-
Мнения
2088 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
39
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от разбойник
-
Не го харесвам тоя. Mechanic положение - много пръсти, много нещо. Е , все пак като дръпнеш ще пуснеш да чуя, може ли?
-
Оп-а, извинявам се, моя грешка, не знаех че са два модела. Martinez, а имаш ли снимка на която да се вижда как изглежда сега? Just curious
-
И аз имам един Roadster на ~30 години. Някои хора тук даже го познават отблизо . Да не ми мине котка път, но ако всичко е по план, до месец ще пусна снимка след facelifting, tuning и пр. Ще гледам да си оправдае името - roadster
-
Това е басиста на Tower of Power. Случайно разбрах, че днес му бил рождения ден и реших да ви откъсна от всекидневните heavy metal теми :green: Ето това е официалния сайт: http://www.roccoprestia.com/
-
Хм, след първите мнения на Стеф и Демиург тая тема я поразводнихме. Под груув обикновено се разбира точно това което казва Стеф - "разклащането" на времето, плюс комуникацията (като ритъм) на музикантите. Класически пример е Джеймс Браун, въпреки че ритъм секцията върти едно и също по няколко минути, т.е. няма значение колко ноти свириш, нито дали си най-бързия басист във вселената. Преди и след всяко "време" има някакъв диапазон в който може да се свири. Много от рок музиката (включително и метъл - това е за Топсън) се свири малко "напред" т.е. преди времето, което би отмерил метронома. Има едни - The Meters, черни фънкари, та тия свирят толкова "разклатено"- ту напред, ту назад, че може да те заболи главата. Защо смятам, че груува се учи. Има някои темпа и пулсации, в които съм доста по-убедителен, отколкото в други. "Усещам" ги по-добре. Това усещане се разширява и (в моментите в които се чувствам достатъчно отпуснат) понякога ме спохожда и за неща, които са ми традиционно по-трудни за свирене.
-
dAFTfUNK, няма модел на OLP с махагонова швартна. Можеш да погледнеш сайта им ако не вярваш - например тук, освен това и аз работя във ФАКТОР, така че мнението ми тежи поне колкото на коуегата от Варна, ъ?
-
Все пак мисля че донякъде се и учи - с опознаването на изразните средства на определен стил музика учиш и начина по който тя се свири. Поне така се надявам, че иначе че си Умра некАдърен (ударенията на главните букви). Никой до тук не спомена за "Врага в отбора" - барабаниста . Без неговата "помощ" не става, груув-а, пулсацията на парчето или както там ще го наречем е работа (поне) на двамцата с басиста. А за това дали груув-а има почва у нас . .. . абе , надяваме се бъдещето да е по-добро, ама засега май нищо хубаво не може да се каже.
-
Какъв формат ти трябва? Аз имам Бартолини тип джаз бас, ако си в София можем да се разберем да сваля един и да пробваш. Впрочем те имат бая модели, някои специално за фретлес (имах такъв преди години, звучеше с много богата и ясна среда), но с проба би могъл да придобиеш някаква представа дали е това което търсиш. Другия добър вариант за който аз бих мислил е МЕС - много Warwick, много фретлес , но в Щатите са скъпи и може и да не си струва.
-
Аз ползвам Sans Amp Bass DI, който е мек, но "яде" доста среди и може и да не ти хареса за фретлес. За фретлес препоръчвам Acoustic DI на същата фирма, криви по-малко, но има параметрична среда. Ефектът не е като зверския фретлес драйв на Primus, по-скоро компресира леко и прави звученето по-low-fi, с малко "мръсотия" вътре, ако се сещаш какво имам предвид. Един "хамериканец" От това, което съм пробвал, Acoustic DI e оптималния вариант, но аз не съм пипвал доста неща напр. EBS Multidrive или Fulltone Bassdrive, а според повечето хора които свирят с тях звучат повече от добре.
