Топ потребители

Историческите източници, придлежно описани в тази статия, сочат, че линейният строй се е постигал с добавянето на допълнителна, по-ниска струна като сдвоена на 4-та. Тази практика идва от лютнята и арабския уд, възприета е при виуелата и при ренесансовата китара. Само, че как да добавя пета струна, като инструментът има само четири отвора за струни и четири машинки ? Гледах клипчета където лютиери (професионалисти) преправят магаренцето на класическа китара от 6 на 12 дупки с цел по-лесно захващане на струните. Същите ползват доста специфични дълги бургии каквито у нас не намерих, а проверих магазини специализирани за режещи и пробиващи свредла .. В крайна сметка си купих няколко бургийки ф1.4мм и успях да ги запоя на към дръжката на часовникарска отверка. Бавно, внимателно и с доста усилие успях да пробия допълнителна дупка и да прекарам четвърта, вита струна от класическа китара през дупката. За настройката ѝ много се надявах да намеря такива ключове, че да паснат на текущите дупки но уви изглежда машинки с такова междуосие нямаше. Оригиналните ключове бяха монтирани с 40мм междуосие, а повечето ключета, дори и тесните такива за мандолина и бозуки са с 23мм междуосие. Тъй като бях убеден, че не мога качествено да запълня текущите отвори и да направя нови реших, че естетиката няма да бъде на първо на място и ще монтирам пети ключ на оставащото място на главата на инструмента. Намерих подходящ ключ за акустична китара който да съвпада по цвят на механиката и врътката с другите, направих шаблон по него и пробих отвора. Разширих отвора отпред, така, че по-голяма част от оста да е видима и да може да се ползва за навиване и монтирах ключа. С помощта на пила и шкурка направих нов прорез в горното магаренце и настроих струната, прекарвайки я през него. Част от историческите източници предполагат, че бордонът е бил от външната страна, но едно, че не ми се пренареждаха струни, а и така е по-удобно при свирене - мога сравнително лесно да дръпна само високата ако искам да го ползвам като типично укулеле.

На другия ден инструментът пристигна в местния куриерски офис - придлежно опакован и за мой късмет цял. Личеше, че е сглобен набързо - по главата имаше неотстранени тресчици от пробиването за ключовете, декоративният слой на главата не я покриваше за 1мм по горния ръб, декорацията в/у магаренцето и тя беше доста груба, отворът в предният капак и той не беше изрязан перфектно. След половин час с няколко пилички успях да отстраня нещата които ме дразнеха и се заех да настройвам инструмента. Оригиналните струни бяха Aquila за баритон, две вити и две чисти. За съжаление изглежда бяха поседяли доста време по разни складове, тъй като не успях да ги настроя така, че да звучат добре. Вече леко ядосан, че тези 270лв можеше да ги похарчим на маса с приятели се заех да търся нови струни. Струните за баритон у нас обаче са кът, и нито един магазин от всичките които прозвъних нямаха.. Един от магазините ми препоръчаха да опитам със струни за класическа китара, което съвсем не беше лошо предложение. Тъй като оригиналните струни бяха с по-малък диаметър улеите в горното магаренце бяха прекалено тясни. Добре, че същото беше от пластмаса - използвах парчета сгъната на две шкурка за да ги разширя, оформя и полирам. След това сложих (първа, трета, втора, първа) найлонови от два комплекта и след настройка най-накрая чух хубав звук от инструмента. Но все пак - така се получи укулеле в традиционен строй където четвърта струна е с по-висок тон от трета и втора, а за ренесансова китара ми трябваше линеен такъв.