Evtim Djerekarov

Единствения начин за безопасно дране се нарича "Vocal Fry", и представлява това на което говориш като станеш сутрин рано и кажеш "След малко ше стана, чакай" и пак заспиваш. Когато го добавиш към гласа се получава нещо като дране. Ако го употребяваш по много, после може да имаш проблеми с чистото пеене. Друг трик, който можеш да използваш на високо е закриването. Стягаш си гърлото, буташ си тона в носните кухини и използваш много малко въздух. Използват го много оперните баритони като пеят СОЛ. Може да дръпнеш нещо оперно и да чуеш как звучи.

Ако е възможно да се уплоаднат, може да напиша поредица от самоучители по музикална теория, така че да са вув форма на уеб страници, а не теми във форума.

Често проблемът се крие и в това че музикантите отказват да транспонират песните. Най - добрите тенори обикновено пеят до ЛА-СИ, а не чак толкова добрите и високите - до СОЛ. Ако повечето метъл песни се свирят от МИ или ЛА, то няма проблеми те да се изсвирят от РЕ или СОЛ, стига музикантите да не ги мързи да транспонират. Това е според мен по - добрия вариант от това да се пее цяла октава по - ниско (разликата между баритон и тенор е мажорна терца, когато се пее октава по - ниско се губи напрежението). Колкото до Мастър ъф Пъпетс, аз тогава току що бях почнал да се опитвам да пея, и изобщо никога не съм имал предвид че я пея добре(е сега от ре бих си я изцепил без проблеми, но от ми няма да стане). Иначе с иструментала се справяте много добле(Поне Вальо). Кажете кога пак имате участие. Айде със здраве!

Ако някой иска уроци по пеене, да носи празни дискове като има среща на форума. Имам книги и аудио уроци.

Ако искаш наистина голяма китара можеш да я пуснеш по - силно в единия канал, много слабо в другия, и в последния да добавиш и сигнал с осезаемо закъснение на оригиналния звук. Създава се усещане че едната колона е много далече от другата. За много плътно соло можеш да пуснеш дилей, чиито фиидбек подаваш на реверберационен модул. Става като синтезатор. Не на последно място можеш да пуснеш отделните микрофони, с които си записвал кубето на различни места в стерео панорамата.

Хубаво е да започваш с пеене на гами с пръхтене ( ститкаш си устните и пръхтиш като кон) това масажира гласните струни и осигурява неизползването на прекалено много въздух. Хубаво е също да пееш скали и на буквата Р(все едно се правиш че имаш автомат и стреляш). Това масажира ларинкса. Важно е да дишаш диафрагмено. Вдигни си фанелката и вдишвай с корема без да движиш ребрата си(те трябва да са в такова положение, все едно си поел дъх) трябва да движиш само корема си и да усещаш как дори гърба ти се издува отзад. Винаги издишвай напълно преди да поемеш дъх. След това седни пред пиано, и започни да пееш с гръден глас(този на който говориш) мажорни скали по 5 тона на веднъж(до - ре - ми - фа - сол - фа - ми - ре - до),(до диез - ре диез - фа - фа диез - сол диез - фа диез - фа - ре диез - до диез) и т.н. Ако си баритон или бас, започвай от до - ми на октавате две октави под първа. Ако си тенор започвай от ла - си на тази октава. Пеи скалите нагоре с глас(без да променяш нищо в гърлото си) докато не почнеш да усещаш напрежение( около до на първа за бас, ми на първа за баритон, фа диез - сол на първа за тенор). Това е точката на моста ти(там където ти свършва гръдния глас). Някои баритони(като мен) имат главов регистър над това, някои нямат, тенорите имат.(Главов регистър е това, на което Брус Дикинсън пее в повечето време, И това, на което като изпее Наско от БТР "Даже пътят ми да спре" в "Спасение" звучи ужасно). Него може да тренираш като имитираш напъване все едно вдигаш нещо тежко и го превърнеш във вик(не трябва да практикуваш по много). Трябва да не се цепиш на глас, а да се появи един много силен, мек и малко глух тембър, на който ако се опитащ да кажеш някаква дума започваш да куткудякаш(като жокала на дриим тиатър на живо). Много е труден за контролиране и в началото звучи много плачевно, но излиза без напрежение. С времето човек се учи да смесва този регистър с остатъците от гръдния си глас на високо и се получава нещо годно за слушане. Запомни, че какворо и да правиш не трябва да се насилваш и гласът ти при разпяване не трябва да се реже отдолу с повече от 1-3 тона в сравнение с гласът ти когато се будиш. Внимавай да не правиш някакви странни гримаси докато пееш, и съшо по възможност гледай да не ти излизат всевъзможни жили по врата.

