Pinky

Чак пък "революция" и "нов стил"... Ма иначе няма лошо де.

Личното ми мнение е, че става с тренинг. Както и да е, видео-урокът на Били си остава едно доста добро решение. Все пак... 1. Тръгваш винаги от безименния към показалеца. Не знам къде си точно като развитие, но ако си в началото - чегъртай на една струна, докато не свикнеш да вкарваш и трите пръста. Ако не - прескачай си от струна на струна спокойно, не би трябвало да ти е проблем. 2. Отначало е по-лесно да свириш в 3/4, понеже все пак удряш с три пръста, а 4/4 е леко дезориентиращ ритъм. Което означава, че трябва да свириш изключително в 4/4. 3. Пробвай да опираш палеца на адапторите, докато свириш на четвърта струна. Свирейки на трета струна, пробвай да го опираш на 4-та, свирейки на 2-ра го опирай на 3-та и т. н. Според някои това прави движението на пръстите по-лесно. Виждал съм добри басисти, които го държат на адаптора през цялото време, а някои не го опират никъе, а го оставят да се рее из пространството като балон в книга на Стивън Кинг с озъбен клоун на корицата. Но аз лично го опирам и ми е доста удобно. 4. Твърде е вероятно отначало безименния пръст да бави нещата :arrow: да прецаква ритъма :arrow: да оплесква всичко и всички около теб. Не е нужно да обяснявам, че трябва да обърнеш внимание на това възможно най-в началото и да анихилираш проблема възможно най-бързо. Как се анихилира? Ми с метроном. 5. Възможно е в началото пръстите ти да се схващат почти веднага. Получава се когато минаваш от 2 на 3 пръста, а камо ли ако минаваш от перо на три пръста. Може и да си някакъв изключително гъвкав и жилав екземпляр, разбира се. Но може и да не си. Проблемът има възможно най-старомодното решение - петминутна разгрявка преди свирене, а по възможност и след свирене. Просто измисли начин да движиш пръстите си. Ръб на маса или каквото си измислиш - зависи от теб самия и от това какво ти помага. Бързо ще го откриеш. Само не си изпуквай пръстите в стил "Мачо от Блажиево се приготвя да играе четворка белот", защото скоро ще откриеш, че влошава нещата. Това са нещата, които на мен лично ми помогнаха в най-голяма степен. Хвърли едно око и на темата за начинаещи най-отгоре, защото определено можеш да си намериш нещо, дори и ако не си начинаещ. Успех.

Бе в крайна сметка "Ае секи да си геда у копанята." Всеки знае, че пари в българия от музика, различна от поп (а тук чалгата е възможно най-големия поп) няма. Не е справедливо, ама е факт. Който иска да си работи - той си го прави, намира се начин и готово. Ако не ще - кой го кара, има банково дело. Толкова за под-темата дали от рок се печели достатъчно. Колкото до това дали трябва да се ебаваме един с друг - не трябва. Ама ние явно не го знаем. Между другото, българинът по принцип е глупавичък. Ония приказки колко ни е гениална нацията са лъжи. Така че не е никак чудно, че чалгата при нас минава за популярна музика.

Ми аз си имам достатъчно, ама като направя следващия формат нарочно няма да си ги метна на диск, ако речеш Първо - кой дет-метъл? Този на Dark Tranquillity или този на Canibal Corpse? Второ - принципно всеки Thrash drum kit или дори Hard-rock drum kit ще ти свърши работа. Дайте ми лост и опорна точка и ще обърна света, а ако ми дадете семпли на барабани за поп-рок, ще изкарам блек-метъл с тях. Всичко е въпрос на корекция.

