vihro

За мен е точно обратното.Няма по-голям кеф от това да си свиря на собствения сет.Може да звучи тесногръдо,но когато става въпрос за живо изпълнение не си заменям скромната Ямахичка,дори за най-префърцуненото DW.Искам да си е с моите настройки,да си разположа всеки детайл от сета по рака на местата на които на мен ми е удобно.Мразя да съм пришпорен от времето,цяла група и озвучител които ме чакат да наредя и настроя барабаните в клуба,за да започне саундчека.Това е голяма простотия, според мен.Все едно китариста или клавириста да очакват клуба да им осигури някаква китара или клавир.Дори да са най-скъпите модели-НЕ, благодаря! Личният инструмент е като продължение на самите нас и най-добре може да изрази душевността на всеки музикант.Затова дори се радвам когато съответния клуб няма барабани-мъкненето не е проблем за мен,а само леко предястие пред основното

Цецо,до колкото съм виждал,свири с друг модел на Пърл.От хората във форума Елиминатор има Данчо /drumvarna/, разбира се и моя милост

Мерси за инфото.Жалко,че излиза така скъпо.А за обръчите-ДА, намира се такъв тип хардуер,НО на Стаг и подобните му.Качествен не съм виждал от години-само чрез внос,а това излиза солено.

Според мен такъв род информация е много полезна,особено като се има предвид,че барабанистите сме малко мързеливи по отношение на нотите и предпочитаме видеата Адски интересно е да наблюдаваш музикант с по-нетрадиционно мислене и по отношение подреждането на сета. А за да се развие темата или по-скоро ми се иска да видя подобен род неизлъчвани записи,неща които не могат да се намерят и за други БГ барабанисти.Жалко е,че все зяпаме чуждото,а не виждаме и не говорим за нашите си талантливи музиканти. Благодаря Данчо

Да те питам,ако ще го никелираш,разпитвал ли си каква е цената???Защото и аз искам да си обновя покритието на моите тръби,а може и някой обръч на барабан

За нищо А на въпроса-трудна работа.За мен самото движение е олекотено,може да е с грамове,но аз намирам разлика.Предполагам и други хора намират такава ,след като ги има тези модели-едва ли е само традиция.Но най-добре е сам да провериш разликата.Лесно може да си изработиш ленти примерно от каишките за телефони.Само лентата трябва да е по-плътна и да не се разтяга.Аз си направих на стария двоен педал Ямаха от каишките на една раница и в последната година и нещо, преди да го продам, свирех само с лентите и след това си взех лентов Елиминатор.А закрепването най-лесно става на принципа на моделите на Ямаха с алуминиеви шайби около които се увива лентата за да стане по-здраво.Поразгледай малко техни снимки и ще схванеш идеята,а може да ти дойде и по-добра А относно здравината на лентите при марковите модели,Пърл се славят като най-здрави заради стоманените нишки вплетени в специалната лента,Тама пък правят ленти от кевлар-материал който се използва в производството на бронежилетки.Ямаха са с най-обикновени ленти,но използват хитростта с алуминиевите шайби,на DW лентите са същите, само че много тъпо закачени и бързо се накъсват в мястото на закачване.

Относно настройките,всички по-горе изброени педали имат много сходни възможности за настройване.Може би единствената разлика е,че на Елиминатора стъпенките могат да се приближават или отдалечават от кожата.Най-положителното при него са "CAM"-овете с които се променя усещането при движението.Но пък на новите модели DW9000 разбрах,че и те прилягат идеята с "CAM"-овете.Също това,че стъпенките на Тама и DW са лагерувани което си е голям плюс.Но като фен на лентовите модели,според мен DW са най-слаби в този си модел,без значение дали е 5000 или 9000 серията.Лентите им са ужасно слаби и адски малоумно прикачени към системата-виждал съм поне 7-8 педала от 5000 серия в един магазин с накъсани ленти.А Кобрата си има начини да се настрои по-леко,като спуснеш чукчето към кожата,само че така намаляваш хода,по-малко се натяга пружината и просто усещането е различно, а аз лично си предпочитам по-отдалечените чукчета от кожата и плавното натягане на пружината като при фабричната настройка на Елиминатора.Но може да се пробва да се замени по-късата и яка пружина на Тама с по-дълга такава на Ямаха,че други маркови в БГ май няма.Така ще се запази широкия ход на педала и може би мекотата на Ямаха-2 в 1:)

