master_gamgee

дискусията ми напомни една забавна (и не толкова) случка отпреди 11 години. С Лот Лориен свирим на един джаз фестивал организиран от НМА и вездесъщия господин Русанов .По точно казано - другите свирят, аз правя звука. Поради скапана организация групите имаха време за чек преди самия си сет и в това отношение ние бяхме облагодетелствани че имахме малко повече време, защото свирихме първи. Бяхме и прецакани щото нямаше кой да върже и пусне мониторите...и така направихме чек и концерта почна, а едва към края на нашия сет започнаха да навързват мониторите...добре поне че преди концерта имахме здрави репетиции и желязна сработка, та беше достатъчно хората да си кимват за да знаят къде са Качва се следващата група, почва чек и..."абе вие без монитори ли сте свирили бе ?!?" Та, какво искаме в мониторите? Да ги има и да се чуват ако може

нещичко много по темата касаещо войната между музиканти и тонрежисьори/озвучители или както искате го наричайте става дума за съвсем пресничък случай от практиката ми...няма да споменавам имена, а и няма значение, ще кажа само че става дума за фестивал с конкурсен характер. Явявам се озвучител - демек с фирмата в която работя мъкна, връзвам и настройвам апаратурата, а след това го играя и тонрежисьор за изпълнителите...нивото е такова че никой от хората не работи със собствен тонрежисьор, пък и в повечето случаи става дума за сингбек и певец, което не е толкова сложно, дори да не познаваш музиката и изпълнителя. Случката която ме "потресе" беше следната: 2 китари, бас, клавир (на два канала) и 4 вокални микрофона - всичко това влиза в пулта при мен. Правя тест на всеки инструмент по отделно - нива, корекции, всичко ок - чува се чудесно в предното озвучаване и според колегата сценичен техник-в мониторите съще е ок. Дотук добре. Зсавирват всички и става някаква кошмарна мацаница...почвам да бутам корекции, нива...нищо, става все по зле. Спирам ги, почвам по отделно - пак са ок...по едно време се сещам да прослушам на слушалки какво идва от всеки канал...и откривам номера на китайката ...клавира има вход и в него ръгнат някакъв плейър, а там някакъв зле смесен плейбек (всичко - инструменти, вокали)...като правя чек поотделно ми пускат само клавир и барабани от клавира, а като засвирят заедно пускат и плейбека - пак през клавира...един вид дай да измамим журито че всичко се свири наживо...само че им казах да си свирят наживо инак и да искам не мога да им направя баланс ...някой да каже как се смесва гаден плейбек (минал през незнам какви процеси в клавира) с живи инструменти и вокали, да не говорим че плейбека пуснат през клавира звучи като през телефонна слушалка - няма високи и ниски, изкривява ужасно... пред журито хората забиха едно парче с плейбека, оставих ги както се чува (кошмарно), на второто вече бяха наживо и се чуваха нормално (не перфектно...ядовете и разправиите заради пелйбека изядоха времето за нормален саундчек)...но май ги дисквалифицираха заради плейбека (след като хората които ми плащат изявяват претенции към моята работа не виждам причина да крия на какво се дължи проблема) та тъй де...аз виновен нали? (саркастично)

Благодаря, мисля че схванах как става!

Не откривам нищо по темата, та правя нова. Работя с Nuendo (предимно версия 3), но като live инженер съм свикнал повече с истински плъзгачи и ми е доста неудобно да нагласям автоматизации по нивата с мишката - не мога да преценя добре колко да я бутна. В Nuendo има и тракове за всяка автоматизация, ама и това не е най-удобния и интуитивен вариант...не че не го ползвам често де...ама сега ми попадна един контролер на Behringer (BCF2000 - 8 моторизирани плъзгача, 8 врътки, 16 бутона) и искам да го пробвам с Nuendo...само дето не знам дали е възможно и как се "инсталира" в Nuendo. Мерси

здраво репетиране тъй че само с кимване да се разбирате и същевременно да си знаете песните и от сън да ви бутнат (дето имаше един лаф)...оттам нататък и да спечеш, може да оплетеш 2-3 пръста, ама другите ще продължат и ти ще се включиш пак след 2-3 сбъркани тона.

