viksps

.... не, че е задължително .... но не се ли предпочита (и предполага) обикновено, че, напр., бриджа трябва да е "по хот" от другите - тоест с повече аутпут, което е добре предвид по-малкото трептене на струните и поради това по-слабия сигнал към него и по-острия звук от него, с повече високи ... само питам, де ... моите наблюдения са такива досега. Не е ли истина, че предвид различните трептения на различните позиции, се разработват целенасочено и специално адаптери, които са предназначени - в смисъл, че са нарочно направени, при взети предвид характеристики на трептенията - за да реагират по добре (и съответно да се поставят) на съответната позиция? Според мен е вярно ... но нека си кажат думата разбирачите - аз съм лаик, обикновен "хобист " .... чел-недочел, разбрал-недоразбрал. Но пък съм чувал произведен като за "бридж" адаптер, поставен на друга позиция - в конкр. случай резултата не беше хич добър, въпреки, че поначало адаптера си беше добър - имам предвид марков, скъп и т.н. На бриджа си звучеше супер, а на нека - като л... Е, вероятно понякога става - но е въпрос на конкр. случай, според мен - и на харесване. А няма ли значение и какъв ще е другия? - ако сложиш на бриджа по-слаб(за нек) , а на нека по-силен (за бридж) - няма ли да има сериозен дисбаланс между двата? Май ще има ...

Ако са малко разширени, с клечки за зъби става. Ако са много разширени - стърготини, лепило, нови дупки. Само че лепилото, според мен, не е добре да е от новите - поксипол или капчица или др.- те стават много твърди като стегнат - да е някакво по-обикн. лепило за дърво. Аз го направих на едно място с клечки за зъби - намазах клечките за зъби с лепило, натъпках ги в дупката и изчаках да изсъхнат. Преди това ги бях поизтънил - всъщност разцепих ги на две, дори малко ги посмачках (със зъби :-) ), за да мога да натъпча три половинки в поразширената дупка - така, че плоската от разцепването страна да натиска към стената на дупката. Така винта влиза в центъра на тройката (и на дупката) и натиска разцепените половинки в три посоки към стените на дупката. След това завих болтовете и стана.Те са по меки от дървото на грифа и само уплътняват дупката - не нараняват допълнително дървото или поне не много. Малко кърпена работа, ама е най-лесният начин. След това не съм констатирал проблем вследствие на тази намеса.

струни

Някой беше писал по-напред в темата да смените дилъра - не съм съгласен, дилърът ви е добър ... А отговорът вероятно е някъде към 42 ...

Интернет и "глобалния достъп" промениха всичко - създадоха съвършено нова, непозната досега среда (най-общо и кракто казано). Тя едновременно "убива" някои стари неща и създава много нови възможности. Лобитата на старите компании-мастодонти, които не могат да се променят и адаптират, създават крясъка и паниката около достъпността на изкуството и т.нар. "пиратство" - те няма как да печелят ако "продукта" на творците не минава през тях. Творците ще се адаптират, трябва да се адаптират . . има нови възможности и те ще ги открият. Имат нещо много ценно - безпрецедентен директен достъп до ПУБЛИКА Боже, само помислете - правиш нещо, записваш го и имаш ЦЕЛИЯ СВЯТ за публика - публика от няколко МИЛИАРДА души, които имат достъп до нета! Това доскоро си беше направо невероятна фантастика(помня времето, когато дори не сме си го представяли)!!! Е, ако и това не предлага възможности за творците... просто не знам!!! Някога творците са се скъсвали да се борят (с години!) за да се види (евентуално!) това, което са направили, от, да речем, 1000 или 10 000 човека ... Никакъв шанс да минеш без лейбъл, който да цица после големите проценти и да ти дава трохите ... и т.н. и т.н. А Сай, например, стана световна мега звезда за една нощ ... (без да коментирам качествата на "творението" му) И май и парички е поизкарал.

