниския си тон, върни се нагоре и пак пей гами, всяка следваща - с половин тон по-високо (пак докъдето стигнеш). Не върши подвизи, пей само докъдето ти е удобно (да няма драскане, хриптене, форсиране и пр.) Пей едната гама на една гласна (вокал), следващата - на друга, примерно "а", "о", и така. Напиши си всички гласни и ги върти последователно. На този етап не е важно колко високо/ниско ще стигнеш, просто се стреми да пееш точните тонове. Помагай си с инструмента и пей в бавно темпо. Като сбъркаш, спирай и ако се налага, помисли или си изсвири отново тона, за да го изпееш вярно. Ако нямаш свой инструмент, пиано онлайн винаги можеш да намериш. Второ упражнение (ако октавата ти е прекалено голяма като интервал). Пей 1-3-5-6-5-3-1 степени от гамата на една гласна. И пак се придържай към същите правила: стреми се да пееш стакато, в по-бавно темпо. Почни откъдето ти е удобно и слизай с по половин тон надолу. Като стигнеш предела на ниските тонове, обръщай посоката и пей същото упражнение нагоре. Сменяй гласните. И повече - нищо. Не губи търпение, упражнявай се кротко по 20-30 минути всеки ден поне в продължение на няколко месеца и... дано овладееш гласа. Упражненията са лесни, но мисля, че ще са ти полезни. Всичко дотук с уговорката, че не съм учител, но точно преди две лета си намерих великолепен вокален педагог и по един месец годишно посещавам курсове при него. (Нищо заробващо като практика, а и не ми се налага да ипотекирам къщата на баба си.) И една изрична забрана: спри да слушаш Слави Трифонов и подобни нему! Успех!

Оказа се, че основата липсва на всички участници, без оглед на образованието и опита им до момента. Дали това превръща някого в "начинаещ", не се наемам да определя, но смятам, че курсът е подходящ за певци на всякакво ниво. И, водена от един въпрос, който получих като ЛС, да кажа, че занятията се провеждаха всеки работен ден от 12:00 до 17:00 часа за 4 седмици. Всички се завъртахме да пеем по два пъти на ден минимум, доста често и по три пъти.

Привет, харесва ми твоето пристрастие към музиката от филмите на Дисни. Моята гореща препоръка е за предстоящото издание този курс: Препоръката е от личен опит. Предупреждавам, че цената не е "социална", но аз, тръгвайки като предубеден човек миналото лято, на третия ден бях напълно убедена, че парите се оправдават. И тази година ще повторя упражнението. Миналата година първата група започна от (или по-скоро се върна на) А-Б: тоноизвличане. Сред всички музикално грамотни курсисти, включително певци с десетилетен стаж, моя милост единствена не четеше ноти. Тази година ще се съберат повече курсисти и допускам, че ще има потоци. Преподавателят е феноменален, работи без пропуски и е много-много деликатен в способността си да измайсторява групов дух и да дава вътрешно спокойствие и максимално пространство за изява на всеки, независимо от средата. Наученото остава. А стремежът на учителя е да ти даде такъв фундамент, че после да можеш да продължиш самостоятелно, а не да те впримчи с непрекъснати "уроци" и безсмислени харчове. Никой не си тръгна без видим резултат (всички слушахме и направихме разликата между началните нива и крайното постижение). Прецени си силите и времето и успех!

Страхотно е! Тю, подирих активен бутон за даунлоуд, щото отивам да вися по едни опашки в НАП сега , та исках да си го метна на телефона и да си пълня душата и ума с нещо толкова богато. Художник!

Бицев, здрасти... (Откъде изкопа тия грамадни емотикончета в стил: "Тука корабче плува ли?" Завижд. ) Види се, събрахме се, да нищим на Дими вдъхновяващата мелодия, която явно разрина някои наши... фосилизирани форумни спомени и дъхави гастрономически асоциации (само в твоя случай). Вместо да си спорим безкрайно какво е искал да каже Телериг, аз просто вдигнах и другата тема, за да държим дискусията чиста. Пък и ако Телериг не беше изсвирил каквото е изсвирил (чудесно и забравено!) и не беше казал каквото е казал , най-вероятно нямаше изобщо да си намерим повод да се вихрим, така че аз съм му благодарна. Приемам, че сравнението е между две виртуозни акустични китари и се присъединявам към наблюдението, че Black Bird е създал прекрасна и жизнелюбива мелодия, която ми звучи хем радостно, хем умозрително на места. А никак не е повърхностна като замисъл и изпълнение - поетична работа! Изслушах си я много пъти. Щото ми създава ведрост и мускулен тонус... да си подскачам на един крак после. (Докато ти се храниш...).