накратко - англичаните имат един лаф "не съм толкова богат че да пазарувам евтино". В миналото ми се е случвало в опити да мина по евтино да си изгърмявам устройства. Сега при положение че ползвам скъпа техника не искам да рискувам, още повече след като съм хвърлил една голяма сума за дадена техника, не е голям проблем да събера още малко лев и да взема съответното захранване което върви с апаратурата - скъпата апаратура обикновено си върви със съответните аксесоари (понякога са в комплекта, понякога не - но поне се препоръчва какво да се купи). Иначе съм и електронен инженер и мога да си правя и ремонторам захранвания, но не всеки музикант разбира от електроника и в този случай по добре да играе на сигурно

леко остаря темата, ма да пусна и аз моите 10 цента... за всичките години дето съм се занимавал с музика (не само последните 11 с Лот Лориен) не съм видял реална полза от демо записи - предлагали сме насам натам, пробвали сме да правим контакти - най-много в началото да сме си уредили 2-3 участия, но нищо кой знае колко глобално...все пак предполагам че такива са нещата у нас, за чужбина нищо не мога да кажа...преди години с двама приятели записахме малко инструментали и когато пробвахме на разни неща ни казаха неща от сорта "ами много хубава музика, ама влезте в студио (на свои разноски), направете хубав запис и може да помислим за издаване" Иначе за уреждане на участия (и т.н.) е помагало наличието на качествен студиен запис, от който хората да чуят какво правиш и дали проявяват интерес към теб. Така че в този смисъл би имало ползва от демозапис (ако нямате студиен албум), стига да е достатъчно качествен като звук и изсвирване. Иначе що се отнася до пробните записи - и тях си ги наричам демо, защото понякога се пускат и на странични хора (макар и не продуценти) да си кажат мнението и като цяло са нещо без което не може (по мое мнение). Не казвам нещо ново, но все пак демозаписа спестява много студийни часове (съответно пари), защото предварително си виждаш грешките, проблемите в аранжимента, темпото, звука и т.н. и същевременно изграждаш някаква концепция за звука който ще търсиш - ясно че в демото няма да е толкова качествен звука, но ако си решил да насложиш 35 китари, още в демото ще видиш каква каша става, вместо да потрошиш сума пари в студиото и накрая при смесването да останат само 5 китари (примерно)...а и съдейки от личен опит по време на запис и смесване се появяват нови идеи, някои от които се оказват много добри...и е по-добре финансово предварително да си ги родил и пробвал тези идеи...иначе няма нищо лошо от експериментиране в студиото...стига да ти е дебел портфейла. Съвсем отделен факт (леко офтопик) е че преди да влезеш в студиото трябва да си скъсаш задника от репетиции и именно демозаписа ще ти покаже кой къде какви грешки прави, за да се обърне внимание на тези грешки.

На Бицев идеята е интересна! Иначе аз бих направил следното (без да давам акъл или да налагам мнение). Глася си хубав звук на трите ампа, после за да избегна взаимното им влияние записвам първо с единия, после с другия и после с третия (ако групата не може да свири с мен - първия път записвам с нея, после наслагвам сам). Всеки амп го озвучавам с 2-3 различни и различно разположени мика, после при микса си избирам един амп, който най добре се връзва с останалия звук и вече си му донагласям звука като преценявам от кой мик колко да сложа и с какви еквалайзери и т.н. да обработвам всеки мик. В този случай трябва да мисля само за фази. Разбира се ако записваш поотделно с трите ампа няма как да си синхронен, така че ако вземеш едновременно звук от два тейка, ше стане мазало. Ти си преценяваш де-ако имаш възможност за експерименти, ще ми е интересно как се получава. Иначе принципа на който аз си бачкам е винаги от даден инструмент да се вземат повече от 1-2 сигнала и после при микса да се комбинират...но това с усилвателите никога не съм го пробвал. Обаче съм чувал (и виждал по снимки) някои от известните музиканти да записват в студиото с една стена от няколко еднакви ампа/колони, с еднакви настройки (предполагам) и с различно разположени микове наоколо

