[Има ли съществена разлика?]

От прихващащ до ненасочен (omnidirectional) микрофон, разликата е от земята до небето. Не може човек да си измисля термини пък после да се сърди защо никой не го разбира.

http://en.wikipedia.org/wiki/Microphone#Microphone_polar_patterns

[Поредният ми лампов проект - SLO66]

Като гледам намотката за анодно напрежение е със средна точка, 2х360 V, двете лилави и черния.

Обратното напрежение върху диодите ще е 1020V ако се добави и превишение 10% в мрежата, става 1122V. UF540 е с максимално обратно напрежение 400V, дори включени два последователно, няма да издържат. Диодите трябва да са поне за 1500V обратно напрежение.

Втория извод на намотката за преднапрежение не е включен.

За регулиране на преднапрежението мисля че ще е подходящ тример-потенциометър за панелен монтаж с цангово заключване на оста. Лошото е че такива съм виждал само по разни стари апаратури. Дали има в продажба не знам.

 

ПП Моя грешка, осмицата съм я видял като буква B

[Музикални поздрави 2]

Азе пак съм ребром ама това е много зареждащо

[Проблем с външна аудио-карта]

Най-вероятно картинката е такава

 

[Забавна простотия]

Имах такова подозрение но предизвикателството да го открия надделя...

ПП Кой е лъснатия отгоре?

[Забавна простотия]

Идея си нямам кой е тоя с брадата...

Darrell Abbott

[Забавна простотия]

Безалкохолната бира - първа стъпка към надуваемата жена!

 

[Проблем при настройване на акустична китара]

Чудя се дали проблемът не е в разстоянието между струните и грифа - 6 мм, струва ми се доста... Не знам какво да правя дайте съвет 

 

Че на нея жиците и са като тетива на лък. То оставаше и да не бяга на горе....

[Лабораторно захранване - дискусия]

Използвам схемата от страница 4 (линка за пре-регулаторите) като основа с някои промени. Променени стойности на делители, въведен диференциален усилвател за да следя и потдържам разлика в потенциалите между изхода на пре-регулатора и същинския регулатор.

При претоварване излизаше от синхрон защото имаше възможност за подаване на отпушващ импулс когато напрежението на катодите е по-високо от анодното. Това го реших чрез промяна на начина по който се определя началото и края на "триона".

Все още ме мъчи един проблем с поведението на схемата при прехода: товар - празен ход - товар... В полупериода след отпадане на товара C1 се зарежда да по-високо напрежение, изхода на интегратора се изкачва високо над "триона" и при последващо натоварване закъснява да влезе в регулация. Изходното напрежение пропада за момент. Може би по-малка времеконстанта на интегратора или несиметрична такава...

[Лабораторно захранване - дискусия]

На борба за високо КПД

Средно изходно напрежение на пре-регулатора Uavg 6,65 V. Товар в изхода 7,5 ома.

Канал 1: ток през R1, мащаб 3,33 A/cm

Канал 2: напрежение върху R1, мащаб 2 V/cm

 

Картинка 1

R1 = 0,47 ома (последователно е включен резистор 0,15 ома за измерване на тока)

 

Ipk1 = 8,991 A

Ipk2 = 8,325 A

Timp = 1,8 ms

Irms1 = 2,202

Irms2 =2,039

Среден Irms = 2,1205 A

Pavg = 2,113 W

 

Картинка 2

R1 = дросел 380 uH (последователно е включен резистор 0,15 ома за измерване на тока)

 

Ipk1 = 8,325 A

Ipk2 = 6,66 A

Timp = 2,4 ms

Irms1 = 2,355

Irms2 =1,884

Среден Irms = 2,1195 A

Pavg = напрежението и тока са дефазирани на 90 градуса, активната мощност клони към нула

 

Много интересни проблеми изкачат когато трябва да се направи тиристорен стабилизатор с фазово управление с толкова широк изходен диапазон, от 6 до 66 волта... Доволен съм

Ключов момент се оказва формирането на трионообразното напрежение. Времената на фронтовете са синхронизирани освен с входното (каквато е обичайната практика) но и с изходното напрежение.