Тъй като този "древен" джем взе да става предмет на обсъждане в една авторска тема, реших, че подходящото място за освежаване на паметта с линкове е тук. А и без това моите версии отдавна не работят, така че пускам едната "за протокола":

You made my day! Мно-го ми хареса, ама мно-го! Нали мога да си го чуя още 8 пъти?!? Между другото, искам диск на "Гора" (ще пиша ЛС)... ^ Хм, Телериг, на мен не ми напомня на никой от джемовете на Боби Зашев (доколкото някога ги изкълвавах "от кора до кора"), ама това беше в толкова древни времена, че май нямам шанс да си освежа паметта. Едит: Опа, извинявам се, ти си пуснал линк. Вече съвсем не ми прилича.

Прекрасна музика правиш и си я слушам с искрено удоволствие! Освен че е технически перфектна и много работена, тя има още няколко все по-изчезващи качества: мелодична, обмислена и одухотворена. Сменената визия от клипа ти придава по-младежко излъчване, а на първия кадър, където цветът и текстурата на фона наподобяват 'прегорял пергамент', мааалко приличаш на... индиец (от Родопите). Английската рецензия в първия пост също е блестяща, само дето не открих името на автора (който твърди за себе си, че е българин... и това още повече ме респектира). P.S. "Ангалийски" е дума, която ме разсмива от сърце, дано не я поправи някой.

ive0808, Исках да ти напиша ЛС, но се натъкнах на някакво ограничение. На въпроса ти: Курсът се проведе в читалище "Братя Миладинови - 1917" в кв. Княжево, София. Преподавателят вече си е в Ню Йорк и не знам какви цени ще обяви за догодина. Ако исках да цитирам конкретна сума, щях да го направя още в първия пост, но не ми се ще точно това да превръщам в обект на коментари. Само ще кажа, че аз пея като любител, а попаднах в среда на певци, предимно класически, със солидна музикална подготовка, повечето владеещи и инструмент, а някои дори с години кариера зад гърба си - много респектиращи. Резултат имаше за всички. Подписвам се под думите си! Очертаят ли се дати за следващ курс, ще имам грижата да го напиша колкото може по-рано, за да могат желаещите да смогнат със сумата. Вероятно ще има две групи, в зависимост от нивото или предпочитаните жанрове. При все това, моето впечатление е, че парите не са с определящо значение. Прослушването е не по-маловажен критерий, като те слушат и коментират всички участници в курса. Поне моето прослушване мина в следния дух: - Да ни изпеете нещо, готова ли сте? - Да. Но всичко ми трепери - казвам аз и се вторачвам през прозореца. - Така трябва. Аз специално съм подбирал хората тук и те всички до един хапят. Успех!