Ами ти сам си го казал доста добре, перефразирам: като беше готин звукът свирех добре и ми беше кеф... като стана гаден - не ми беше кеф да свиря. По-ясно от това, здраве му кажи

Аз пак да кажа - дано не съм досаден, вече го казах, но при мен тази СЪЩАТА болка си беше от типа гриф - съгласен съм с повечето неща, казани тук, но все пак ти предлагам да пробваш за някакъв период от време с друга китара, с друг профил на грифа - пробвай, напр., нещо с Лес Пол -ски гриф, щом свириш на класическа - той е по-дебел поначало, може по-правилно да ти легне в ръката. От пробване нищо няма да ти стане - просто ще получиш нов опит. А формата на грифа е важна не само за бързината или начина на свирене - съотнася се с ръката и има значение за умората, удобството, по-естествената позиция. Ръцете на хората са различни. Неслучайно, напр., Стратокастерите на Фендер имат три основни типа грифове - u -образен, c-образен и v-образен - с различен радиус, профил, ширина. Намери временно някаква друга, различна, китара и посвири - ще трябва да посвириш известно време за да разбереш има ли промяна, няма да стане от първо хващане. Междувременно пробвай също и различни положения/постановки на ръката върху грифа - пробване му е майката (и бащата!) :-) Може в началото (гриф или постановка) да ти се сторят по-неудобни от това, с което си свикнал - но в дългосрочен план може да се окаже по-правилно и по-подходящо за теб и ръцете ти. Простото търпене на болката и чакането "да мине" може да доведе до хронична травма, с която после няма оправия ... това е особено валидно за стави - знам от опит (макар травмите ми, за които говоря, да са от занимания в други сфери). Успех!

Зависи - на усилвателя нищо няма да му стане, въпросът е да звучи, което трябва, всъщност да провериш. Аз свирих известно време с един FENDER RUMBLE 100 - свирех с него с един процесор и много ми харесваше как звучи, но трябваше да си намеря точните настройки. Беше с 15 инчов говорител,което даваше много приятна дълбочина. Свирех с него с бекинг тракове, които пусках във входа за СД - ставаше супер готин микс, защото баса и барабаните от бекинг трака звучаха чудесно през големия говорител - още щях да свиря с него, но е голям и тежък, поради това малко неудобен. Има доста китаристи, които ползват басови усилватели -ако им харесва. Зависи и от усилвателя - да не припомням Fender Bassman, който е супер за китара ... и т.н. Сиреч , басовия не е направен за китара, но ако ти звучи - става!

Не мога да се ангажирам за постановката и за др. по специфични неща - но мога да ти кажа как беше при мен. Аз си възстанових заниманията с китара преди около 2 год, за хоби - занимавал съм се като тиинейджър, но след това 20 год не бях пипал китара.. В началото на този период от 2 години имах един Уошбърн - от евтините - това беше първата ми китара в по-ново време. Спомням си, че като я купих се възхищавах много на трифа - колко е тънък, удобен и т.н. После, обаче, дойдоха болките, като най-отчетлива, неприятна и трайна беше болката в палеца - в основата му, там където е закачен за дланта. Не знаех защо боли, чаках да ми мине - не минаваше. После смених китарата - не заради болката, а по други причини - просто уошбърна си беше кофти - и чак тогава, постепенно, започна да ми минава. Изводът, който направих, беше, че грифът на Уошбърна ми е бил неудобен - с неподходяща за ръката ми форма, дебелина и т.н. - явно заради формата и сечението му му съм си държал ръката така, че съм натоварвал неестествено палеца. Оттогава са ме болели по друг начин други неща - пръсти, китка и т.н. - но палецът повече не - това се махна заедно с махането на Уошбърна. Споделям само, може да е друго при теб - но при мен си беше от Уошбърна и неговия гриф - със сигурност.

Здр. Само да кажа, че проблемът, заради който започнах тази тема и който всъщност открих по време на нейното обсъждане, е решен - от Динакорд действаха както трябва - добронамерено, компетентно и професионално се отнесе към проблема Г-н Николай Савов, техният служител, с който контактувах по казуса. От Томан приеха рекламацията ми за грешната сглобка и монтаж, замениха продукта с нов. Монтирах го - всичко работи както трябва, шумът е колкото трябва - вс. ОК. Е, няма пълно щастие - пикгардът е издраскан заради недомислица в ориг. опаковка и единият потенциметър се движи доста тегаво- но това поне не пречи на звука. За грешката, всъщност, се оказват виновни братята американци от ЕМГ - пише, че се сглобява в САЩ това нещо EMG ST11 set, макар компонентите да са произведени в Корея. Пак да кажа - добро и професионално отношение от страна на Динакорд Централен офис Дружба и от страна на Николай Савов, техен служител. И от Томан. Хвала!

