Аз лично съм съгласен с повечето мнения в тази тема. Имал съм периоди, в които тотално съм зачерквал класическите правила, имал съм и периоди, в които съм зачитал само тях и никакви други...
Не смятам, че за един съвременен музикант е добре да се закопава генерално в някоя от двете крайности. Както е казал Буда: "Истината е по средата."
Честно казано, аз не съм кой знае какъв фен на симфоничната музика като съвкупност от всичките и периоди, както междувпрочем не съм и фен на всички периоди на рока, метъла, попа и т.н., но като почитател на Бах да речем (и на барока като цяло), мога да кажа, че една сериозна част от т.нар. класически рок, разписана на партитура доста прилича на Бах като гласоводене и структура и т.н.
Бих дал един пример с една моя любима група - Rush и тяхната композиция YYZ. Който се интересува - нека разгледа и анализира.
Вярно е, че цялата рок музика по начало се базира на паралелни кварти, квинти и октави, но това не значи, че тя е антипод на симфоничната музика.
Всички тези видове музика са просто като различни езикови подходи за мен. Както например има разговорен английски, бизнес английски, поезия и т.н. Всички те си имат някакви правила за употреба и винаги е добре човек, в зависимост от неговата сфера, да се съобразява с тези неща.
Толкоз от мен по темата.