Прекрасно написано от великият Валери Петров! Така си беше...
ДВАМИНА
Видях как стояха двамина другари
пред щанда със двете електрокитари.
Китарите бяха със жици и копчета,
другарите бяха по джинсове с джобчета.
Китарите бяха червено лакирани,
другарите бяха съвсем препарирани
и тъй пред тезгяха
втрещени стояха,
притиснали скули, в мечта и уплаха:
че двете китари
ще са техни след време;
че друг ще превари
преди тях да ги вземе!
И отсам, от другарите,
и оттам, от китарите
течеше един диалог без слова
и беше тъй тъжно, тъй тъжно това,
че заети с покупки на легла и юргани,
ний отсъждахме строго: „Какви хулигани!”,
и не виждахме как, взели свойте китарки,
с пуловер на шията, в блузите ярки,
те пробиват тавана и литват в небето,
високо, високо, там нейде, където
бог Армстронг им казва с прегракнал глас:
- Хайде бе! Де сте! Не можем без вас!