viksps

... бях писал по-горе за Роланд Кубе Лайт - ново нещо за мен, което бях открил случайно в нета и ми се стори (според ревютата) вариант за излизане от кризата. Е, днеска го видях и чух - не съм впечатлен, хич даже. Малка лека джаджа, относ красива и издава някакви там звуци - става за бъзикане горе-долу, но за свирене не става, според мен.

без да коментирам качествата на тия продукции от муз гл. точка ще кажа, че силно ме дразни воайорският елемент тип "биг брадър". Те това е пошлото в случая - иначе е добре да се свири и пее .... вкл. по телевизията във всякакви формати.

слушалките

.....колеги, я вижте това - нещо ново е, днес го открих докато кротко си ровех в нета, чисто информационно. Според мен решава нещата, нарочно не пускам линк - пуснете го в търсачка, излизат много неща - ревюта, ютюбски клипове и т.н. Цената му е прилична - 299 лева. Има го в няколко бълг магазина. Roland Cube Lite Guitar Amplifier

... абе аз ги нацвъцках тия работи по-горе малко без да мисля... ей така, на първо слушане ... ти не ми обръщай много внимание :-) Сега го слушах на слушалки, по внимателно - ама не мога да ти изпиша какво точно имам предвид ... има една монотонност, въпреки, че сте се постарали да го разнообразите - някак стои едно такова отчетливо и тежко ....раз, два, три, четири ... като завързано някак си, като метроном ... Усещам, че в парчето има потенциал, ама трябва да се пипне ... за това писах ... не говоря за микса толкова, колкото за аранжимента ... да се попроменят някои партии тук-там ... абе вие си знаете, огледайте го, опипайте го още и ще стане, сигурен съм ... нали си е ваше парче, вашите виждания трябва да изразява Пък и аз не разбирам много, карам го на чувство повече ... драйв "на вкус" и барабани "на око", така да се каже ... нямам музикално образование, нито специални знания ... Почоплете го още малко и ще стане ... както се казваше: ".... има ли мисъл, има ли чувство - ето, така се създава изкуство !" P.S. А пънка си е блага работа, по принцип ....

... идеята е интересна, според мен парчето може да стане, но на места става монотонно ... може би да се промени темпото (по-бързо или по бавно и/или да се сменя на места) ... барабаните да вкарат повече живот(примерно да се Цепелинизират леко), някъде да се поприберат инструменти, които излизат много остро напред....бих поприбрал дистера, например, стърже ми много ... някакво преаранжиране ще трябва. В началото бих включил бас във водещия мотив на интрото ... или може би да се ползва октавер или изцяло бих го дал на баса ... после бих го включвал пак от време на време този мотив, но не много напред ... абе не знам, това са само хрумвания на първо слушане ... ако се преаранжира сериозно, ще стане, според мен. Извин, само споделям какво ми хрумва като слушам.

... извин, ама след тая цялата дискусия я си купи един хубав Фенд Страт втора употреба - появяват се в базара - дори не е задълж да е амер, има мекс серии, който са поне толкова добри, колкото нисък клас амер. Въпроса е да ти пасне конкр. китара. За звука - те и Страт адаптерите са доста различни, със съвсем различно звучене - дори само Фендърски има сума най-различни - то са винтидж алнико, то са Тексас Спешъл, то са Тех Мех, то са ....и т.н......... да не изброявам, излишно е ....да не говорим за другите марки, които са още повече видове и разл звук. Що се касае до брума - едни сингъл адапт са по-бръм, други са по-малко - в крайна сметка има и Фенд. нойзлес, въпреки, че аз не ги обожавам. Пък и като свирят по два, съвр сингли обикновено се компенсират, заради обърнатите на повечето полюси на мидъла. В крайна сметка има и нойз гейтове и др. от тоя вид(и тях не ги обожавам, ама ги има на пазара, ако е зор). Ако ти е зор да има и хъмбък, купи си някой Фенд суперстрат, с хъм на бриджа - има и такива. Варианти много, дори само от Фендер. Те и грифовете на Фендер Страт са различни - u-образен, v-образен и с-образен - съответно с различни радиуси, различни профили, различен материал на фингърборда - все ще ти пасне някой. Като ще е гарга, да е рошава ... Не казвам, че другите посочени по-горе китари са лоши ... напротив ... и ямаха и крамер и т.н. .. за Блейд във Фактор вече казах, че е чудесна китара, а тая опция vsc е много готина. Не знам как ще прозвучи (дано не е некоректно), но знам на едно място мн готин мекс страт - запазен много, кафеникав бърст, типичен класически 60's страт със сингли - в който по едно време се бях огледал силно, ама се удържах (едвам!) - струваше точно 700 лева, може би може и още да спазариш. Ако ти е интересно, пиши на лични, ще ти кажа къде съм го гледал.