-
Чак за сходна душевност не знам, но си прав, че повърхностното подражание или желанието да покажеш колко бързо мърдаш пръсти с нищо не обогатява музиката която правим. Басът е млад инструмент - ~50 години, нормално е да излизат какви ли не "моди" - и в подход към него , и в техника на свирене, и в оборудване. Доста от модерните басисти показват, че басът може и да не бъде само акомпаниращ инструмент. Обичам да слушам както В. Уутън, така и М. Менринг или Чарли Мингъс (макар и контрабасист е добър пример за нетрадиционен подход към оня регистър в който се изявяваме ние), но те не са по - добри басисти от Пино Паладино, Стинг или Мешел Ндегеочело и мн. други, които предимно акомпанират. Смятам, че всички ние сме изключителни късметлии, защото живеем в нещо като "златен период" за басистите (според мен, де ), аналогичен на 60-70-те години при китаристите, но това е др. тема и няма да ви обременявам с теориите си . За финал една фраза, която много ми харесва: Вass guitar is easy to learn but difficult to master. :green: Много ме кефи!
-
В тия работи няма рецепта. Трябва да се чуе и чак тогава нещата стават ясни. Аз също не харесвам звученето на моя бас в SWR Redhead, но през SM-400 и колона SWR 4х10 е супер дори без да пипам корекциите - всичко линейно.
-
Извинявай, имах предвид баса, а не адаптерите. Просто любопитство
-
Вartolini звучи добре Кой модел точно е твоя?
-
За съжаление не мога да отворя линка Аз пък намерих едно интервю с него в innerviews.org - Weber За бас китара не споменават, пише че ползва ел. контрабас. До alxlz: Не бях видял последното ти мнение когато писах моето . Ако искаш звук на фретлес подобен на G MIDI има логика да пробваш и с компресор.
-
До alxlz: С пипване на настройката на грифа и височината на струните може да се доближиш доста до желаното "сочно" звучене. Смъкни струните (така, че докато свириш да "закачат" фингърборда), грифа - прав, без много дъга. Идеята е звукът от допира на струната във фингърборда да е еднакво силен във всички позиции. Можеш да сложиш и по-тънки струни, те са по-меки (освен ако не сложиш гладки т.нар. тип "томастик", но с тях ще звучиш много ретро ) и ще засилиш ефекта. А ако искаш звук тип Джако - само заден адаптер. Най-полезната джаджа за фретлес според мен е параметричния еквилайзер - намираш нужната ти честота в средите, повдигаш колкото трябва и си в джаза Моя фретлес е гриф от Кримона+правено тяло, но с подходящо пипване звучи доста добре. Не съм слушал много Е. Вебер, но много от фретлес-басистите ползват delay, особено когато свирят в по-висок регистър. Ако Вебер ползва предимно ел. контрабас (какъвто май е случая :think: ) със сигурност адаптерите му са съвсем различни (може и да е с пиезо), да не говорим за разликата в мензурата. Все пак мисля, че с подходящ еквилайзер+ефекти би могло да се нагласи нещо подобно
-
Според мен: В най-голяма степен влияят адаптерите - като вид и като разположение. Това важи особено ако става дума за класически тип звук - било Джаз бас, било Пресижън, Мюзикмен и пр. Последните години някои производители на адаптери за бас се опитват да правят и модели, които да предават максимално вярно звука на дървенията. Там вече случаят е друг. Освен това даден адаптер може да ти хареса много на един бас, а на друг - не. Да не говорим за влиянието на усилвателя. След това идва дървенията, след това струнник и позиции. Това което казвам е много обобщено и, к-хм, почти не е вярно, но не мисля че може да се даде по-точно степенуване. Нещата са страшно шантави. При промяна на един компонент се променя начина по който "работят" останалите. Пример от личен опит - на един бас имах масивни и твърди (като материал) позиции . Тонът не ми харесваше съвсем, но смятах че с подходящ усилвател ще бъде ОК. Смениха ми позициите с по-малки и по-меки и басът зазвуча, ами, съвсем различно - промениха се комбинациите от адаптери, които ползвам за дадени песни, промениха се и настройките на усилвателя. В този случай промяната беше за добро, но с една друга тояга стана провал - басчето не беше лакирано, а на мен ми омръзна да му се притеснявам и да го мажа с разни масла и го дадох за лакиране. Лакираха го супер, ама високите му нещо понамаляха При един добър инструмент има баланс - използвана е подходяща електроника в/у подходяща комбинация от дървета и конструкция в търсене на определен тип звук. Не е въпроса да наплескаш пет кила фирмени части върху някаква дъска с трудно за произнасяне име, да му пръснеш два пръста гланцов лак за да лъщи и готово - custom, hand made, one of a kind и прочие глупости. Айде стига, че цял offtopic-роман написах. Със здраве!