Хрумна ми да добавя нещичко по темата - не че е нещо ново за мнозина, но все пак е случай от практиката. Имена няма да споменавам, мнозина са известни, а и не желая да създавам интриги. Та...на дадено събитие озвучавам с много добра система, добър цифров пулт с много възможности, хубави микрофони...идват всички музиканти, бързо и лесно се справям със звука им, хората са доволни, вокалистите също са доволни от звука и мониторите си, с изключение на един, който изглежда се мислеше за звездата на вечерта, но май не знаеше какво иска, а и нямаше някакъв чуден глас...че 2 часа само с него се занимавах. По-късно случайно на неговия микрофон попадна друг певец - много добър, с много добър глас...и микрофона изведнъж зазвуча страхотно... предполага се че аз специално за другия певец съм сменил настройките за да зазвучи по-яко, а на първия нарочно съм му омазал звука, нали?

здрасти ще наминем някой път, да се отвори възможност

Не знам дали тук и е мястото на темата, ама по-подходящо не намерих. Въпросчето ми е към всички хора занимаващи се с озвучаване и имащи информация/опит с разнообразна апаратура. Ще купувам стъпало за малки озвучавания на нашата си група, колоните ни са по 400W (8om), а се предвижда и купуване на басбоксове по-нататък. Бюджета ни обаче не е сериозен та се колебаех за нещо на Behringer или Phonic - има подходящи модели за моите колони и цената им е около 700лева. Освен това доста съм работил с въпросния модел на Phonic (Max2500) и смятам че е железен (сътресения, влага, жега, кучешки студ, натоварване...няма проблеми). Обаче ми препоръчаха и марката Alto (италиански, сглобяват се в Китай). Някой чувал ли е нещо за тази марка? Доколкото знам ценовия клас е близък до Behringer/Phonic (конкретна цена не мога да кажа). Някакви идеи/съвети? Благодаря! edit: не търся неща втора ръка, само нови и с гаранция

ето работещ линк:

Много точно казано, Kurt Uvash! И понеже стана дума за приемственост...много от големите имена в звукозаписната индустрия са станали големи не от човъркане на домашното студио с кракнат софт, не от чесане на клавиатурата, а защото са висели постоянно в истинското студио, носели са кафе и сандвичи на Гуруто и са зяпали какво прави той, а вечер като изметат пода, включват техниката и се пробват и те...примери за това колкото щеш Но пък технологията "направи си сам" е в кръвта ни и то за много сфери от живота, не само звукозаписа-всеки е бояджия, зидар, фаянсаджия, елтехник и кво ли още не...и резултатите също не са чудни... (причина за редакцията-пратих мнението преди да го довърша)

