[Лабораторно захранване - дискусия]

Лабораторни захранвания KEITHLEY.  Плюс малко тънкости за употреба.

Айде сега, няма само на мен да ми текат лигите

http://info.tek.com/rs/tektronix/images/PowerSupplyPoster.pdf

 

ПП За нашия проект, чопля в посока прототип. Поради разни странични причини, много по-бавно от колкото ми се иска.

[2xRCA към 2x6.3mm stereo jack]

Е как кой, потребителя...

Както казваше един младеж: "Китайските стоки, всъщност са комплекти за сглобяване с липсващи части."

[2xRCA към 2x6.3mm stereo jack]

Много ясно хората са написали TRS жак, а аз съм тръгнал с TS жакове да ги пробвам.

Решението е в кабелите, сега си работят.

 Аз друго четох:

"Unbalanced wiring works with either a 2- or 3-conductor TRS connector. A 2-conductor TRS plug (or sometimes also just called TS plug) automatically grounds the minus signal input, whereas a 3-conductor TRS plug wired unbalanced provides the option of leaving the minus open or grounded. We recommend that you ground the unused part."

Гложди ме един такъв въпрос: Сега си ги получи работещи в комплект с TRS кабели, нали? Дали ще работят с старите TS?

Ако работят значи проблема е бил в мониторите. Ако не работят или има някаква мега простотия и разлика във двата входа или единия кабел е повреден. Просто няма толкоз кардинална разлика между TRS и ТS за конкретното свързване че да доведе до липса на сигнал и то само в единия канал.

[2xRCA към 2x6.3mm stereo jack]

Би трябвало да работи (някак) и с двата варианта, TS и TRS. Втория има и поне два различни начина на свързване. Кой от тези варианти ще е най-удачен зависи от двете устройства.

[2xRCA към 2x6.3mm stereo jack]

Имаме два еднотипни изхода. Също така два еднотипни входа. Ако се използват два здрави, еднакви кабела и има сигнал в двата изхода, мониторите или ще работят, или няма да работят. Факта че работи само единия канал ме насочва към проблем с мониторите.

[Музикални поздрави 2]

[2xRCA към 2x6.3mm stereo jack]

^^

6,3mm TRS входовете са моно, а не стерео, балансирани. Има по един за ляв и десен канал.

 

Кабела трябва да е нещо подобно:

Не е лошо да се проверят нивата на сигналите за съвместимост с активните монитори.

За балансирана връзка са предназначени. Вече казахме че са входове

 

uniK 04

• 2-way, 1 speaker with amplifier, 1 speaker passive
• Active Studio Monitor Speaker
• 1" silk dome tweeter (HF driver)
• 4" kevlar curved cone (Magnetic shielding Type) LF driver
• Output Power: 50W
• Frequency Response: 55Hz-20kHz -10dB SPL
• 27kOhm Input Impedance
• 5.7kHz Crossover Point
• SPL: 82dB ±3dB @1W / 1M bei 300. 400. 500. 600 Hz
• Related Noise Power: 15W (THD1%, 4ohm load, 1kHz)
• Input Sensitivity: 135mV@1W; 525mV@15W (1kHz)
• 2x TRS1/4" balanced / unbalanced inputs
• Output R+ / R- for right passive speaker
• blue LED display (power)
• dimensions / piece: 150 x 210 x 160 mm
• weight: 2,45 kg (active) / 2,1 kg (passive)

ПП В този документ също има полезни насоки http://www.crownaudio.com/media/pdf/133472.pdf

Страница 8.

[Забавна простотия]

То за схемотехническата простотия, първо ми се навря в очите култовия надпис върху ключа сложен последователно на катодния кондензатор.

Иначе, като се загледа човек излизат и доста други неща...

[Забавна простотия]

Малко е техническа но не се сдържах...

[Dolby-Atmos]

Изглежда в кино Арена Делукс, има зала с такова оборудване.

http://www.cinefish.bg/Kino-Arena-DOLBY-ATMOS-KINO-ARENA-DELUKS-V-BALGARIYa-MOL-trailer22128.html

[Музикални поздрави 2]

С рязък завой, нещо от преди 24 години...

