Понеже гледам, че егото ти пак е повдигнало темата, тоя път ще си позволя да те критикувам. Можеш да ме мразиш колкото искаш - на мен не ми пука. Ще ти критикувам продукта, а не музиката. Музиката ми харесва. Аз освен тежките жици, които свиря, слушам и джазове, пост-рокове, че и такива акустични неща. Както обаче ми прави впечатление, като сравнявам "успешните" (в търговски смисъл) продукти, и твоя - твоята музика изглежда еднообразна. Нарочно използвам "изглежда", като за по- визуално описание. Да, летят китари, хармонии, разказват се неща....обаче ми стои все еднакво.. Даже и парчетата бъркам. И като поанализирам това, което чувам, и това, което бих искал да чуя, и започвам да определям тази "еднообразност".
1 - Еднообразност като сила на звука. Почва си парчето с една китара и звучи с една сила. На средата вече мелодията се е завързала, влезли са още три китари, общо взето си в кулминацията си.... и парчето е със същата сила. Ухото трудно определя кое ти е силен и слаб момент, тоест - все едно нямаш силни и слаби моменти. Можех от самото начало да кажа - малка ти е динамиката, но не микро-динамиката на пипането на струните, а динамика в отделните части на парчето. Нямаш кулминация, нямаш почивки... парчето, че и следващото, че и останалите, просто се леят, и в един момент слушателя престава да им обръща внимание, и звуците просто минават около него.
2 - Еднообразие като инструменти. Не че трябва да вкараш симфоничен оркестър, но 3-4-5-10 китари са си все китари... Айде и един тромпет някъде, и женски вокал другаде. На мен лично много ми липсват перкусии в тия парчета. Не в негърския смисъл на ритъм, а просто като претупвания в по- силните моменти, като средство за градация и натрупване на напрежение. Пък и на някои парчета им ходи да има перкусионен ритъм, много дискретен... Това ще ти разнообрази парчетата и ритмически, и звуково - ще ти даде някакви ниски честоти, каквито в момента нямаш. И от другия край на същата камбанария - едни перкусионни чинелчета, звънчета и камбанки тук-там, ще ти даде и звуково разнообразие в горния край на честотниия спектър.
Един бас също би отворил много парчетата. Ама пак- не в смисъл на ритъм бас, а като нежно мъркащ фретлес тук-там, и да удари по 1-2 тона здраво в по- силните моменти. И дотам. Без да доминира, само да обогатява.
Предлагам ти не най-подходящия пример, но това ми попадна сега от нещата, които харесвам. Мелодията и хармонията се разказват от сакса и пианото - това са твоите китари. Чуй обаче как ги допърват перкусиите и баса, и се надявам да ме разбереш правилно. Ако не - живи и здрави !