леко офтопик първо: закон на Мърфи за микрофонията - каквито и магии да правиш на саундчека, по време на концерта вокалиста винаги ще намери точната позиция за идеална микрофония Сега сериозно - има някои важни нещица за живия звук, които предплагам всички знаят, ама нещо не ги виждам тук 1. Монитори - всеки музикант иска да се чува повече от останалите в собствения си монитор (изключенията от това правило трябва да ги включат в чудесата на света). Най хубаво става ако всеки си има собствен монитор на отделен мониторен кръг. В много случаи обаче (най вече малки сцени, на закрито и особено в клубове), това няма как да стане и започва една война "усили ме малко мене, а сега и мене...ама и мене..." и докато се усетиш нивата в мониторите лека полека се вдигат прекалено много и се почва едно мазане, бучене, което разваля и комфорта на музиканта, а и влияе на предното озвучаване. Затова се опитайте някак да озаптите музикантите - може да страдат, ама на една малка сцена по-добре да се чуваш по-слабо, но по-ясно, отколкото да си отнесеш главата с една неразбираема стена от звук. 2. Микрофони - навремето от Деян Тимнев научих много важно нещо - "няма лош микрофон, има неправилно избран микрофон". Ако половината ти звук е в инструмента (и как го вадиш от него), другата половина е в самия микрофон. Разбира се с евтини дръжки не можеш да очакваш кой знае какво, но ако държиш сериозно на това което правиш, по добре е да разчиташ на себе си, отколкото на случайността. Или казано с други думи - ако държиш да имаш добър звук, пробваш и си избираш подходящи микрофони, вместо да разчиташ на това което има в клуба/сцената/фестивала...разбира се много пъти съм попадал на места с далеч по-добри микрофони от моите, но много често се е налагало да си вадя моите. Разбира се, трябва да се изръсите, но си заслужава, ако не искате да попадате в абсурдни ситуации - една такава ситуация е как на един фестивал ни осигуриха доста хубав сет барабани DW, които трябваше да озвуча с 5-6 еднакви караоке микрофони (май бяха Shure...приличаха на евтино менте) и като добавим някакъв издухан пулт резултата беше доста трагичен (а самите барабани си звучаха чудно акустично). Имаш ли хубав инструмент и подходящ микрофон, настройката на звука става бързо и лесно..иначе може да загубиш часове да връткаш копчетата и пак да не направиш кой знае какво. 3. Еквализация - Деян Тимнев ми показа един трик, който много помага наживо. Когато си в студио имаш възможност да човъркаш даден звук с всякакви графични или пък параметрични еквалайзери. Наживо обаче в повечето ситуации имаш пулт с 3/4 корекции на канал, обикновено средите са полупараметрични (тоест освен нивото им, можеш да коригираш и честотния обхват в който действат), а полупараметрици липсват в по-евтини и малки миксери. И така, като почнеш да правиш звука на даден иснтрумент, вместо да се чудиш коя честота по напред да вдигнеш, често помага просто да намалиш една или две дразнещи честоти. Намаляваш ниските и високите до 0 (или -15дБ), след това вдигаш средите на около 10 дБ и почваш да въртиш копчето за честотата, докато решиш коя точно честота те дразни най-много (или евентуално коя честота би предизвикала най-много микрофония при по високи нива). След като решиш коя честота ще махаш (така де, честотен обхват), просто я намаляваш с потенциометъра за ниво на този филтър. После вдигаш полека ниските и високите. Разбира се ако даден иснтрумент има няколко различни дразнещи честоти, тогава вече става трудно и проблема се решава с графичен еквалайзер (стига да можете да си го позволите). Само че този еквалайзер е нож с две остриета - случвало ми се е след като поорежа дразнещите честоти в един момент да установя че звука е рехав или пък дадени части от музиката потъват в общия микс, щото видиш ли, имат нещо общо с някоя потискана честота, затова не трябва да се прекалява - почнат ли много да се човъркат корекциите, значи или инструмента е зле или микрофона е неподходящ-тогава почваш да търсиш не добрия звук, а компромисния... 4. Озвучител или собствен тонрежисьор? Мисля че срещнах някъде обсъждане за това. Истината е че всяка сериозно свиреща банда прибягва до услугите на собствен тонрежисьор, който може да е част от бандата/екипа на бандата или да се наема специално за дадено турне, но да се обучи специално. Собствения тонрежисьор познава музиката на бандата, спецификата на всяка песен (дори на отделни детайли от песните), познава цялостното звучене на групата, знае изискванията на музикантите, знае спецификата на иснтрументите и апаратурата им, знае концепцията на групата и кое как трябва да се чува в предното озвучаване - кой инструмент солира, кой какво прави и т.н...Разбира се собствен тонрежисьор означава допълнителен разход - за път, спане, храна (и бира! ), да не говорим за хонорари и така нататък. Но този лукс означава че навсякъде ще имаш ако не перфектен звук, то поне възможно най-добрия (според условията) за твоята музика и изисквания и навсякъде ще имаш едно и също звучене и баланс (а не примерно на единия концерт изнесен напред вокал, на другия глух бас, на третия тихи барабани...) От друга страна групата без собствен човек зад пулта разчита на случайностите - може да попаднеш на озвучител, който слуша подобна музика (дори може да е чувал за тебе) и знае какво се иска...но от друга страна може да попаднеш на човек който няма ясна представа от това което правиш, може изобщо да не слуша такава музика и да не е наясно със спецификите и, да не знае какво искаш ти да чуваш на сцената и че примерно китарата ти почва да микрофони на 3та струна, 8мо прагче...и т.н. ... риск