освен, че не свири лошо и е красива, Джамирокуайската мацка свири с ОГРОМЕН кеф - наслаждава се на парчето и свиренето по начин, който увеличава удоволствието да я гледаш - ХВАЛА! Аз само така, де ... като един дърт "естет" - да не ме разберете криво

+1 за Blade

Аз дрънкам много на слушалки поради изтъкнатите от теб причини. "Чейна" ми в този случай е един Корг Пандора 4 и едни мно-о-ого скъпи (според мен) слушалки BOSE - не помня точния модел, защото ги имам отдавна, но ако те интересува мога да проверя - бяха около 800 лева преди няколко години. Това са hi fi слушалки, не са мониторни - но комбинацията с Корга, чиито изход е "балансиран", тоест line out, както изглежда, се получава относително чудесен звук - плътен, обемен и т.н. - знаете, слушалките bose са "сделани" с особено внимание към усещането за "обем" на звука и специално отношение към ниските честоти. Пробвал съм с други слушалки, и хубави и лоши, но не е същото - тази комбинация, обаче, която описах, е достатъчно добра за мен. Недостатък е, че тези слушалки са с някакво допълн устройство за елиминиране на външните шумове - работят с батерии и яко ги ядат. Пробвал съм и с други слушалки BOSE - не е същото, само с тези става добре. Така, че аз мисля - процесор или комп симулации (според описаното по-горе) + наистина хубави слушалки, открити след съответни проби и грешки на търсещия. Е, ушите ми стават на гъз, като посвиря малко по-силничко и по-дългичко, но кво да праиш ...

Брум, ОК ... прав си, при това естествен и логичен, с оглед на това, което представляват ... но колегата надали прави разликата брум/шум ... без да се опитвам да го подценявам, разбира се. hum (англ.) = бръмчене, бучене

Щом имаш петстепенно ключе, значи (вероятно) става въпрос за единични адаптери. Те имат шум. Той е поначало повече отколкото при двойните. Шумът се увеличава с овърдрайв - значително. Това е нормално. При овърдрайв с много гейн (тоест кривене) се увеличава още повече. При повечето единични адаптери свързването (стандартно) е направено така, че на позиция 2 и 4 на петстепенното ключе работят заедно по два адаптера - съответно на 2ра предния адаптер и средния (бридж и мидъл), а на 4та средния и задния. При повечето от съвременните комбинации от 3 единични адаптера, за да се погаси поне донякъде шума на 2ра и 4та позиция, средният адаптер е с обърнат поляритет - тоест когато работят по 2 заедно, работят донякъде като двоен адаптер (хъмбъкър). Затова като си играеш с ключето ти се струва, че шумът изчезва - той би трябвало да намалява значително на 2ра и 4та позиция, ако нещата при теб са както казах по-горе (вероятно са така). Не се притеснявай, нормално е да има шум, особено с овердрайв или дист, особено с повечко "гейн". Ако имаш двоен адаптер (хъмбъкър) също (почти) няма да има шум, когато той работи сам и без драйв. С драйв ще има, но ще е по-малко, отколкото при сам единичен. Вече колко точно е шумът зависи от много неща - както ти писаха по-горе, зависи от адаптери, от други компоненти на елекрониката по китарата, както и от това как е направено свързването вътре в китарата. Доста зависи от кабелите, от усилвателя, от самия овърдрайв, дори от помещението и неговите електро/магн х-ки и т.н. Има устройства, които подтискат този шум - повечето процесори имат такава опция, има за това и отделни устройства под различни имена - noise suppressor, noise gate и др. - но те си имат своите недостатъци, за които можеш да научиш, ако прочетеш съответните теми във форума - има писано доста. По темата за шум също има писано доста - потърси и прочети. Не се притеснявай все пак толкова от шума - шум ще има и това не е толкова лошо - нормално е и в някаква степен/ниво е приемливо - въпросът е да не е прекалено много. Тогава вече ще трябва да търсиш вариант нещо да се направи/промени - евент. с някой около теб, който разбира малко повече - да чуе и да прецени какво ще е нужно .... да направи разни проби и т.н.

