Към личните ми инструменти съм небрежен(повреждам ги често, а колко грифове съм чупил и усилватели изгорил), мразя да съм роб, дори и на най-любимите ми вещи, освен във времената, когато бяха дефицит, но взема ли чужд(обикновено само за малко) съм доста по-внимателен. Изключително рядко(на няколко години веднъж) ми се налага да взема нещо чуждо по извънредни причини, но винаги предварително обещавам - "чупи-купи". Когато някой ми иска нещо, го давам само ако съм сигурен, че той може да си служи компетентно с него и че временно мога и без това. Не съм дребнав ако е причинил някои незначителни драскотини и подобни. Ако е нещо по-сериозно, го моля да ми го поправи, но обикновено това му го предупреждавам предварително пак с "чупи-купи". Случвало се е да се обиди и да откаже да го ползва! 'Що ли?
Преди 10 години на един абсолютно непознат съфорумник дадох за два дена чисто новия си лупер BOSS RC30. Той ми представи личната си карта и ми заложи само половината от стойността му в лв. Не си спомням, но мисля, че дори и разписка не направихме - прецених психологически. Върна ми го без проблем.