tzolov

Изпревариха ме Вземи си няколко ОУ 5532 и/или TLC2272 , за тоя амп няма смисъл от по-добри , цокълчета за тях. Резисторите в пътя на сигнала и в обратните връзки ги смени с металослойни 1% (едни зеленички 0.6вата от Комета), първо подмени по-високоомните.Може да смениш или шунтираш с доппълнителни пикофарадните кондензаторчета в обратните връзки - шума има широк спектър. Мога да огледам схемата и да ти направя списъче стига да не те мързи да разпоявяш Успех и от мене !

Тример в захранване ...... Свържи резистор от 24Kohm паралелно на 270-те ома ! Е може и тример настроен около 24К паралелно на 270-тката. И премести кондензаторчето да е макс. близо до ЛМ-а !

Паралелно 270ом и 24К , последната цифра на мултимера има смисъл само когато знаеш колко е точен ( % от отчетеното и +/- LSD ( last/least significant digit) Counts). Тези 9,70-9,71 при +/- 1%; +/- 2 цифри са ~ 9,67 - 9,73 В. И какво е това плуване ? Гледа се за пулсации и/или осцилиране. Премести кондензаторчето(чевеното до изхода) до изхода на 317тката. Тва убаво филтърче си го запази за нещо по-отговорно

И аз залагам на 4 паралелно свързани намотки (опаралелени 4 оранжеви и 4 червени шлаухи) , мерни ги както предложи Ники , няма да се обърка нищо ако ги отпояваш една по една.

Добро и разбираемо представяне на металургията на запояването , клещите и секачките не са нещо с което се прави компромис показаните в клипчето ( марка LINDSTROM) струват повече от поялника с лепенка "велер".Третото клипче смятам за излишно , без да имам намерение да влизаме в спор за ЕСД . Защитата от статично електричество може да е важна в радиолюбителската практика при работа с двугейтови мос транзистори и подобни РФ елементи но ме съмнява музикант който сега хваща поялник и се учи да си запоява кабелчета или потенциометри в китара да бъде плашен с филмче за статичното електричество Започнатата от Валяка тема е много полезна , ето малко линкове от мен: http://www.youtube.com/embed/J5Sb21qbpEQ http://www.youtube.com/embed/fYz5nIHH0iY http://www.youtube.com/embed/b9FC9fAlfQE http://www.youtube.com/embed/FCf4F5v080Q http://www.youtube.com/embed/CGnt2vCAjfQ http://www.youtube.com/embed/B2ZyIAm_i_k http://www.youtube.com/embed/Ql6Vkw5wswU Успех , и пожелания за красиви спойки !

Или е развален или не го захранваш правилно, Милин Камък е името му. Ако не ще да фейзва при захранване с батерия ще да е повреден, потенциометрите им са много зле.

Примерно с "топченце" : http://www.powerint.com/products/topswitch-family/topswitch-hx в Комет-а ще провериш за готови трафчета за ТОП, опроводването на платката и т.н. си иска ОПИТ или/и внимателно четене на референтния дизайн.Алтернатива са чипчетата на Fairchild - също отлично документирани .Има какво да научиш и с проби е най-добре Дано не се надценяваш. Ако целта е да го продаваш намери кой да го направи ( който го може ще ти поиска за проектирането пари който няма да си позволиш да платиш) или използвай готови платки/модули ( изестни производители са Computer Products , Delta , ASTEC има и неизвестни китайци) . Аз съм виждал дори трансформаторни самоделки ,така добре сделани че не бих ги докоснал и с 10 метров тефлонов прът! Говорим за безопасност а пък за електромагнитна съвместимост при СМПС... По-добре работи в посока намаляване на консумацията за да може да захранваш с обикновенно импулсно или нестабилизирано трафовско адапторче и дц/дц преобразуване било то с индуктивности или с "превключвани кондензатори".Така ако стане нещо лошо няма да си виновен ти а вносителя на адаптерчето. Успех!

Японците така го правят и в битовата техника която е с контролер. Бутоните дават на маса резисторчета навързани последователно, контролера мери пада на напрежението. Така опростяват платката с пестят пинове на контролера. В тази схема хитрото е че ползват стандартен "касетофонски" чип вместо няколко компаратора.

