Kalmar

Ееее, какво не и харесвате на Принс на китарката? Вижте к'ва е... синяяя!

Пуууу, много отговори и все верни! Ко да прая ся...!? Тя биричката само една. П.П. Тези с тремолото ги е изкупил Стив Вай...

Тази по-скоро е забавно-развлекателна: Черпя бира, ако ми кажете какво липсва.

Еее, к'во говориш, мощните акорди са основата на Фсичко! Еееее Rezachka, изпревари мееее

Мда, пробвай ги и която по- те радва... Евтиме, това ми прозвуча като " ...и нека силата бъде с ушите ти!"

Изобщо не съм съгласен. Първо смятам стратокастера за доста добър дизайн. Второ както писах и в друга тема, можеш и с Джаз китара да свириш метъл, въпрос на подход. Тази става за това, онази за друго... Ингви сигурно жиците ги свири с чирпак? (макар да не съм му фен, особено след като видях отношението му към инструментите му). Пък и музиката не започва и свършва с метъл... дори и да не ставаше за жици, какво от това?!

Да, теб те разбрах, но него не.

Еми всеки си има вкус.

Хмм той май имаше предвид тесен, а не тънък?

Хе хе хе, ти сериозно ли?

О, да. Безспорен принос в тая насока има чичко Кинман.

Мдам, аз съм фен на по-тежичките.

Чудесно обяснено, само ще допълня, че в борбата с шума от единичните (сингълкойл) Джон Сър изобрети преди няколко години система която позволява да ползвате любимите си сингълкойли без да "жертвате" звука им, както можеби се получава при нойзлес адаптерите. Нозлес адаптера, както е обяснено по-горе, всъщност е адаптер с две намотки, както са хъмбъкерите, но за разлика от тях втората намотка при нойзлес адаптерите е"пасивна". Което ще рече, че тя не работи, а само обезшумява другата работеща намотка. Джон сър е взел тази идея и просто е изнесъл допълнителната намотка извън тялото на адаптера. По този начин тази система може да се ползва на почти всяка страт тип китара със сингълкойли. Което позволява да се оттървете от неприятния брум при по-високи стойности на гейн-а (повече драйв), като същевременно запазите любимите си стари сингълкойл адаптери. Много удобно, особено ако имате стар страт, който има ужасен шум било то от осветлението или трансформатор на захранването на ефектите ви. Ето представянето на системата направено от Скот Хендерсън: http://www.youtube.com/watch?v=b3O1t_mLNC8...feature=related

По въпроса за цената и парчетата - имайте предвид че назапад много се цени това инструмента да е лек. Ако е над определена тежест цената му пада. Ясена е по-плътно и в повечето случаи по-тежко дърво от елшата. А телата от няколко парчета често се правят за да се постигне по малка тежест, но разбира се и отново за да се пести материал. Иначе винаги се е ценял повече инструмент с тяло от едно парче (особено ако е рядко или добра селекция) EAmechaniX, да има доста добри инструменти от много парчета. Въпроса е спорен защото в крайна сметка всичко зависи най-вече от майсторлъка на лютиера, не чак толкова от материала. Доказателство за това е боровата китарата (Pine Guitar) на Боб Бенедето, която той направил точно с идеята да докаже, че китара може да се направи от най-обикновени строителни и интериорни материали и тя пак да има качествата на скъп инструмент.

Не помня точно текста, но мисля, ставаше дума за това, че колкото по-малко неща (детайли) има за слепване едно с друго в един инструмент толкова по-добре за звука. В такъв смисъл.

Ами ако постнеш снимка, може и да мога да ти помогна, къде да запоиш. Че така малко не ми е ясно кое къде е запоено

В какъв смисъл? Имал е предвид залепванията в инструмента изобщо.

Ако няма никакъв сигнал, не е от това, че струните не са точно над "микрофоните", тоест полетата на адаптерите. По-вероятно ми се струва да си разлепил някоя спойка. Прегледай внимателно дали всички жички са запоени здраво.

Всичко е относително... ("...бе казал някой нещо за това...") Най-важното за една китара е да звучи добре... или мнооого добре Как изглежда един инструмент има значение предимно за следните хора: 1. китариста (особено ако е манияк-колекционер) 2. лютиера който го е правил 3. група луди на тема китари пичове (понякога и мацки) 4. понякога публиката и случайни хора (в тези може да се впишат и лудите по темата пичове) 5. и накрая някои близки или роднини. Много инструменти им се случва, почти никога, да не видят бял свят, понеже седят в студиата на музикантите. Тях само ги чуваме как звучат в записите. В този случай не е важна нито марката, нито изработката, нито дървото, или адаптерите, а това което се чува. Причината е че има записи на китаристи и групи, за които никога няма да знаем със сигурност, какво са използвали. Сетете се за Джо Пери от Аеромит . Човека е колекционер и има невероятни неща в колекцията си. Кое парче с какво е записал и как изглежда то едва ли някога ще стане ясно Важното е само как звучи. Естествено това е само една гледна точка. За много хора е по-важно как изглежда точилката на която свирят!

Именно.

Напротив, винтидж е. Няма значение дали инструмента е запазен, като нов или е очукан и силно износен. Стига да е стар или поне направен в такъв стил, то той е винтидж. Тоест риишутата са винтидж също, по смисъла на това, че са копия на стари инструменти. Винтидж буквално значи, освен реколта (за вино) и постижение от стара епоха.

Хахаха айде сега нов офтопик! Винтидж се вика на стар инстумент, старата школа и т.н. Релик е нов инструмент (риишу (reissue) на стар такъв), обработен до положение да изглежда много стар и употребяван. Има N.O.S. (New Old Stock) и Closed Classic. Това са термини ползвани от Фендер. При други марки се наричат по-различно. Това което аз съм показал е точно винтидж, понеже си е истински телекастър от 54-та.

"хъмбъкери, флойд роуз и всякакви видове модернизация ". По-скоро се касае до външния вид А това Теле си изглежда винтидж. Имах предвид модерно в смисъл, че е модерно по отношение на Фендер. Тоест китарата е от новите модели - новия масивен бридж, 9,5" радиус, новите Хадаптери и т.н. За мен винтидж е такова теле: '54

Хехехехе Доста материал изчетох по въпроса за "Скарф джойт". Шири се мнението че въпросната сглобка, не влияе добре на звука. А от друга страна се пести материал, понеже не се налага да изрязваш цяло парче във тази форма, което би направило доста материал неизползваем. За това е предпочитан вариант от големите производители с цел по-ниски разходи. Много производители предпочитат да правят въпросното залепване при главата, което може би е по-добро решение. По мои скромни наблюдения не съм виждал скъп Гибсън или PRS със скарф джойнт. Което значи, според мен, че при всички случаи не е добро решение имайки предвид тона. Самия Майкъл Тобаяс казва, че колкото по-малко залепвания има в един инструмент, толкова по-добре.

Има безброй акорди без трета степен, но в случая нямаме акорд, защото имаме два тона, единия от които дублиран на октава. Като говорим за постановка, аз лично предпочитам всеки тон да свиря с отделен пръст, стига ситуацията да позволява. Тоест, въпросните "Мощни акорди" ги свиря с три пръста - показалеца основния, безименния квинтовия и кутрето октавния тон. Ама признайте, че "термина" Мощни акорди кърти миФки! Хахаха, мен много ме радва!