Връщам, ама с нещо по-"хардкор"- 21st Century Schizoid Man

Всъщност, Q-то на Kick Drum-a се реже в прогресираща степен според: 1. Вкус. Творчески размах е задължително условие за добрия mixdown, както каза IvanDTr. 2. Песен - не искам да обяснявам, че едно е блек метъл, друго е поп-балада. 3. Албум - цялстният тон и хомогенността на албумът зависят почти изцяло от микса и мастеринга. При Snare-a нещата, поне според мен, са доста по-либерални. Пак зависи от песента, но просто е по-лесно да се намери някакъв баланс, ако Кик-а е вече готов. Чинелите - както беше казано - в страни. Мисля, че е добре да се каже, че ако басистът, например, свири на Squier P-bass, с какъвто и да е микс, мастъринг и техника не може да заприлича спонтанно на Fender Musicman. Също така, грешки биха могли да се замажат, изрежат и т. н., но това не прави задачата на групата при записи по-лесна, защото нищо, дори техниката, не може да скрие развалената миризма. Може да я примеси с някакъв парфюм, ама язък за парфюма. Въпреки, че т. нар. "медийни групи" работят именно на този принцип - записват песента, пускат я да се върти и ако - не дай си боже! - се случи да свирят на живо, го карат на плейбек. Явно продуцентите, изкушени от новите технологии за многопистов запис и идеята, че е по-лесно да замажеш грешките на пет говеда едно по едно, наместо пет говеда наведнъж, са си помислили, че има начин да вземат отнейде някакви идиоти и да направят хитова група, но! тази тенденция отминава, и то бързо. Така че просто трябва да се свири добре. Казвам това малко като оффтопик, защото е масова заблуда в момента - абе дай да се о****ме, пък той тон-режисьора ше си го оправи. Още нещо - имам един въпрос. Я кажете за метъл-соло на фона на стабилна и тежка ритъм-секция - споделете мнения и личен опит - какво ви се струва най-подходящо като параметри и корекциите им?

На мен Аудиотрейсъра не ми го отваря от доста време, та се чудех дали само в мен е проблемът, или са го затворили. На вас отваря ли ви се?

Като замисъл парчето ми се стори супер добро. Като изпълнение - какво му е, като от веднъж си е екстра. Вокалите няма да ги коментирам, бих те посъветвал да го изпееш ти, ако наистина гласът ти повече приляга на тая работа, и тогава да го пуснеш пак. Аз лично съм любопитен.

Buttler пределено кърти мивки и сваля плочки. Не съм особен фен на Сабат, но го уважавам много. Също, бих казал Глег Лейк (в една друга тема обяснявам кой е). За Flea от RHCP споделям също.

Това, което много ми хареса, е обяснението към темата. Да, наистина в момента едва ли не ни внушават, че трябва да използваме фолклорни инструменти (или поне мотиви). За мен лично това не е решение и не е възможно най-добрият начин да се направиш на "бааааахти новатора, копеле", просто защото започнаха вече да се изтъркват. Лично аз никога не бих го направил, защото народни инструменти и мотиви биха съсипали всичко в музиката, която пиша, но тук говорим принципно. Стъпва се там, където е възможно за конкретния композитор в конкретния момент. Композирането не е като да ядеш семки - когато имаш възможност и желание. Композирането идва в определени настроения и условия, които са строго-индивидуални за всички. И винаги се появява като идея, съдържаща определена насока. Наистина не разбирам как така някой ще дойде да ти каже как трябва да се композира и най вече, какво да вкараш в композицията и какво - не. В смисъл, че аз самият понякога се чувствам, все едно нямам никаква дума по въпроса каква да е идейната насока на собствените ми песни. Пък камо ли да тръгна да гледам тенденции и такива неща. Всеки си знае какво прави. И го прави според стила си.

:hello: Хайде! Но на коя държава? Според мен трябва да стане нещо като международен президент Понеже ако е само на Англия, ние какво ще намажем? Иначе подкрепям кандидатурата му със всичките си ръце и крака.

Абсолютно никакъв проблем по тоя въпрос Засега е перфектно съчетание на полезното с приятното Колкото до Флойд - викам му BBE (Best band ever)

Голямо БЛАГОДАРЯ на всички! Повече Псай-рок! @cfqtka - няма да стане спора, защото, както казах - не разбирам модата. Не казвам, че не разбирам от мода (което също е вярно), а казвам, че не разбирам модата като такава. Тоест, както казах - за мен това са дрехи. Аз не казвам, че по принцип има нещо лошо. Казвам, че за мен е черен въпрос. Така че няма какво да спорим. Я по-добре си пусни Dance With Night Wind на Akira Yamaoka (ако го нямаш - търси, иначе съм ти обиден ).