 

[Лабораторно захранване - дискусия]

 

Друго, което може да се направи (разбира се, за бъдещи реализации, за да не се разточваме много) е, както беше споменал, импулсен блок, като първично захранване, който следи желаното изходно напрежение, така, че да прави пад на напрежение върху регулатора в рамките на 7-15V, за оптимална ефективност и сериозни изходни токове на по-ниски напрежения. Аз имам известен опит с направата на SMPS.

 

 

 

Планирам да разчепкам темата, тиристорен пре-регулатор. Имам там някакви опасения за максималния заряден ток но ще видим какво ще излезе.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Има, така е. 100мА при +-15V, трябва да се види дали ще е достатъчно.

[Лабораторно захранване - дискусия]

В ценово отношение не искам да коментирам, цифрови срещу аналогови. Тук проблема е друг. Каналите са галванично разделени. Трябва за всеки канал да се изгради отделен измервателен модул. Отделни захранвания. Другия начин е галванични разделители на аналоговите входове. Още чарколяк. Модули за прецизно измерване разположени в силово устройство вероятно ще усложни задачката.

 

ПП Когато се опре до точни измервания ще ползвам старото KEITHLEY, няма да разчитам на уредите на захранването.

ПП2 Иначе темата е интересна. Може да се развие отделно.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Драснах най накрая скицата. Скица лицев панел

Размерите на панела са 133,5х430 мм, приблизително като за 19" 3U. Използваните измерителни уреди са с размери 48х48 мм, със следващите по размер, 72х72 мм, панела става прекалено голям. Клемите са винтови за банан щекер, разположени на 30 мм една от друга. По принцип стандарта е 19 мм но ми се видя тясно и взех размера от ТЕС-а. Потенциометрите са изтеглени в дясно, а изходните клеми и измервателните уреди в ляво. По този начин ще може да се регулират токовете и напреженията без ръката да се опира по кабелите. Потенциометрите са отдалечени един от друг на 36 мм за да не се закачат съседните. Уредите са пред погледа и не се закриват по време на регулирането.

Диаметрите на копчетата са: за груба настрийка 20мм, за фина настройка 15 мм.

Индикаторите, 5мм светодиоди в метален цокъл за панел.

Не остана много място за захранващия ключ. Най-вероятно ще е долу в дясно, а в краен случай на задния панел.

Двете фиксирани напрежения съм ги предвидил само с една стойност за да не се претрупва панела с ключове.

[Лабораторно захранване - дискусия]

По принцип превключването на земята може да стане с три-позиционен ключ. Ляво +OUT на зема, в средата - изключена земя, дясно -OUT на земя. Само че трябва много надежден ключ, трябва много да се внимава да не се щракне по погрешка. Затова моста е по просто и надеждно решение.

Следенето е с вътрешно превключване, при включено следене е важно да има сигурна връзка между силовите клеми на двете захранвания, пак опираме до мост.

Клемите ФБ са изведени за да може да се осъществи четирипроводно свързване на товара. Не са задължителни ако няма да се използва подобно включване.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Може би ще е по-учачна подобна подредба на клемите:

Не ми се получи таблицата в поста. Линк към таблицата

По вертикала ще се свързват мостовете за обратната връзка. А дали да не се използва ключ, който да замени мостовете за обратната връзка, ще се избира: локална от силовите клеми и външна?

По хоризонтала силовите, за свързване към общата земя и за съединяване на -OUT и +OUT на двата регулируеми канала за създаване на двуполярен източник или за сумиране на изходите им до 120 V 3 A.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Диаметър на копчетата на потенциометрите поне 20 мм за да бъдат удобни за прецизно въртене. Относно типа на самите потенциометри, не съм търсил но трябва да са износоустойчиви и със стабилна механика.

Иначе нещо такова си го представям. Днес едва ли да смогна но утре ще гледам да скицирам нещо.

