g_vayov
-
Мнения
377 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
7
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от g_vayov
-
-
Да, регистрацията е готова.
-
Добра насока. Поради ниското съпротивление (ниско изходно напрежение) може би ще трябва да се комбинира и с измерителен усилвател.
Типично до 0,05 ома. Ще го нагласим някак
ПП Десет шунта по 0,05 последователно
-
Всъщност за да кажем дали е задоволителен, трябва да го отнесем към заданието.
Граница за стабилността на тока в изхода не съм указал изрично но да приемем, нестабилност на изхода по ток < 0,04% + 5mА.
При три ампера в изхода, трябва отклонението да е под 6,2 mA.
В случай 1 имаме отклонение с 0,036 % или грешка с 1,08 mA.
В случай 2 имаме отклонение с 0,25 % или грешка с 7,5 mA. В този случай излизаме от допустимите рамки.
-
1
-
-
Сега го смятам.
Ако се използват два броя от този модел >http://bg.farnell.com/te-connectivity-cgs/ths251r0j/resistor-al-clad-25w-1r0-5/dp/1259401
Разсейваната мощност върху всеки от тях ще е P=R*(I/2)*(I/2) P= 1*(3/2)*(3/2) = 2,25 W
От характеристиката на страница 3 на описанието, виждаме че при 25 W ще имаме повишение на температурата на корпуса 80 градуса. От това следва че температурното съпротивление е 3,2 градуса на ват.
В този резистор разсейваме 2,25 W при максимален ток. Повишението на температурата му спрямо тази на средата ще бъде: 7,2 градуса.
Декларирания температурен коефициент е +-50 ppm/C = 0,05mOhm/C. При промяна на температурата с 7,2 градуса, промяната на съпротивлението ще бъде 0,36 mOhm. Това са 0,036 %.
Горното е по данни от производителя при монтиран радиатор с площ 53500 мм^2 и дебелина 1 мм.
Да го сметнем за много по лошо охлаждане. При 2,25 W се повишава температурата с 50 градуса. 50 * 0,05mOhm/C = 2,5 mOhm промяна на съпротивлението. Или това са 0,25 %
Ако нещо не съм оплескал сметките, мисля че резултата е задоволителен.
-
Поради факта че изхода се следи и се регулира, токоснемащите резистори не оказват влияние върху изходното съпротивление. Изходното съпротивление е равно на:
Rout = ΔUout/ΔIout
Измерване на тока в дрейновете не знам дали е оправдано. Довечера ще си отделя няколко часа за работа по схемата, тогава ще помисля и по този въпрос.
-
Ами да направим. Ще ми е драго да се запознаем. Лошото е че от понеделник до петък програмата ми е плътна. Събота или неделя по може да се вместя.
-
1
-
-
Когато стабилизацията на тока ни е по-важна, слагаме мостовете на клеми FB и готово.
-
1
-
-
Преработих схемата за четирипроводно включване. Първоначалната идея беше да оставя: извод 3 на U1, катода на D7 и извод 7 на U2; свързани с R10, R11 и +Uout, а извод 6 на U1 и анода на D1 към клема +FB. Целта е да се отчита тока директно от пада на напрежение върху R10 и R11, а напрежението със спомагателни проводници през клеми FB близо до товара. След като го начертах осъзнах че тока през D1 ще протича и през товара, a R10 и R11 не са в този контур.
Затова цялата шина е преместена на клема +FB. Съпротивлението на проводника свързващ клема +Uout и товара, при четирипроводно включване ще се сумира със съпротивлението на групата R10-11. Сумарния пад на напрежение ще е определящ за ограничението по ток. Ще има леко отместване на нивото на ограничение но стабилността ще се запази.
ПП Мислих да разчепкам и индикаторния въпрос но стана късно. И утре е ден...
ПП2 Казуса с прекъсналия плъзгач мисля че може да се реши само с коренна промяна на начина по който се включва референтното напрежение и се взема сигнала от изхода.
-
Диоди се използват за превключване на ВЧ вериги... За нашето приложение, ще помисля...
-
А ние пък, простичките стари.
ПП Гложди ме за какво не съм се сетил
-
Малко четиво засягащо темата пре регулатори и линейни стабилизатори. Линк
-
1
-
-
Имам няколко безрелейни идеи но...
Тиристор между първия филтриращ кондензатор и мостовия изправител. Следи се напрежението върху регулиращия транзистор и при спад под необходимото се подава отпушващо напрежение на тиристора. Кондензатора ще се зарежда с пропускане на полупериоди в зависимост от консумацията.
