RZArector

мерси за изчерпателния отговор Сега видях, че на този адаптер от рутера, който смятах да ползвам полярността му е наобратно, т.е. плюса му е в средата, а на БОСС трябва минуса да е в средата. Добре че не го включих . Май ще трябва да търся друг. Иначе в Кауфланд гледах един универсален, който имаше различни по размери приставки, копченца за промяна на волтажа и т.н. ... май ако не намеря друг ще трябва такъв да си взема.

Здравейте, напоследък често започнах да използвам дисторшън екекти, но проблема е, че с тия батериики джоба взе да ми поолеква лека-полека. Kамиончетата, които ползвам са BOSS DS-1 и BOSS Metal Zone MT-2. С единия свиря неща на Нирвана, с другия Металика... но това няма значение. Тъй като батериите се изтощават бързо мисля да започна да използвам захранващ адаптер (зарядно). На листовките към камиончето пише, че изходното напрежение на захранващия адаптер трябва да е 9V/200mA. В нас имам подобен адаптер със същия жак (oт рутер ТП-Линк), чието изходно напрежение е 9V, но 0,6А (предполагам това са 600mA??). Даже наскоро в един магазин за китайски стоки видях също подобен адаптер за 6-7лв, предполагам пак за 9 волта, но незнам колко милиампера е. От стационарен телефон също имам подобен адаптер, пак 9 волта, но едва ли е точно 200 mA. Въпросът ми е ако използвам друг захранващ адаптер (примерно този от рутера) ще стане ли и най-важното има ли опастност да ми прецака ефектите? PS: разгледах за подобни теми тук, но не открих!

и аз се за стъпвам за мнението на колегата горе - с дървено трупче най-добре, стига разбирасе да не ползваш тремолото. Аз на моя страт съм му блокирал тремолото по този начин и смея да твърдя, че освен че нямам подобни проблеми китарата издържа двойно повече време без да се разстройва. Иначе номера става така:

^ подкрепям, че това са едни от най-грозните китари. Даже не знаех, че се казват Parker Също едни от най-грозните китари, които съм виждал са тези, чиито ключове са намират на бриджа и на практика нямат глава:

на дебелите (плетените) по две навивки, на тънките по три, но никога повече. Тук важно е и законтрянето на струните. Смятам, че 2-3 навивки са оптималния вариант!

от скоро започнах да използвам D'Addario 10-46 и съм супер доволен. От една страна ми харесва звука им, от друга самото усещане, и от трета разбирасе ниската им цена. Мисля за напред да карам на D'Addario. Преди това дълго време ползвах струни Фендер (понеже само до такива имах достъп), които макар че са много оплювани също не са лоши, но по-високата им цена е неоправдана!

здравейте, чак сега отворих китарата (понеже реших да си сменя и струните) и направих както ми казахте - размених кабелчетата, т.е. черната отиде на превключвателя (суича), а бялата е маса и отиде на капачката на потенциометъра. Добрата новина е че се получи, вече и комбинацията от мидъл и бридж адаптер си звучи както си му е реда! Единствено ми се наложи да удължа черното кабелче с друго парче 7-8 см кабелче, понеже беше късо. Надявам се това няма да повлияе негативно на сигнала?

е, след толкова единодушни отговори е ясно, че ще се обръщат жичките . Тук няколко дена ще си дрънкам така, както си е, защото сложих и нови струни, пък и си ползвам бридж позицията напоследък само. Но като разменя жичките ще пиша какъв е ефекта, обещавам @ Slacoth: Не съм сигурен, кой е по-силен, но мисля че горе-долу са еднакви по сила.

долу на снимката е електрониката преди смяната на адаптера (снимах си я за спомен с надеждата, че повече няма да ми се налага да я отварям ) http://imageshack.us/photo/my-images/96/squierelectronic.jpg Бялата жичка на адаптера съм я свързал на третата клемичка от ляво на дясно на суича (както си е и стоковия на снимката). Черната жичка съм я лепнал за капачката ма volume потенциометъра, само дето не е на същото място дето са лепнати черните жички на останалите два, а до тях. Преполагам това не е проблем?! Адаптера съм го поставил така както стария (тази "триъгълната част" от неговата основа) да сочи към бриджа на китарата. Попринцип мога да пробвам да го обърна, но на него магнитчетата са му така направени, че едно да е по-издадено нагоре (т.е. да е по-близо до струните), а друго по-ниско...ако ме разбирате . А впрочем точно това търсех, понеже на стария ми адаптер магнитчетата бяха равни и някак си силата на звука на отделните струни беше недотам балансирана. Т.е. ако обръщам по-добре да пробвам с другите два адаптера? Сега друго ми направи впечатление. На тази проблемната позиция (4-та) високите са си добре, но проблема е в ниските. Ето защо тънките струни, макар и тихо си звучат добре, но тези дебелите нещо им се губят ниските честоти и звучат особено. Иначе пак казвам, когато включа само на bridge, адаптера си е супер, нямам забележки. Така че явно е няква несъвместимост с останалите два, но чакам мнения от специалистите пък тогава ще действам

