jabs

@ Jim: Имаш опит с покупко продажбите, затова отговарям съвсем добронамерено, може и аз да науча нещо Ако някой прецени че спамя темата, моля кажете или пък отделете нова тема. Ползвам ривърб. Дори опитах да продам гиър оттам, който все пак замина много по-бързо през ибей. Има някои плюсове, но не всичко ми допада. Освен това в ибей вече има ясно изразена тенденция да се правят контакти за уреждане на сделка извън платформата, което спестява идиотските им такси. Едно от нешата което не харесвам в ривърб е че голям процент от стоката вече е от ритейлъри и магазини, което убива идеята за директен контакт между музикантите. Цените също взеха да се надуват. Също така не мисля че софтуеъра им е на нивото на ибей (все още). Пробвай примерно да видиш история на продажбите на продукт за определено време назад и ще стане каша. В ривърб се продава по-бавно, но таксите са по-малки и имат по-"демократични" правила . Аз бих продавал в ривърб, ако не бързам, но бих се оглеждал в ибей за покупки, особено ако продавачът даде знак че иска да се изнесе извън платформата За китарите: има смисъл в това което казваш за японците и тяхната философия към качеството. Скоро обсъждахме с мой приятел, голям вносител на алкохоли и той твърди че едни от най-хубавите уискита в света от известно време се правят в Япония. По причина, че навремето са изкопирали шотландските рецепти, и до сега работят по тях, а шотландците стремоглаво си индустриализират производството. Ясен пример в тая посока са някои от новите шотландски уискита (пример мога да дам с Glenmorangie на които съм голям фен) които вече нямат индикация за "aging", тоест години на отлежаване. Твърди се че вкусовите им качества се постигат по нови технологии, което е булшит, но пък е и една друга тема А японците си работят както досега и затова качеството им е константа, и цените им растат. С това мога да се съглася ако е пренесено и към китарния бизнес. Пак не съм съгласен че която и японска китара да хванеш ще е на средно по-високо ниво от Гибсън (или други сходни съвременни марки, да разширим базата за сравнение). Ти ми даваш линкове към среден до най-висок клас на японците, които трябва да се сравняват със стандарти и къстъми при Гибсън. Едновременно с това, доколкото ти следя обявите, продаваш японски китари с цени до около два бона в лева (предимно 1200-1500), което следва да е среден към нисък клас. Дори високите японски серии да са съпоставими, а някой инструмент от тях дори да се окаже по-добър от Гибсънски (в съответния диапазон), което мога да приема за напълно резонно, не можаш да слагаш всичко под общ знаменател. Това е поне моето мнение. Като се затопли, аз лично бих си вдигнал задника до Варна за сравнение, защото нямам достатъчен опит с японските китари. Което си е така, така си е

Я да видим, имам половин час за губене Значи: Отварям ebay.com. Първо търся "gibson les paul". Намирам 2,243 резултата. После търся "tokai". Намирам 49 резултата. Нарочно не търся леспол тип, а просто токай. После търся "greco". Намирам 558 резултата, пак общо търсене. После "burny"- 224 резултата. Какво разбирам от горното - че в момента има само от трите японски марки около 800 китари на пазара, при 2,200 гибсъна (само лес пол модел). Което хич не е малко, като се има предвид че Гибсън бълват хиляди на година, а японците са спрели да произвеждат. Аз тълкувам нещата и така: при толкова много налични японски китари, е малко пресилено да се говори за "бутиково" производство. Също така явно доста народ гледа да си продаде японската китара. По-интересна обаче е друга статистика: Продадени за последните 15 дни: gibson les paul - 1,651 китари на средна цена около 2,000 долара; tokai - 28 китари на средна цена от около 600 долара; greco - 159 китари на средна цена около 800 долара; burny - 71 китари на средна цена около 700 долара; Горното как го тълкувам: Малко от японците наистина се купуват (сравнено с броя предлагани към момента на пазара), въпреки сравнително голямото предлагане. Цените им са в доста нисък диапазон. Много малко от японците се котират дори над 1,000 долара, да не говорим на цените на гибсън. Гибсън държат цената си. Тук изобщо не коментирам няколко гибсънски китари продадени за по 15-20к. Всъщност, Джим има правилна стратегия. Вместо един гибсън, купува 2 или дори три японеца. От тях отсява някоя и друга добра китара, другото заминава. Кое е сега ширпотребата и кое е скъпия инструмент? Ако масовото качество на японците бие, трепе, мачка на пюре гибсън и го сервира изстуден и на кубчета, защо средната им цена е около 700-800 долара, колкото е най-ниската летва за един нов гибсън? Едит: Heartman, извинявай че ти оспамих темата. Ако съм прекалил, кажи да млъкна