Да е с логото на ST , крачетата им са матови ( а не калайдисани), пластмасата над надписа е скосена и не е гладка. Простото правило е че гадните ментетета изглеждат грозно ... не би ме очусило да има перфектна имитация на оригала но поне ще е по-истинска от грозното или премаркирано менте, прекалено евтин е чипа за да го ментосват за разлика от японските примерно.

бтв. този трансфоматор само с една вторична ли е ? - не бях го прочел за трафа - или минаваш на +/- и друга схема, или си подменяш изгорено/ени ТДА , двете намотки ги разделяш и отделно изправяш за да хранят двете китчета отделно с по един кондензатор и грец за всеки канал никакви звездни изпълнения - единствената обща точка на двата канала ще ти е на чинчовете и от тях на шасито (изолирай тда-тата от радиатора) - дано ме разбираш - целта е да изчезнат силните тоци покрай входовете , ще се получи нещо като два "моноблока" с по 1/2 поделен траф ! Ако ти се добавят още части може да си направиш две виртуални средни точки (както е при КУАД 520/606/707/909).Всичко в този абзац се отнася за трансформатор с напълно отделени две вторични, ако е със средна точка трябва да я разделиш на две ( е при теб изглежда не е "средна точка" - инак щеше да търсиш китче за 80 волта еднополярно )

И аз нямам търпение да разбера докаде е стигнал с амп-а. Също забелязвам че греца е много отдалечен от кондензаторите.Премести го в/у изводите им. Тегли два хубаво усукани проводника от вторичната намотка до него.Изолирай корпусите от радиатора.Дано изнамериш някое яко поялниче че знам каква мъка е с подобни спойки ... Видях и потенциометърче си приготвил ... ще трябва да се мисли и замасяване на четири парчета ширмован проводник ... бтв. този трансфоматор само с една вторична ли е ? Това ли те накара да избереш този КИТ ? За еднополярното хубав начин е само един - мостови (BTL) схеми (е и клас А "печки" - Пасс Зен ).

На корпус е минуса поради особенност на самата технология и схемотехника на чипа.Предполагам ги е изолирал (което пак не изключва възм. ядове поради капацитета корпус-слюда-радиатор ... ( но това е като за тема за имп. захр. ;0)

А така като ти гледам картинката , тез радиатори и връзвал ли си ги към маса някаде и ако е "да" каде ? Не ти видях "звездата" , 3 жълти жици са на сантиметри от нея .. звздичката е там кадето се опират двата крака на кондензаторите и никаде никаде никаде другаде ! От изходите отделни проводници до "звездата" - виждам само един и мостче от гол проводник ...

Схемата е магерена за еднополярно хранене, масата от крак 3 на ИС е изкарана за да можеш да си я пускаш с двуполярно като се замости изходящото капче и на пин 3 и 5 се подаде двуполярно захранване ,масата от средната точка си отива кадето и е мястото.Групичката от 3 (той отива и на корпуса на ИС-та) резистора и електролита след входното капче ти прави изкуствена среда за да не избега изхода у релсата - нея (купчината Р и Ц) при двуполярно требва да я" маанеш". Схемата е крива , чипа също е крив( и дрът) щото за еднополярно си има чипове а и не е това начина за правене на изкуствена маса , ще имаш мноооого добро преходно прочесче и не само ... бтв. 2050 ги ментосват много зле - повечето 2040 са по-ячки от тях (насменявал съм поне 5 кила от тез тда20х0 чипове)... Първо си премери да не си го пукнал чипа, премери и двете ИС м/у крак 3 и 4 и м/у 4 и 5 -"на диод" трябва да ловиш с уредчето преход в обратна спрямо захранването посока , ако ти даде късичко значи е пробило изходно транзисторче в ис-то. Ако мериш "под захранване" ( без товар) на + и - входа на ис трябва да имаш средното на стойността на захранването ти ако нещата са ок - изхода( крак 4) също ще ти седи на средата. Преди да закачаш товар ( особенно на схеми с двуполярно захр.) си премервай режима , захранването след грецта и кондензатора/ите го подай към чипа през резисторчета ( както ти препоръчаха - примерно 100-300 ома 2-5вт, за двуполярно по един за + и - ) , след това проверяваш офсета на изхода , удобно е меренето и на напрежението в/у тези предпазни резистори.Логично следващите проби се правят с подаване на сигнал гледане на изхода и пак гледане на изхода ама с подкачен изк. товар(с махнати резисточетата от токовете ест.) . Дигаш нивото на вх. сигнал и гледаш изхода кога ще клипне и да е симетрично( почти ) следиш също формичката на сигнала да е чиста , да не плува по постоянен ток. С правоъгълен сигнал може да прецениш дали е стабилна откъм осцилиране ( тука по-полека с нивото на входа ) Туйто , диагностиката ти е точно за 5 мин работа. Накратко - мерни си изхода на ис-то да не е пробил към захр. , провери си на делителя (и на пин 1) дали имаш средата на захр. И за последно една ГОЛЯМА тайна ..тез тдата реално са ОУ с по-ячко изходче , а ОУ-тата когато работят (и си имат ОВ , и не са в схема на компаратор) винаги се стремят да накарат двата си входа да имат еднакво напрежение ( като си клатят изхода в подобаващата посока) - това е една подсказка как да си мерите ОУ-та в схемите дори с "прос мултиоцет" само. Успех ! А сигурен ли си че е брум , да не ти се е заформило някое нежелано осцилаторче ?