радва темичката...забавни нещица при мене нещата са доста прозаични 1. шашкам се 2. проверявам за пореден път разни неща по апаратурата (имам навика понякога да забравям някой mute бутон на пулта ) 3. сменям водата на рибките 4. ям шоколад/енергийно барче 5...шашкам се и между другото си приказвам с приятели/фенове/другите от групата, хехехе edit: спомних си една забавна случка от прохождането на Лот Лориен...все още бяхме никой, няма лев, няма техника, няма нищо...озвучаваме си един концерт с пулт Респром, който 20-на минути преди началото решава да почне да лови радио и то не какво да е, а полицейски честоти и така в последния момент пулта се обръща наопаки внимателно (да не се размърдат потенциометри и фейдъри) и аз почвам да бъркам вътре с поялника...добре че все пак знаех какво правя и реших проблема, ама другите бяха на нокти като ме гледаха какво правя в последния момент, хехе

впрочем, колкото и ънтрю и невероятно да звучи, тригерирането е често използвано при големи концерти, където има много високи нива, включително и в мониторите...представете си един барабанист заобиколен от гръмотевични монитори...и си представете че техния звук изобщо не влияе на 10те (примерно) микрофона, сложени по барабаните...нали?

Леко офтопик, но искам да дам един съвет за нещо което практиката е показала като много полезно Правете записи на репетиции, правете демо записи на парчетата си-това ще ви помогне да ги чуете отстрани и да прецените дали не трябва нещо да се добави, махне или промени. Също така ако имате условия за сносни домашни демозаписи-правете експерименти - това ще ви помогне да си изградите някаква концепция за звука и за целия микс преди да започнете записи в студио. И разбира се трябва да се скъсате от репетиции на парчетата преди да отидете в студиото - всичко това ще ви помогне да спестите студийно време, а съответно и пари...няма смисъл да харчите излишни средства за студийно време в което да репетирате партиите си които не свирите добре или тепърва да си измисляте солото или пък да се чудите кое как да се смеси. Разбира се този съвет няма значение ако работите в домашното си студио, но все пак домашното студио освен добър слух и опит изисква и немалко капиталовложения за акустична обработка, добри монитори и микрофони, аудио интерфейс и всякакъв нужен за музиката ви хардуер и софтуер.

гледам малко стара темата, ама все пак може да е полезен отговора. Записа на кубе с микрофон е нормалната практика във всяко професионално студио, даже по принцип кубето се озвучава с 2, 3 че и повече микрофони (поставени по различен начин спрямо кубето и обработени различно в крайния микс). Директен запис (особено на китари с дистери) дава доста измислен звук, а симулациите...мен ако питаш забрави ги...някои ги харесват, вършат работа за любителски записи, но не и за качествен звук. Ако мога да направя такава аналогия - симулацията и истинския звук са като секса с кукла и с жена (не че съм го правил с кукла де ), въпроса е че симулацията си остава симулация, а не достатъчно добър заместител.

в някакво DVD Стив Харис страдаше нещо за този албум...в смисъл че микса бил страхотен, но после мастеринг инжинера осрал положението, ама по някаква причина не пазили копие на оригиналния микс...и затова следващия албум (A matter of life and death), не е мастериран-това което е издадено (имам оригинален диск и съм доволен от звука) е само микс, без мастеринг. къде да се подпиша? Преди 10-на години с Лот Лориен бяхме записали едно демо с доста приличен звук, което пускахме по радио интервюта и тонрежисьорите страдаха че било много ниско нивото...всъщност нивото си стигаше до 0дб, но пък имаше много голяма динамика и съответно доста тихи части...усетихме че парчетата звучат някак доста по слабо от повечето музика пускана по радиото и разбрали-недоразбрали изтеглихме някакъв компресор на waves и напомпахме яко музиката без изобщо да разбираме защо и как...сега ми е смешно като ги слушам...разбира се трябва да има компресия, но не чак толкова. Някакси по-голямо удоволствие изпитвам като слушам стари албуми на любими банди, вместо по-нови. Вярно че за старите трябва да усилиш малко, но пък динамиката си е динамика, а от друга страна ако реша да подивея малко и си поусиля някоя метъл банда, от новите "смачкани" албуми бързо ме заболява главата, което не се случва със старите. p.s. наскоро ми се наложи да запиша и смеся една поп-фолк песен за някакъв конкурс. Музиката разбира се дойде в готов смесен вариант, програмиран изцяло (тоест никакви живи инструменти) и звучеше леко изкуствено но все пак имаше някаква динамика...опитах се да запазя тази динамика и във финалния микс с вокалите, защото ми звучеше добре, но след дълги спорове ми писна и просто направих това което клиента искаше - яко и безобразно напомпване, "за да звучи яко и мощно".