То верно че няма много за какво да си говорим напоследък във форума, а като няма пуйка, и на пиле се радва човек, демек фащаме вечната тема за и против Гибсън да си начешем езиците, лошо няма. Джим, ако са ти минали стотици лесполи през ръцете за две години и нито един гибсън не ти е харесал, или си предубеден или нямаш слух. Сори, ама аз друго обяснение не намирам. Ти си имаш японските копия, аз също си имам любима корейска марка от 90те с 5-6 китари у нас, но не съм ги въздигнал в култ. Във форума има доста хора пипали много китари. Особеното е че не са ги пипали през последните две, а през последните двайсет години примерно. Аз не съм от тях и затова гледам да не се изказвам твърде категорично, да не стана за смях някой път Вчера примерно по съвет на пипалите китари пробвах един Епифон, който меко казано беше мега добър за цената от малко над един бон. Ето, едно мое прдубеждение за Епитата лекинко се разклати. Та недей свири само на една струна че става скучно. Също така аз поне не знаех че на гибсън VOS китарите се правят с дървесини от годината на оригиналния модел. Вчера го разбрах. Така си обясних получената ерекция след досега с едно VOS SG. Хич не беше мътно, нито глухо, и поради тази причина струва пет бона С мега категорична сигурност мога да твърдя че Токай, Бърни и там другите японци имат великолепни инструменти, но цените на които ги продаваш и цените в ибей ги поставят по-скоро в средния китарен клас, да не кажа среден към нисък. Ако беше написано със златни букви в историята че всеки намерен Токай маже Гибсън на филия с масло,всеки излязъл на пазара Токай щеше да е петцифрена сума. Ама не е. А ако се впуснем да коментираме наистина скъпи НОВИ инструменти, от рода на Collings, Froggy Bottom, Bourgeouis и още петдесет такива марки тогава ще стане ясно колко безсмислено е преклонението пред определена марка. Толкова успях да измисля преди първата свестна чаша кафе

Сега ако я отпочнем дискусията дали това ЛП е 18 пъти по-добро от ЛП-то от клипа за 7000 паунда ще е наистина интересно

Мммтова не е скъпа китара Аз тази съм си харесал.

Дадариото и двата комплекта са точно като описанието ти. Изумях като видях седмата струна (второто G), известно време мислих че са объркали нещо докато не видях разликата в дебелините и цвета... засега съм доволен

Е тука специално беше някъв H&K доколкото мернах, не лоша глава. Иначе, 36 минути локуми имам време да гледам само след две ракии в единайсе вечерта, полузаспал Добре че беше казано за трийстата минута та превъртях дотам Това им е бизнеса на момчетата, правят всичко възможно да продават китари, как да стане без тубата в теа модерни времена? Ако ще им се вдигнат продажбите като снимат клип на който свирят на укулеле оваляни в катран и перушина, а на бас че ще го направят. И аз да бях и аз щях да го направя

Лими, къде ги продават? Пламене, вярно много здраво пипаш, което не е изненада всъщност за всеки който ти следи свиренето :) Апропо, къде изчезна видео файла с Година, вече не е достъпен?

Абе интересното Пламене е че сега като чета Тиеполото идва със Саварез, а първите й струни (ако наистина са били Саварез) бяха много хубави. За класика няма да я ползвам. Кой е фламенко модела на Ханабах, помниш ли? От Ърниболовете впечатление имаш,ли?

Тъй. Надлежно потърсих подобна тема, не намерих, и да има ще да е вехта. Дойде време да сменям струни за класическа китара. Ако някой иска да влезе в детайли, китарата е Tiepolo SP, дървесина (масив) - горен капак смърч, тяло и царги палисандър, гриф кедър с фингърборд абанос (свободен превод от немски, който не ми е силен език ). Четох, рових и стигнах до следните лаишки изводи: - добре е струните да са normal tension, щото high tension-а много напъват самата конструкция и са по-трудни за свирене; - от марките по света и особено у нас, повечето похвали се сипят за D'Addario / Savarez / Hannabach. Последните много ги хвалят, виждам че ги има в магазина до Консерваторията. Цената не ми хареса особено. Savarez не открих в София. В повечето онлайн сбирки на класически китаристи се препоръчват D'Addario Pro-Arte, така че след малко кумене днес си взех следните два комплекта за проба ---> - silver спрямо 80/20 brass - твърдят че първите са с по-топло звучене; - като дърт фен на Ernie Ball, чета ласкави думи за Ernesto Palla и особено за Earthwood модела. Някакви впечатления? Изобщо, всякакви разсъждения по горното в частност, и по темата "струни за класическа китара" - т.е. предпочитания, къде се продават и т.н. ще са ми от полза, пък и надявам се и на друг да му светнат някоя лампа Тенкю !