По принцип това с бирата не го приемам. Бирата има алкохол и обезводнява. Млечни продукти трябва да се избягват поне един ден преди участие. Най добре е да се пие вода и не много топло билково чайче.

Такъв кондензатор не знам от къде можеш да намериш(можеш да пробваш в електронните магазини на ул. Искър, Веслец, улиците около халите и Пиротска , Поп Богомил(скъпо) ако си от София. Спрей за свясно грундиране някой може ли да препоръча?

По принцип музикантите в една средностатистическа рок - банда (особено китаристите) обикновено са просто ентусиасти. Повечето от тях не искат и да чуят за музикална теория, упражнения и други такива неща. Те просто си свирят доколкото могат, избират си невъзможни парчета( Една банда, която се казваше "Ювиги" искаше да прави парчета на Меидън, Хелоуиин, Дет, Куинсрайх и др. и изобщо не искаха да разберат че дори Брус Дикинсън да доиде да им пее няма да се справи добре с доста от песните). Освен това китаристите обикновено се мръщят когато ги караш да транспонират парчета(поради прикрита некадърност и мързел). И както обикновено става: каквито музикантите, такъв и певеца. Друг проблем е това че някои хора имат по - драматични гласове, други - по - лирични. Ако някой е чувал как Джеймз ла Брие от Дриим Тиатър се опитва да пее Металика, то знае какво имам предвид. Често високи тенори си скапват гласовете защото се опитват да се дерат и цепят, когато всъщност имат лек и женствен глас. Просто трябва да се избират подходящи песни. Вокалът е лицето на групата и останалите трябва доста да се съобразяват с него, както и той трябва да не страда от мания за величие, да знае кое е добре и кое - зле, да не имитира и да не се срамува или страхува да бъде себе си, без значение дали това пасва на представите му.

Трябва да боядисвам едис бас. Някой може ло да препоръча някакъв грундиращ спрей, който да пръсна върху дървото, след това да го изгладя със шкурка , и да напръскам със цветен спрей(на ацетонова основа) отгоре. Друго: защо гланца на спрейовете изчезва когато върху добре изсъхнал спрей пръснеш прозрачен лак спрей и цвета на спрея се скапва, и може ли това да се избегне чрез използване на матови спрейове(без гланц) и после на прозрачен лак върху тях? Някой може ли да каже кои спрей - бои са в час? Защото КОСМОС са ужасни.

Ами когато бях дребосък ходих 4-5 години на уроци по пиано и солфеж, от тогава много малко съм свирил, но напоследък като че ли пак се паля. Ина4е свиря на китара. Относно вокалната практика, то е малко като фитнес - трябва да се упражняваш, но не трябва да прекаляваш. Напредъкът идва с времето. Много ще съм благодарен ако някой може да ми покаже някои трикове(закриване, имитиране на дрезгав глас, и други подобни). На всички, които пеят мога да кажа: Ако от нещо ви боли :НЕ ГО ПЕЙТЕ! Не се насилваите, Упражнявайте се често, но не прекалено често, избягвайте да вдигате прекалено много гласа си чрез силови упражнения(ако установите че при разпяване сте си отрязали повече от 1-2-3 цели тона отдолу, значи нещо не е на ред), пийте 4-5л. вода на ден, изисквайте от критично настроени хора да ви оценяват и не се отчайваите от неизбежно лошите резултати в началото. Не пушете. Избягвайте алкохол и кафе. Говорете тихо. Когато гласът ви е във форма, то обикновено целия ви диапазон е налице(от ниско до високо), а гласът ви е плътен(доколкото по принцип ви е плътен). Когато не сте много добре с гласа, ниската му част изчезва или става твърде тиха, а високата става много тънка. Записвайте се и следете прогреса си.