видях я тази тема за 8-9те месеца, дори се включих леко .... виждам темите общо взето, макар, че напоследък гледам много да не пиша... напоследък даже се чудя и защо изобщо влизам .... Не съм утешител и няма да бъда ... не е в това въпроса. И идеята не е някой да те блокира, а евент да се самоцензурираш .... като ти дойде ищах да обидиш или обезкуражиш някого. Ако пък толкова имаш желание да обиждаш, то прави го с нас, по-дъртите - с мен, например ... аз съм стрелян заек, ще го преглътна и преодолея. Ама като видиш, че на някое младо, между стандартните "искам да си купя..." и "искам да имам ..." му се промъкне едно крехко и уязвимо "искам да се науча" ... (да свиря, напр.), ... моля те, дето се вика, не пикай върху камелиите! Тоест, ако нямаш нещо хубаво, окуражаващо или полезно за казване в такава тема, то не казвай нищо по-добре! ОК, кажи им, че не е лесно - това е истината ... кажи, че трябва много труд .... че опитът показва, че обикновено не стават нещата... изтъкни и обясни трудностите .... ама това "не ви ли омръзна да отговаряте на идиоти " идва до-о-о-ста отгоре - откъдето и да го погледнеш!

Знаещите трябва да показват на незнаещите пътя - меко, внимателно, приятелски ... ако искат, ако могат, ако им стиска ... и ако дребните душици им позволяват. Свестният човек е толерантен поначало - истинския музикант е два пъти по-толерантен. Fats, иначе гот ли ти става като наричаш децата идиоти? Дано е удовлетворено егото ти, о положил много труд музикален великане - герой на музикантския труд! Гледам, че и други ти харесват мнението ... браво, колеги, хвала ! Никой смъртен не може да достигне вашите висоти ... и направо страшно е да се гледа как от висотите си олимпийски се гневите на невежите смъртни ... О , Музо, възпей тоя пагубен гняв на Ахила Пелеев ... пак са го подгонили комплексите, трябва да избият нанякъде! На момчето ще кажа, че наистина с въпроси във форуми тая работа не става - няма лесни и бързи отговори, наистина е нужно много и сериозно желание, учители и много труд и упражнения. Но МОЖЕ да стане ... ако наистина имаш желание и положиш достатъчно усилия, в крайна сметка повече или по-малко става. И само леко ad hoc да отбележа - ако не се почне в ранна детска възраст (по искане на мама и тати и с тоягата) после именно това е началото - нещата започват с "харесва ми..." и "искам да се науча .." А как ще свършат, си зависи от човека.

Колегите може и да са прави, не знам .... вероятно са прави. Но ти казваш ".....настръхвам от звука на виолата" . Значи почвай без отлагане и без да се обезкуражаваш .... дай всичките тия проценти, за които пишеш ... пък да става каквото ще! В най-лошия случай ще се научиш (добре ли, зле ли ... кой знае) да свириш на инструмент, който харесваш. Това е достатъчна полза и ще е завинаги твой актив - най-малкото ще имаш винаги нещо, което ще ти доставя удоволствие... каквото и да работиш, каквото и да завършиш, каквото и да стане в живота ти. А пък кой знае, може да имаш искрата на гения ... а с тая искра може да се постигат и чудеса ... има примери. Почвай и успех! Не се давай на песимистите - може и да са прави (обикновено са, за съжаление ) но почти всичко хубаво на тоя свят е направено от оптимисти - от хора, които, напук на разума и гадната реалност, са вярвали в нещо (или в себе си или в таланта си...) - и то когато всичко и всички са им казвали, че грешат или че нямат шанс ... Never surrender, както се пееше в едно старо парче

Производителят е Владимир Милков Балев - вероятно има сайт или някакви телефони насам-натам в нета. Сега нямам време да търся, но евент после бих могъл да погледна. Би могъл и ти да се огледаш в нета - също ако някой от форума има негов тел, би могъл да ти го даде в темата. Вероятно може също да се измери ... не знам как точно, но сигурно може ... знаещите да кажат.