^^е не че нещо, ама ако си ангажирал "майстор" и той не я е оправил, че и не е открил проблема (но все пак я е бъзикал доволно), и после си се обадил в магазина и със скандалджийския тон от постовете ти по-горе си им искал сметка... gosho нула осем четиринайсе, и аз бих ти треснал телефона Нищо лично

Направи чистия Чамп, няма да съжаляваш.

^^ "Купето и шасито са просто култови ! Евала за изобретателността

Midi Mapper-a го прави това, но са му много бедни библиотеките, 7-8 са само и както си писал основно от GM към нещо си. Обаче като се забуташ в детайли, не става работата. Саймън Филипс примерно си е записвал неговия кит, който има десетина тарамбуки и хайде гони Михаля да го конвертираш това. Според мен, на каквото си писал, това ползваш и за звуково семплиране.

А! Разбрах какво имаш предвид. Качил съм доста .drm файлове. Ясно ми е каква е заигравката с дръм мапинга. Може би тръгнах от частното към общото. В конкретния случай исках да проиграя МИДИ барабанен трак, с ползвани библиотеки от AD, през новия Simon Phillips Studio Drums. Само че не хващам какъв точно е мап-а на Groove Agent SE4 (през който минава SPSD), а и си мисля че SP работи с някакъв изчанчен мап, който не ми се вади чинел по чинел. Не е GM със сигурност. Май ще се предам. Не ми се занимава...

Ъх. Това съм го пропуснал... Можеш ли да ми пратиш някакъв линк (обучение, видео, статия...)?

Да, в общия случай, SSD, AD май и EZ имат вградени конвертори. Но в кюбейзкия Groove Agent не открих...

Колеги, почти съм сигурен че каузата е загубена и все пак: Има ли някакъв сравнително лесен начин за проиграване на един MIDI дръм трак, направен примерно на Addictive Drums през Steven Slate drums да речем. Ясни са следните варианти: 1) самият нов "хост", в случая SSD, да има вграден конвертор; 2) пробвах и външна VST програмка, Toontrack EZ Player Pro, която се справи сносно, но само в посока експорт на тракове правени на EZ продукти към друг "хост"; 3) местене на инструменти на ръка; Питам за някакво универсално решение... ако има изобщо такова. И до Midi Mapper стигнах, но не ми се пишат скриптове... Защо се боря с тоя казус: Непрекъснато излиза нещо ново. Моментния ми фаворит бяха AD. Тази седмица открих новите Simon Phillips Drums на Steinberg, които са просто умопомрачителни. Искам да ги пробвам на вече "наредени" с други програми тракове, но не ми се изпада в цъкане или програмиране Тенкю за съвети.

Пу ! Направи ли някакви снимки?

^^ Въобще не вземай китарата. Както Heartman е писал, първия и най-ясен критерий е цената. Няма смисъл дори да отваряш обявата за Гибсън с подобна цена. Дори при шанс едно на милион да е истинска, с такава цена или ще е крадена, или чупена и лепена...изобщо все сценарии които не са атрактивни.

Ааааа... Явно не съм се изразил правилно, или подсъзнателно съм имал скрити намерения Китарата си има собственик, и той няма ама никакво намерение да се разделя с нея Даде ми я за едно кръгче дет се казва