По моему тригерирането е доста полезен процес, с който можеш да дообогатиш звученето на барабаните си (особено ако не са особено скъпи и добри), иначе аз съм за изцяло акустичното записване...стига да имаш добро студио, добра техника, добър сет, добър звукоинженер и добър барабанист който знае какво и как да извади от сета...понякога е трудно да събереш на едно място всички тези фактори, да не говорим и че звука който търсиш много зависи от цялосното звучене на музиката Важно нещо при тригерирането е че трябва да имаш добър семплер и съответно качествени семпли, за да постигнеш добър звук и добра динамика, иначе няма как да избегнеш пластмасовия електронен звук. Има обаче още един фактор ЗА тригерирането - дори и да сме против класическото му използване (заместване/допълване на оригиналния акустичен звук), то често се ползва и за създаване на допълнителни звукови ефекти, които няма как да се постигнат наживо (че и в студио) - примерно гръмотевица, счупено стъкло или някакви нереални звуци, които обаче звучат добре в съответната музика. Например Neil Peart от Rush използва един drum pad (не съм сигурен дали това е името, но е нещо като миди клавиатура, по която обаче се бие с палките, вместо да се натискат клавиши) на концерти, но понякога някои от томовете му се тригерират и управляващия сигнал се ползва за звуков ефект, който трябва да звучи синхронно в ритъма на песента (пример-инструментала YYZ или някое от drum солата на Neil, ама в момента нещо не мога да намеря в Тубата хубав пример с читав звук)

че има, има...ама зависи от свободното време, което при мен под лупа се търси... ти се изказа...

Не знам дали ще помогне отговора ми, но ще спомена че при китарата двете ръце действат в някакъв синхрон - с едната дърпащ струни, които с другата натискаш (на определено прагче), докато при пианото може да се наложи двете ръце да свирят в съвсем различна ритмика и хармония (примерно с едната свириш някакви акорди, с другата солираш). Дълги години съм свирил на бас (и на китара подрънквах) и когато започнах с клавирите ми беше доста трудно-иска се тотално различно мислене...може би трябва да пробваш и двете и да видиш кое ти се удава повече - все пак не опира само до теория и уроци/упражнения до побъркване

Мерси, в момента работим по парчетата за следващия албум, в скоро време ще започваме и записи, само малко да се поосвободим, че на някои им висят много неща на главата