Днес сложих на китарата ми нов bridge адаптер (Alnico III предполагам, свален от американски HW1 страт). Адаптера е единичен. Останалите два адаптера (нек и средния) са си стоковите. Те са керамични, единични, китайско производство. След като включих китарата (Squier Affinity Strat с SSS конфигурация), новият адаптер сам си звучи чудесно, когато 5-степенния превключвател е на пета (bridge) позиция. Проблемът обаче идва, когато включа на 4-та позиция - Middle+Bridge. Звука става доста по-тих от нормалното и e някак си по-особен (все едно че има съвсем лек хорус ефект, или и аз незнам как да го оприлича). Сега, знам че попринцип на междинните позиции е нормално звука да е леко по-тих и с по-малко шум, но в случая е доста по-тих от колкото би трябвало да бъде. За жичките съм сигурен, че съм ги запоил където трябва! Къде може да е проблема? Дали от това, че на тази позиция се комбинират керамичен с алнико адаптер?

аз за първи път виждам Епифон тип Страт Иначе поне доколкото на последната снимка виждам прагчетата не са толкова износени, че чак да ги сменяш. Ако киарата си те кефи няма защо да купуваш нова. Аз очаквах да видя на снимките няква супер антика с напълно изкопани прагчета. Ако примерно вече се кефиш на друг тип китари (примерно ЛП, Телекастер и пр.) вече говорим за друго

Моята класация на любимите ми блус китаристи: 1. Ерик Клептън 2. Стиви Рей Вон 3. Робърт Крей 4. Бъди Гай 5. Джими Хендрикс - да подчертая, че макар че ми е любим китарист (след Клептън) го слагам на пето място, понеже го свързвам повече с рок средите, отколкото с блуса! Обаче ако трябва да направя класация за блус китаристи, изиграли най-голяма роля за развитието на тази музика, преди гореизброените бих поставил велики имена като: Робърт Джонсън Фреди Кинг Албърт Кинг Би Би Кинг

с две ръце за Roland!!! И аз ползвам кубе на Роланд и съм супер доволен от неговата функционалност и възможности. Ако си беден на камиончета го взимай! Пък и ако си свириш във вас само тия 20 вата са си сила Фендер пък имат хубав чист канал, но от към драйв ги няма.