1)nickname: Pinky 2)Възраст: 20 minus 3 months 3)Образование: средно завършено, следвам Специална Педагогика в СУ 4)Вашият инструмент/и: в сатоящата си група съм вокалист и басист. В последните години се концентрирам върху баса, защото съм басист от по-скоро време, докато с вокали се занимавам от отдавна. Не гледам на баса като на опростена китара, защото слушам такава музика, в която басът е раздвижен и разчупен в по-голяма степен от солото. Затова аз съм си поставил за цел да свиря именно по-разнообразни партии. Типичният метъл-бас подход ме дразни. 5)Предпочитан музикален стил: Мога да отговоря. Но наместо да го правя, ще ми е по-лесно просто да изброя петте явления на музикалния свят, създали ме като човек и музикант: Pink Floyd - интелектът. Orbital - красотата. Akira Yamaoka и работата му по Silent Hill - лудостта и мракът. King Crimson - желанието да създадеш нещо без аналог. Това е моят идеал в музиката. Pink Floyd - пълен кръг, събиращ всичко от горните ценности. Всичко започва там, където и свършва - с Pink Floyd. 6)Вашият вдъхновител: Личностите, изковали с годините горните институции - Роджър Уотърс (който, каквото и да ви казват, създаде Пинк Флойд, влагайки живота си в него). Братята Хартнол (които, правейки музика, създадоха течение в електронната музика, носещо рок-атмосферата, в която съм влюбен - 70s psychedelic. Орбитал има душа на рок банда). Акира Ямаока (който направи от най-зловещото и трудно за човешкия интелект хорър-изживяване в историята на литературата, киното и новото поколение игри... още по-трудно и мъчително. Защото го дари с музиката си. Ще се видим в градчето Сайлънт Хил. Всички ще отидем там един ден. Акира Ямаока е проходът). Фрип и компания (които не се дадоха). Тези хора аз наричам учители, понеже никога не съм си имал истински учител. Те ме научиха не как да свиря и пея, а как да чувствам музиката. Как да я изковавам. 7)Досегашни (не)реализирани проекти: "Black Floyd" - метъл кавъри на Пинк Флойд. "Imploding... 3, 2, 1" - първи експерименти. Implosion - опит за сформиране на банда за постоянна работа с цел пробиване именно с такава музика - псай-рок/метъл. Неуспешен. Naze - засега успешен. Реинкарнация на идеите на Implosion, по-силни от всякога, спокойно работейки над концептуален албум, наместо да се бутаме с 4 авторски и 2 кавъра по клубовете. Всичко с времето си. И, естествено, соловите ми проекти - 4 изцяло готови албума, които няма да видят бял свят преди Naze да го стори, въпреки, че са ми предлагали какви ли не неща. Стилово са... труднички. Смесица от електронна и жива музика, но не електро-метъл, а по-скоро симбиоза между двете поколения псайкъделик - живия и електронния. 8)Странични интереси: Литература, фотография, игри (само ако са изкуство), и въобще всичко, което носи някакъв стил, красота и интелект. Без мода, защото не я разбирам - това са дрехи и нищо повече. 9)В кратце(или с две думи за вас самите): всичко е казано горе. Иначе съм много просто момче. Пффф, кво направих аз бе...

Слушал съм това парче, даже помня, че ми беше от любимите на ФСБ, но не се сещам за каква фигура става въпрос. Аз самият никога не съм сядал да свиря ФСБ. Таблатура поне знаеш ли дали има някъде?