Има разлика между това нещо да се произвежда или само да се сглобява на даденото место.На Ямаха по-ниските серии хардуер се правят в Индонезия,но стоманата или алуминия не са местни,а си ги внасят от Япония,същото е и при Пърл и Тама,както и американските DW.Всъщност от споменатите марки само Ямаха продължават да правят скъпите серии хардуер в Япония,поне кабелния ми хай-хет си беше от там. Идеята ми беше за инструменти чиито суровини не са внос ,а производство примерно "made in China",защото имах чисто ново,най-висока серия солобарабанче-10 слоя бреза на немска фирма,чиито производсто е изнесено в Китай,както и суровините са китайски.След само 2-3 натягания на болтовете резбите им започнаха да заминават,а целия хардуер по барабанчето беше кофти изработен-подобие на Стаг.Когато махнах кожите и видях ръбовете-О,ужас...това бяха най-ужасно нарязаните ръбове които съм виждал,че и криви при това.Е как да звучи добре един такъв инструмент?!А финиша беше супер красив и добре направен.Както и да е,исках да кажа,че един инструмент се доказва с времето,както в една друга тема бях писал за едни архивни Роджърс на мой приятел. А Илиянчо нали имаше DW5002 педал?Защо го е сменил с Мапекс??

Я чакай малко! За какъв Роджърс става въпрос по-точно???Защото до колкото знам не се произвеждат вече.А заедно със Слингърленд са едни от първите реномирани марки наистина "made in USA",от които всички са крали в последствие идеи.Ако е производство около 60-те,като на един мой приятел ,а може да се каже и учител,на чиито барабани може да завиди всеки,то значи имаш един напълно професионален и МАРКОВ инструмент.Дори при малко нехайното отношение от страна на моя приятел в поддръжката на барабаните му ,ръбовете си стоят толкова остри сякаш сега са излезли от фабриката и не съм виждал други толкова остри ръбове освен при DW,а да се запазят толкова години,значи тези барабани наистина са ги правили както трябва.Нямат разкривявания,разлепвания на слоевете,както и разлепване на пластмасовия финиш-супер яки барабани.Много ме съмнява,че сега произвежданите могат да издържат теста на времето.Но тогава са правили музикалните инструменти да остаряват като катедрали,а не като цървули.Басирам се,че голям % от сетовете на които свирим повечето от този форум няма да издържат толкова години,без сериозни последствия.Ако се настроят както трябва,макар и малко старички и с плитка 14" каса,тези барабани вадят жесток тон.Но пък и Стив Гад ползва толкова плитка каса Така че,пич.....ако твоите барабани отговарят на описанието,би следвало да си горд,а не да ги сравняваш с Тактон п.п.Спомням си за една случка с въпросния Роджърс на моя приятел,още от времето когато имаше Ирландски клуб в Шумен и идваха софийските групи да свирят там.Идват веднъж Остава и барабаниста им не си носеше барабани,моят приятел ослужи с Роджърса.След участието е било голямо навиване и пазарене да ги продаде на барабаниста им за сериозна сума,който направо се влюбил в тях.И това по времето в което имаха сериозни спонсори и една нелоша Тама Е..... пича не си продаде Роджърса

Мерси Лошото обаче е ,че не можах да запаля барабанистите от форума,поне да видят как американските колеги сами си правят инструменти със супер качество и не робуват на марки.Все по-често гледам по световните сцени барабанисти чиито барабани са производство на някоя малка и не чак толкова известна фирма.В БГ има един много добър барабанист чието име не зная,но често свири с Графа.Корпусите на барабаните са му Келър мейпъл донесени от Пепи Славов син от Щатите и тук си ги е довършвал. Шапка им свалям на китаристите в БГ,че са с по-отворено съзнание,правят си китари и свирят на тях с кеф

Мисля,че не трябва да му придаваш огромно значение.Но можеш да видиш дали случайно няма по-голям луфт между горната тръба на фуса на която ляга долния чинел и пръчката-оста която държи горния.Може да стане с някаква втулка която да вмъкнеш.Поне аз така си мисля.