Не знам какво искаш, не знам какво търсиш като звук или какво ще ти харесва след време, но от тези двете аз бих взел епифона като модел ... както и едно малко усилвателче втора употреба от базара, примерно Роланд кубе 15, 20, 30 ... каквото има. Иначе колегите са прави, че при евтините китари често от бройка до бройка има голяма разлика - явно по причина на по-занижен качествен контрол. Огледай базара - има малко по-висок клас китари на такава или подобна цена. Обикновено (по-често, според моя опит) продавачите в базара не лъжат, ще ти кажат ако има нещо не както трябва.

Извин, не искам да заформям спор, но темата е такава все пак - необходим и достатъчен брой китари. Както казват братята руснаци "... а случаи бывает разние ..." В моя случай определено пречи/пречеше - аз нямам много (реално) време за свирене (което е нормално, като се вземат предвид сума фактори като работа, семейни задълж и др.). И като при ограниченото все пак време се вземе предвид цялото бърникане на китари и оборудване, в стил: .... ма чакай сега да взема тая, ама я да чуя как звучи тука в това усилвателче ... ама я и с това педалче ... я и с тия настройки ... а пък това процесорче, просто да го изпапкаш, я колко бленди има ... я да ги пробваме с тая, хайде и с оная ... ама дали пък през другото усилвателче няма да е по-добре точно пък за това парче ... ама я и педалчето да смениме ... я да добавиме още едно ... абе тая май малко височка ми се струва, я да посетъпваме .... ама то май ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ЗА СВИРЕНЕ СИ ОТИШЛО САМО В ПРОБВАНЕ НА РАЗНИ РАБОТИ И БЪРНИКАНЕ! Та затова казах, че на мен конкретно ми пречи - изяжда ми времето за свирене, което всъщност си отива в непрекъсната игра с различните играчки. Явно не мога да се овладея и си играя постоянно - значи трябва да ги няма играчките ... или да са съвсем малко, за да не се отвличам в "пробване" . Това имах предвид. Важи за мен, вероятно важи и за други ... разбира се, не за всички, не твърдя подобно нещо...въпрос на дисциплина, вероятно. Не се отнася СЪС СИГУРНОСТ за истинските сериозни музиканти, които знаят какво правят и какво търсят. Поздр.

Малко off topic във връзка с предния пост, за което моля да ме извините - вчера бях в известен стар софийски муз магазин на бул. Пиротски - отидох ей-така, не бях ходил отдавна - гледах и си играх именно с Хамерите - има доста там, някои са много интересни, наистина чудесни инстр на съвсем прилични цени. Не знам дали компанията съществува или не, но там има хамъри ако някой го интересува .... Поздравления за чудесните инструменти, които представяте. За да не е съвсем оф ще кажа, че аз понастоящем съм със Страт класик плейър 70 - мейпъл гриф, ЕМГ пасивни сингли и електроника - великолепна китара, макар и мексиканец. Също един Корт з44 зенокс тобако бърст, който много харесвам, макар да не е някаква върх марка - с емг делими хъмбъкъри, от по-старото произвоство, но не помня точните модели. Много неща ми минаха през ръцете за посл 2 години, но нали не е фукня, няма да ги изброявам. Решил съм да се отърва от манията по инструменти - вече даже разкарах почти всичко, което бях накупил, пуснал съм и Страта на сергията. Сега ме е обсебила идеята да притежавам една-единствена, но разностранна китара - нещо удобно, за което съм си поставил следните некатегорични изисквания: евент.стринг тру боди, евент махагон тяло, хубави делими хъм пикъпи, не много тежка, гриф между Страт и Лес Пол, лепен гриф или нек тру, с ширина поне колкото U грифовете на Фендер.. Има такива тук-там и се чудя - избирам. Такава именно е Корта, например, за който споменах - но ми се иска може би нещо по-добро от него, като за единствена китара. Макар, че не заслужавам нищо повече от Корта, като се знам как свиря... пък и той хич не е лош. Ще остане за backup. В райз форс харесах и един Епифон - не помня точно модела, но беше доста скъп като за Епи - над 1000 лева. Имаше едни странни рубинени копчета и златен хардуер, което малко ми натежа като "стайлинг", но иначе беше чудесен, макар да не отговаряше точно на изискванията. Метнал съм око и на една Майкъл Кели Декрии, която май отговаря на изискванията по-горе, пък и не е скъпа - ще ходя евент да я гледам днес. Всъщност което исках да кажа, макар и малко объркано, е следното: струва ми се правилно за мен (хобист, а не професионалист) да имам една-единствена, възможно най-многофункционална китара, без да е моделинг, обаче. Иначе много ги бърникам, много ги "сетъпвам", много си играя с тях и малко свиря - това важи само за мен, де ... за другите си е друго, вероятно - но за мен затлачването с китари (и оборудване въобще) вреди на свиренето ... ако не си професионалист или колекционер. Сори за дългия и объркан пост, дано става ясно каква всъщност казвам !