[Забавна простотия]

Евгени Минчев 1988-ма.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Е добре, но все пак средния ток е 1 ампер

 

Светна ми вече. Аз съм изчислил средните стойности но дори и за прости сигнали, нямат нищо общо с RMS стойностите. Средната мощност може да се изчисли само с RMS стойности.

 

Набор формулки за изчисление на средни и RMS стойности > http://meettechniek.info/compendium/average-effective.html

[Лабораторно захранване - дискусия]

С този корен квадратен ме върна в първи клас, честно...

[Лабораторно захранване - дискусия]

Импулс с амплитуда 10 ампера и коефициент на запълване 10% има ефективна или RMS стойност 1 ампер.

 

Разсейваната мощност е равна на:

Pavg = Irms^2 * R

Pavg = Urms^2 / R

Pavg = Irms * Urms

 

Вече казах че резистора не е подходящ за финалния вариант. За сегашните тестове става. Преди да започна с големите токове, ще го мисля. Сега не ми се занимава с него.

 

Видимо е триъгълник с основа 2,5 ms и амплитуда 8 A. Площа му е S = (a*b)/2 Можем да приемем че е равностоен на правоъгълен импулс с амплитуда 4 A и продължителност 2,5 ms. Полупериода е 10 ms, следователно коефициента на запълване е 2,5/10=0,25

От това следва че ефективната стойност за тока е 4 * 0,25 = 1 RMS

Pavg = Irms^2 * R = 1*1 * 0,47 = 0,47 W

[Лабораторно захранване - дискусия]

Не съм го сменял. Fujicon RK 4700uF/25V пише на него, а колко е реално не знам.
КПД...
1 Ампрер RMS във веригата
Върху товара 7,5 W
Върху R1 0,47 W
Върху тиристорите 0,1 W
(7,5/8,07)*100=93%

Общо взето е валидно и за двете схеми.

А горе съм написал голяма глупост: Вертикален мащаб 2 V/cm (4,25 A/cm 0,92 A/cm)

[Лабораторно захранване - дискусия]

Осцилограми с двата пре-регулатора при две нива на натоварване.

Първи канал напрежение върху R1 (0,47 Ohm). Вертикален мащаб 2 V/cm (0,92 A/cm), хоризонтален мащаб 5 ms/cm, нулева ос по курсора.

Втори канал напрежение върху C1. Вертикален мащаб 5 V/cm, хоризонтален мащаб 5 ms/cm, нулева ос по курсора.

 

 

[Лабораторно захранване - дискусия]

За сега използвам BT152-800R, номинален ток за включено състояние 20 A RMS. Може би съм забравил да го отрязя в схемата Като казах 50 V RMS, имах предвид че са планирани трансформатори 2х50 V / 200 VA. За всеки канал по един. Отиваме на 70 волта пикова стойност.

Ще поработя още по фазовия пре-регулатор. Сега просто видях че заработи и го оставих преди да съм изгорил нещо. Определено има потенциал. По него обаче, мисля че предния фронт на тока ще е по стръмен, за разлика от предходния вариант.

[Лабораторно захранване - дискусия]

50 волта ще е ама RMS

[Лабораторно захранване - дискусия]

Свалих тиристорите от платката, не мога да го покажа. Днес не искам да виждам повече тиристори, осцилоскопи...

За компенсация ще покажа другия пререгулатор, с фазово регулиране. Поради горното обстоятелство, подробности няма.

Единия канал е напрежение от трансформатора, а в другия е напрежението в катодите. Товара е същия, 7,5 ома.

 

 

За час нахвърляно за проверка на концепцията, а то взе че тръгна.

 

ПП Осцилограмата на тока през резистора, утре като възстановя установката. При какви условия, същите както до сега ли?

[Лабораторно захранване - дискусия]

Резистора не е добре оразмерен, това го знам от седмици. 0,5 ома/5 вата е идиотска стойност когато се търси 3 ампера ток в товара. По натам ще го мисля...

[Лабораторно захранване - дискусия]

Вече само тиристори ми бръмчат в главата но ще опитам да обясня нещата смислено...

Начално състояние на схемата, кондензаторите са разредени, никакви напрежение и т.н.

