Pinky

Май се влюбих.... Бъртъне, ти си виновен 6-струнен ми е мечтата...

Зависи кое се ражда първо - текста или музиката. Ако е музиката, има няколко варианта. Част ПЪРВА: Как брейнстормингът действа. А) Идва ми китарна партия или соло. Не е надежден подход, но ми се случва. Табирам го веднага. Б) Идва ми бас. Запаметявам го. Мисля го при всеки сгоден случай - трамвай, разходка, тъп филм, такива работи. По него изготвям постановката на барабаните. В) Вокалната постановка. Ако започна от нея е най-тежко, защото има тооолкова варианти, а понякога ми харесва повече от една алтернатива в крайния резултат. Г) Бийт, дошъл ми наум. Крайно непрепоръчителен подход на композиране. Не е пълноценна основа, обикновено трябва да се съчетае с А, Б или В. Освен ако не е наистина интересно, достатъчно, за да ме вдъхнови за всичко останало. Д) Идея. Най-въздухарското от всички положения, но повечето ми песни имат именно тази основа - чиста, гола идея. Е) Ясно положение. Когато съм си преценил - ще направя такава и такава песен, после ще я сложа еди къде си, за да не се прекъсва концепцията на цялата работа. Мразя така. Добре, че става рядко. След като това е налице - експерименти, експерименти, експерименти. Как да е по-разнообразна, как да подобрим или увеличим психеделичния ефект (понеже има добър и лош псай-ефект, за мен не е достатъчно само да го има - той трябва да е стилен и класен). Част ВТОРА: Вдъхновението предполага, Концепцията разполага. Изчаквам една седмица. Слушам резултата. Нанасям промени и поправки, ако го почувствам. Връзва се с концепцията? Да? На мястото си е? Да си стои там, тогава - доволен съм. Пазя се от най-често срещаната грешка при писане на концептуални работи, а именно, че някои композитори гледат на песните само от индивидуална гледна точка, тоест - всяка песен бива разглеждана отделно, или пък обратното - всичко виждат през призмата на цялото и индивидуалността на отделното "парче" се губи. Аз, бтв, не ги наричам "парчета", а "епизоди". Както и да е. Гледам да погледна новосъздадената песен и по двата начина. Хареса ли ми, пасне ли си на мястото и по двата начина, тя остава. Иначе - милост няма, колкото и да ми харесва - отива в отделен фолдър за безработни песни, търсещи назначение. Кой знае, един ден за всяка от тези песни може и да се намери място... Така го правя аз

Ми аз лично съм толкова зле с перо, че направо не ми се обяснява... Така че за мен лично с пръсти е в пъти по-бързо. Но по принцип има хора, които с перо развиват брутални скорости, така че знам ли... Абе фингърстайл винаги е по-добре...

E*а си майката... 18! Е, не, за мене - максимум 6, благодаря

Добре де, но 9 струни... 6 може - много е яко, свирил съм. 7 - не съм, но ще да е подобно. Ама 9 вече... съмнявам се дали има смисъл от толкова.

За жалост никога не съм хващал такова нещо в ръцете си Ако някой знае - разкажете как е, че съм меко казано любопитен!

Зависи. Някои нарочно правят така, че пеенето им да звучи "носово". Гласът е инструмент и споделя общия принцип на всички такива - зависи за каква музика го използваш, това определя какво "трябва" и какво "не трябва". Ако пък си от оня, другия тип хора, по принцип нищо не "трябва", независимо от условностите на стила.

Не чак толкова много, всъщност Едно гледане на "Часовете" отнема повече време, отколкото бърз брауз в Дайнакорд-а. Ама е як магазина.

Да си кажа и аз - привет на всички и от мене. Свиря в една група с Лошото_Метал

Не съм, ще им обърна внимание! А за свиренето - това, че имам бас, не значи че мога да свиря :green: Нищо, за правата вяра никога не е късно :twisted:

Всъщност, май си прав. Така или иначе, списъкът с хора, работили с Фрип, и в частност - в Кинг Кримсън, е нещо като телефонен указател на едни от най-добрите музиканти за времето си При всички положения - постоянно и по много!

Защо? Повечето хора преминават обратния път. За какво ти е? Тап - от английски - бързо докосване, тупване, леко удряне, чаткане... споделен е принципа на слап-техниката, но с вътрешната част на пръстите, а не с палец.

Мда, определено ще се включа - табвам много неща (на Guitar Pro) - от Хиподил до Пинк Флойд (предимно песни, които ги няма на таблатури никъде, или поне аз не съм ги намерил ). Count me in. Скоро ще изпратя няколко неща за проба.

