KhanAttila

Не е случайно създаването на тази тема именно във форума за музиканти - клуб "Polinero" се превърна в едно от най-музикантските места в Пловдив, магнит както за любителите на качествената музика на живо, така и за куп изпълнители. Причината за това е вече споменатото професионално и същевременно приятелско отношение на собственика. Който е имал възможност да участва в програмата на клуба или просто го е посетил като клиент, най-вероятно е получил индивидуално отношение от Владо Ботев и преживяването е надминало очакванията му. Тъй като обстановката е изключително ориентирана към свиренето на живо, музикантите могат да стъпят с удоволствие на сцената, което пък на свой ред създава точната атмосфера за и без това купонджийската публика, редовно посещаваща заведението. Новосформираната група на "Polinero Place" е доказателство за силното желание музикалната сцена в града не просто да се "поддържа на системи", а да се превърне в център на забавление, радващ се на заслужен респект. Ако идеята за създаването на този клуб е била посетителите да се натъкнат на истинско шоу, а музикантите да се почувстват наистина музиканти, то "Polinero Place" е действително успешен и с настоящия бенд и разнообразна програма предстои да се утвърждава като предпочитана дестинация за среднощен купон.

Преди всичко искам да благодаря за това, че доста хора се отзоваха и дадоха мнението си. А фактът, че има толкова много положителни коментари, радва всички от групата и ни зарежда с още повече хъс! Каквото и да мислите за музиката ни, споделете го, защото всеки един коментар е ценен за нас и ви уверявам, че се взима под внимание! В този ред на мисли, kvelikov, би ли писал какви конкретно промени си направил в честотите и какво точно си целял с корекциите? Оценявам критиката ти и всякаква информация по темата би била от помощ. Благодаря още веднъж!

Регистрирал си се с nickname "supersexy", а после казваш, че береш страшен срам пред публика... Ако наистина имаш такъв проблем и действително искаш да си помогнеш, това няма как да стане като молиш безпомощно разни непознати в интернет пространството да направят нещо, което само ти можеш да сториш. Та на молбата ти (която така написана, никак не е мъжка постъпка според мен): приеми, че първите ти живи изпълнения ще са издънки - това е напълно естествено, защото нямаш никаква представа какво те очаква и какво точно трябва да направиш. Разбери, че дори и в най-лошия възможен случай няма да потънеш в земята и да изчезнеш, а просто ще си научил нещо за това как НЕ се прави. Освен това е факт, че публиката няма да те накара да се чувстваш зле, ако си ИСКРЕН (т.е. не се правиш на такъв какъвто не си и не криеш, че си новак). Даже напротив, вероятността всичко да мине приятно е много по-голяма отколкото обратното. Има само един начин: колкото и да си притеснен, колкото и да си изнервен, колкото и да ти се пикае, колкото и да ти е пресъхнала устата, поемаш дъх, стъпваш мъжката на сцената и запяваш. Тези хора са там заради теб и това е повод за голяма тръпка и положителна превъзбуда. Погледнеш ли всички напред и изречеш ли нещо пред микрофона, всичко ще е наред и ще видиш колко неоснователни са били всичките ти предубеждения. По-смело и по-мъжки, ей!

Първо, поздравления, че си се престрашил да пуснеш твой личен клип - това е мъжка постъпка! Далеч си от начинаещ и типичните грешки при теб ги няма. Пееш приятно, леко е за ухото, така да се каже, и вярвам, че парчето е било подходящо за теб, макар да не съм чувал оригинала. Съветвам те да опитваш да отпуснеш гласа си още повече и да удряш всеки тон със самочувствие и мощ, а след това да стилизираш. Предстои ти да откриеш ТВОЯ глас, така че търси го; той е там където пееш с най-много "power". Смело напред! P.S. Пей вокалната мелодия по начин, по който усещаш, че имаш гориво за още много. Усетиш ли, че диафрагмата ти потъва докрай само за да поддържа тона; усетиш ли, че пееш въздушно или пък си на ръба на фалша, не пееш с твоя истински глас. Спри и опитай пак. Опитай се да забравиш за тембъра на оригиналния певец и ако трябва опрости извивките и динамиката, но пей със самочувствието, че звуците, които излизат от теб, са ТВОИ, а не нещо, което наподобява някой друг.

