Kalmar

Ще се опитам да намеря време да го снимам или поне да опиша модела.

За предпочитане е инструмента да седи в помещение с постоянна температура и без пряка слънчева светлина. Или поне температурните вариации да са малки. На първо място промените в темепретурата не са желателни, освен това слънчевата светлина (нагряването), ако е силна, може да предизвика обезцветяване на лака, пожълтяване и даже напукване. Да не говорим, че ако дървото не е много добре изсушено може да предизвика много неприятни и понякога непоправими деформации. Аз ги държа на стойки наредени покрай стената в една от стаите, като завесите са пуснати през цялото време. Обмислям закупуването на стойка за седем-осем китари, че вече мястото ми е кът. Но най-добрия вариант е, ако притежавате твърд кейс, да държите китарата там през времето, в което не я ползвате. Особено, ако става дума за скъп инструмент.

Мдам, пропуснах много важно нещо. Не става само за един "сеанс" от 30 минути. Прави се многократно. Просто ние го направихме на части от по трийсет минути понеже в стаята, в която беше китарата с апарата не е особено приятно да се стои дълго. Даже не седяхме там през цялото време.

Аха, разбирам какво имаш предвид. Поне до момента не съм забелязал обратимост към предишното състояние... А и не ми се струва логично, поне не съм забелязал разсвирен по обичайния начин инструмент (ако е поддържан правилно) да се е върнал в положението, в което е бил като са го купили. Но знае ли човек.

Възможно е ако не си ги сменял отдавна да станат фалшиви. обаче съвсем еднакво... поскоро проблема е в бриджа/тремолото или грифа. За да станат фалшиви към 12 праг и натам явно има промяна в мензурата... виж каква е причината за това... Огледай я много внимателно, може да забележиш нещо, което ти се е изплъзнало преди.

По принцип резултата е доста вариращ от това което видях до сега. Някои инструменти се влияят повече, съответно при тях се усеща повече. при други почти никак. Естествено може и да не ахнеш Вибрации естествено че има. Имах предвид, че апарата не е дизайнван да упражнява вибрации. Еее, естествено, че при Сър става дума за специализирана апаратура и обстойно изследване. Нещо скъпо от ранга на Плек системата. Това тук си е домашен експеримент. За пробването няма грижи, само че ще е по-натам, че сега ми е малко напрегнат период и после планирам да се изнижа в отпуска в посока морето.

Бомбардиране е образно казано, просто израз който ми хареса. можеби облъчване би било по-подходящо. Ами няма вибрации, просто звук, който варира от много висок до много нисък. Колкто за модулирането не съм се изразил правилно. Магнетизма дори и да влияе по някакъв начин на дървесината, не касае целта на опита. Тоест не се вълнувахме от тези качества на апарата.

Ами мисли се по въпроса. Стига да има търсене, може и да се случи...