Нещо не мога да я видя схемата. Дайте ми малко повече информация за педала. Някой знае ли във какво се изразява мода или друго име с което да търся? Иначе на ДС-1(немоднат) му има схемата. Колкото до спора за ефектите(VST vs. Аналог): ВСТ - тата при наличие на някаква много професионална саунд карта с мноооого малко шум, симулациите на аналогови схеми(дистери, предусилватели, ефекти)могат да бъдат по-добри от аналоговите ефекти(поради липсата на собствен шум в резисторите и липсата на мрежов брум). От друга страна симулациите на акустични системи(спиикъри и кабинети) все още е на доста ниско ниво. Освен това китарните процесори съвсем не могат да си позволят такава процесорна мощ както ПС - тата. Не след дълго ПС симулациите ще бъдат на доста добро ниво.

Приятелю iBobz, ако това което казваш, т.е. че усещаш различно настроение при транспониране на нещо познато, то това положително означава че имаш добре развит слух, и с подходящи упражнения и постоянна практика ти положително можеш да придобиеш абсолютен слух за (според мен) 6-7 месеца.

Това с усещанията на тоновете няма нищо общо с ладове или това в от кой тон върви хармонията на песента. Това просто са усещания за всеки индивидуален тон. Всичко друго се базира на това. Другото интересно нещо е че хората усещат тоновете по доста подобен начин. Аз съм убеден че всеки човек с верен слух може да стане абсолютист, поне на равнище да чува кой тон му свирят. Ако човек успее да постигне ниво, на което усеща кой тон си представя, то това неимоверно много би му помогнало с импровизирането(нещо ти се върти в главата и ти моментално го свириш).

Ами аз от около 10 месеца се опитвам да се уча да пея. Гласът ми е бас-баритон, но е много особен. Рано сутрин пея онова гробовно ниското ла и стигам до ми (на първа октава ако не се лъжа). Нагоре имам необработен главов регистър до около си-до и фалцет нагоре до сол - ла(чист мек фалцет, като на мецосопран). Когато съм в добро състояние и съм разпят успявам да пея от до(над гробовното ла) до сол не първа октава. Учителят при който ходих няколко пъти каза че имам гръден глас до ла диез на първа октава, ама ако не миксирам и не правя трикове звуча ужасно кресливо над фа диез, а всичко над ми ми звъчи леко стегнато. С леко миссиране успявам да пея правдоподобно речетативи до сол на първа. Не знам дали не бих могъл да използвам трикове за да имитирам дрезгав глас, когато пея на микс или фалцет.

По принцип няма много голямо разнообразие от прагчета по нашия пазар. Ако си решил да си ги сменяш ти, вземи си от тези, дето се продават на лента. След като извадиш старите прагчета режеш с остри клещи колкото ти трябва. след това внимателно го набиваш с пластмасов чук или нещо подобно. С остри клещи изрязваш по края на грифа стърчащите излишъци, След това ги заглаждаш отстрани с пила(заедно няколко прагчета). Накрая им оформяш наклон и ги изравняваш с голяма равна пила. Обикновено се налага и прелакиране отстрани на грифа, заради пиленето. Ако прагчетата не се захващат добре могат да се залепят със каноконлит или 5 минутна епоксидна смола.

Относно безшумен VST дистер: шума не идва от дистера а от китарата, кабелите, и най - вече от аналогово-цифровия преобразувател на саунд картата. Повечето качествени карти имат съотношение сигнал-шум около 90 Децибела, което е твърде недостатъчно за безшумни китарни ефекти. За човека с DS1 Ultra Mod, мога да го направя ако имам схемата, а ако този който го има го мързи да вади схемата можем да се срещнем с него, да ми го даде(може и с мен да дойде ако се страхува за дистера). Схемата мога да я извадя за около 2-3 часа. Ще чуете и семпли в скоро време.