поздравления за хубавата тема, макар че чак сега я виждам. Като се споменават Фендери и известни китаристи бих искал и аз да допълня темата с малко интересни материали (стига разбирасе да нямате нищо против ). Виждам, че няма подробно инфо за един от най-известните китаристи използващи Фендер китари, така че като голям фен на Клептън и Стратокастер китарите си направих труда да преведа от тук-от там и да спретна едно материалче него и неговите най-известни метли. Извинявам се ако има правописни грешки, но нямам време и да го проверявам. Ерик Клептън През 1970 г. Ерик Клептън, вдъхновен от музиканти като Джими Хендрикс и Стив Уинууд (Blind Faith) започва да използва предимно китари Fender Stratocaster. Преди това той свири най-вече на Gibson (ES-335, LP, SG). Неговата първа Стратокастър китара той нарича „Брауни” – сънбърст Stratocaster, произведен през 1956 година, който музикантът използва в записите на култовия албум „Layla and Other Assorted Love Songs” на Derek and the Dominos. Китарата е закупена от „Лондон Саунд Сити” за $400 по време на едно от турнетата на супрегрупата Криим през 1967г. Същата година, в която излиза албума „Layla and Other Assorted Love Songs” от музикален магазин в Нешвил, Тенеси Ерик Клептън закупува шест винтидж Стратокастера за по $100 всеки. Три от тях той подарява на Джордж Харисън, Пийт Таушент и Стив Уинууд. От останалите три китари (произведени в периода 1956-57 г.) той взима най-добрите им компоненти и конструира „Блеки”, чието име идва от черния финиш на тялото. За първи път той използва „Блеки” през януари 1973 г. Клептън свири на своя черен Страт повече от десетилетие след това. „Блеки” е използвана във видео клипа на песента ”Forever Man” от албума ”Behind The Sun”. След турне в Хартфорд през 1985 г. „Блеки” е „пенсиониран” поради проблеми с грифа. През 1987 г. компанията Fender произвежда Eric Clapton Stratocaster – сигнечър модел на музиканта, асемблиран по негови собствени предпочитания и изисквания. Един от последните случай, когато „Блеки” се появява в публичното пространство е през 1990 година в ТВ реклама на автомобилния гигант Хонда. По изричното искане на компанията Клептън използва своя черен Страт за записа на ново соло на „Bad Love” в Ню Йорк. Година по-късно „Блеки” е използван и на концерт в Роял Албърт Хол. През 2004 година „Блеки” бе продадена за $959 500 на аукциона „Кристи”, където Клептън разпродава част от китарите си в подкрепа на Кросроуд Сентър – център за рехабилитация на нарко- и алкохолно зависими, основан в Антигуа от самия Ерик Клептън. По-рано, през 1999 г. на подобен аукцион друг популярен Стратокастър на Ерик - „Брауни” е продаден за $450 000. Безспорно „Блеки” е най-известната китара на Ерик Клептън. Самият той я нарича „необикновена китара... част от мен.” През ноември 2006 година Fender Custom Shop пуска на пазара лимитирана серия от 275 броя китари идентични както на външен вид, така и като спецификации с „Блеки”.Официално на пазара серията бе пусната на 24.11.2006 г. като всички бройки се разпродават буквално за часове. За изработката на тези копия е ангажиран екип от майстори-професионалисти като всеки от тях трябва да произведе по една бройка. На една от тези китари Клептън свири на концерт в Роял Албърт Хол през май 2006 г. Eric Clapton Signature Stratocaster Още през 1985 г. Дан Смит обсъжда идеята с Ерик Клептън за създаване на негов сигнечър модел Стратокастер със спецификации, базирани на неговите изисквания. Първоначално желанието на Клептън е да се направи копие на неговата най-известна китара – Блеки. Едно от предпочитанията му е китарата да има „V” образен профил на грифа, какъвто е на старите акустични китари на „Martin”. Fender създават китара с подобен гриф и тяло на Elite Stratocaster. Създават и друг прототип с по-овален „V-профил” на грифа, който Клептън харесал повече. Една от спецификациите на Elite Stratocaster-ите е 12dB MDX mid-boost, който Клептън наричал „компресор”. Тази технология карала единичните адаптери да наподобяват плътния и масивен звук на хъмбъкерите. Клептън удобрява тази технология и дори пожелава още повече компресия – 25dB mid-boost комбиниран с Gold Lace Sensor адаптери. От 2001 г. Fender Eric Clapton Stratocaster се произвеждат с Vintage Noiseless единични адаптери, вместо с Gold Lace Sensor адаптери. Днешните сигнечър модели на Ерик Клептън включват следните спецификации: 22 винтидж прагчета фретборд и гриф от клен тяло – елша адаптери – 3 единични Vintage Noiseless™ - 25dB mid-boost

никога не съм късал, а и се надявам да не късам

бях срещал нещо подобно из форума пак да се споменава. би ли разяснил детайлно как си го направил, защото искам да видя дали наистина състейна ще е повече ? Има ли допълнителни разпробивания, залепяния (не искам да развалям китарата) ? по китарата нищо не се пипа, нито ще пробиваш нито ще къртиш Ето на моя страт как съм го направил: ВИЖ Направил съм две трупчета от много твърда дървесина. Голямото се вижда къде е. Малкото се пада от другата (вътрешната) страна на металното блокче и запълва една малка кухина под пружините. Най-важното е размера на трупчетата да е точен. Трябва да пасват на 100% между металното блокче и тялото, така че трупчето да не се изважда само, бриджа да е плътно легнал върху тялото (да не е повдигнат, за което става на въпрос в темата). Така че когато правиш замервания за размера на трупчетата бриджа трябва да е легнал хубаво (да са отпуснати струните). Трупчето преди да до поставиш трябва да е с около половин милиметър по-дебело и с шкурка постепенно го шлайфаш докато видиш, че вече точно влиза в кухината, т.е. че си му хванал точно размера. Така хем осигуряваш по-голям контакт на металното блокче с тялото на китарата, хем държи по-дълго време без да се разстройва. Дори някои хора казват, че и тона става по-плътен и с повече състейн заради този контакт с тялото. Този метод Клептън го е ползвал при Блеки и други свои стратове. Гругия по-лесен вариант е трупчето да е леко клиновидно, но-горния е по-ефективен.