като ще е яко метъл вземи си един хубав дист педал с повечко гейн и контроли - като бос метал зон или дигитех тл 2 например - те дават много възможности - разбира се има милион варианти, но това са класически неща. После към тях прибавяш нещо друго - след като ги усетиш и след като ги овладееш тези едно-две неща които си взел в началото. Със слушане, четене и пробване ще разбереш какво още да закачаш към чейна - компресори, буустери, дилеи и т.н. Има много неща в тубата на тема чейн и педали - кое какво е, как и къде в чейна се връзва и какво дава/добавя към звука. Четеш, слушаш - после пробваш - после купуваш - после сменяш и т.н. - може до безкрай, а може и да спреш някъде. След много експерименти, които ми изядоха МНОГО от времето за свирене/учене, аз накрая спрях при един метал зон, един тюбскрйимър за по-блус нужди и драйва на ампа ми, който не е много "драйвнат" - в крайна сметка дори от ривърба се отказах - засега де. Чейн се изгражда постепенно, според мен. Създаваш основата - чисто, драйв, дист - после към него добавяш и махаш. Слушай в тубата - има много демота на най-различни неща. И не прекалявай (според мен) с ефектите в чейна, освен ако наистина не знаеш точно какво правиш/искаш - иначе става буламач и вреди на свиренето, което всъщност е основната идея и цел. Процесора е улеснение, има хубави вече - аз, например, харесвам воксовете с лампичка - но в крайна сметка стигаш до педалчета, особено ако си хобист. Имаш вече лайн-а за експерименти, почвай с педалчетата - но едно по едно, че иначе ще се забъркаш в тях и ще стане каша. Вземи също една прилична лампичка, за да дадеш изява на педалчетата - не е нужно да е скъпа, бих препоръчал, примерно, блекхарт 5вата като основа - не е скъп (даже е много евтин в момента, под 400 лева), поема добре педалчетата и им дава добра изява - разбира се и тук варианти милион. Гледам в Банкя има едни нови и нескъпи Владо Балеви ламп усилватели - също поемат добре педалчетата и им дават добра изява. Малко объркано май го написах, но ми се струва все пак ясно какво имам предвид - така или иначе се стига до педалчета, значи направо тръгвай по този път- но бавно и обмислено, за да е смислено Само да добавя - това с двете китари в един амп не ми се струва много добър вариант - със сигурност може, щом е предвидено, но със сигурност не е блестящо и няма как да бъде.

Може би малко тъпо и непрофесионално ще се изкажа, но ако е ясно къде си го прекъснал (понякога е ясно) не можеш ли да го резнеш там, съответно да направиш нова връзка на жичките. На мен ми се е случвало да се оправям така с кабели. Малко ще се скъси, но надали ще е проблем. После можеш да го маскираш някак отгоре на грозната нова връзка. Поздр.

