Абсолютизма според мен си е толкоз дарба, колкото и проклятие...особено в днешните размирни времена, дето всеки си свири в какъвто строй му падне...
Преди години, клавириста с който работех непрестанно се жалваше заради това, че свирехме в ре и той свирел примерно си, пък чувал ла...гадна работа.
След време, когато си развих слуха до почти абсолютен (егатси му и понятието!?!) започнах искрено да му съчувствам на човека.
Полезно е да имаш абсолютен слух, ама като се омешат работите с някой конкретен инструмент и става лошо.
Според мен оптималния вариант е да имаш добре развит релативен слух (сега си го измислих...макар че може и да има такова понятие), щото това помага достатъчно, пък не пречи