Поздрави ,за първо камионче си се справил много добре . Критика имам само към дупките на жаковете , следващите си ги пробий кръгли , монтирай буксите и след това платката запояваш към крачетата , или използвай букси с метална гайка .

Проблема с ТО220-5 корпуса е не толко съз зиг-заг крачетата а с дебелината им , няма начин да ги вкараш в стандартен цокъл ( преимерно едноредова рейка от която си отчупил по 2 и 3 пинчета) отделно при подобни схеми хич не е добра идея цокъла , ама ако толко искаш може да завинтиш чипа за радиатор и да запоиш изводите му на рейка със стъпка 2,54 която да боцнеш в гнездо, или пък да запоиш конектор за лентов кабел с отстранена капачка ( 8 или 10 пинов) директно към изводите на чипа - удобното тук е че контактите са направени да пробиват изолацията на лентов кабел и са на зиг-заг и това нещо го бодваш в конектор за платка ( това на което викат рейка , понеже много пъти го повторих ако не си го виждал представлява платсмасова пръчка с много пинчета по нея - като гребенче , същото от което се правят джъмперите по ПЦ-тата). За Тда2003 говориш , но много по удобни по отношение на цокъла ( не за бодене а като разположение на краката) са разните японкси ЛА,ТА,ХА-та итн . всичко в един ред две дупки за радиатор , удобно опроводяване на платка ( еднослойна) защото имаш достъп до краката и от двете страни.

Имам ХД207 ама са ми неудобни , с очила също ме дразнеха 212 когато ги пробвах ( на приятел са , сменях им кабел ) ми допаднаха повече като звук. Тези Сенхейзери не са баш околоушни , к81 също - коженото им уплътнение е по-малко от типичното за околоушните ( к24х примерно) но пък не са и с дунапренче като стандартно се прави. Очилата ги смених с лещи и отпаднаха много проблеми ( вкл при снимане с фотоапарат ) ама слушалки с дунапренче не дранят колкото такива с кожа. Довечера ще ти драсна още няякой ред.

На местата кадето ще има спойки или контакт към потенциометър , жак итн ще лепнеш тиксо или хартиена лепенка .Предиди да има повечко за да не гори боята при запояването . Опасявам се само че след време ще падне боята

Модела К240 са полуотворен тип! , секстет са първите и най-култовите от 240-ките , а доскоро се предлагаха monitor,studio и DF( тук трябва да ги има още по магазините) за наследниците им обаче (МК2 и 242хд)не мога да дам мнение , DF са най-зле откъм звук ,препоръчвам студио (55ома импеданс ). До каква сума си склонен да отделиш ? На АКГ моделите 27х и 17х са затворени ,27 са околоушни, 17 върхуушни - пробвай К17х моделите.Задължително по "нискоомната" версия ! Личните аз предпочитам максимално отворени модели ( с възможност за допълнително модване в тая посока) върхуушни и без гадни запарващи кожи , да не говорим за нещо което сплесква черепа

AKG K81 , нека не те притеснява че се водят диджейски, ако баса ти идва в повече се прави малък мод , в началото може да са малко стегнати но ще се отпуснат. Това ми беше избора преди бая години но предпочетох Алесандро мс1. Задължително пробвай преди да купуваш.Хубав звук(ИМХО) от затворен тип слушалки няма ...