Понеже виждам че има заинтересовани в дисторшин ефектите, съобщавам че изработвам дистери и феизъри по поръчка както и лампови предусилватели. Мога да правя и дилеи ,хоруси, флеинжъри, но ако някои каже къде се продават закъснителни линии(като МN3001, 3002 и т.н). Топ изчадието, което съм правил е моднат МЕТЪЛЗОН МТ-2 с различни хотродове, асиметрия и стръмност. Крайният резултат се помещава в семпли черни кутии със сиви врътки. Използвам по-качествени компоненти от тези в оригиналните педали, което прави дистерите много по - безшумни(гореспоменатият ефект има шум -50ДБ когато хванете струните с ръка!). Цената на педал е 60 - 100 лв.

Мога да ви предложа начин за постепенно прибобиване на абсолятен слух. В първите си стадии той ви помага да идентифицирате тон, изсвирен на познатия ви инструмент. Няма веднага да можете да настроите китара, но ще започнете да чувате "цвета" на тоновете. Познаването на тонове на други инструменти идва с времето, както и мисленото представяне на тонове. С времето човек може са стигне до точност около 1/4 от полутон! Усещането не може да се обясни с думи, и може би това в най-големият проблем при тренирането на абсолятен слух. Често хората, които са абсолютисти по рождение си придават прекалено голяма тежест и гордо твърдят че абсолютен слух не може да се придобие. От друга страна хората, които искат, но не знаят как да придобият абсолютен слух често му измислят недостатъци като например твърдението че дори леко разстроен инструмент ги дразни ужасно. В интерес на истината по - късното придобиване на абсолютен слух е за предпочитане, колкото и странно да звучи това. Когато родените абсолютисти чуят акорд,те всъщност чуват отделните му тонове, докато неабсолютистите го чуват като нещо красиво, някакъв цвят. Когато човек развие абсолютен слух по - късно ,той чува акордите и по двата начина. Ако имате по принцип не особено развит слух е хубаво да започнете с извирване на прости интервали на вашият инструмент. След като изсвирите интервала се опитайте да "отключите" двата тона от които е съставен интервала и ги изпеите един по един. Ако сгрешите не се притеснявайте. Следтова може да започнете с по - сложни интервали и дори тризвучия и четиризвучия. Това може да отнеме седмици, и дори месеци. :exclaim: Когато сте сигурни че нямамте проблеми с всякакви интервали и ладове, тогава когато сте в настроение, седнете с вашия инструмент, и се заслушайте внимателно в 13 - те хроматични полутона от ДО -ДО (ЛА- то между които е 440 Херца). Опитайте се да почувствате нещо вув всеки един от тоновете което е характерно за него. Може дори да си вземете моливи и да си нарисувате хроматична цветна таблица . Имайте предвид,обаче че не е необходимо да свързвате тона с цвета, това просто ви помага да усетите тона, защото както цвета , така и тона пораждат в нас някакво необяснимо усещане, което е именно и усещането за абсолютен слух. Веднага ще забележите например , че ФА диез е някак остър, а МИ бемол е мек. Ще усетоте как СОЛ е ведър, лек и слънчев, ЛА - напрегнат и тревожен, СИ - празен, натрапчив и неспокоен, МИ - тревожен както ла и си, но по - мек, отпуснат и спокоен,РЕ - решителен и твърд, донякъде весел, ДО - загадъчен, но стабилен. ФА аз лично още не мога да го усетя, но че се появи с времето. Слушането на тоновете трябва да става бавно и внимателно. Трябва да позволите на тона да стигне до вас, да докосне съзнанието ви, и не трябва да се опитвате насила да чуете нещо в тона. В този случай усещането изчезва. Когато ухото ви се развива е нормално често да чувствате някакво щастие от новите усещания. Това е много добър знак. :hello: След няколко такива сесии вземете вашия инструмент и започнете да свирите тонове да чавем от до мажор. Това че знаете кой тон свирите заради относителен слух не трябва да ви притеснява. Слушайте внимателно тона, който свирите и се опитвайте да чуете познатото му усещане от по - горната сесия. Ако сбъркате, чуите няколко пъти верния и погрешния тон и вижте как те са различни. Практикуваите по 15 - 20 минути на ден, но по възможност всеки ден. За сега толкова от мен, когато науча повече пак ще пиша по темата.