Ще разкажа за експеримента, който направихме с моя приятел Мартин върху няколко китари и басове. Преди време бях слушал доста, за това как някои компании обработвали честотно дървения материал или готовите си инструменти, с цел „разсвирването” им. Идеята е чрез този метод да се постигне по-силно резониране на инструмента каквото се наблюдава при по-старите и употребявани такива. Причините старите инструменти да звучат по-силно, отворено и по-балансирано са много, от „съзряването” на дървото до факта, че дълго време е било изложено на въздействието на звука, който го е „отпушил”. Както и, че грифа и тялото „свикват” едно с друго, тоест започват да резонират на едни и същи честоти или просто случайно ,или нарочно са подбрани такива, които си пасват. Понякога причината е, че просто си въобразяваме, но не за това ще говорим тук.  Тук ще прибавя нещо което спомена така уважявания от мен Джон Сър във форума на Suhr Guitars по подобна тема, а именно честотно пасване на грифа с тялото: „There are reasons why no two guitars sound exactly the same but only similar. There are also reasons why even with a perfect neck and fret dress a guitar will have a dead spot at a different place than another or why one will have more string rattle than another. It would be nice to prove what a lacquer finish vs Polyester does or doesn't do to the tone. The possibilities are endless. There is also the thought that one can manipulate the frequency response of the wood by bombarding it with frequencies. We actual have a patent pending on one method of doing so. This isn't mojo, granted there are other factors and IF you put enough electronics and gear in your signal path it wont matter. But for those people who have a more pure signal path, the properties of the woods used in even electric guitars matters a great deal. Just for the record, 30 years ago I would have given this subject much less of my time. The older we get the more we learn that nothing is cut an dry. So to remove as much mojo and snake oil as we can we will try and quantify everything that is possible." Методите за звукова обработка са много и най-разнообразни. От просто излагане на инструмента дълго време на конкретна честота, до специална апаратура. Поради невъзможността ни да си набавим „специална” апаратура използвахме подръчна такава. А именно апарат за магнитна обработка (масаж) на тялото. Въпросния апарат работи, като променя честотата на магнетизма, който създава. По този начин създава и звуково излъчване, което модулира честотно от много високи до много ниски честоти. Много полезно, ако имате проблеми с ръцете (вагинит и подобните му). Тук е момента да кажа, че цялата идея за тази случка беше на Мартин (става дума за басиста на Паникан Уайаскър). С него отдавна измисляме и пробваме какви ли не неща по китарите си, всичко с идеята да постигнем по-добре звучащ инструмент. Та така, идеята беше да поставим „сензорите” на апарата по тялото на китарата и грифа последователно с продължителност от 30 минути. След това да пробваме, какъв е резултата, тоест да свирим на инструмента и да преценим има ли разлика преди и след „обработката”. Ще опиша резултата предимно на моите „пациенти” понеже нямам подробен поглед (слух) над басовете на Мартин )). Първия пациент беше една моя китара правена навремето от Пламен Иванов. Тя постоянно имаше проблеми с грифовете. Даже бях решил, че е прокълната , понеже от създаването и през 1999 до сега и смених 4 грифа. С първите три имаше всевъзможни проблеми. Но основния беше явното несходство на грифа с тялото от което и доста мътния и некачествен тон в комбинация със слабо резониране и къс състейн. Проблема се реши след като си поръчах гриф от Warmoth, който сам модифицирах за да пасне на китарата и до обработих. Разликата вече е ушевадна хехехе. Китарата е с тяло от ясен (твърдия и тежък ясен, а не така наречения swamp ash от който правят новите стратове и не само тях). Грифа е клен с фретборд от Пау Феро. Ето и въпросната "мъченица": Значи първо установихме, че в зависимост от потенциала на инструмента, резонирането е по отчетливо или по слабо (ясно се чуват честотните модулации, ако човек се доближи до инструмента) Нямах търпение да чуя има ли резултат. След половин час бомбардиране на тялото с целия диапазон честоти и още половин час за грифа, седнах и посвирих на китарата. Може би вътре в себе си не очаквах да има някаква осезаема разлика. Обаче бях доста изненадан да установя, че китарата вече звучи доста по-балансирано, с по-отворен тон. (Забравих да спомена, че става дума за акустичните качества на китарата. Инструмента изобщо не бях включвал до момента, след обработката.) Отчетлив и ясен звук с доста по-добре балансиран тембър. Всякаш тоновете по целия гриф започнаха да звучат доста по-изравнено, като сила на звука, продължителност и честоти. После включих китарата (лампов усливател) и посвирих първо през чист канал, след това и с крив. Определено същите промени се наблюдаваха и през усилвател. Усещането е като на разсвирен стар инструмент, със силно резониране. Осезателно по-силни вибрации. Втората китара, която „тормозихме” по споменатия начин, беше Wаrmoth страт с тяло от коа и гриф от Падук (Padouk), последното може да го срещнете изписано и произнесено по най-различни начини.  Определено различните дървении реагират на процедурата по различен начин. При някои разликата е много осезаема, промяната – явна. При други доста по-слаба. Може би, понеже специално тази китара звучеше и без допълнителна намеса доста добре, разлирата преди/след беше доста по-малка. Въпреки това отново се забелязваше едно изравняване на звука, един вид балансиране. Нещо подобно на компресор ефект. Имам предвид скъпите компресори, при които копресията е толкова прозрачна, че почти не се усеща, но в група изпъква и не потъва в общия микс. За съжаление тогава не се сетихме да направим семпли на китарите преди обработката и след това, за да сравним и да си направим изводи, слушайки отстрани. Но пък китари, които не са минали ‘тормоза” колкото искаш!... 