MARS Music в щатите е доста разпространена верига муз. магазини с големината на един средно-статистически БГ хипермаркет (или както там го водят) тип Metro. Разпространени са из всеки щат в кажи-речи всички по-големи градове. Аз лично съм влизал в такъв само в Минеаполис, Ню Йорк и Питсбърг (май), но според брат ми са навсякъде. Някои от магазините Mars имат отделни секции 2nd Hand, но този в Минеаполис, например, нямаше. Зависи къде попаднеш. Цените преди няколко години бяха повече от приемливи. Изборът (както можеш да се досетиш) е впечатляващ. Ако ще ходиш в Марс е добре да си отделиш целия ден - от сутринта, до момента в който не затворят. Току-виж си разгледал някои от секциите. Най-големите такива, прочее, са бас-секцията и барабанната. На соло-китарите не отделят много внимание по неизвестни за мен причини. Това е съвсем образно казано, защото секцията за соло-китари е голяма колкото Фантастико...

Много яко се получава, ако правиш именно това "туп" ( ебахти якото описание), стремейки се да си съвпада точно с касата на някакъв доста насечен кросоувърски ритъм, а да оставяш тоновете да звучат повечко при удара на соло-барабана. Много странно насичане се получава. Нетипично за стиловете, в които се използват такива барабанни похвати... Все едно Роджър Уотърс се опитва да свири метъл-кор

Roger Waters Ian McDonald Robert Fripp Akira Yamaoka Paul & Phillip Hartnoll Ей това списъче май ми събира основните вкусове на 1 място.

Нашето лого пък е просто изписано с прави, остри линии името на бандата. Буквите са тъмно-червени, фонът е черен. Семплотата ще спаси света.

По принцип няма начин да не се натрупва поне някаква умора в пръстите. Въпросът е това за 15 минути ли става, или за 4-5 часа. Или за повече. Pacman е прав - загряването е добро решение, аз самият започвам с по-бавни партии и/или импровизации, като вдигам скоростта постепенно. С времето това става все по-бързо и по-бързо. Което ме навежда на извода, че всичко е въпрос на тренинг. Да, масажи на пръстите, да, хубаво, специални техники за разгрявка, всякакви такива неща, браво. Но аз мисля, че просто цикленето му е майката - масажът на пръстите помага на ръката, но не и на музикалните умения. Всичко идва със свирене. За да свириш, първо трябва да свириш. После пак. И после започваш да свириш. Затворен кръг.

Не си ме разбрал, колега Не съм казал да свири с повече пръсти. Казах да свири повече (демек по-често, отначало само) с пръсти. Ако става на въпрос, и аз свиря с 2 пръста. Мога с три, но ми е по-удобно и съм по-точен с 2. Иначе скоростта ми с 3 и 2 е почти еднаква, но пак съм маааалко по-бърз с 2.

Ми и аз съм така. Абе мене ако питаш Fingersyle си е правата вяра По принцип обаче е въпрос на навици, независимо дали преди това си свирил на соло-китара или не. Това, мисля си (понеже аз пък не съм свирил никога - не ме влече) не е някакъв критерий, защото самите партии са различни и предполагат различен подход. Ако свириш някакъв дет на 4-та струна и чат-пат на 3-та, тогава перото е за предпочитане. Едно, че вади по-метален звук, второ, че няма нужда да си мориш пръстите. Но класически рок, например - ми то отвътре си ти идва да го откараш с пръсти. Партии като тези на Yes, King Crimson, Pink Floyd и т. н. (а аз, изключае партиите на моята група, си свиря почти само такива работи) просто си им отива някак си. Въпреки, че често самите музиканти са си ги свирели с перо.

Ми значи почваш да свириш повече с пръсти. То друга рецепта няма

Ми на мене Роджър Уотърс ми е любим... Не показва кой знае какви умения, ама и не се натиска. Всъщност, не само бас-акциите му го правят любимец за мен, а цялостното сходство между моите функции в моята група и неговите в Пинк Флойд.

Фретлес-а като цяло вади по-различен звук, но аз не бих използвал точно този метод - да махам прагчета от нормален бас. По-скоро бих си купил направо фретлес. Не, че съм тръгнал, де - не мога да се справя. Свирил съм на такова не повече от 30-на минути, после се отказах