Първата изява ми беше някъде 86'-87"година...Беше мнооого зле. Апаратурата читалищна Вермона, която всеки момент можеше да спре окончателно.Барабаните бяха пред разпад. Подпирахме ги с какво ли не за да имат "окомплектован" вид.Китарите също читалищни Кремони, които нямаше как да бъдат настроени "производствена екстра".Ние бяхме глътнали бастуна, а аз най-много защото трябваше и да пея(което само по себе си е драма).Излязох на сцената, поех си дъх и... нататък нищо не помня. Единственото, което помня е че хората все пак ни ръкопляскаха. Въпреки всичко това е един от най-приятните ми спомени.