Имената на тоновете(слоговите наименования) са били въведени от Гуидо Д'Арецо* като средство за улесняване и усъвършенстване на нотното пеене.Този метод е бил наречен солмизация.Имената им не са дадени произволно а си имат своя собствена малка история.
По онова време сред изпълнителите на църковната музика е бил популярен един химн,възхваляващ Йоан Кръстител**.Чрез него пеещите молели светеца да ги предпази от . . . Пресипване на гласа ! ! ! Текстът му е послужил за наименоването на седемте ноти на гамата,използвайки за целта първата сричка(слог - оттам и слогови наименования) от всеки такт от песента.Ето го и текста:
Ut queant laxis,
ressonare fibris,
mirage storum,
famulitu оrum,
solve polluti,
labi i reatum,
Sancte Joannes.
Седмият тон "си" е дело на белгиецът Х.Валрант(H.Waelrant),който през 1595 година добавя слога,образуван от началните букви от името на свети Йоан - sj.
След време обаче се оказва,че се налага смяна на наименованието на първата нота ut с по-благозвучно такова,тъй като за да се оформи добре слогът се е изисквало повече усилие("у" е много тясна и неудобна за произнасяне гласна,освен това сричката е завършвала с беззвучна съгласна "т",която още повече е затруднявала пеещите - всички други слогове завършват на гласна буква,или сонорна съгласна - "л").И така през 1659 година О.Гибелиус(O.Gibelius) заменя неудобното "ут" с по-благозвучното "до".
Това е историята на познатите ни седем ноти.
_____________________________
*Guido D'Aretinus 995-1050
**автор на химна е P.Diaconus