Включваме с началото на полупериода. Потенциала в катода на тиристорите е нула. Положителна полувълна на клема Tr1. Напрежението анод катод започва да нараства, в същото време през D1, генератора и D2 се подава управляващ ток  на гейтовете на тиристорите. съгласно волтамперната характеристика на генератора на ток побликувана в пост (червената графика) http://forum.muzikant.org/topic/138940-лабораторно-захранване-дискусия/?p=861903 и предвид падовете на напрежение в двата диода достатъчен управляващ ток ще протече при напрежение между катода и Tr1 (анода на Т1) около 2,6- 3 волта. Този тиристор има аноден ток на включване 65 mA и ток на задръжка 15 mA. Имаме един нискоомен аноден контур, трансформатора, R1, разредения C1... Съпротивление от порядъка на няколко ома. Ниския импеданс гарантира че при 3 волта потенциална разлика анод-катод тока ще е няколко пъти по висок от тока на включване.

Това означава че с включването на схемата и подаването на управляващия импулс тиристора ще се включи моментално. Напрежението анод -катод спада до 0,7-0,8 волта. D2 се поляризира в обратна посока и се запушва, управляващ сигнал вече не се подава. Управляващия сигнал изглежда като игла. Започва да се зарежда C1. T1 остава отпушен докато тока през него не спадне под 15 mA.

Втори полупериод. Положителна полувълна наTr2. C1 е зареден до някакво напрежение, съответно потенциала в катодите е различен от нула. Тук имаме няколко варианта:

1. Да приемем че потенциала в катодите е по висок от изходното напрежение плюс Uz (D4) през целия период. В този случай D2 ще бъде запушен и управляващ сигнал няма да се подаде. Тиристорите остават запушени. C1 продължава да се разрежда през товара.

2. Потенциала в катодите спада по време на полупериода под изходното напрежение плюс Uz (D4). В тази ситуация D2 се отпушва а D4 се запушва. При достигане на потенциална разлика анод-катод до 2,6-3 волта тока в гейта ще е достатъчен за отпушване. Ако и анодния ток превиши 65 mA тиристора ще се отпуши. Потенциалната разлика анод-катод ще спадне до 0,7-0,8 волта и D2 ще се запуши. Получаваме игловиден управляващ импулс. C1 се зарежда, тиристора ще се запуши когато тока през него спадне под 15 mA.

Тук имаме и един частен случай. Ако се появи условие за включване в края на полупериода, тогава ще се формира управляващ сигнал но тиристора няма да се отпуши заради бързо спадащия заден фронт на полупериода и невъзможността да се достигне тока на включване.

 

Накрая няколко осцилограми.

На канал 1 (долната графика) е включен управляващия сигнал към тиристорите Ugk, присъединяването е в катода на D2. Вертикален мащаб 0,5 V/cm.

На канал 2 (горната графика) включено напрежението в катодите на T1 и Т2 спрямо TrCT. Вертикален мащаб 5 V/cm.

 

Управляващо напрежение Ugk при работа през полупериод. Вижда се иглата на управляващия импулс и след него плато на ниво 0,65 V през времето когато тиристора е отпушен.

 

Частния случай за който стана дума по горе. Настъпване на условия за включване в края на полупериода, формиране на управляващ импулс без включване на тиристора.

 

 

Някои характерни точки:

1. Управляващ сигнал формиран в края на полупериода без последващо включване

2. Управляващ сигнал в началото на полупериода с последващо включване

3. Плато по време на включеното състояние, дължи се на пада на напрежение върху прехода G K

4. Курсор указващ нивото на изходното напрежение плюс Uz (D4), под това ниво условията за подаване на управляващ сигнал са изпълнени

5. Падина между два полупериода

 

За съжаление осцилоскопа ми е дву канален, а това силно ограничава показваните сигнали.

 

 

 

 

 

 

[Лабораторно захранване - дискусия]

Управлението на тиристорите не е постояннотоково, импулсно е. Разрешението, тъй да се каже, за подаване на импулса е чрез сравнение на нивата в катода и изходното ниво.

Токовия генератор в началния дял на характеристиката си е с еквивалентно съпротивление 125 ома. Ако генератора се замени с резистор с тази стойност, той ще разсейва 14 вата. Увеличаването на стойността на резистора ще намали разсейвана мощност но ще е необходима по голяма потенциална разлика между катода и анода за да се достигне Igt, включването ще започва по късно, а при по високи потенциали на катода няма и да настъпва.

