Snowwhite

Добре заварила!Само да не ме оплюете и мен,че съм САМО китарист.Китарата е първата любов(вече 17 години връзка),пианото е втората-изстраданата(докато си го купя,ама пък какво уцелих-уникат от 1883!!!)и продължава десетина години,че и повече май...Сега сериозно:по въпроса с авторската музика-писала съм такава за няколко пиеси,предимно на пиано.От време на време се събирам с разни "групари" уж "за малко помощ тука с едни хармонии",става така, че им избацвам по 5-6 парчета, плюс китарните части и вокалната партия(или партии) и...Мързел,брате-окапва им ентусиазмът,като се започне сериозното свирене или пък ме разчекват и да карам интрото на акустичната,и клавира после да държа,че и да пея.Не ,че не се получава,ама...Та така:това е много накратко казано(че надълго си трябва на живо да е). P.S.:Чакам си бирата(а защо не и направо касата,като си толкова щедър)-студена и зелана,моля!!!

Здравейте!Аз се занимавам с реставрация(любителска, но се оказва качествена, след многото отзиви, които получих)и мога да ви кажа един наистина древен трик, който се използва за почистване на всякакви дървени (не)лакирани предмети.Взима се мек, памучен или много фин ленен парцал,напоен добре в ябълков оцет.Той е достатъчен да почисти мазнините, отлагани от ръцете ни, прахта, излющения епидермис и каквото още там се е натрупало,при нередовно поддържане.В същото време е твърде слабо киселинен, за да повреди лаковото покритие(една от китарите ми е с цигулков лак,при това много тънък слой,прилага се и при щрайхови инструменти-първата ми реставрация беше на една 3/4 цигулка).С ябълков оцет се почистват и всякакви дървени статуетки и пластики, особено силно замърсени махагонови и абаносови.Другото му приложение е при части,изработени от слонова кост(пианото ми е от 1883, с клавиши точно от слонова кост).Не поврежда по никакъв начин структурата на никоя част на инструмента, с изключение на струните,разбира се(там си взаимодейства - няма как).След почистване с гореспоменатия парцал, инструментът се избързва старателно със съвършено сух парцал.Всякакаво "изсъхване, чрез самоизпарение" е противопоказно.След това, веднъж-два пъти годишно(или при изтънял и поизносен лак - всеки месец)използвам една мазна, жълтеникава течност, на която(не ме бийте) вече съм забравила химичния състав.Тя импрегнира много добре всякакви дървени изделия, но е по-добре да се ползва само за инструменти,защото основната й функция е подобряването на звука.Молекулата й е малко по-малка от тази на лака и затова тя успява да се просмуче в и през него,попълвайки микро-кухините, образували се във всекидневното ползавне на инструмента в него,както и достигайки до самото дърво.Ефектът е дотолкова осезаем, че въпросната ми "първа(за сефте)" реставрирана цигулка, промени звука си без допълнително настройване с "душичката".Е - това е в общи линии.Единственото което мога да добавя е: Не почиствайте инструмента си(музикалния, другия - редовно може, а и трябва)с воден разтвор - това съсипва необратимо дървото, въпреки лаковото покритие.Сапунът отнема блясъка на вашата китара, а всяко лъскане(не се смейте )след това смъква по мъничко от лака - това е полиране, а всяко полиране е вид фино, но все пак - пилене. От Snowwhite (с)нежна целувка!!!