Е,ти пък сегаВъобще нямах това предвид.Идеята ми беше само,че преди да се захвана с направата на моето, избирах между два 13" модела-единия беше Мусаши на Ямаха,а другия 13" представител на Черната пантера.Обаче като се има предвид,че тъкмо се бях отървал от едно китайско произведение Basix-10 слоя бреза,която се води немска марка и честно казано никак не исках да се набутвам с още нещо китайско.А и цената ми се стори височка за такова барабанче.Но от друга страна Цецо,както и по-горе е написал, от доста време ползва Мапекс барабанче и смятам,че това е гаранция за качеството им.Като предполагам той даже може да спомене,че като си е купувал Бърч къстъма на Ямаха-та която доста време беше в магазина на Пепи Славов,е предпочел да си запази Мапекс барабанчето пред това да купи барабанчето което е било в комплекта Ямаха.Поне така ми е казвал Пепи.А брезовото барабанче Ямаха от комплекта на Цецо все още си стои в магазина.

Сорка Danny.Прав си за рекорда,объркал съм се.Явно турското слънце много ме е напекло.

Объркал съм линка,това е рекорда за ръце,но потърси из нета рекорда му за крака.

Колко са N1 предполагам ще се разбере до няколко години когато започнат да се появяват проблеми по барабаните.Но всяко време си има своите моди,до скоро беше на мода Ямаха Стейдж Къстъм,сега БГ дръмърите са се зарибили по Мапекс.Дано да сте на прав път и да се окаже,че е единствената марка произвеждана в Китай,която все пак има добри попадения като евтината серия барабани от клен. Все пак смятам,че това барабанче е с малко надута цена дори и в сайтовете.

Но ето малко факти-без да се заяждам мисля,че после си подобрява рекорда и едва ли може да се сравнява с това което може би имаш предвид И за да спре спора,само бих се причислил към няколкото по-горни поста,заемайки позицията,че всичко е индивидуално макар до голяма степен в по-ранна възраст да се базира на желанието човек да се учи от един или друг барабанист,но все пак има общи постановки върху които се основават личните.

Щом казваш

Ами трудно е.И аз съм разпитвал за това.Много трудно може да се захване на струга,а има и друг проблем-дори голям струг трудно хваща повече от 14".Дори и да намериш голям струг трябвало да се прави специална матрица с която да се захване за струга,за да не вибрира чинела и да стане точно.Затова хората си режат чинелите с метални триони,така ще изрежеш само ъгълче заедно със спуканата част.Само трябва да намериш края на пукнатината,че понякога е много трудно и затова хората режат с поне няколко милиметра след пукнатината за всеки случай.Ако намалиш диаметъра,според мен точно така ще загубиш звука.Имаше един пич в Сити клуб до морската градина,който така си беше намалил диаметъра на един Пейст и честно казано след като работеше и в чужбина срам и позор,че излизаше на сцена с такъв чинел който биеше на тенекия. Може да има възможност и за рязане с лазер,но за това нямам информация.Айде успех от мен

Ако става въпрос за екстремна музика,може би.Но има и друга музика в която се цели не само бързина,но и техника.До колкото знам Майк Манджини все още държи рекорд за бързина /най-много удари изсвирени за единица време/,както и Върджил Донати,ами честно да ти кажа струва ми се,че техните Пърлове никак не са с пренатегнати пружиниВсичко идва от развитие на подходяща техника, е моето лично мнение