Понеже съм нов във форума (макар че отдавна го следя), не искам да влизам с рогите напред и няма да коментирам качеството на изпълнители и тонрежисьори...и въпреки че общо взето всичко е казано, искам да споделя едно мнение. Накратко казано-качествения звук е скъп и трябва да можеш да си го позволиш. У нас обаче музикалния пазар е слаб като цяло. В сравнение с по нормални страни, тук печалбата от музика е значително по-малка - по-малко хора ходят на концерти, по малко хора си купуват оригинална музика...в такъв случай и хората които осигуряват концерти или записи са принудени да съкращават разходите. Какво се получава - вземете коя да е известна група - някъде в Европа ще събере примерно 50 000 души, тук ще събере 15 000. Нашия организатор няма да рискува ако няма солиден спонсор зад гърба си и ще предпочете по евтина зала, по-евтина реклама, по-евтино осветление и така нататък...и по евтина озвучителна апаратура, която естествено ще звучи по-зле от по-скъпата. Само че този организатор няма да е единствения и когато на края на годината се прави сметка, рентиера на озвучителна апарура че види че е дал евтината техника 50 пъти (примерно), а скъпата 1 път...тогава къде е икономическата изгода от скъпа техника? И така, рентиера остава с евтината техника и дори когато се прави някой сериозен концерт, няма откъде да се вземе по-скъпа (и по качествена) техника. Същевременно българският музикант, който решава че иска да прави нещо сериозно, се сблъсква с друг проблем - получава по-малко пари за участия, отколкото западния си колега, дисковете му също се продават по-слабо...в такъв случай няма как да си позволи скъпата апаратура на западния си колега (освен ако притежава много печеливш страничен бизнес)...и ето-музиканта си купува по евтина (и по-гадно звучаща) китара и оттам студийния у и концертния му звук също става по-лош. Същото е и положението в студията - ако по-голямата част от продукцията търси ниска цена, студиото ще бъде на загуба ако влага средства в по-сериозно оборудване, да не говорим че много студия са оборудвани само с два монитора, един микрофон и един компютър, само че най-малкото един скъп лампов преамп ще ти даде много по-добър звук, отколкото преампа на звуковата карта, да не говорим и че доста хардуерни устройства за обработка на звука се справят по-добре от софтуерните си братя... а и има един друг проблем-в страните със сериозен музикален бизнес студията са профилирани - в това студио ти записват само дет метъл и хората работещи там са наясно с тази музика, в другото студио се занимават само с хип-хоп и там знаят всичко именно за добра хип-хоп продукция и така нататък. У нас обаче, поради липсата на достатъчно работа, има по-малък брой студия, като доста от тях са с много широк профил и записват всичко каквото падне - на мен самия ми се е налагало да записвам и смесвам тотално несъвместими стилове като дет метъл, чалга, хип-хоп и класика...и докато аз съм метъл фен, нямам проблем с работа по метъл музика, но хип-хопа и чалгата честно казано ги мразя и не мисля че разбирам всичко което трябва...но хората идват при мен, записват и аз правя всичко което мога за да останат доволни...защото това ми е професията и искам да я свърша качествено, а и имам нужда от тези пари И един пример - някъде из темите се коментираше звука на Калиакра Рок Фест. Миналата и по-миналата година гледах там Manowar, които са една от любимите ми банди, гледах ги и в Германия...в Германия звука беше с пъти по-добър. Къде е обаче разликата? Имаме едни и същи музиканти, които си носят собствените китари и барабани, собствени микрофони, собствени китарни уредби и ракове с ефекти...с тях навсякъде е и екипа им от сценични техници, тонрежисьори (предно и мониторно озвучаване) и така нататък...единствената разлика е в самата озвучителна система - в Германия тя беше Meyer Sound и Westfalen Sound, докато у нас системата беше JBL - може много да се спори, но в световен мащаб JBL се води по-скоро среден клас качество поне според това което съм чувал и чел...а и от собствен опит не съм особено доволен-случвало ми е е да озвучавам с хубави микрофони и пулт, хубави инструметни...и с JBL колони и стъпала и съм виждал зор. Впрочем тези примери важат за коя да е група, споменах Manowar, просто защото впечатленията ми са лични. Освен това се знае че те са любители на силния звук-в Германия дори при силен звук музиката се чуваше ясно, бе изкривявания. edit: Евала на PIF!

Здрасти на всички (и наздраве ) Аз съм Сашо от Варна, подвизавам се в група Лот Лориен - клавири и микрофонии...ъъ, така де-звукоинженер Иначе извън това съм ТВ работник (тонрежисьор) - това поне ми е основната професия, иначе се занимавам и със студийни записи и смесване на музика, както и с концертно озвучаване. Освен клавири, подръпвам малко и дебелите струни, ама това ми е хоби от дъжд на вятър-едно време свирех повече, ама нищо сериозно не съм постигнал с баса (един познат казваше че тонрежисьорите били неуспели басисти ) Иначе като фен съм предимно рокаджия, макар че слушам разнообразни неща-джаз, класика, уърлд, фолкор (автентичен, не чалга!!!). Любими стилове - хеви метъл и прогресив рок Любими банди - Rush, Manowar, Pink Floyd, Ayreon, Iced Earth, Amorphis, Queensryche, Dio, Megadeth, Opeth...и така нататък...и Лот Лориен впрочем отдавна преглеждам форума, ама едва сега се наканих да се регна това е от мен, айде поздрави!