Много по-добре от преди. В по-голямата част от времето пееш вярно и е похвално, че не си се нахвърлил да се дереш на неовладяни височини. Скоро ще опитомиш ниския регистър и ще пееш там със самочувствие; само продължавай да го упражняваш. Направи ми впечатление, че пилееш много въздух и затова гласът ти излиза по-крехък и несигурен. Всичкият въздух, който подаваш от диафрагмата, трябва да атакува гласните струни! С други думи не трябва да пускаш струята да се отклони към кухините, защото така намаляш необходимото налягане за възпроизвеждане на мощен тон. Ако усетиш, че изпускаш въздух (особено ако чуваш, че изпускаш), спри, освободи диафрагмата и давай пак спокойно. Овладееш ли подаването на налягане от диафрагмата, голяма част от "техническите" проблеми ще се решат от само себе си. P.S. Зарежи транспонираните рок парчета и пробвай Бийтълс или ранен Франк Синатра.

Рядкост е в последно време да се чуе мъж с приятен глас. Няма да повтарям горните изказвания и затова само: много готино изпълнение, успокояващ тембър и очевидно добра техника, съдейки по спокойствието, вибратото и т.н. Предполагам, че се занимаваш сериозно, така че... напред, напред!

Много готино! Основният риф ми допадна доста и мисля, че той прави парчето. В този ред на мисли смятам, че непрестанните промени в акордите го накъсват малко и го отдалечават от основната идея (под нея разбирам началния риф и темата за солото). Като певец куплетите/предприпевите/припевите (ако ги различавам добре, разбира се) ми идват малко стандартни, по-очаквани сякаш. Вярвам, че спокойно можеш да оставиш основния риф да продължи в куплета, или да го ползваш за припев. Разложени китари/по-съвремени китарни бленди също си мисля, че ще обогатят парчето и ще изтрият всякаква нотка за традиционно рок набиване. Поздравления за труда.

Ако се правят с правилна техника, екстремните вокали не са никаква опасност. Проблемът с тях е, че границата между правилно и неправилно е много тънка, а неправилно екстремно пеене съвсем бързо може да доведе до екстремно неприятни резултати... Основната разлика с обикновеното пеене е, че усещането за създаване на тон не е пред носа и челото например (като при отпуснато, нормално пеене), а в гърлото, където се използват мускули по съвсем различен начин, за да се получи "раздиране, дране, ръмжене, квичене" и т.н. От най-голямо значение е подаването на въздух. Ако се пресили въздушната струя, последствията са явни веднага - силна болка, кашляне и много бърза загуба на глас. Ключово е и озвучаването - то може да помогне драстично. При екстремните вокали е просто... боли ли, не го правиш правилно. Иначе началният пост е уникален... хем човека пита дали е полезно, хем накрая е написал, че е напълно безопасно.

Много готина композиция, браво! Доста е богато на звуци парчето и на мен ми напомня за нещо в стил Стинг. Определено трябва да се запише с акустични инструменти обаче. Супер, успех!

ПО–СМЕЛО, ПИЧ! Моето мнение е, че следиш прекалено стриктно дали пееш вярно и абсолютно точно през цялото време. От личен опит знам, че като има такава презумция, не ти позволява да се отпуснеш. Т.е. почваш да се стягаш и се получава усещането, че трудно можеш да изпееш следващите тонове, без да пресираш с повече въздух. Разбира се, това води до все по-трудно пеене, защото техниката е грешна. В началото се вика, дере се, но като пее известно време така човек, усеща, че непрекъснато се колебае между тоновете и се получава една такава несигурност, заради която почва да се пее плахо. Тогава проблемите стават два - лоша техника+плахо (тихо и колебливо) пеене. Не знам колко изпявания ти е коствал записа, но си мисля, че не е станал много бързо. Съветът ми е - чувай тона в главата и остави пеенето просто да го продължи напред, а не да го напипваш в последствие, докато пееш. Като взимаш височини, усещането трябва да е, че мощна струя въздух "пробива" маската на лицето (носа и нагоре към челото и темето за всеки следващ по-висок тон). Усетиш ли, че нещо спира силния поток на въздух преди носа, значи стягаш мускули в гърлото. Опитай по други начини, пей със сигурност, дори и да си леко фалшив (т.е. не се самопроверявай непрекъснато). Давай смело и само избягвай викането и всичко ще е наред. Успех! P.S. Аз също съм на мнение, че транспонирането е най-лошият помощник. Никога няма да ти позволи да овладееш височините, които по принцип можеш да вземеш преспокойно.