Понеже сте изровили тази тема,която вече не ми се вижда актуална,но пък има интересен въпрос за настройките на педала-без значение дали е единичен или двоен,проблем с който всеки се е сблъсквал когато е започвал,реших да се включа. По принцип човек си купува педал който пасва на краката му и моментните му нужди.Когато педала е нов и движи добре-няма луфтове, пружината или пружините се натягат толкова,че да не провисват-за мен това е първият момент в който се натяга цялата система,но и когато опипвам пружините между намотките да не може да влезе кожа от пръстите ми.Безсмислено ми се струва да се натягат до край пружините за да може даден педал да работи по-тежко и съответно да се връща по-бързо в изходно положение.А така и много по-лесно се повреждат пружините както и доста детайли по задвижването.Това е същото като да си вземеш дебели чинели,а да свириш леко с тънки палки,поради причината че не искаш да се охарчваш след време когато евентуално би счупил някой по-тънък чинел-става така ,че не можеш да изкараш звук от дебелия чинел,защото не удряш достатъчно силно/същото според мен важи и за кожите/ Поради тази причина се произвеждат педали с различна "тежест" на свирене.От продаваните в БГ, Ямаха са най-меки,Пърл и DW са една идея по-тежки,а най-твърдите в класацията са педалите на Тама.Всичко зависи от това каква изградена техника за свирене имаш.Това не значи,че ако свириш метъл 100% трябва да си вземеш Тама,защото по презункция всички свирещи такава музика сядат ниско и близо до касата,така че ъглите между стъпалото и подбедрицата,както и между подбедрицата и бедрото,да са остри.Това води до една скованост на краката и невъзможност мускулите на подбедрицата и ходилото да оперират правилно.Затова такива музиканти обикновено свирят с цялото бедро и за да може един педал да се върне в изходно положение и да подпомогне вдигането на цялата тежест на крака,му е необходима по-силна пружина,в случая като при Тама."Фънкарите" от своя страна сядат по-назад от комплекта,получават се тъпи ъгли в чупките на краката,всичко функционира някак си по-лесно и така могат да използват много повече техники за свирене с крака-"петата горе","петата долу",да комбинират и двете,да приплъзват ходилото по стъпенката на педала,т.е. използват много повече мускули и движения за да получат удар,но пък цялото движение е много по-отпуснато и лесно.Топката се удря в кожата и отскача до някаква степен,а не се забива като в горната група. За такива хора по-леките педали са по-удобни.За изграждане на постановка на краката едно време гледах Венко от Ку Ку бенд колко назад сядаше и как свиреше с "петата горе" но без да има скованост в краката му,а всичко му се получаваше някак лесно и отпуснато. Например,сядам веднъж на един педал Тама който не беше пренатегнат,разстоянието между чукчето и кожата е нормално-фабричното зададено,но става така, че с моята постановка просто не мога да го натисна до край Голям смях беше за околните, а за мен срам, че се изложих разбира се.Трябваше да седна до касата за да мога да го натисна,а така пък не мога да свиря,т.е. за толкова стегнат педал просто трябва да приближа чукчетата до кожата за по-малък опън на пружините,но тогава пък има други минуси-усещането е различно и не ми допада. Затова варианта е ако педала ти е евтин-прави с него каквото пожелаеш, а като го счупиш ще си избереш такъв който да ти е удобен да не променяш фабричното разстояние на чукчетата до кожата,както и съвсем леко да натягаш пружините. Това е моето мнение

Не смятам да пазарувам тук.Мисля си след време да си взема някои основни неща от Еволюшън серията на Сабиан,но на турските чинели не смятам да се връщам-поне за сега. Питах за цените просто ориентировъчно ,за да разбера дали наистина са толкова скъпи,на мен поне не ми се видяха,като се има предвид,че преди време като си купувах Истанбул 13" хай-хет струваше около 350лв. в БГ.А иначе най-евтино е в Истанбул,но предполагам който вече е пазарувал от техни магазини най-добре може да каже как стават нещата. Първо къде се намират официалните магазини? Дали са фиксирани цените или като видят чужденец и си измислят нещо и трябва да се пазариш-както е тук в Анталия? Дали в такъв случай, се налага присъствието на местен приятел който да доведе преговорите до по-успешен край? Мисля,че това ще е най-ценната информация за всеки който смята да пазарува от там,защото цената за билета до Истанбул е 40-50лв. и може би излиза по-евтино да отидеш,да пробваш всичко до което се докопаш и да си избереш,но разбира се идеята е да се вземат повече неща,иначе едва ли си струва. Относно щампата,забелязал съм,че това е проблем на всички турски чинели които съм разглеждал.Едва ли лазерното гравиране на логото на дадена марка е толкова скъпо удоволствие което да може да си го позволи Зилджан и Сабиан,а турските производители да не могат.Не знам защо щамповат по този начин-традиция ли,какво ли???Просто е грозно-щампите са неразбираеми. А забелязах,че тези Алхемита нямаха никакъв друг надпис освен "professional" ръкописен шрифт,а разкривената щампа си е на Истанбул.Имаха каталози,но нищо по-различно от лошо направената им страница в интернет.Но наистина ме озадачи този финиш,не съм виждал от тази серия чинели които повече наподобяват традиционния финиш от колкото брилянт?!Странно ми се видя.Както и това,че точният модел на чинела не е упоменат и преценявах на око колко са дебели чинелите и каква работа ще вършат. Разгледайте тази страница http://www.alchemycymbals.com/ И тук на снимките не виждам надпис на модела под надписа на серията. Между другото Ненчо беше ходил наскоро в магазина на Истанбул в едноименния град,мисля че той може да даде повечко информация.