-
Чак сега видях темата. Не съдете за Кремона по това което се появяваше доскоро на българския пазар. Преди няколко години (3-4) в The Bottom Line се бях заговорил с един американец, който като разбра откъде съм направо ме застреля: внасял и продавал човека контрабаси от България. Даже петструнни! ето сайта - клик! А Боб е един от най-известните специализирани търговци на продукти за контрабас в Щатите. Кремона the best, Кремона forever!
-
Аз също до неотдавна не бях чувал за тях. Албумът, който имам е "Hicaz Dolap" 2002г. Тоя човечец дето им свири басовете свири също на китари , сас и пр. струнни инструменти, а групата е от 8 човека Какво да се прави, стилови изисквания Ще добавя още няколко имена към списъка с басисти, (който май би могъл да бъде продължен до безкрайност с имена на качествени музиканти) Pino Paladino - любими са ми албумите с Paul Rodgers, с Paul Young също Chris Wood - Medeski, Martin & Wood Percy Jones - старите тави на Brand X Paul Jackson - слушал съм го само с Headhunters на H. Hankock. Страшен! Jimmy Haslip ( ей, много фретлес басисти станаха :think: ) George Porter Jr.
-
Не се засягай, не съм искал да те обидя, но ъгълът на слепване на дървото има нищожно влияние върху тона в сравнение с материала от който е направено тялото, грифа ( дали е през тялото или е прикрепен с винтове, от колко парчета е, от какво дърво, какъв фингърборд, какви позиции), струнника, електрониката . . . . . Не го казвам като псевдособственик на такъв бас (само веднъж съм имал възможност да посвиря на Alembic и то на Epic, който е евтиния им модел), а като човек, който се интересува от звук и конструкция на муз. инструменти. Ето един цитат по темата от сп. Bassplayer: Since the early '70s, Alembic has specialized in building incredible handmade instruments. By carefully selecting and laminating appropriate pieces of wood, Alembic's builders are able to construct an instrument that has enhanced stability and even tone. They use neck-through-body construction to avoid losing any energy to the neck joint. "Our goal is avoiding construction compromises that sap energy from the string," says Ron Wickersham. "We want to reflect energy back from the ends of the string, to enhance passive sustain and to produce even sustain over the largest possible frequency range. Our approach is to eliminate, as much as possible, the effects of the materials from which the instrument is constructed. We try to achieve a uniform terminating platform for the string, one that's as neutral as possible, so the raw signal from the magnetic pickups contains the full gamut of sounds."
-
:green: щом казваш . . . . Ето още малко от рубриката "Малките тайни на Алембик" - предистория
-
За съжаление сайта за който споменах е изчезнал. Беше на сървъра на някакъв шведски университет - www.dd.chalmers.se, ама явно е предал богу дух. RIP, добро място беше, имаше ноти на поне 100 песни.
-
Моят съвет пък е точно обратния - опитай се да схванеш нотите. Така ще научиш на доста повече неща отколкото няколко рифа от любими парчета. Ще се научиш до "мислиш" правилно музиката като (размер напр. ), ще си обогатиш музикалния "речник" и пр. Табулатурата не дава никаква информация за ритмика, а работата на бас китарата е да определя пулсацията и ритъма на музиката. Имаше един сайт със страшно много ноти за басисти, ще го потърся и ще пусна линк тия дни. Иначе пробвай в руски сайтове, там често има ноти и уроци: www.basstream.ru www.bassboombang.ru В www.harmony-central.com също има връзки към сайтове с ноти. www.forevernow.com e сайт за Level 42, има и ноти - фънкария до шия . Струва си да се пробват и сайтове на известни басисти, в много от тях има по нещо: www.davelarue.com www.billthebuddhadickens.com www.victorwooten.com и пр.
-
Донесоха ми го от странство. Да живеят приятелите!
-
Извинявам се че се бутам при китаристите. И на мен никога не ми е харесвал Метъл Зон-а, докато веднъж не го слушах директно в пулт със Sans Amp GT2 след него. Звучеше убийствено добре, което пък иде да покаже, че всяка джаджа има приложение в комплект с друга такава, ама коя точно никой не ти казва. . . . .