Както си личи от заглавието на темата, падна ми в ръчичките един доста рядък инструмент. Ако правилно разбирам, COLLINGS са марка, специализирана в производството на акустични китари в ценови клас 5-6,000 Евро и нагоре. COLLINGS-а у нас е нещо средно като форма и големина между GIBSON ES339 и 335. Моделът е I35LC. Китарата е великолепна. След като от час и нещо свиря на нея и на моята 336-ца и ги сменям непрекъснато не мога да реша коя ми харесва повече. COLLINGS-а изглежда мега-скъпарски, дърветата му са като за изложба. Безкрайно удобен на пипане, страхотен тон с много рязко дефинирани среди. Моя GIBSON изглежда по-зле като изпълнение (като се има предвид че е Custom Shop не съм особено доволен да видя друга подобна китара която да изглежда по-секси). Двете са различни китари, това е. На записа съм смесвал първо COLLINGS-a, после моята. Нищо не съм променял по чейна, просто откачах едната китара и закачах другата. Disclaimer: намерих един звук който ми харесва и при двете. Не е задължително това да е най-добрият звук за всяка китара https://soundcloud.com/darth_jabs/collings-vs-gibson-es335 Edit: пикапите на Колингса са Lollar Imperial, доколкото схванах, при Гибито са задължителните Classic '57. Колингса ънплъгд звучи като акустична китара. Гибсъна не баш В смисъл звучи си добре но не толкова звънливо и силно.

Ееее, тука вече ме мина с голямата баданарка, но нищо, аз си знам добре кривиците и както и преди съм писал, нося и на гроздова, и на сливова, и на критики, едно време и на бой носех :) Няма да минем на лайв вариант, по няколко причини. Най-очевидната е географската разлика. Забравих да добавя че рисунките за диска са дело на Балинт Хонвари, големия син на Габор и са част от 20тина рисунки на тема Stormtroopers. В диска има малка книжка с всички рисунки, разкошни са.

Тони, искрено оценявам търпението ти и благодаря за общо взето доста добрите думи. Да, минал си и през неща от преди 4 години, които от днешната ми камбанария звучат още по-аматьорски Затова не си ги и пускам вече, да не се дразня. Тук е интересно да се отбележи "всеядността" на интернет потреблението. Този клауд акаунт го ползвам за да качвам само готови неща. Имам друг, където поствам китарни семпли и всякакви бъзици. И вчера като влизам в него ( не бях влизал година, че и може би две ), гледам един от старите кавъри на Ван Хален, който в никакъв случай няма да нарека "блестящ", с близо 81,000 слушания, +700 лайка и не знам колко стотин репоста. Същото с "Lie To Me" на Джони Ланг. Айде, тая втората песен стана доста прилична, тя беше и на Влади (вокала) в блендата, за разлика от Хален. Всъщност самия Джони Ланг се "закачи" тогава към клауд акаунта и дори си обменихме някаква кореспонденция в стил "добре пичове, давайте нататък". Много мило от негова страна де, стана ми доста приятно Сега видях че още ми е във "followers"... Та думата ми е: защо се слушат такива полу-аматъорски неща? Може би пък на масовата публика и е писнало от супер полирания и напомпан студиен звук и се търси малко музика с останал "human touch" и дори чуваеми грешки? Не знам, дано да да е така. За албума: вече съм доста наясно какъв СИЗИФОВ труд е правенето на истински комерсиален музикален продукт. С това уважението ми към съфорумци (щях да напиша колеги, ама не сме ) като Константин Райдовски и Марин Лашев расте с всеки изминал ден. Отново искам да подчертая че нашето е чисто хоби и моля професионалните музиканти тук да се отнесат към него с " позитивно снизхождение" Те (профитата) във форума вече не са и толкова много, поради което и се осмелявам да го постна за слушане Аз съм го изблъскал и тоя и предния диск от стъпка първа до миксирането (да не ползвам думата мастъринг, въпреки че съм пробвал да го направя). Само клавишните партии пристигаха от Унгария. Не е нормално един човек да свири, записва, тонинженерства, смесва и като капак да прави графичен дизайн и обложки.. В това съм вече твърдо убеден. Трябва втори или трети чифт уши и умения. В едно от парчетата се намеси доста сериозно Марин Лашев и то си му личи на парчето. За аматъорски продукт и чесане на хоби нашия подход става. За комерсиален продукт е откровен абсурд. Въпреки всичко съм доволен, основно по причина че научих страшно много за тия 4 години, за всичко. И за запис на китари и вокали, и за смесване, и трикове разни и въобще. Сега някои неща ги правя на автопилот и подложка на песен с бас и барабани в суров вид мога да спретна за час Просто оборудването ми стана продължение на ръцете, което е адски готино усещане А, и спрях да купувам гиър. Ако не могга да се справя с това което съм натрупал (а то хич не е малко), няма да го направя и с още два Ноймана :) Хубави празници на всички, приятно слушане и благодаря за вниманието

Понеже от Модераторския екип ме посъветваха темата да се премести в "Нови Албуми", да приключим темата с окончателните обложки