Привет на всички, Появявам се, за да споделя своето ново състояние, май така трябва да се определи. Изневиделица в нашето читалище в Княжево дойде български преподавател, който дълги години е бил действащ солист в Метрополитън опера и сега продължава да работи в Ню Йорк. Дойде да провежда клас по вокално майсторство. Името му е Валентин Пейчинов.* Курсът беше четири седмици (1 до 25 юли), от които аз изпуснах първите две, защото читалището не беше направило достатъчна разгласа… за жалост. Когато отидох да проверя за какво иде реч, той ме прослуша и каза: - С вас ще работим. Много аспирирате тона и това прекалено ви уморява. Освен това, преминаването на толкова въздух покрай гласните връзки е същото като да насочите сешоар на един сантиметър от тях, те се травмират. И така започна всичко… Каквото и да кажа за този човек като преподавател и харизма, ще съм голословна. Освен цитираната биография и безспорен талант, той е дарен с безценна способност за общуване с хора на всякаква възраст и прекрасно чувство за хумор. Проявяваше внимание и отношение към всички, дори ако са нахълтали в стаята погрешка. Докато пеех, правех го с реалното усещане, че учителят е „прозрачен”, буквално се е „разтворил” във въздуха и ако направя крачка напред, ще мина през него. Присъствието му се изчерпваше само до глас и пиано, да ми дава тон, напътствия и да пее грешното и вярното, за да ми онагледи какви ги върша. В допълнение към занятията с редовните курсисти, му звъняха за деца на негови близки, студенти от консерваторията или действащи певци, които той приемаше преди или след часовете. Първия ден само гледах занятията на групата. Няма да изпадам в подробности, но факт е, че още на втория ден, след теоретичното встъпление за дишането, при разпяването в диапазона ми се появиха тонове от четвъртата октава (до F#6), където винаги е имало само топъл въздух. Втрещих се, не мога да крия! Имах чувството, че в тялото ми… пее някой друг. Освен това мислех, че няма да издържа две седмици пеене всеки ден, занятията бяха от 12:00 до 17:00 часа и всеки в класа пееше по три пъти! И в това не познах. С дните започнах да чувствам гласа си сякаш е разглобен на чаркове и смазан, толкова беше олекнал, а и доста от тоновете в диапазона ми взеха да се произвеждат на друго място – смени се резонансната кухина. Това, последното, ме дезориентира съществено, сякаш частично оглушах. Затова записвах всички упражнения, за да мога да се слушам после и отстрани. В резултат, след завършването на курса и двата концерта, сега вече си имам глас, който хем е разширен като диапазон, хем трябва да се движа малко „опипом”по него, за да го опозная. Едновременно с това, буквално почвам да го припознавам като инструмент, който има „прагчета и позиции”, интересен ми е, любопитствам към него, искам да му ‘стъпя на врата’ и разбирам, че нищо няма да ми се скъса или да ми се повреди, ако се разпявам и минавам през всички тонове на диапазона си, докато не просветнат (в различен контекст и с различни вокали). Сдобих се и с още нещо: поведение, което се структурира около… някаква певческа цел. И това досега го нямах и ми е особено ценно. Разпяването, упражненията и ученето на песни (най-вече доработването на собствените ми такива) станаха част от деня ми, а усещането за напредък и осезаем резултат ме радва неизказно. За да илюстрирам за какво иде реч, пускам едно упражнение от последните дни. Има още неизчистени места, но аз съм тормозила гласа си доста години, добре че и толкова слуша. Warming up C3-A6 Малко съм понижила последното изпяване за най-високия тон, но граничните стойности са си битка, не мога от раз. И пускам една от песните си, които съм публикувала преди време и във форума. Довърших си текста и я допях. В първия вариант ясно се чува колко са форсирани тоновете (независимо от ‘красотите’ на многогласията). How am I Supposed - 1 На второто пеене седя, стремя се да пея с малко глас (ох, много трудно за моята глава!) и си сричам новия текст, микрофонът е встрани от мен и се чува кубатурата на помещението. За разликата в изпяването, съдете вие. How am I Supposed - 2 Странични ефекти от курса: не пия кафе, а бях пристрастена, и то много. Спрях без да драматизирам излишно – не се препоръчвало в деня преди концерт, ако човек и без това е склонен да пее с напрежение. Спрях го изобщо - ми кво толкова, аз искам да пея, не ми липсва нищо! Спрях да викам, когато говоря – гласът ми се чува достатъчно добре и без да го блъскам. Най-добрата новина е, че клас ще има и догодина. Цените далеч не са народни, но… аз съм там! Тенденцията е начинанието да се разрасне до школа и да се поставят концерти и цели спектакли, включително с турнета из страната. И други прекрасни перспективи има, но трябва да се ощипя, за да съм сигурна, че не сънувам… ------------------------------------- * Валентин Пейчинов е възпитаник на Музикалната академия "Панчо Владигеров" и "Джулиард скул", Ню Йорк Сити. Вече 26 години живее и твори в Ню Йорк. Пял е на едни от най-известните световни оперни сцени. Носител е на редица международни отличия, между които и наградата на Павароти.

През последната една година много съм залюбила смесените размери, благодаря за удоволствието!

Три пъти си го изслушах и още мога. Бих... Прекрасно е.

Отдаавна не съм се навъртала из това пространство. И сега, таман си бърниках из темите, да послушам туй-онуй, и вече бях почнала да се питам как точно звучаха нещата, които действително ме грабваха в тоя форум. Е като чух това, ми "падна стотинката"!

