KeRRANGKid

'сички правим грешки (: Обаче тука във Варната не зная где има D'Addario (щото в тоя форум срещу D'Addario все пише "най-доброто") и дали изобщо има. Някой ако е идеен ще съм му много благодарен (:

teh sex Левче-кефче (:

+1 Днеска silly me по погрешка пренатегна с към половин стъпка стандартен Ми строй. След минута-две свирене скъсах четвърта ._. Струните са Stagg деветки, за 6 гроша. Пак добре, че имах резервна. Щото кариерата ми в късането на струни не започва от днес

Злато!

Вече знам как ше правя от синковеца човек..

Много интересно, благодарен (:

За тия чудеса съм малко раздвоен.. не са грозни, но нещо, навярно фена на Schecter в мен, просто ме спира да ги нарека "китари". Затова ги пускам в тази тема, а не в другата - за красивите. Въпрос на вкус, or lack thereof (:

http://www.youtube.com/watch?v=2Vly8FGRLUo Безспорно можещ, но умората и афтърпартитата си казват думата върху skill-a му

Ама dean-че ли бе.. ехеей, чудовищно забивате (:

Добре казано. Само да не си със Squier ._.

Шектер са китари за секс. Толкоз. ^^

Грозно ама пък функционално дее. Тая помийка, ако я занеса в час по биология и си разкажа урока по нея, шес за годината ше отразя

http://i58.photobucket.com/albums/g243/ico...e/THESPYNAL.jpg

Да те удари ток от китарата на сцената е толкова rock & roll..

e|---------------14--------------14-| b|-10-10-10-10-10--10-10-10-10-10---| G|----------------------------------| D|----------------------------------| A|----------------------------------| E|----------------------------------| e|---------------13--------------13-| b|-12-12-12-12-12--12-12-12-12-12---| G|----------------------------------| D|----------------------------------| A|----------------------------------| E|----------------------------------| NIN - Eraser Майтап няма, това беше първото нещо, което бавно, методично и грешно подрънквах на оня кремондер.

А сиктир, и аз се чудя и мая де ми е отишла темата Верно много на любовен роман го избих, ама експресивен, кво да го правиш. И пак не фанах шес по литература, ебаси ._. Алекси Лаихо като че ли най-добре ме е схванал (: Просто трябва да я има тая техническа основа, заложена в шреда, пък от там нататъка си използваш придобития пауър за каквото си решиш. Фолк Метъл ко щеш Анджело Бакия си е пич отсекъде. Просто свири непрекъснато прекалено бързо, а така според мен не бива, няма мелодичност. Забелязал съм, че на китарите му с по мринайсе грифа прави някои наистина готини хармонии, но само толкоз. Мелодичността обаче в никакъв случай не е нон грата в бързата музика. Справка - китаристите на Драгънфорс. На солата звучат като 30 Nintendo-та, пуснати едновременно Ще завърша с нещо от маестро Кристофър Дахл, който е перфектен шредър и пуска в UG уроци на ниво DVD, за без пари: Майсторите най-добре си знаят, тва е (:

Вдъхновен от темата на MDFk за състоянието на китарния свят към днешна дата и задълбаването в моите собствени романтични виждания за по-нататъшното ми развитие като китарист, пускам тази тема, за да задам на електрифицираната форумна шест/седем струнна общност следното въпросче: Какво е мнението ви за shred-a като стил и начин на изява? За явното предизвикателство към техническите възможности на музиканта, което представлява той? Аз ще си изложа позицията: За мен китаристът, който може да shred-ва както и когато си поиска, да свири скоростно, прецизно и бързо, но не разчита единствено на тези си възможности за да прави музика, е перфектен китарист. Shred-а е върховно превъзнасяне на виртуозното майсторство и стил, който съм си поставил за цел да овладея до едно задоволително ниво, за да мога в един етап да правя не само емоционална, но и интригуваща и технически комплексна музика. Един вид съм си казал "Ти може да не си непременно шредър, ма по-добре се научи да шредваш, пък тогава вече я мисли". За мен shred не е мръсна дума, въпреки досадното пренасищане и преексплоатиране на нишата напоследък, а необходим и ползотворен похват при свиренето, които примесен с друг тип свирене и добра композиция води до нещо истински стойностно. Мога да го онагледя с абсолютно никому непознатата For The Love Of God. За мен парчето на чичо Стив е мястото, където монстърския шред и спокойното мелодично свирене се срещат, за да оформят накрая нещо просто красиво. Това искам да правя аз и към него се и стремя. Харесвам впрочем и изящната, макар и вечно тъпчеща на едно място неокласика на Ингви, артистичността на Петручи и епичността на Сатриани и това са все неща, които правят шреда стойностен и нужен за мен. Има ли нещо по-хубаво от това да можеш да свириш именно това, което ти се свири? Донякъде съм съгласен обаче, че в една изцяло shred композиция като speed kills на Анджело например, е трудно да се долови конкретна емоция и нещо по-особено и дълбоко, стоящо зад самата песен. Безразборното шредене е крайност, която не бива да се допуска, най-малкото защото задържа интереса, и твоя, и този на некомпетентния масов зрител/слушател за най-много пет минути. После настава скука. Все едно да гледаш как се върти центрофугата. Безконечното шредене колегите по чуждоземните форуми го наричат с тъй близкото до душата "wanking", превода е ненужен (: С това приключва речта ми като говорител на движението "Music with Shred"! Дано съм бил достатъчно ясен и съм положил мисълта си правилно. Тук вече сте вие, хората с опит и различни предпочитания. Наистина съм любопитен.

Виртуози и новатори винаги е имало и ще продължава да има. Но и те, както и всяко 15 годишно хлапе като мен, когато хващат китара за пръв път, обикновено отпускат дясна ръка върху струните, слагат лява ръка на грифа и започват да се учат така. Говоря за масовия (метъл) китарист и от тази гледна точка, за мен нищо коренно не се е променило. Просто някои добре познати неща като гореспоменатото тапване са се поосвежили и овладяли до нови степени, а позабравени, но популярни някога похвати на свирене като шреда се витализират и отбелязват своето завръщане където е нужно и напоследък изваждат на показ сума китарни таланти. Егати, кога се научиха да свирят така, вече имам чувството, че и баба ми е шред китаристка. Но като цяло нищо радикално.. засега. Простете за помийния пост. Нещо съм хейтърски настроен.

Сори. Ще ги прочета. А някой знае ли от къде мога да го изтегля ? Вииж ми съобщението в темата

Аз си го дръпнах преди два дни от isohuntточкаcom От 86-та е филма. Много як "In this land, you blow no harp, you get no pussy!"

Смока Смелса и Wake Me Up When September Ends също Highway To Hell на чушките Desecration Smile квото похванеш на AC/DC, там трудно нема и като поразтриеш китарата достатъчно, научи Master Of Puppets и си я свири всеки ден като упражнения. Тая песен е невероятно помагало. Учи те на ритъм, ловкост с пръстите (малоумния spider riff на Mustaine ), хармония и всичко по-важно като техники за солиране. + тва е юбер яко за showoff пред авери металистье :guitar: :)

Студийна пауза Хубаво правите, тая песен и в този си вид е напълно в състояние да ви донесе внимание.

Или закупен tabbook на съответната група

Сички сме били такива Добре, че някои не оставаме