Усещам, че напира въпросът "Къф беше тоя кенеф, къф купон?", затова ще си кажа предварително.
Съавторите на това парче сме двама. Наистина беше купон, пикаеше ни се и на двамата и решихме да го направим заедно. Облекчението дойде отвътре, акустиката беше добра и останахме в кенефа, докато не ни притропаха на вратата други нуждащи се. Матейката отдавна забегна в Германия, предложих му съавторство, но той ме отряза с "давай, прави го, върхъ си, аз съм зад теб", сиреч ми тегли майните.
От известно време една муза ми се е заплела в буйните къдрици и това преживяване, отпреди трийсетина години, ми изплува така:
Бирата бе твърде сладка
Беше и приятно хладка
Вкарахме със теб по пет
Тръгнахме на тоалет
Пред вратата двама, спрени
Правим се на джентълмени
Ти приклекнал, аз с допрени колена
Стискаме маркучи, ама докога
Погледите казват всичко май
Двамата се втурваме със кяй
Гащи долу ох че кеф
Чак прелива тоз кенеф
От душа дойде рефрена
Огласи навред терена
Шъ пикая, как ми се пикае
Изпиках се, пак ми се пикае.