Благодаря на всички за отделеното време. Много се радвам, че парчето предизвика интерес и коментари. От добрите думи... съм трогнат, а критиката - не се притеснявайте, всяка забележка се взима под внимание за в бъдеще. В крайна сметка подкрепата на хората ни стимулира и ни прави по-добри, така че още веднъж: БЛАГОДАРЯ!

Нова банда, ново парче, нов запис. Автори: Blackmore_Fan и KhanAttila В записа участват още трима яки музиканти, единият от които е съфорумец (DREAMMIND) Приятно слушане и не пропускайте да дадете мнение. Всеки коментар е важен за нас. Благодаря! Extazia - Лъжите на греха

Ами неграмотните?! Може ли линк към оригинален запис, за да извадя по слух някой от гласовете? За мен е без значение кой.

Не знам каква критика очакваш, при положение че знаеш колко добре си се справил. Много PRO бих казал. Евала и успехи от мен!

Ай, ай! Много добри! Специален аплауз към певеца!

Голяма зарибявка. Усмивки от мен!

Obscure_Angel, само един е начинът. Да пееш, да пееш и после пак да пееш. Опитвай нови неща непрекъснато, движи различни мускули от гърлото , докато пееш, пробвай различни координации. Записвай се и си прави изводи. Прави това всеки ден, по много и резултатите няма да закъснеят.

Хай. Малко ми е странно как са ти казали, че пееш с "половин глас". Поне "вокалните педагози" си мисля, че трябва да дават по-конкретни насоки. Както и да е де, предполагам има предвид, че гласът ти изтънява по някакъв начин (i.e. не пееш с пълен обем). Това може или да е от неправилна техника ("стягане на гърлото", ползване на мускули, които не трябва да участват) или по-редкия случай -- не поддържаш добре тона с диафрагмата (а.k.a. не подаваш достатъчно въздух и тона излиза несигурно едва-едва или прекалено тихо). Всъщност може и двата проблема да съществуват. Моят съвет е да се опиташ да пееш, ползвайки колкото се може повече въздух само за задвижването на гласните струни. Т.е. да чувстваш гърлото си максимално отворено, да усетиш въздушната струя максимално, а не мускулите си - безкрайно стегнати и блогиращи свободното й преминаване. Колкото е по-отпуснат апарата, толкова "по-изнесено" е пеенето. Освен това е важно как взимаш тона. Винаги се стреми да го стъпваш отгоре му, без да имаш усещането, че трябва да се надигнеш (за високите) или да се наведеш (за ниските). По отношение на поддържането -- внимавай с мелодията. Бъди сигурна в тона, който пееш, без да имаш нужда да се чуваш (да ти звъни в главата, ако ме разбираш). Това е от мен. Успех