Ще прехвърля все пак някое друго букварче касаещо тиристорите. Имам достатъчно време до другата партида части

 

Направих нова порция осцилограми. Този път канал 2 е включен в катодите на тиристорите.

Следено напрежение 0 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

 

Следено напрежение 4 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

 

Следено напрежение 10 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

[Лабораторно захранване - дискусия]

С "потракването на тиристорите" имах предвид че схемата заработи. Не исках да бързам със заключенията преди да съм погледнал какво става с по-добър осцилоскоп и преди да съм проверил хипотезата за малък управляващ ток. Върнах генератора в начално състояние и проверих тока в гейтовете с осцилоскопа, аха-аха да прехвърли 3 mA. Не знам какво съм изчислявал но явно съм забравил единия тиристор

BT152-800R има номинален Igt = 3 mA @ 25 градуса Целзий. Умножено по две, плюс запас, става...

Снех волт амперната характеристика на токовия генератор захранващ гейтовете и доказателството лъсна:

Волт-амперна характеристика

 

Значи, този прословут пре-регулатор следи напрежението след регулиращия транзистор. На входа на пре-регулатора се подава пълното напрежение от трансформатора, а на изхода трябва да се получи напрежение което е сума от следеното напрежение и един добавък от 5-10 волта. По този начин осигуряваме един сравнително постоянен пад на напрежение върху регулиращия транзистор и намаляваме разсейваната върху него мощност.

Понеже още не съм стигнал до регулиращия транзистор, това "следено напрежение" го подавам от регулируем токоизправител. На входа на пре-регулатора е включен трансформатор с напрежение на празен ход около 14 VAC. В изхода е включен товар 7,5 ома.

Канал 1 на осцилоскопа е включен във входа, след изправителя, а канал 2 към изхода на пре-регулатора. Двата канала са с вертикален мащаб 5V/cm, хоризонтален мащаб 10ms/cm. Двата канала са в режим "DC" като нулевата ос съвпада с долния курсор. Следеното напрежение е показано чрез курсорите.

Следват осцилограми в няколко режима:

Следено напрежение 4,5 V. Изход на празен ход.

 

Следено напрежение 0 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

 

Следено напрежение 4,5 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

 

Следено напрежение 10,3 V. Изход натоварен с 7,5 ома.

 

Съжалявам за лошото качество но все пак се вижда нещичко.

 

Схемата работи според очакванията. Когато осигуря планирания трансформатор ще има и тестове в пълен мащаб.

[Лабораторно захранване - дискусия]

Пре-регулатора е стартиран. За сега с малък трансформатор 2x14 VAC, такъв ми се намира подръка в момента, за официалната версия се гласи 2x50 VAC. Първия пуск беше разочароващ. Тиристорите отказваха да включват, при натоварване напрежението в изхода се сриваше.

Увеличих два пъти тока на токовия генератор и започнаха да потракват. Явно нещо съм пропуснал да съобразя при първоначалните сметки, трябва да видя какво е.

По-задълбочени измервания поне след няколко дни.

 

Лабораторното захранване изкара първия си ампер в товара

[Лабораторно захранване - дискусия]

Схема на установката в която са направени измерванията:

 

По абцисата е представено напрежението U1

По ордината са представени: Uz и Iz.

Напрежението U1 се подава от външен източник. За всяка стойност на U1 са снети стойностите на Uz и Iz.

Целта на упражнението е да се провери работата на групата: Q2, Q3, R5 и R7. От измерванията може да се извлече волт амперната характеристика на тази група, забравих да я включа в графиката.

ПП Трябва да се продължат измерванията поне до 70 волта но ми свършиха захранващите блокове.

 

*****

MAC01 е тестван в два режима:

промяна на захранващото напрежение от 12,5 до 22 волта при товарен ток на референтния извод 1mA

промяна на товарен ток на референтния извод от 1 до 10 mA прии постоянно захранващо напрежение 15 волта

И в двата случая промяната на референтното напрежение е под 1 mV, по точно в момента не мога да го определя. Мултимера ми на обхват 20 волта измерва до третия знак.

Мога да използвам единия източник за опорен, измерването ще е диференциално на обхват 2 волта и 100 uV резолюция.