Пак ти казвам - влез в сайта на мюзикуърлд - български е сайта - виж телефоните, свържи се по телефона с тях, поръчай джаджата от Томан чрез тях. Така няма да плащаш доставката - ако поръчаш директно от Томан, чрез интернет сайта им, ще плащаш доставка, която доста оскъпява нещата. Погледнах в сайта телефоните, ето ти ги: тел.: 02 / 978 20 25 (5 линии) GSM Gateway: 0888 892 404 0889 000 588 Говориш с тях, обясняваш. Ако имат на склад - още по добре - даже виж първо в сайта им musicworld.bg Ако нямат на склад при тях, търси в каквото ти трябва в сайта на Томан - намираш го, записваш продуктовите кодове, посочени за продукта в сайта, обаждаш се на тел по-горе, поръчваш и готово.

колегата по-горе е прав - томан имат голям набор продукти Шалер - виж интернет каталога им. Ако има там каквото ти трябва, през Динакорд - мюзикурлд можеш да направиш поръчка, без оскъпяване, по цената на германския Томан, т.е. малко по-скъпо от англ. Томан.

На китарата готиното е, че се настройва ма-а-алко по-лесно ... а и без чук Ей, яко млатене падна! Иначе е много готино и звучи супер, като гледах другите клипчета! Не е лесно да се направи муз.инструмент - ама явно може от всичко, кажи-речи, ако имаш талант, желание ... и чук. Перкусията е голяма работа!!!

Разгледай базара - не знам каква е тази, която си посочил, признавам си, но съм почти сигурен, че не е кой знае какво. За цената и със сигурност можеш да намериш по-приличен инстр. втора употреба. В базара бях мернал един Tokai Love rock напр, имаше и някакъв Hohner ... и т.н. Разгледай хубаво, ценното на втората употреба е, че купуваш горе долу на цена, на която евентуално би могъл да продаваш после. Ако тази спре да ти харесва след 2 месеца, ще трябва да я продаваш на половин цена :-) ... и то ако изобщо се намери някой да я купи. Успех!

... е именно от тая гледна точка е по-лошо да си купиш нови - после и да успееш да ги продадеш, ги продаваш на половин цена или нещо подобно. Аз всъщност не препоръчвам смяната - играх я доста тая игра, скъпичка е, често се оказва и безсмислена - но ако ще се сменят все пак ... ако човека не го удържа (всички знаем за какво иде реч ... :-) ), по-добре да е с втора ръка - писах по-горе защо смятам така. Поздр.

Втора ръка адаптери да си купиш е разумно - ако договориш добра цена и ако не ти харесат като посвириш малко, може да ги продадеш на горе-долу същата цена (знаете, че трябва да се посвири повечко за да се разбере - често в началото ти харесват, а скоро вече не .... :-) А иначе няма кой-знае какво да им стане - не се скапват лесно, даже съм чел някъде, че просвирват по-добре с времето - логично и технически беше обяснено защо.

Току що видях в базара някакви Сеймур Дънкани - не запомних модела, два са, бридж и нек, черни. Цената е 180 лева (обявената). Има и други там - Уилкинсън има, ЕМГ има ... дори Уор Пиг на Бари Ник има - разгледай ги.