попринцип е нормално да има наклон (за да може тремолото да има и ход назад), но като гледам на снимката е малко множко (поне по моите разбирания) и може да си го понамалиш малко. Трябва да разместиш пружините ТАКА ако са три на брой или най-добре ако можеш да намериш още две такива ги направи да са 5 (като гледам как се вдигнал бриджа явно са само 3 пружини). Но преди да разместваш и наместваш пружини, отхлаби максимално струните или застопори бриджа с трупче да не може да мърда на никъде докато ги разкачваш и закачваш. Ако пък не ползваш въобще тремолото може да си го блокираш с дървено трупче. Оказва огромно влияние върху това китарата да не се разстройва Това последното беше само съвет от личен опит!

и аз да допълня темата с трети вариант: предполагам имаш компютър и микрофонче за компютър. Теглиш си програмата Digital Guitar Tuner или няква друга подобна и си настройваш в какъвто си искаш строй

като се заговорихте за това кой с какви струни свири аз само да допълня, че Клептън от поне три десетилетия свири с 10-ки Ърни бол, а на млади години е ползвал 9-ки. Дори в началото на кариерата си много се е кефел на тънките струни и често е късал тънката Е струна, като я е сменял директно на сцената под ръкоплясканията на публиката. После е минал окончателно на 10-46 (все пак неговите китари сега са с изключително нисък екшън, Custom Shop, няма какво повече да говорим...). А относно темата: и аз подкрепям тезата, че промяната в размера на струните не само, че няма да помогне, а ще влоши положението. Щом фингърборда е почнал да се отлепва всяко изменение в силата на опъване, действаща върху грифа (при промяна на размера струни най-вече) би повлияла негативно! Така че колкото и да ти е оскъден бюджета нямаш друг избор освен ремонт (не броя варианта за нова китара). И то докато е време!

The Wind Cries Mary на Jimi Hendrix - изключително лесна. Базира се на няколко акорда, върху които си изграждаш ритъма, като ги поокрасяваш и няма нужда да свириш нота по нота с оригинала. Солото също е мн. лесно Bell Bottom Blues на Ерик Клептън - кеф ти акустичната версия, кеф ти електрическата (с арпежи). Само солото е по-трудната част.

и Cry baby-то и Vox-a са класики в областа на уа-уа-то. За този 535q незнам как е. Има нещо вярно в това, че педала на ВОКС е малко "по-мек" като звучене, както каза колегата горе, и аз съм останал със същото впечатление. Но който и да вземеш няма да сгрешиш. На твое място бих се ориентирал според фактора 'цена' и пристрастие към определена марка от двете Аз имам Dunlop Cry baby GCB95 от година и половина и съм доволен.

различно.Има периоди, когато съм повече в кондиция за свирене и свиря по 2-3 часа на ден. Има периоди, когато по макс. 30 мин. дневно. Лошото обаче е, че до скоро около година си дрънках едни и същи неща и нямам почти никакъв напредък. Така че важно е не толкова каква е продължителността на времето за свирене, а това как го оползотворяваш, колкото и да е малко.

6 месеца са много кратък период на учене, за да искаш много. По отношение на акордите с баре, това става постепенно, все пак това е и тренинг на самите пръсти. Аз свиря от малко повече време от теб (3 год.) и мен ме затрудняват понякога тези с баре (особено смяната от минорен с мажорен акорд с баре). Просто с времето пръстите ще ти се "поотчупят" и акордите ще ги сменяш все по-лесно и гладко. А по отношение на нотите - голяма част от хората с много по-голям стаж от тебе не могат да свирят по ноти. Не че това трябва да ти е за пример, но е факт.

и на мен на бридж не ми се получават добре (въпреки че попринцип не ползвам такива техники), но това може би зависи и от самите адаптери. На мен бридж пикъп-а имам чувството, че е доста по-смотан от най-смотаните. Иначе pinch harmonics се получават дори и да не си включил китарата в усилвателя (както казаха по-горе), т.е. няма китари при които не се получават и такива при които да се получават. Това си идва от самата струна. Важно е умението! Сега вече друг е въпроса качеството на самия звук и т.н. тук вече от значение са и ампа, и китарата, и ефектите и китариста.

аз искам само да допълня нещо за Скуаерите: имаше един период от време в който Bullet серията, която е най-евтина ОФИЦИАЛНО се водеше че е от шперплат (plywood). Мисля, че беше до двехиляди и някоя си година, след което в сайта на производителя се твърдеше, че вече за производството на тази серия ще се използва липа (или агатис). Разбирасе на сайта на производителя не може да се вярва, но имам предвид, че по серииния номер може да се познае дали дадена китара е произведена в епохата на шперплата или в периода, в който има вероятност да са я направили от някво дърво, дори и ламинат (който да не го бъркаме с шперплат).