Нали не съм в БГ,това не го знаех. А днес намерих в Анталия Алхеми,струва ми се,че са доста евтини-14" хай-хет професионалната серия 210$,с малко пазарене цената ще стане 250 турски лири,което е 1:1 с лева,а 14" краш от същата серия беше около 100$.Интересното в случая е,че финиша беше някак особен-не съвсем брилянт,но и не съвсем традиционален-нещо по средата,много белезникав ми се стори и се замислих да не са някакви ментета,но едва ли имат сметка,а и щампата е така ужасно ударена-май това им е практика при турските чинели.Другото интересно е,че това е първият магазин в който е забранено чинелите да се пипат с ръка и ползваш ръкавици-хареса ми тази идея,макар и непрактична Но както и Коко каза,май който е счупил веднъж турски чинел,не се връща повече на тях и явно не зависи от лош късмет при избора.

Много благодаря на Руидолф за хубавите думи в темата за тунг ойла. А защо туткала да не свърши работа за евентуални бъдещи проекти или ако някой друг реши да се захване?В крайна сметка целта на лепилото е не само здраво да захване парчетата,но и да притежава акустични характеристики близки до дървото.Синтетичните лепила за съжаление не отговарят на това изискване,макар че количеството лепило в обикновена сглобка е много малко,но ако нещо може да стане перфектно,защо не???

Аз пък,до колкото ми позволява зрението,виждам,че с изключение на двата райда-някои от крашовете му и 2 от трите му фуса и особено 13" на снимката, са точно по модел на Хибрид серията-НЕстругована средна част и кубе и стругована периферия.Което според мен си е кражба на идеята Иначе и аз това казах,че явно тези чинели и новото DW са били само за Идола и лятното турне,всяка вечер си свири със старите неща.

На мен пък ми е интересен този опит на Алхеми и Венко да копират Хибрид серията на Зилджан и Акира Джимбо.Абсолютна кражба на замисъла-неструговано кубе и централна част на чинела и стругована периферия /разбира се ако Зилджан са били иноваторите на тази идея и не са я откраднали и те от някоя неизвестна фирма:whistle:/ Разликата е само в съчетанието на двата вида финиши за чинели при Зилджан,а Алхемитата са целите само брилянт финиш.Само до колкото си спомням от миналогодишния Мюзик айдъл, крашовете на Венко звучаха поне за мен доста сухо за краш,за разлика от Зилджан-Хибрид.И след като Венчето е вече "артист" на Истанбул Агоп защо му го няма името на страницата на Алхеми???Или просто е било поредната прищявка на Шоуто да разбуди позаспалите духове сред БГ барабанистите с изцяло обновен барабанен,хардуерен,че и чинелен парк Защото след Айдъла и летните им концерти,не съм видял Венко да свири на новото DW и чинели или се бъркам??? А какво значи един чинел да сцепва????Всеки чинел който звучи според личните представи и желания на притежателя му сцепва.Така че,за един може да сцепва Зилджан К къстъм райд,за друг мечтания райд може да е Сабиан Б8 примерно,а трети просто да се кефи на.....Амати Краслице