ciriljhonson

Мир! Сега не мога, но по-късно ще изровя студийната история на конкретното парче. Може би там ще намериш отговорите които търсиш?

DaftFunk, съветът ми е да се замислиш над самочуствието и поведението си.Не виждам нищо лошо и обидно в отговорът ми, а той не е насочен само към теб. Ако не си разбрал тук освен специалисти има и начинаещи. Що се отнася до слухът ми, той си е много наред и се чудя, изобщо защо питаш като си толкова начетен и не от вчера?

До колкото си спомням, при записа или при мастерирането на "Every breath you take", поради някаква причина забавят скоростта. Не съм съвсем сигурен, но беше свързано май със синхрон китари-ритъм(бас/барабани). Полученият резултат води до понижаване с полутон т.е. Eb, но тъй като не се използват никакви отворени/свободни струни е лесно. Изместваш с една позиция надолу и си готов. Другият вариaнт е да свалиш целият строй с полутон.

http://www.worldofmusic.com.au/blog/2015/11/a-comprehensive-review-of-25-effects-pedals-via-gif

Lipstick е вид адаптер проектиран и произвеждан от Нейтън Дениъл (Danelectro). Това е адаптер с конструкция от цяла магнитна пластина и медна намотка върху нея. Първоначално се е монтирал под пикгарда, а в последствие в тубичка от червило, и няма нищо общо с нек адаптера на Telecaster. След втората световна война, поради една или друга причина, от една страна има недостиг от друга, излишък от много стоки. Нейтън купува буквално за "жълти стотинки" от една фармацевтична компания контейнери за червило, от които започва и производството на най-евтините тогава адаптери. от тук и името - lipstick. Поради факта, че част от адаптера е контейнер за червило, размерът на lipstick pickup е с близо сантиметър по дълъг (8 см), звукът му се характеризира като "jangly" и се предпочита от изпълнителите на рокабили и сърф. Ако Stratocaster, Jaguar, Jazzmaster, и тн. ползват, условно казано, еднакви адаптери на neck и bridge позиция. Tо при Telecaster, адаптерите са коренно различни един от друг. Писах го и по горе, там е "магията". Това с какъв вид магнит са, керамичен или алнико, си има своите плюсове или минуси, но не определя генерално облика на Fender Telecaster. Същото важи и за "пепелника".

Когато използвам думата "пепелник", аз слагам всичко в сметката. Дали пепелника ще е vintage или modern стил, той си остава парче желязо за което е закрепен характерен адаптер, от тук и "магията". (материала също е различен и от значение) Всъщност именно адаптерите със своята конструкция и използвани материали са уникални за телекастерския звук (магнити AlNiCo 3 и 5, меден проводник 42,43 до 54 и вече споменатите плочки от мед, месинг, цинк) . Само да уточня, по-горе DaftFunk нарече нек адаптера - lipstick , това категорично не е вярно, а единствената прилика е до някъде никелираната "черупка". Lipstick-ка е съвсем друга бира, а историята му впрочем, също много интересна. П.П.И на края - Дисекцията на адаптерите и конструкцията на бриджа не изключва всичко останало от общата картина и звук.

1949-1951г. Fender прототипите всъшност са били именно с тяло от борова(pine) дървесина, от две парчета, но залепени като филии. Свързано е с изрязването на отворите по тялото, също е и по-тънко. Грифа е кленов, без тръсрод, доста дебел, в началото с така наречената глава(snakehead) 3L+3R. Преди време правих проучване по въпроса, в следствие на което се сдобих с telecaster тяло от sugar pine, много интересен, топъл и vintage звук. Що се отнася до телекастерския тон, той основно идва от пепелника(бриджа) и бридж адаптера с плочка от мед, месинг или цинк.

Факт! Който бърза греши.Извинявам се, моя грешка.

Stopbar-а също може да се коригира на височина. Просто го повдигни.

https://www.youtube.com/watch?v=QxijyiyWYO4 Как постигнахте мечтаният от Вас китарен звук?

Принципа на работа при тунерите тип "щипка" е да улавя трептения/вибрации. В шумна среда няма как да работят коректно. Да безспорно са евтиния вариант, но в група, по време на сет или репетиция, най-сигурното си остават "педалите"

^+1

Байц концентрат- CM construct или Камартон Пчелен восък и пчелен клей - Женския пазар или някой познат пчелар Карнаубски восък, ленено масло, терпентиново масло, шел лак и др.-магазините на художниците Финиш масла - предимно от вънка. Фирми в България - Osmo Италианските масла на Бриколаж ги знам, не съм ги пробвал, не мога да дам мнение. И накрая,всичко това не е евтино начинание. Трябва да сте наясно, че поне едно стотина лева ще фръкнат. Евтини и малки разфасовки на качествени материали се намират трудно.

Колеги с байц от железарията не става. Трябва ви байц концентрат който да може да се разрежда с алкохол или ацетон. Принципа на работа е да се нанесат няколко ръце, като след всяка ръка, след пълното изсъхване се шкури. Дори и след това трябва цвета да се фиксира. Аз го правя със смеси(по мое проучване и рецепта) които съдържат в себе си пчелен или карнауба восък. За финал маслата в общи линии са ясни, те са производни на тунговото масло с повече или по-малко изкуствени примеси и втвърдители. От личен опит, натуралният финиш става най-добре тогава когато се разчита на естествената красота на дървото. Постигането на плътен и тъмен цвят е трудоемко и ако не се запечата с лак, винаги пуска и цапа известно време. В следствие се получава един такъв протрит ефект, нещо като протрити дънки. Сънбърст - натурален финиш с Tung oil.

Колко точно нисък и съответно висок екшън? Моля дай височина на струните поне на дванайсто прагче.

Още едно предложение, лесно и евтино: Изшлайфай тялото на китарата до чисто дърво, забележката на lyubohar да е по фладера (жилките) на дървото е от значение. Почни с шкурки 120, 240 и финиширай поне с 400, 800. Купи два три цвята байц, близки и производни по тон/цвят, много добре е да са на спиртна или ацетонова основа(водната ще набъбне дървото,а и съхне бавно) Например: кафяво, червено, жълто. С тампони с основа памук и вързопче от памучен, чист парцал, започни от най светлият цвят. Боядисваш цялото тяло с жълто, после в/у него периферията с червено и накрая кафявото съвсем по края. С тампоните се постига доста прилично преливане. След като изсъхне, следва няколко ръце лак и си готов. В твоя случай, лака може да бъде всякакъв какъвто имаш. Това ще ти струва 10-20 лв. и известна загуба на време. Успех!

Абсолютно за! Доста перверзно да се изказват съболезнования точно тук.

Признавам,500k,моя кьорава грешка!

Най общо казано, потенциометрите с индекс D са за нещо като средно/универсално приложение, но не навсякъде.В твоя случай,взимаш един В250кΩ и си ОК

Claypool, не знам на колко години си, но ако вече си зрял индивид, то много жалко.

^^Тя, специфичността се определя от физико-химичните свойства на кобалта.

Има една малка подробност в геометрията на петата и джоба м/у Telecaster и Stratocaster. Дали е от значение всеки сам да си прецени.

Кобалта и Никела са "съседи" в периодичната таблица.И двата елемента са феромагнити,една от причините да се използват при сплавите за струни. Мисля, че точно тук се крие отговора на твоя въпрос. Другото е твърдостта на различните сплави в които участват кобалт и никел.

Не искам да изляза анти феминист, но мазолите, подрязаните нокти и болката са част от играта. Ако искаш да ме разбереш 100%, погледни краката на някоя класическа балерина, почти същото е.