Хахаха, и за миг не съм си помислил! Знам че си ги купил нарочно, само и само някой фен като мен, да не може да ги докопа! )) Иначе днес или утре ще подготвя една темичка по въпроса.

Честито! Любимите ми стратове... Цвета е Lake Placid Blue. Сигурен ли си че бялата е 84? Обикновено китарите от 84 до 87 са с едни цифри (и букви) в началото на номера, а именно Е4 Най сигурно е да свалиш грифа, на него пише. Ако разбирасе ти се занимава. )) Обаче цвета и на двете ми е любим за страт! Да си ги скъсваш от свирене с кеф! П.П. Старите инструменти според мен започват да звучат по-добре, понеже частите "свикват" едни с други. Тоест започват да резонират по-добре заедно на някои честоти. Много фирми обработват честотно матерала, за да резонира по-добре в последствие. Не е тук мястото за да ви разкажа за един експеримент, който правихме с мой приятел, но може да отворим тема по въпроса.

Vester имаха добри басове около 90 година. Обаче китарите така и не ми харесаха.

Ами аз ти написах какъв е варианта, ако искаш да ти е ок звука. Иначе навремето имаше едни Орфейки, които май бяха с канон, вместо жак, ако ни мъ лъджи паметта.

+1

Начи по темата, ако искаш Фендер Страт, който да звучи точно като фендер страт, това не е китарата Просто си купи хубав такъв и му сложи GK адаптер на Roland. Просто доста са я поиздълбали. Имах възможността да посвиря около час на такава. Винаги нещата, които са комбинация между няколко други, са били свързани с компромис. Не се получава някак и вълка сит и агнето цяло... Не се очудвам, че е спряна от производство. Аз лично не съм очарован.

те въобще дупките по акустичните инструменти не са с тая цел

Естествено, че няма да се изкаже, постановката която той ползва е доста стара. Той просто е нагласил нещата така, както на него му пасва. Подобна е постановката има и банджото, с изклчение на плектрума и някои други разлики...

Всичкото хубаво, ама що прати чичо Нопфлър у тексаскио кър? Остави човечеца да си лющи скоч на воля!

То такова нещо би могло да изглежда и добре, всичко зависи от дизайнера/лютиера му. Освен това ми се чини че с толкова грифчета ще понатежава такава сопа.

Най-добре е да озвучиш инструмента с усилвател и микрофон. но там ще се вкараш в други филми. Та конкретно, ако включваш китарата директно е добре тя първо да минава през DI box, от който да излиза на канон кабел и в пулта. Има доста добри DI боксчета в Динакорд на Behringer (трябва да провериш дали ги има още), които не са особено скъпи.

Общо взето има основни положения, от там нататък всичко е индивидуално. Благодарение на индивидуалния стил на "пикване", на различните инструменталисти са се особили и различните постановки. Видеото е доста полезно.

хахаха, е поне да имам нещо в главата освен бръмбарите! Тя моята е от чужденеция и е сравнително съвременна... уж

Правилно! Моя грешка, нещо съм забравил да броя! Ше требе па да прелистим елементарната

МИ, СОЛ, ДО не е ли септакорд? иии, апелирам за употребата на термина като: "Мощни акорди"

Аз пък мога да препоръчам Washburn. Вярно по-скъпички са (450-650 лв там някъде), но определено са доста убедителни. За модела трябва да проверя, че не го помня на изуст. Мдам Washburn D 46SCE e модела.