Първо бих те попитал: "каква музика свириш". Басовото звучене идва от адапторите (и да не обтягаш струните зверски, но на повечето басове си се разбира кога струната е опъната повече, отколкото е нормално - просто с пръст ще ти е супер-неудобно да я дърпаш и ще се появят болки за отрицателно време (час)

Това е басъстът на Кing Crimson в първия и втория им албум. Първият го пише в подписа ми. Вторият се казва In The Wake Of Poseidon. Kinng Crimson са наистина чудовищна за времето си банда. Ако не си запознат с тях започвам кратък профил, за да знаеш какво да очакваш: започват като група, съчетаваща шейсетарски псайкъделик тип Хендрикс със джаз. Това ражда прогресив рокът. Първият им албум е титулован като един от най-важните дебюти въобще. Мнозина смятат, че именно това е бил албумът, създал прогресив-рока такъв, какъвто е днес. Псайкъделик-настроението обаче винаги го има, от първия до последния им албум ("The Power To Believe", 2001). Ценна група, която повечето хора избягват, защото им били странни. Партиите на Лейк изглеждат супер самобитни за времето си. Именно първите два албума на Кримсън са нещо, соето всеки басист трябва да изсвири от-до. Обърни специално внимание на песента от подписа ми. Първата песен от първия албум - 21st Century Schizoid Man. Ако не си консервативен слушател ще харесаш Кинг Кримсън. Имаше всичко на тая група в ММГЕН-а, обаче сега не мога да ти кажа. В дата.бг го има албумът Red, който силно ти препоръчвам, тъй като първият албум е леко непрофесионален, за разлика от ред - последния албум на т. нар. "стари Кинг Кримсън". След това почти не се разпадат, изпадат в забвение, и после се завръщат с нещо доста по-различно, което не ти препоръчвам да чуеш преди албумите до Ред. Таблатури на повечето им качествени песни ще намериш в МайСонгБуук.ком. Започни с 21st Century Schizoid-a, аз лично така направих. Edit: Ако наистина хванеш да я свириш (не много трудна, но в никакъв случай лесна партия) моля те сподели - с пръсти ли я праскаш или с перо? Щото Грег Лейк я праска с перо, а аз я правя с пръсти - интересно ми е кой друг я свири с пръсти. Във всички случаи - такива като нас трябва да слушат Кримсън постоянно и по много

Определено страхотна китара, а и аз бих запитал оня, дето я е охулил така следното: "За какъв Майлстоун ІV не би си дал парите? За ония от по 500 кинта или оригинален Пийви, пък макар и Майлстоун?" Не че нещо, ама аз предимно на Пийви свиря... Тя че Майлстоун серията е нисък клас - нисък е, но че е култова също е всеизвестно. И си вади екстра звук. Зависи от разположението на адаптерите (има няколко варианта, със сигурност повече от два) и най-вече от онова, което написах по-горе.

Без Грег Лейк не може Cheers!

Роджър Уотърс. Пее фалшиво, обаче е глас, който не се забравя.

Гласът ми се промени. Бях баритон, когато ходех при третата си учителка по пияно - тогава бях вече вокал и ни стана навик да разпяваме с нея. За две-три години прекъснах уроците. После пак отидох за два-три рифрешъра (и да я видя как е) и тя ми каза че съм тенор. Това беше преди две години... надявам се да се закотвя някъде, щото напоследък долавям доста изменения

Sennheiser са готини. Sure също имат силните си моменти. НО!!! В момента съм с микрофонът на живота ми - както знаете, всеки глас си има особеностите, и микрофонът е изключително интимен инструмент не само поради тази причина. За мен и за моят глас (а също и за вокалния ми стил) най-добрият вариант е Carvin CM 68 (или нагоре от там в съответната серия). Има доста ментета на Карвин, но оригиналът е чук. За мен е важно много бързо и гладко да преминавам от мелодично пеене в (почти) блек-дранета, и не е въпрос само до гърло. За да се чуе добре - за да бъде преходът гладък, нужен е и микрофон с широк диапазон. Самото редуване на тези два елемента (както и на много други - има си мелодично пеене и мелодично пеене, дране и дране) е непоследователно, предвид стилът, с който се занимавам (прогресарски псайкъделик, прекъсван на места от типичните трашърски жици). Ако не сте пробвали карвин - добър момент е. А и не са особено скъпи.

Много беше добър, ама чак пък "най-добрият басист"... Някак си не кликва нужното колелце на нужното място. Бтв, ако се замисли човек - Джейсън Нюстед по абсолютно никой начин не му отстъпва и аз лично на него се кефя повече - самият му стил на писане на партиите, както и самото му свирене, ми допадат повече. Някак си по-изискани са, особено в последно време. Но все пак е трудно да се каже, защото не се знае къде щеше да бъде Бъртън сега, ако още бе жив.

В момента свиря на 4-струнен Peavey Milestone IV. Очудващо многофункционален е - с правилната апаратура вади всичко - от King Crimson до Carcass. Далече е от най-доброто, но си беше любов от пръв поглед и липса на пари - от втори

Винаги е най-добре да си имаш кубе, създадено за конкретната цел, за която ти трябва - в нашият случай - бас. Но аз лично се научих на китарно кубенце Беринджър. Става, но кубенцето пострада много. Принципно насилваш волумето и баса докрай, требъл-а варира според нуждите ти, и задължително си вкарваш малко гейн. Ако е за във вас - става, по-добре е отколкото да свириш без нищо.

Свиря с перо само, ако звукът го налага. По принцип - с пръсти е най-добре. Използвам тапинг и слап, но само ако реша, че пасва на съответната песен.