Имах такова чудо допреди около година ... понякога съжалявам, че го разкарах - невероятна машина - особена, трудна за програмиране, но "уникална", както казват манекенките и фолкпевиците. Разкарах я след като веднъж, при опит да я извадя от скришното място, на което седеше скатана, така си сецнах кръста, че 1 месец ходих сгънат на 4 - обяснимо! - изцяло heavy metal, тежи 30-40 кг. (с куфар)Но е велика! Yamaha DX7 One of the most popular digital synths ever was the DX7 from Yamaha, released in 1983. It featured a whole new type of synthesis called FM (Frequency Modulation). It certainly is not analog and it is difficult to program but can result in some excellent sounds! It is difficult because it is non-analog and thus, a whole new set of parameters are available for tweaking, many of which seemed counter-intuitive and unfamiliar. And programming had to be accomplished via membrane buttons, one data slider and a small LCD screen. Still the sounds it shipped with and that many users did manage to create were more complex and unique than anything before it. Percussive and metallic but thick as analog at times, the DX7 was known for generating unique sounds still popular to this day. The DX7 was also a truly affordable programmable synth when it was first released. Almost every keyboardist bought one at the time making the DX7 one of the best selling synths of all time! It also came with MIDI which was brand new at the time - Sequential had already released the first MIDI synth, the Prophet 600. Roland had just released the JX-3P with very basic MIDI implementation, and wouldn't get around to adding full MIDI for another year with the Juno-106, and it would be three years before Roland can counter the popularity of the DX7 with a digital synth of their own, the D-50. The DX7 has been used by the Crystal Method, Kraftwerk, Underworld, Orbital, BT, Talking Heads, Brian Eno, Tony Banks, Mike Lindup of Level 42, Jan Hammer, Roger Hodgson, Teddy Riley, Brian Eno, T Lavitz of the Dregs, Sir George Martin, Supertramp, Phil Collins, Stevie Wonder, Daryl Hall, Steve Winwood, Scritti Politti, Babyface, Peter-John Vettese, Depeche Mode, D:Ream, Les Rhytmes Digital, Front 242, U2, A-Ha, Enya, The Cure, Astral Projection, Fluke, Kitaro, Vangelis, Elton John, James Horner, Toto, Donald Fagen, Michael McDonald, Chick Corea, Level 42, Queen, Yes, Michael Boddicker, Julian Lennon, Jean-Michel Jarre, Sneaker Pimps, Lynyrd Skynyrd, Greg Phillanganes, Jerry Goldsmith, Jimmy Edgar, Beastie Boys, Stabbing Westward and Herbie Hancock. Pretty impressive for just a partial listing! Following the monaural DX7 came the stereo DX7 mkII - just as popular and much more advanced. Its unique sounds are very popular for industrial techno type music as well as ambient and electro. The TX-7is essentially a desktop module form of the DX7 but is even harder to edit or program since it requires external editors or software. The monolithic DX1 and DX5 models which packed two DX7 synth engines into one instrument were the epitome of the DX line of synths created by Yamaha. There have also been a few budget spin-offs like the DX9, DX100, DX21 and DX27. FM synthesis has also made its way into the TX-81Z& TX-802 and software synthesizers like Native Instruments FM7. Still the DX7 has remained the all around best and most popular DX synth due to its affordable price, professional features for studio and live performance and its excellent range of sonic possibilities and extensive programmability. In fact the reason the DX7 is always so affordable (usually under $500 second-hand) is because there are so many of them out there, still being used and traded! And they are reliable, still functioning well over 20 years later unlike older analog gear.

Вокса не е толкова лош - имах такъв, за нищо не става , но хич не е лош .... ако ме разбирате Имам предвид, че с него начинаещ ще може да пробва звуци ... да си изгради отношение към звука си, да му стане ясно в каква посока да търси своя си звук. Не звучи чак толкова зле ... дори, освен МНОГО пресети, има отделни ефекти с контроли, с които може човек да си играе ... и да СХВАНЕ и да ЧУЕ какво се случва със звука, когато ползваш един или друг вид ефект или два ефекта заедно или група ефекти т.н.. Това е полезно, когато начално определяш посоката Вокса има и нещо като атенюатор, което е много полезно при нужда от тихо свирене. В същото време е доста силен, ако ти трябва повечко сила в конкр. момент. Роланда, според мен, е по-добър. Вокса, обаче, може да се окаже много ПО-ПОЛЕЗЕН за да намериш поне горе-долу своя си звук ... и когато после (неминуемо!)тръгнеш към други по-добри ампове или ефекти, ще знаеш най-малкото посоката - тоест, какво търсиш ... поне най-общо....

.... между тия, дето си имат обичай да си насират инструментите, съм и аз понякога ... ама пусто сърце юнашко не трае! .... да почопка ... да прави неща, дето не са му работа и дето не ги разбира. Както се вижда, има случаи, когато това не е така .... за радост!!!

Леле, човек ... нищо не разбирам от барабани (макар да имам някакво естествено влечение към тях), ама това, което си направил и показал по-горе е наистина стра-а-ахотно - бутиково, де ... тоест "най-уникално", както казват фолкзвезди и манекенки.