Stradivarius Violins – How Genuine? So You Think You’ve Found A Strad? Guess Again! In 1908 a famous Belgian violinist named Eugene Ysaye was on a concert tour in St. Petersburg in Russia. He had with him four Stradivarius violins. One of the Strads was stolen from his hotel room, and was not recovered. In 1951 a soldier in the Korean war found a violin hidden in the wall of a rundown farm house. It was subsequently authenticated as a genuine Stradivarius. Out of such stories as these – which are supposed to be true – has arisen a collectors’ myth. That myth is that you might find an incredibly valuable Strad yourself – hidden away in your attic or basement or perhaps at a yard sale down the block. And many people actually have found violins which carry the name of that master genius of violin-makers, the maestro of Cremona, Antonius Stradivari (whose name some misrepresent as “Stradivarius”). But these people are most often the victims of a cruel, if perhaps unwitting, hoax. Antonio Stradivari was born in 1644 and set up his shop in Cremona, Italy, where he made violins and other stringed instruments (harps, guitars, violas and cellos) until his death in 1737. He took a basic concept for the violin and refined its geometry and design to produce an instrument which has served violin makers ever since as the standard to strive for. His violins sang as none had before them, with a clearer voice and greater volume, and with a pureness of tone which made them seem almost alive in the hands of a great violinist. His was one of three great families of violin makers in Cremona during the 1700s and 1800s, the other two being those of Guarneri and Amati, but Stradivari’s violins have been judged by history to be the best. Two of Stradivari’s sons continued his work after his death. Every Strad was made entirely by hand, with a painstaking care devoted to the selection of woods and even the texture of the finishing varnishes. This was no assembly-line operation, and the best estimates have Antonio producing no more than around 1,100 instruments, including the violins, in his entire lifetime. Of these, an estimated 630 to 650 still survive the more than 250 years since they were made. 512 of these survivors are violins. Many others were destroyed in fires or other accidents, were lost at sea or in floods, and some were destroyed by the fire-bombing of Dresden in World War II. Virtually none are unaccounted for. Today a genuine Strad is worth two to three million dollars. So where did those violins which have turned up in attics and closets all over the world come from? Why would anyone who found one think he had a real Strad? The answer is very simple: copies. Today master violin-makers are using modern science – including the latest scanning devices and digital imaging techniques – to unlock the “secrets” of Stradivari and recreate instruments of his quality. One Canadian violin-maker, Joseph Curtin, and his American partner, Gregg Alf, created a copy, right down to every scratch and shading of varnish, of a specific instrument known as the Booth Stradivari, which Stradivari made in 1716. It sold at a Sotheby’s auction in 1993 for $42,460 – to a concert violinist. But for close to two centuries much shabbier copies have been made and sold – bearing “Stradivarius” labels. For this reason, the presence of a Stradivarius label in a violin does not mean the instrument is genuine. The usual label – both genuine and false – carries the Latin inscription “Antonius Stradivarius Cremonensis Faciebat Anno [date],” which gives the maker (Antonio Stradivari), the place (Cremonia), and the year of manufacture, the actual date either printed or handwritten. It was this Latin label which gave the world the name “Stradivarius.” After 1891, when the United States required it, copies might also have the actual country of origin printed in English at the bottom of the label: “Made in Czechoslovakia,” or just “Germany.” Hundreds of thousands of these copies were made in Germany, France, central and eastern Europe, England, China, and Japan, starting in the mid-19th century and continuing into current times – and literally millions exist today. They bear counterfeit labels proclaiming them to be by not only Stradivari but Vuillaume, Amati, Bergonzi, Guarneri, Gasparo da Salo, Stainer, and others. Music shops and mail order houses originally sold these violins at prices which made it plain no deception of the buyer was intended – some were claimed to be “tributes” – they ranged from $8.00 to $27.00 apiece, and were identified in advertisements as “copies” or “models.” But their similarity to the instruments they were copied from is minimal to a trained eye – or ear. While some involved hand-crafting, the vast majority were mass-produced. It was not until 1957 that the words “Copy of” were added to some of the labels. Even today one can find advertisements for a “Stradivarius Violin” which comes “Complete with Decorative Stand and Bow,” and is claimed to be “a wonderful replica of the eminent Stradivarius violin,” designed for displaying “on the wall or atop a bureau or coffee table” for a mere $29.95. Once in a while a real Strad turns up – usually after a theft or accidental loss. In 1967 a 1732 Strad, named for the Duke of Alcantara and owned by UCLA’s Department of Music, was loaned to a member of UCLA’s Roth String Quartet. He apparently either left it on top of his car and drove off, or had it stolen from inside his car. A woman turned up with it in 1994, claiming her former husband’s aunt had given it to her husband, and she had acquired it in a divorce settlement. She said their family lore had it that the aunt had found the violin beside a road. UCLA eventually gave the woman $11,500 to regain the violin and avoid a protracted court fight. So what should you do if you find a violin with a Stradivarius label – or that of any other famous violin maker from centuries ago? You should have it appraised by an expert, and most such experts are members of the American Federation of Violin and Bow Makers. Expect to pay for the appraisal. The authentication of a violin can be determined only by a careful examination of such factors as the design, model, craftsmanship, wood, and varnish. It’s not hard to separate out the mass-produced violins from the actual hand-made instruments, but it takes a well-trained violin appraiser to be able to attribute the violin to a specific maker or place of manufacture. Don’t expect your find to be genuine. The odds against finding the real thing are slim to none. Nevertheless, you might have a decent violin, and if you can play the instrument, that will be its own reward.