 

Състав на предния панел:

общи:

ключ за включване

светодиоден индикатор

1-ви регулируем:

ключ за включване

един амперметър

един волт метър

два светодиодни индикатора (CV, CC)

четири потенциометъра (ток, напрежение, грубо, фино)

пет клеми за банан щекери (+FB, +OUT, GND, -OUT, -FB), хоризонтално разположени на стандартно растояние

2-ри регулируем:

ключ за включване

ключ самостоятелен/следящ

един амперметър

един волт метър

два светодиодни индикатора (CV, CC)

четири потенциометъра (ток, напрежение, грубо, фино)

пет клеми за банан щекери (+FB, +OUT, GND, -OUT, -FB), хоризонтално разположени на стандартно растояние, в дясно от 1-ви регулируем

3-ти еднополярен:

ключ за включване и избор на изходно напрежение, трипозиционен например

един светодиоден индикатор CC, може и CV да се сложи

три клеми за банан щекери (+OUT, GND, -OUT) на стандартно растояние, Може би вертикално

4-ти двуполрярен:

ключ за включване и избор на изходно напрежение, трипозиционен например

един светодиоден индикатор CC, може и CV да се сложи

три клеми за банан щекери (+OUT, 0V, -OUT) успоредно на клемите на 3-ти еднополерен за да споделят клема GND

 

Етажирана подредба, първи ред - клеми, втори ред - потенциометри, трети ред - индикатори ключове, четвърти ред - измервателни уреди.

 

Състав на задния панел: гнездо за мрежов кабел, предпазители, някакви спомагателни съединители ако са необходими

 

Радиаторите ако не са изолирани от корпусите на транзисторите, тряжва да са вътре в корпуса. Ако са изолирани, може да са на задната стена и в краен случай отстрани.

[Лабораторно захранване - дискусия]

LM358 ги използвам като ОУ с универсално приложение. Работят добре с еднополярни и с двуполярно захранвания, също в голям диапазон от напрежения. Сложил съм ги в схемата като основа, ако има по добри предложения не е проблем да се заменят.

Аз обичайно работя с Sprint Layout за печатни платки, AutoCAD за механиката и Corel DRAW за финална обработка на панели. Sprint Layout експортира в gerber но няма импорт. Файлове от AutoCAD се отварят с Corel. Ще трябва да погледна Altium-a как е с печатните платки...

[Лабораторно захранване - дискусия]

Диода още следобяда го забучих. Като видя потенциална опасност си "връзвам гащите". Механиката ще бъде... тежка и интересна. Трябва да подгрея AutoCAD-a 

[Лабораторно захранване - дискусия]

Да оставим Q3 да си върши работата и да се скове аварийно изключване с независима верига при регулиращите транзистори.

[Лабораторно захранване - дискусия]

За аварийното изключване цялото управление, ако има такова, трябва да е извън стабилизаторния модул. Така ще бъде по гъвкаво. Могат да се управляват и централно и индивидуално.

[Лабораторно захранване - дискусия]

^^Това е ясно. Всеки дава своя принос. И се избира най-подходящото решение.

Добавих прословутия REF и започнах аварийното изключване. Не съм съвсем доволен от решението, а и сега го загледах Q3, има опасност от подаване на високо отрицателно напрежение база-емитер.

 

LZB Master 311014

[Лабораторно захранване - дискусия]

Такаам... Моето предложение беше насочено към запазване на наложената структура около входовете на компараторите. Предложението на Parni_Valjak също е изпълнимо (то оставаше и да не е). Драснах ги и двете за прегледност.

В моя вариант... се запазва принципа, баланс между положително и отрицателно напрежение спрямо шина +FB.

В другия вариант. Изхода на U1B не е натоварен което премахва притесненията за увеличеното и изходно съпротивление. Свързването на групата потенциометри за контрол на тока повтаря свърването на тези за контрол на напрежението, два проводника към платката, един към клема FB. Симетричното е красиво.

 

Мисля че резултата е ясен 2:1 за Parni_Valjak

[Лабораторно захранване - дискусия]

Ако работим с положително референтно напрежение спрямо шина +FB, следения сигнал трябва да бъде отрицателен. При контрола на напрежението това си е така. Трябва да "обърнем" контрола на тока.

Гледаме схема LZB Master Channel. Резистори R10 и R12 си разменят местата от страната на шунта R11. На извод 7 на U1B ще получим отрицателен спрямо +FB сигнал. Тримера Tr2 го откачваме от D7/Р17, свързваме го с D1/R1. Накрая трябва да сменим и поведението на U1A. Разменяме връзките към изводи 2 и 3. Елементите от делителя трябва да се преизчислят за новото опорно напрежение но това утре.