Импулсен стабилизатор който също да потдържа сравнително постоянно напрежение върху регулиращия транзистор. Тук вече се приближаваме до изхода и може би ще излизат някакви артефакти от работата на стабилизатора...
Замяната на релетата с полупроводникови елементи също е възможно но пък ако е с полупроводници, защо да не е по плавно.
Извеждане на допълнителни клеми за обратна връзка мисля че ще стане но само за регулацията по напрежение. Токовата ще трябва да си остане на силовите клеми.
-
Е автоматично, разбира се. Две релета, два компаратора с въведен малък хистерезис. Следят изходното напрежение и превключват изводите. По късно мога да го скицирам. Така може да се регулира напрежението към изправителя в четири стъпки.
-
Конструкцията около изхода съм я загатнал в принципната схема. Наистина е много важно кое къде е свързано.
Елементи на Пелтие, едва ли. При тези мощности само с комутация във вторичната, друг достъпен начин не ми идва на ум. Това че на мен ми трябват 60 V 3 A си е частен случай, за по малки мощности ще е друго.
Келвинови контакти, по принцип може. Довечера ще поогледам пак схемата за всеки случай.
При прекъсване на плъзгачите на потенциометрите за груба настройка (Uadj R и Iadj R) тока и напрежението ще са на максимална стойност. Ще видя дали ще намеря решение и за този въпрос.
-
^^Защото за сега се занимавам само с механика, електроника, електротехника, хидравлика, етернет и радио мрежи... Ако се науча и да програмирам, ще ми поверят и фърмуера
Ардуино или каквото и да е било микропроцесорно управление ще усложни задачата за галванична изолация. Трябва да се изолират и цифрови и аналогови сигнали. Имам опит с това но мисля че не си заслужава в случая.
Може и без изолация на аналогови сигнали. Локални процесори за управление и измерване на параметри във всеки канал. Комуникират по I2C с централния процесор, цифровата шина по лесно се изолира. И все пак не бих се захванал.
^^^^Авариен бутон тип "Гъба", а.
-
Има резон. Вече в разработките се налага да използвам и подобни нисковолтови джвъчки. Не ми е трябвало захранване на 3,3 V но знае ли човек.
Въпроса е как да се организира.
1. Към предвидения до момента изход 5/9 V да се добави и възможност за 3,3 V.
2. Да се изпълнят като независими изходи с фиксирани напрежения: 3.3, 5, 9, 12, +-15 V...
3. Варианта от точка две, плюс някое регулируемо, да се изпълни в отделно устройство с по-компактни размери.
-
При 16 волта след изправителя, трудно ще се получат 18 на изхода.
-
2
-
-
Добавих схема с връзките между блоковете, само за регулируемите изходи. Пречертах принципните схеми.
-
1
-
-
Капана щракна.
Проектозадание:
Изграждане на нисковолтов захранващ блок с общо предназначение.
Изходни канали:
1. Напрежение от 0,5 до 60 V, плавно регулируемо. Изходен ток до 3 A, възможност за плавно ограничаване на тока от 0,025 до 3 A. Индикатор за достигнато ограничение по напрежение, индикатор за достигнато ограничение по ток.
2. Напрежение от 0,5 до 60 V, плавно регулируемо. Изходен ток до 3 A, възможност за плавно ограничаване на тока от 0,025 до 3 A. Индикатор за достигнато ограничение по напрежение, индикатор за достигнато ограничение по ток.
3. Напрежение 5 - 9 V, превключвател за двете нива. Изходен ток до 1А, индикатор за достигнато ограничение по ток. За захранване на цифрови схеми и микропроцесорни платки с вграден линеен стабилизатор.
4. Напрежение двуполярно +– 15 V. Изходен ток до 0,5 А, индикатор за достигнато ограничение по ток. За захранване на схеми с операционни усилватели.
Изисквания:
Всички изходни канали да са галванично разделени един от друг и от земята. Възможност за връзка между двата регулируеми канала за получаване на двуполярен регулируем изход с еднакви напрежения. Единия канал е водещ, другия следящ.
Измервателни уреди за изходен ток и напрежение за двата регулируеми канала, магнитоелектрическа система, клас на точност 1,5.
Регулаторите за ток и напрежение да бъдат разделени на регулатор за груба и регулатор за фина настройка.
Ниво на пулсации в изхода < 5 mVpp. Нестабилност на изхода < 0,04% + 5mV.
Ключ и индикатор за включване на цялото устройство. Ключове за включване на всеки канал индивидуално.