Ако целта е само да се прерисува схемата някак може просто да си нарисуваш същото та дори и без номерцата ( ако е за печат дори е пожелателно да не претрупват схемата) но ако ще се проектира платка то задължително си направи футпринтна и схемна библиотека заедно и ги провери внимателно . За програмата няма значение какво и чертаеш в схемната библиотека.Само пиновете като номерца и име , ама при футпринта си трябва внимание. На английски си е джак ама ние букса му викаме а джак пък викаме на plug ...

Това е много интересно занимание в което ти пожелавам успех и да не се предаваш ! Не мисля че е необходим hp/agilent, R&SW, Ap или Аdvantest ... анализатор за някакъв си нч сигнал , повечето цифрови (опс мръсна дума ама поне не е дигитален) осцилоскопи правят някакво ффт но за НЧ-сигнал това го може всяко ПЦ с добра звукова карта+ софт. L.K. вече описа как да видиш предавателната характеристика (сигнала на входа се подава от генератор) на триодите в избраното свързване и стойности на околните елементи - тя заедно с АЧХ-то на схемата при слаб сигнал ( когато триода приемаме че усилва линейно ) определя цялото АЧХ+КРЧХ ( кривочна честотна характеристика:Р) .Накратко имамеме АЧХ + несъвсемлинеен усилвател. При ниски честоти въпросната предавателна крива ще е характерна за схемата на свързване на триода и режима му ( ест и от конкретната лампа) и ще ти дава характерно отношение по амплитуди на всеки хармоник ,а АЧХ-то е определено от пасивните елементи наоколо входа и изхода (ест. натоварен със следващото стъпало , тонкоректор или каквото е там !). За улеснение може да се ограничиш с входни амплитуди според мястото на стъпалото в схемата. За анализа на сигнала като спектър бих пробвал ФФТ- анализ на тестови сигнали с различна честота и амплитуда записани от изхода на схемата с аудио-редактор ( spectrum - графиката която по вертикала е 'нашарен'спектъра ,а по хоризонтал времето) , нищо не пречи така да наблюдаваш две лампи/изхода или лампа/дж- фет и да си правиш дирекно сравнение а защо не и с реален сигнал - което ще добави и интермодулационни изкр. и става една .... п.с. като си спомня с примитивен с1-94 какви хитрости съм правил благодарение на изхода му от генератора по Х и "разтяжката" , приставката от комплекта на Ц20 за мерене на транзистори и един звънчев траф ... а и колко пъти е ремонтиран ...

Свали си Varicad - програмката е лесна за разучаване , лека и достатъчно гъвкава.

"всеки дефект в схемата води до ефект в звука" - много схеми е събрал Симо Лазаров ама са и много грешките . Ехе 709 741 ..защо не направо ма702 това древните ОУ са тайната на истинския кривоч (ест. че се шегувам) .От съвременните оу-та има огромен избор - Тексас Инст. (Бър-Браун) всякакви OPA low noise и audio , Analog devices и Linear също имат огромен избор ОУ , да изброя наколко чипа все пак - OPA604(2604) ,OPA627,637 OPA132(2132,134,2134),OPA2227 OPA1632, AD797 , LT1028 ,LT1115, NE5532, LM833, LME49710 . Все пак за кривочещи ефекти - класически 4558 , ТЛ0х , и подобни на тях си стават перфектно , използването на rail-to-rail ОУ за усилване и ограничаване на сигнала (пример - сансамп ) .... Но ако гониш нисъки шум и изкривяване си трябва поне 5532 . Част от изброените горе оу и още няколко (като Ад8397 ад8066..) съм пробвал и ползвал за модване на саунд-карти , изходи на цд и двд плеъри , слушалкови усилватели .

Потърси DISPLEX това е паста за полиране на гсм-ски дисплейчета но не знам дали ще стигне като количество , другото е полир паста (номер 5 ако не бъркам) предназначена за полиране на бакелит ( реставраторите на стари телефони и радиа я ползват) срещал съм я в ебей-а но все не се наканих да си купя за проба ...