Топ потребители

Здравей отново! ПА 50-то отдавна е продаден, февруари 2016, ... Не е правилно да се слагат под един знаменател ПА 1000 , 900 ,700,600,300.. аз ги слагам под един знаменател - пробвал сам ПА 900 много е зле, ПА 700 също, ПА 600 и ПА 300 не, но съдейки по 900 пределно ми е ясно какво ще усетя и чуя! За мен разлика в клавиатурите на ПА700 и ПА1000 НЯМА! Колегите които ползуват тези модели да не се обиждат - въпрос на лично предпочитание и усещане, а който е пипнал Х-серията за друго не ще и да чуе!

ish_korg - Днес просвирих въпросния ПА 1000, около час! Първо за клавиатурата - в сравнение с тази на Х серията просто няма НИЩО общо, дали е с тежести или не аз поне не ги усещам доста мека и лека е като на 600, 900, 700 /за уточнение клавишите на Х серията са по-дълги с по 1см/! Като саунд е добре, все пак е клавир от последно поколение, вградените колони изкарват хубав звук! Специално аз не бих заменил моят ПА2х Про с ПА 1000, а само с ПА3х или ПА4х 76 клавиша! По въпроса за сета - като се зарежда целият този, който е в клавира се изтрива, така че направи си бекъп на клавира и го запази на компютъра! Това е предният ми клавир ПА 50/ на дисплея не е махнато защитното фолио затова е така/! Поздрави

acera - Не разбирам защо само си ме цитирал без коментар...

