Топ потребители

Off/ Ей това съм си го мислил още от 90-те...всичките ни поп-фолк "звезди" са всъщност толкова истински звезди, колкото и звезди са примерно огледала, разположени в околоземна орбита - гледайки ги от Земята блестят и приличат на звезди, но не са и са само за местна консумация ; отдалечиш ли ги малко, вече спират да блестят и никой не им обръща внимание. П.П. Ама само какво сравнение направих.

https://youtu.be/5nKV8XG3KJI Предстоят изненади с един от любимите ми проекти, а именно – Project 7. Засега ще запазя в тайна подробностите, но е свързано с нова музика (какво ли друго да е… :D). Споделям едно любимо соло от първия албум на Project 7 придружено с любима история свързана със записа му: Отдавна се каня да направя „Playthrough” на това соло и най-накрая дойде времето… Това е китарното соло на последната композиция от първия албум на Project 7, именувана – Seventh Seven. Съответно записвах тази композиция последна, защото ги карах‘ подред. Всички други записах сравнително бързо, като за всяка имах „проектоплан“ какво точно да свиря (дори за солата). Въпреки, че музиката е импровизационна (Fusion), се казва, че „най-добрата импровизация е подготвената“. Стана време за записа на това „парче“ и започнахме… И не става и не става – хармонията е трудна за импровизация, идеите не вървят (няма “flow”, както се казва) и след пореден тейк просто го оставихме за следващия ден. Споделих с баща си случилото се и думите ми бяха „парчето е гадно“ и неговият съвет беше - „свири и ти гадно“. На следващия ден отидох в студиото и беше 16:55, когато Стойко Лисичков натисна „запис“ като ми каза на шега – „Имаш време до 17:00 да запишеш солото“… Изсвирих солото от първия тейк, той си погледна часовника и каза „имаш още 3 минути време…“. И така това се превърна в любимото соло, което съм записвал от албума и едно от любимите ми цялостно, които съм записвал. Има един „термин“, нарича се „зоната“ – мястото, в което се чувстваш като "свръхчовек", сякаш всичко можеш и просто музиката тече през теб. Нещо като силно моментно вдъхновение. Лично аз съм чувствал това на сцени, след дълго свирене вкъщи или след съвети като този за записа на това конкретно соло… Victor Wooten споделя в една своя реч, че се е научил да предизвиква вдъхновение и обяснява как можем да пробваме - казва да запомним, когато сме вдъхновени как се чувстваме, да запомним максимално много съзнателно от този момент, и когато имаме нужда да си спомним за това чувство и да се опитаме да го предизвикаме по този начин. Силно препоръчвам, за който има време да чуе речта, има какво да се чуе и научи, а и е поднесена по много оригинален начин: https://www.youtube.com/watch?v=o_3u41KI57E Тук можете да чуете оригиналния студиен запис на солото: https://www.youtube.com/watch?v=4lr4XCeAC5s Тук можете да чуете цялата композиция: https://www.youtube.com/watch?v=eGhVldfPKBY Тук можете да чуете албума: https://www.youtube.com/watch?v=5ebD9RC9sb8&list=OLAK5uy_nqahW5QHV766Bb-oC6xFTJqQED8WmHvU8&index=1 Project 7 са: Nikola Enev - Барабани Stanislav Georgiev - Бас китара Pavel Tzonev Petkov - Пиано Valentin Danev - Соло китара Микс и мастър е правен от: Stoyko Lisichkov Дизайн на обложката: Kamelia Todorova Това е Facebook страницата на групатата: https://www.facebook.com/profile.php?id=100063522581942 Ако ви харесва това, което чувате и виждате, ще се радвам да ни последвате. а тук можете да последвате моя YouTube канал: https://www.youtube.com/@ValentinDanev94 За записа на "Playthrough" използвам: Gibson Les Paul Standard 60s Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 (с чисто нови лампи, да се похваля... :D) TC Electronic Flashback X4 (много важен "компонент" за това соло - просто моментно бях решил да настроя някакъв брутален slap дилей... и така се "роди" това звучене).

Напълно се присъединявам към мнението ти - парчето е много гадно. А иначе "зоната" някои я постигат с разни вървежни напоследък хапчета, но ти определено нямаш нужда от такива. Аз понякога съм изпадал в подобна ситуация, когато свиря нещо, но се чувствам, че все едно през цялото време го карам на острието на бръснач - уж върви незнайно как като по вода, но аха да се разсееш малко и да изгубиш концентрация...и цялата конструкция може да се срути за миг. П.П. Идеята за проджекта с писалката и гаечния ключ + хинта с часовника много ми допадна.

Какъв звук точно се опитваш да изолираш? От кабинет за китара ли? Някои вибрации ще се разпространяват навсякъде през пода и стените, каквото и да наредиш на тавана. Освен да си направиш окачена стая в стаята, не знам как ще направиш изолация в апартамент. Или освен тавана, това което издава звука да го сложиш на някаква плаваща платформа... Нещо трябва да абсорбира вибрациите.