Не съм вокал. Това го казвам на първо място, за да не останеш с грешното впечатление, че разбирам нещо. Тук просто ще изкажа личното си мнение на човек, който има малко по-басов глас от баса си. Не съм и вокален педагог, което още повече неглижира мнението ми, но все пак ще го споделя. Гласът е един прекрасен инструмент, който както може да ни радва(когато е чист, използван с лекота и играещ си с тоновете), така и може да ни влуди при положение, че е използван грешно. Това, което чух в записа ти звучеше все едно някой те е стиснал за гушата и те мъчи. Според чутото и личното ми мнение не можеш да използваш гласа си пълноценно и го изтезаваш. Явно искаш да изстискаш от него всичко, което би желал, но без уроци няма да стане тази работа. Вокалният педагог е човекът, който учи, за да те научи. Той ще ти покаже методики на дишане, вокални постановки, ще ти изгради стил и дикция. Срамът е срам, но трябва да го преглътнеш ако искаш да пееш, а не да се продираш пред хората. Вокалният педагог ще ти даде сигурност, която можеш да използваш в своя полза пред публика, а не да трепериш с мисълта дали ей сега гласчето ти ще предаде фронта в неправилния момент. Възползвай се докато е време, защото гласът ти ще се променя до поне 20 годишна възраст. Не е уточнен периодът на мутация на гласа и това може да доведе до демотивация, защото ще усетиш една камара промени, които ще са ти в плюс и минус. Учителят ще ти изгради гласа през тези години или ще ти покаже как да контролираш това и да го превърнеш в нещо полезно за теб. Ти сам избираш дали да крещиш или да пееш. За момента ти крещиш, пак според мен. Това ми мнение не трябва да те демотивира. Целта ми е не е това.