Тази тема ще я разделя на две части. Първата е за това как трябва правилно да се екранира една китара, а втората - за това какви проблеми се получават при не екранирана китара и това как те да бъдат решени. 1. Екраниране на китара За да се екранира китарата е добре да се използва някакво фолио от материал, който провежда електрическо напрежение (метал). Колкото металът има по-добри провеждащи електричеството свойства, толкова по-добро е екранирането. За да започнем екранирането първо трябва да махнем струните, адаптерите и цялата електроника. В моя случай китарата изглеждаше така отпред : И отзад: За екранирането на моята китара съм използвал медно самозалепващо се фолио. За доброто екраниране съм екранирал и гнездата, където седят адаптерите, отвора в който се поставят потенциометрите и жакът, и задният капак. Следва запояване (моля пазете си ръцете !!!) Започване запояването на жиците от страната на адаптерите. За да са екранирани и гнездата на адаптерите е нужно към тях да се запоят жици, които да отиват към масата. Точка "1” избираме така, че с една спойка да запоим ръба на двете парчета медно фолио и жицата, която отива на маса. Точка "2” я избираме в близост до изходните отвори за адаптерите, а "3” е жицата, която идва от струнника. На тази снимка се виждат първо двата кабела от адаптерите (в моя случай те са екранирани), и трите жици, идващи от гнездата за адаптерите и от струнника. Ако жиците на адаптера не са екранирани, тоест са две нормални жици, за по-малко шумове е добре те да са усукани. Сега, с помощта на макетно ножче, трябва да изрежете отвори там, където ще седят потенциометрите и жака така, че те да не опират в медното фолио след като бъдат сложени. Обърнете внимание на това, че фолиото от кутията, в която седят потенциометрите, дава контакт само на 1 място с горният капак на китарата (това при мен е мястото, където се завива най-левият болт). Направете го и вие така, че фолиото да излиза там, където се завива някой от болтовете (червеното кръгче). Нещата трябва да изглеждат така: Сложете потенциометрите и жака и с помощта на мултицет или какъвто и да е вериго проверител проверете дали между медното фолио и всеки един от потенциометрите и медното фолио и масата на жака има съпротивление. Трябва да няма съпротивление между тях. Тоест да няма контакт между фолиото, потенциометрите и жака. Това се прави поради следената причина: Има така нареченият ground loop проблем. Това е, когато масите текат от една точка до друга паралелно по два или повече проводника, а те трябва да текат само по един. След кратко боравене с поялника трябва да се получи нещо такова: Нека сега да видим какво сме направили отблизо, като обясним някои важни неща. Местата, заградени с червени кръгчета, са местата, където е ръбът на медното фолио. Там запояваме с една малка капка калай. За добро екраниране не е нужно да правим шев от калай по цялата дължина на медния ръб. Достатъчно е на места, където се събира фолиото. Тъй като съм използвал няколко парчета медно фолио, аз съм направил няколко спойки. Обърнете внимание, че такива спойки трябва да има и на капака на китарата, ако сте използвали повече от едно парче фолио! Запояване на масите: Масите от потенциометрите, гнездата за адаптерите, струнникът, жака и жиците от адаптерите се запояват в една точка на медното фолио – голямата спойка (така нареченото star grounding използвано най-вече при ламповите усилватели). Жиците трябва да са максимално къси и спойките да са добри. Трябва да се обърне внимание на тази голяма спойка. Тя е много важна за доброто екраниране и трябва да е много качествена!!! Запояване на жака: Жакът може да го запоите по два начина: или с къси жички, или с късо парче екраниран кабел. И двата начина според мен са правилни. Запояване на потенциометрите: При нормално свързване на потенциометрите към volume и tone-а отива жица, която е вързана към масата. С помощта на шкурка надраскваме капачките на потенциометрите, за да може по-лесно да се калайдисат. Оголваме жиците около 1см, и ги запояваме за крачето, което се връзва към масата и към капачките на потенциометрите. Като цяло жицата по която тече сигнала трябва да е максимално къса. Става дума за жицата от адаптерите, минаваща през потенциометрите и стигаща до жака. Схемата, по която съм работил, е следната: Всички потенциометри са със стойност 500 килоома. Обикновено се използват логаритмични за усилване и линеен за тон, но без проблем могат да се използват каквито се намират на пазара. Моята китара е изцяло с линейни потенциометри. Кондензаторът за тон контрола е 47 нанофарада (на кондензатора може да пише 0.047, 473, 47n или нещо подобно). GND означава маса. Единият от изводите на потенциометъра на тон-а, отбелязан с Х, не се използва. При това връзване всеки потенциометър за усилване служи поотделно за всеки един от адаптерите, като тон контролът е общ за двата адаптера. 2. Често задавани въпроси или на английски казано ФАК! Въпрос: Имам китара ААА с адаптери ВВВ... как да свържа жиците, че да се получи ССС...??? Отговор: Щом сте стигнали до тук, значи най-вероятно четете тези неща на компютър, което значи, че имате представа от компютри, евентуално и от английски. Използвайте въображението си, и импровизирайте с google Въпрос: Китарата ми шуми. Какво да направя? Отговор: Проверете си масите. Презапойте спойките и ако решите, че жиците са лоши сменете ги. Проблемът с шуменето на китарата не идва от кофти потенциометри. Не бързайте да обвинявате потенциометрите. Ако използвате единични адаптери бъдете сигурни, че ще имате шум. Въпрос: Какъв е смисъла от фолиото, при условие, че масите са ми добре запоени? Ще намали ли шумът това екраниране? Отговор: Смисълът на фолиото е да направи кутия от материал който провежда електричество, която обгръща вашата електроника в китарата (като Фарадеев ковчег), като кутията е вързана към маса. Така се намалява влиянието на външните фактори предизвикващи шум. Въпрос: Когато хвана струните шума изчезва, а когато ги пусна се появява. Какъв е проблема? Отговор: Вероятно струните са вързани към маса, но китарата не е добре екранирана. Въпрос: Като въртя потенциометрите се чува шумене. Какво да правя? Отговор: Или си смени потенциометрите, или ги почести и смажи. Въпрос: А какви потенциометри да взема? Оригинални, или да търся по-евтини? Отговор: За мен няма разлика в качеството на потенциометрите от тези които са оригинални на дадена марка и тези които се продават по магазините за електроника. Ако сте перфекционист и мислите, че ще може да свирите само с оригинални маркови потенциометри, тогава си вземете такива. Въпрос: Не мога да намеря медно фолио. Дали да използвам алуминиево, и как да го запоявам? Отговор: Може. Става с готварско фолио. Използвайте само едно парче за екраниране на отвора в който са потенциометрите и жака, като там където решите, че трябва да е голямата спойка (масата) завийте къс винт за дърво в тялото който може да се калайдисва. Така масата ще се яви винта и върху него ще е голямата спойка. Другият начин е да търсите специални материали за калайдисване на алуминий. Въпрос: А кое фолио е по-добро? Медното или алуминиевото? Отговор: С медно е по-добре. Първо, медта е по-добър проводник, второ - тя може да се калайдисва, което пък значи, че можем да правим спойки върху нея. Въпрос: Като се приближа до усилвателя и китарата ми почва да бучи много. Това значи ли, че ми е лошо екранирана китарата? Отговор: НЕ! Освен ако няма други симптоми, че е така. Тъй, като трансформаторите индуцират електромагнитни полета с честота равна на честотата на мрежата (в България това е 50 херца) то това поле ще се индуцира и в адаптерите. Смисълът на адаптерите е да улавят електромагнитните полета създадени от трептенето на струните. Изхода от това е да стоите далече от усилвателят, ако това ви пречи на свиренето. Въпрос: Имам странен проблем. Като въртя китарата в различни посоки шума в дадени положения намалява а в дадени се усилва, което ме кара да търся положение в да се завъртя така, че да имам минимален шум. От къде идва проблема? Отговор: Това е проблем по който има малко повече да се приказва. Има два вида шум който се получава при китарите. Единият е високочестотен (от GSM, радио и тн.) другият е от шум в мрежата (брум). Понякога китарата действа като антена и в нея се индуцира напрежение, за да се избегне този проблем се екранира китарата. Така вълните които действат негативно не могат да влияят на електрониката която се намира в един вид метална кутия, и така се избягват високочестотните смущения. За по-добро обезщумяване от тези смущения е добре всички жици вътре да са възможно най-къси. За брума който влиза в китарата могат да оказват влияние трансформаторите, електромотори или други устройства които създават магнитно поле. Магнитното поле се състои от магнитни линии които имат дадена форма в пространството. Според положението на адаптерите в пространството това поле може да влияе повече или по-малко върху адаптерите, за това понякога се получава така, че да се търси оптималното положение при свирене.