Стабилизаторните модули да бъдат универсални, без промяна в топологията да се изграждат за различни токове и напрежения.
Да разчепкаме първо заданието пък тогава да се занимавам със схеми, блокови и принципни, а?
ПП Всъщност визията за завършеното устройство не е толкоз важна. Ако се разработи достатъчно гъвкав модул, всеки ще може да си го прави каквито конфигурации иска.
-
За сега никакви забележки... Това е много притеснително
Поработих още малко. Изчистих разни неща от предишната версия. Добавих втори канал който може да се използва напълно самостоятелно или да бъде подчинен на първия. В подчинен режим втория канал следи напрежението на първия и го повтаря. Така по-удобно ще може да се работи с двуполярни напрежения. Ограничението по ток е независимо за двата канала. Следене на тока, за сега не мога да го измисля както трябва, а и не съм сигурен че ще е толкова нужно.
Добавени са индикатори за режимите: постоянно напрежение и постоянен ток.
Добавени са ключове за включване и изключване за всеки от каналите. Изключва се контролното захранване и регулиращите транзистори се запушват.
Изглежда повече от два регулируеми канала няма как да се съберат в кутия с разумен размер. Измервателните уреди ще заемат доста място на лицевия панел. Трябва да има и достатъчно място за клеми индикатори и потенциометри...
Освен тези два канала могат да се добавят и малко фиксирани напрежения. Например 5 V/1A и двуполярно 15 V/1A.
Може да се поработи и в посока превключване на вторичните намотки на трансформатора. Ще се намали разсеяната мощност но пък ще усложни трансформатора...
За сега толкова. Вече ще трябва да подготвя някакъв прототип за изследване защото гарантирано ще изкочат трески за дялане. За него обаче не знам кога точно ще смогна.
-
D2 е опорен източник за регулатора на ток. Дори и визуално имаме мост съставен от два източника на напрежение U1=R1*It и U2=Uz(D2) и два резистора R1=Pt1 и R2=Tr1+Pt2(лявата секция).
Когато U1/U2=R1/R2 напрежението на извод 6 на U1 е равно на напрежението в точка +Uout. В +Uout е свързана референтната земя на захранването на усилвателите на грешката. Референтната земя е включена и към извод 7 на U1. Следователно напрежението между двата входа на ОУ е 0 V при изпълнено условие U1/U2=R1/R2.
-
1
-
-
Донесоха ми един ТЕС-88 от "Вторични суровини" за реставрация. Търсим схеми, мислим, осъзнаваме че схемата е грешна, 'почва да просветва, ровим из запасите с части от ученическите години и т.н. Туй ме подсети за тази тема...
Вдъхновен от ТЕС-а, преработих концепцията за захранващия блок.
Усилвателите на грешката се захранват отделно. По този начин усилвателя на грешката се разделя максимално от силовата част и захранващия блок по-лесно може да се изработва за голям диапазон от напрежения и токове.
При вграждане на няколко захранващи канала в обща кутия и общ трансформатор. Усилвателите на грешката могат да се захранват през галванично изолирани DC/DC преобразуватели от една спомагателна намотка на трансформатора.
Схемата е още "сурова", нахвърляна е само идеята.
Предвиждам светодиодни индикатори указващи в кой режим се работи, стабилно напрежение или стабилен ток.
-
2
-
-
Нация техническа...
-
3
-
-
Оригинален, може би чрез Music Centre Ikonomov. Изглежда те са представители в България.
Иначе имам в архивите два онлайн магазина базирани в европа...
http://www.banzaimusic.com/search.php
https://www.tube-town.net/ttstore/advanced_search
Търсим за "marshall reverb tank"
Много е важно входния и изходния импеданс на новия реверб да е същия като на оригиналния. Така поне от електрическа гледна точка нещата ще са добре, от звукова, не знам. В banzaimusic поне са се постарали да побликуват тези параметри.
-
3
-
Лабораторно захранване - дискусия
в Изработка и ремонт
Отговорено
Отново окъснях...
Предложение за шунтово токоснемане. Добавен е диференциален усилвател за шунта с коефициент на усилване 10. Повишен е импеданса на моста за контрол на тока. Изходния импеданс на ОУ се повиваша само 7 пъти но за всеки случай...
Ползите от тази промяна: няма нужда от големи резистори, по малко греещи елементи, решава се проблема със следенето на тока при четирипроводно свързване; шунта е включен в силовата верига, а неговия усилвател е подпрян на шината за обратна връзка.
Негативите... Утре ще разберем
lzb_311014