Топ потребители

Когато мелодичната линия е възходяща се пише диез, а при низходяща - бемол. За по-лесно писане и четене. За спестяване на писане на бекари. Пример: Финалния мотив на "Лека нощ деца". Низходяща мелодична линия: bСи, Ла, Сол, bСи, Ла, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Вторият бемол не се пише ако са в един такт. Ако се напише #Ла, бекарЛа, Сол, #Ла, бекарЛа, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Излишно писане на бекари и по-трудно за четене и изпълнение. Но ако умеем да откриваме тоналността (обикновено това е завършващият тон на пиеската, в случая Фа) bСи ще напишем в началото на реда като арматурен знак. Горната фраза ще се изпише и без бемолите. Добър съвет е познати мелодии да се пеят на глас или на ум с ноти. Втори добър съвет е да се научи скоропоговорката 1. Си-ми-ла-ре-сол-до-фа и на обратно 2. Фа-до-сол-ре-ла-ми-си. Да се изговаря максимално бързо. Наизуст. В този случай 1. е редът на бемолите като арматурни знаци, а 2. е редът на диезите. От същата скоропоговорка бързо откриваме 3. Фа-си-ми-ла-ре-сол-до, ред на мажорните бемолни тоналности (Фа с 1 бемол, bСи с 2 бемола и т.н.) и 4. Сол-ре-ла-ми-си-фа-до, ред на мажорните диезни тоналности (Сол с 1#, кой е, виж в реда на диезите, Ре с 2#, пак там). Виждаме, че 3. е 1. започваща от Фа на дясно, а 4. е 2. започваща от Сол на дясно.