Чаената Ян, за мен всичко опира до това колко силно искаш да станеш голяма певица. Пееш готино, а и доколкото прочетох имаш адски много опит. Изглежда искаш да бъдеш самостоятелна, а пък пеенето в хор, пеенето вкъщи и пеенето с учител не ти дават тази възможност. В това отношение караокето е много добро място за изява и тренировка пред хора, защото рискът е общо взето 0% (не е като да бъдеш пред собтсвена публика). Притесненията НЯМА да ти отминат, докато не излезеш няколко пъти да им отрежеш главите. Просто приеми за факт, че на НИКОЙ НЕ МУ ПУКА. Масово никой няма да помни 90% от изпълненията на караокето след един час, а най-добрите и най-лошите ще бъдат в хорските глави не повече от ден. Начинът е само един -- репетираш усилено, представяш си ЕДИНСТВЕНО как ще ги разбиеш (а не как ще се провалиш) и на следващото караоке си първият желаещ! Веднага ще видиш, че всъщност страхът ти е напълно неоснован и с всеки изминал път оттам нататък ще ти бъде по-комфортно пред публика. С течение на времето всички притеснения ще отпаднат и всичко ще опре до това колко добра си емоционално и технически (а.к.а. колко работиш върху дарбата си). P.S. Първите няколко пъти си избирай парчета, които са живи и по-известни. Хората ще ги знаят и ще ти помагат. В крайна сметка всеки е там, за да се забавлява. P.S.S. Продължавай да се записваш и да се слушаш отстрани -- това е най-доброто, което може да направи за себе си един певец.

Днес реших най-накрая проблема - грабнах едни К55 и резултатът е задоволителен като за тези пари. Чуват се прилично нещата, имат достатъчно power, щом ме заболя главата чак... Както се казва: "Тая година K55, догодина K271!"

100% съгласен съм с горенаписаното. Може би нещото, което ми е помогнало най-много от всичко, е възможността да се записвам и да се слушам отстрани. Не можете да си представите какви късметлии сме музикантите в днешно време, че записът е толкова достъпно удоволствие (нещо, което преди десетилетия е било адски скъпо, а и за повечето хора - невъзможно). Направете си ГОЛЯМА услуга и си купете една прилична звукова карта и някакъв микрофон. Това ще е една от най-добрите ви инвестиции, ако искате да напредвате здраво. Въпреки че Ивелин вече е писал за най-важните точки, поради които е важно да се чуете отстрани, искам да подчертая, че докато не се запишете и прослушате обратно, никога няма да знаете колко сте зле всъщност. Причината е, че в моите уши е едно, в ушите на другите - друго, но апаратурата не мисли - тя ви дава реалността. И ако сте достатъчно разумни да превъзмогнете егото си и да си признаете, че имате много трески за дялане, ще станете добри певци много по-бързо, отколкото ако си пеете със записа или чакате на някой професор да ви коригира техниката. Подобно на впечатленията на Иво и аз си спомням, че за първи път като се записах и се чух не можех да повярвам каква трагедия бях всъщност...

Тъпото е, че вчера обиколих почти всички музикални магазини в Пловдив и нямаше нито AKG 66, нито Sennheiser HD205. Имаше, и то само на 1-2 места, едни кирливи AKG 44, евтини Sennheiser-и за DJ и пр. Следващите алтернативи почваха от 200лв и нагоре; пари, които няма да жертвам. На всичкото отгоре и никой от Yamaha магазините нямаше на склад, а изглежда и в София няма.

Направих си труда да изчета цялата тема и макар че видях да се пише за всеки възможен порок и вредни навици, които "унищожават" гласа, на НИТО ЕДНО място не намерих някой да посочи най-големия бич за певеца: Лошата техника Определено не съм съгласен с част от написаното досега, в частност оригиналната статия. Не искам да кажа, че вредените здравословни навици не влият негативно (това е глупаво), но значението им е далеч, далеч по-малко от това, което масово им се отдава. Няма нужда да се обяснява - всеки, който някога е чел биография на рок певец, знае за какво става въпрос - безкрайни злоупотреби в продължение на десетелия и въпреки това кучетата излизат на сцената и режат глави. Съжалявам, но връзката между октавите и здравословното състояние също е абсурдна. Замислете се. Само един пример: Павароти... Вместо да се тревожат толкова много какво може да стане с гласовете им под влиянието на външни фактори, "пазителите" няма да е лошо да се замислят над начина, по който пеят, и да си зададат въпроса: "Абе, мама му стара, аз правилно ли пея в крайна сметка?!"

Поздравления и към вокала - много добра работа. Може би прекалено много ала Хауфорд за моя вкус, но в кавърът се вписва супер. Niccccccce!

Естествено: Браво! П.С. Кога ли ще направим оная хава...