Няма проблем, може би не се изразих правилно, но ще се опитам да обясня откъде идва съпротивата ми срещу "технологията". Радвам се, че си цъкнал в подписа ми. Вероятно се досещаш, че за мен растенията са ИНВЕСТИЦИЯ и ТРУД! Цялата тази лудост се зароди в главата и в двора ми единствено и само благодарение на Интернет! (Не ми го забранявайте, много си е добър! ) Освен това, човек заболява и от колекционерска и експериментаторска страст: броят на растенията, минали през ръцете ми, сигурно вече е четирицифрен и с времето определено се налага правилото: Това са моите растения и никой не ми ги пипа! (Това е и разковничето към поведението ми в темата, но не мисля, че съм единствена сред себеподобните си. ) Аз поразрових още за въпросното откритие и попаднах и на този файл: http://www.disneyres...us-poupyrev.pdf Позовавам се на него, защото там се използва една много интересна думичка: "инструментализиране" на растенията. Та се запитах кои са целевите потребители на тази джаджа? Те вероятно са технологично зарибени, отглеждат растения и не биха имали нищо против "да си ги инструментализират"... Аз своите растения не бих ги трансформирала по такъв начин. При все че не съм отгледала нито една орхидея, не би ми хрумнало да си я 'обуча' да действа като дистанционно на телевизора, да ми отключва колата или да си свиря на нея "Тръгнал кос". Тя за една седмица ще стане "на баница" (Знам че изкуството и прогресът искат жертви, но не! Така че настръхвам не толкова срещу това че растението го "боли" или че то нощем се буди, плувнало в пот след тежки кошмари, а защото авторите на изобретението щели да насърчават хора (струва ми се - произволно, без ангажимент или познаване!) да си "взаимодействат" с растенията, защото видът им предразполагал - да прокарват пръсти по стъблото на орхидеята или да направят "неструктуриран жест" в короната на гарденията (така пише в пдф-ката, а и в клипа нито едно растение не се назовава по име). Затова ме налягат опасения, да не би тази интерактивна новост да подмами някакви технологично пéрнати типове към експерименти, за целите на които те ще гледат просто "да се докопат" до китките, оставени наблизо. Длъжна съм да се усъмня в правотата си и ще се допитам до цветарските/градински/колекционерски и озеленителски общности, с които контактувам в България и Великобритания. Дали пък там не биха се намерили хора, които да искат "да инструментализират" собствено отгледаните си растения или пък да са склонни да насърчават близкото си домашно и офис обкръжение "да интерактивничи" с тях (Боже, колко изнервящо!) Затова ще пусна анкети в съответните форуми. Естествено, ако сами си отглеждате растенията или сте си намерили продуцент, който да обезпечи вашите артистични намерения с такива "инструменти", или пък фирмата, в която работите, е склонна да предвиди разходи за подобни екстравагантни "аксесоари", проблемите са никакви. Но дотогава моят личен съвет е: (1) Не пипайте чужди растения и не ги инструментализирайте с технологични или артистични цели. Хората са ревниви към колекциите си, ако ще цветята им да са съвсем непретенциозни. (2) В името на здравето и живота си, не пипайте растенията, ако не ги познавате! Има силно отровни растения, които се гледат доста при стайни условия или на балкона, като някои от тях предизвикват и остри кожни реакции (примерно млечният сок на цветето дипладения/мандевила) или са направо смъртоносни при поглъщане (бругманзия/ангелска тръба, catharantus roseus/мадагаскарско цвете/винка) и много други. Давам тези като примери, защото те се продават по пазарските сергии и в общия случай никой няма да ви предупреди за свойствата им. Бругманзията по-трудно се намира, моята съм я отгледала от семена и съм работила само с ръкавици! Parni_Valjak, поздрав от мен с днешно фото на собственото ми производство, с което си взаимодействаме крайно брутално: Като имам резултати от анкетите, ще обобщя и ще пиша.

Що, ти на всички растения ли смяташ да забодеш електроди и да ги вържеш към компютър? Според мен такива изкелефещени хрумвания идват на хора от вида Homo Panélen Broiler(us), дето бъцкат 5 саксии между стените и офис-консумативите и никога не са си блъскали главата над 'факторите на средата', които под небето имат непреодолимо влияние. Идеята е ценна, ако се вложи за постигането на смислени цели. Но така, както е представена, изглежда предназначена за някакви безхаберни типове, които са намерили поредния начин "да си играйкат"...

И аз намирам, че връз тая орхидея се упражнява неоправдан тормоз, НО идеята ме изкефи. Питам се дали в различните фази на вегетацията на дадено растение честотите се променят (в някакъв диапазон). Вероятно да. И дали това не може да се изследва, така че да се установят сигурни индикации КОГА да си снема резници, за да ми се вкореняват с най-малко загуби. Не че си няма читанки за всичко, ама друго си е да се подплати с цифрово изражение. И три бамбука си имам вкоренени. Тъкмо се чудех какво да ги правя, но при възможност ще насричам една схема за джем по стъблата. ... Ама няма да я пускам. Никога!