Последно се изказвам по тая тема:
1. Това, че великите по концерти и т.н. свирят по всевъзможни начини, не е аргумент в защита на всякаквите криви постановки. Свиренето на сцена е съвсем различен процес от придобиването на умения, и на сцена правят неща, които не се правят, когато са е упражнявали. Не казвам, че когато се упражняват свирят 100% различно, но Е различно.
Великите, които свирят с криви постановки са велики въпреки тях, а не заради тях. И това, че примерно Фридман свири така, няма да ме направи велик, ако свиря с още по-крива постановка от неговата, примерно държа си перцето с малкия пръст и безименния.
2. Не съм съгласен с тезата, че няма правилен начин за изпълнение на която и да е техника в свиренето. Ако се има предвид конкретен резултат (в случая - ясен, ефективен и практически неограничен по скорост пикинг), винаги има техника, която води до този резултат много по-добре от останалите - с най-малко напрежение, най-ясен звук, най-лесна е за научаване, има най-малко ограничения и т.н. Възможно е да има много техники, но въпросната е една. Ако кажем, че няма правилна техника, си отрязваме всички пътища за развитие - ако всеки ден правиш по една крачка в различна посока, няма да идеш много далече.
Много твърдо заставам зад тия две тези, но не искам да споря, защото наистина уважавам плурализма на подхода в музиката, и наистина всеки може да опитва, както го кефи - важното е да се получава музика.