Няма нужда - разбирам какво имаш предвид с магнита и компаса (обратно поле, нали?), но то си се вижда с просто око - само трябва да го загледаш. Има бяла и черна жица, които излизат от него - черната се връзва на маса. Тези жички трябва да са наобратно на жичките на другите два - това се вижда дори на схемата, която са дали за свързването - има абсолютно ясна рисунка, черната и бялата жица на мидъла са разменени - просто не я бях загледал досега тая схема, Освен това характеристиките му са като на бриджа, а трябва да са различни, според тяхната собствена спецификация. Така, че съм сигурен вече какво е станало - просто са се объркали при монтажа и вместо мидъл са сложили бридж. Поздр.

Не беше четка, така мисля, наистина. А за адаптерите - според мен си е редовен мидъл адаптера, работи си нормално - просто има на пикгарда два бридж адаптера, единият от които е сложен на мидъл позиция - той е малко по-мощничък, като му гледам данните - и ако очакваш липса ( относителна ) на шум, защото са ти казали в спецификациите, че е навит обратно, оставаш неприятно изненадан и почваш да се чудиш кво става :-) ... и да търсиш някакво решение, защото всъщност си работят, само че с много джангър. Според мен ще се разберем с Томан да ми го сменят с обърнат мидъл и проблемът ще се реши. Поздрави!

Напротив, питам и слушам - във фактите няма нищо грубиянско, наистина ... но те могат да бъдат изтъкнати грубиянски - често го правиш, попадал съм на тоя твой назидателен тон и в други теми. Е, ти си знаеш, както казват в турските сериали ... Понеже говориш за Джерекаров - аз не го познавам, но винаги чета внимателно каквото е написал във форума, дори в момента да не ме интересува конкретно темата - винаги е изчерпателен, привежда факти и дава ясни и обосновани становища, вкл на относително тъпи въпроси. Не съм забелязал да е бил груб с някого - очевидно знае за какво говори, но никога не е самомнителен. Може да се ползва за пример - един човек със знания и опит, но без излишно самодоволство. Е, толкова от мен ...

Съжалявам, но няма как да го подмина - Г-н Валяк, излишно си груб ... това, че знаеш повечко по определени теми, които се коментират тука, не ти дава право да грубиянстваш излишно...аз пък знам повече по разни други теми, но това не ме прави нещо повече от теб ... обратното също е вярно, не го забравяй! Прочетох всичко и отговорих на любезните колеги, които са ми дали мнението си, с "Благодаря" като заедно с това писах, че ще обмисля отговорите - след което разказах кратко откъде ми е хрумнала цялата работа, тоест какви са причините да попитам за фолиото. Обмисляйки отворих и огледах още веднъж китарата внимателно - с изненада установих нещо, което ще е интересно и за Вас, колеги. Китарата е с фабрично монтирани чаркове от Томан - т.нар. прелоудед пикгард EMG HZ SRO11 - пикгард+потове+суич за директен монтаж. Би следвало сета адаптери да е с обратен поляритет на мидъл адаптера и да е без шум на 2ра и четвърта позиции на ключа - затова се чудех на шума, който иначе би ми изглеждал нормален за сингли - е, може би малко по-силничък на моменти . Та след внимателно повторно оглеждане последва съмнение от моя страна поради необърнатите наопаки жици бяла и черна, излизащи от адаптера. След мерене (от страна на приятел) се оказа, че вместо мидъл са сложили още един бридж на мястото на мидъла - пише си мидъл на него, но характеристиките са като на бриджа, а би трябвало по спецификации да са като на нек адаптера. Утре ще си пишем и ще се разправяме, явно, с Томан. Та значи си оглеждайте нещата като ви ги доставят :-) И май сте прави - не екраниране ще реши този проблем. Поздрави на всички!

Трябва нещо да направя, има доста шум с драйв, адаптерите са сингли. Шумът е променлив - много променлив! - и силно зависи от позицията ми спрямо ампа. Въртя се като пумпал докато намеря някаква подходяща позиция, а помещението не е много широко - затова реших, че екраниране ще помогне. Прегледах спойки, проводници, квото можах там - вс. изглежда правилно свързано и наред под моя непрофи лаишки поглед - остава екраниране. Може и в помещението да има много полета и разни излъчватели ... има сума ти апаратура, но това е положението там. Прочетох вним каквото сте ми написали, ще го обмисля. Благодаря на всички!

Здравейте. Имам намерение да екранирам една китара по алгоритъма, очертан в разни теми във форума, но нещо не намирам листове самозалепващо се медно фолио. Алуминиеви има, но медно не намирам засега. Моля, ако някой знае къде в София има/продават подходящо такова за целта, да сподели. Благодаря!

Да, готино, разбираемо, нагледно...