The Ten Most Wanted Fender® Basses

[cecob]

http://www.devilsadvocate.tv/soifer/fenderwanted.htm

 

Поне на мен ми беше интересна и реших да споделя.

[blr]

Bass of Doom на Jaco го намериха преди няколко месеца и понастоящем е собственост на Robert Trujillo, който го откупи от някакъв алчен собственик на оказион за музикални инструменти.

 

Виж как му се дивят големите:

 

Редактирано Декември 10, 2010 от blr

[cecob]

Евала на Трухильо и мерси за ъпдейта, не бях чул. Остава да намерят и Фънк Машината...

[Babyface Bob]

Не бях видял темата, но прочетох статията с интерес. Наистина жестоки басове и интересно инфо.

Благодаря, че споделихте

И въобще тая химия звук + история....

Редактирано Декември 10, 2010 от Babyface Bob

[bgmttt]

Според мен виновни за подобни явления са колекционерите. Нищо общо с музиката или звука. Половината са инвеститори, другата половина са болни мозъци.

[Nikifena]

^ +1 Напълно те подкрепям.

Звукът идва от музиканта а не от инструмента.

[blr]

Eee, не сте съвсем прави. Наистина има голяма доза колекционерство (в конкретния случай само колекционерство) и чиста снобария, но има и някои обективни неща, които правят старите инструменти желани.

 

В ерата преди супер-масовото производство и потребление на електрически инструменти, в тях се е влагал много повече ръчен труд, контролът на качеството е бил много по- стриктен, както и подборът на дървото. Като прибавим и 40 години съхнене... Пипал съм pre-CBS Fender и останах очарован. Имаше една дълбочина на тона, която не съм откривал при по-новите инструменти. Изработката също ме впечатли. Дали бих дал $5000 за такъв инструмент... не знам, вероятно ако имах много пари-да. Дали наистина струва три пъти повече от най-скъпите басове произвеждани с тази марка днес, вероятно не.

Редактирано Декември 19, 2010 от blr

[Свилен Бас]

Отдавна се уча от Джеймс Джеймерсън, дори бях пускал тема за него - http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=61961

 

Не знам обаче, на колко от присъстващите тук са им известни следните неща за "фънк машината" му:

Първо, той никога (или поне е правил всичко възможно) не е сменял струни понеже е обичал "стария", глух звук.

Второ - записвал е директно в пулта и най-важното - изобщо не е натягал тръсрода си, вярвайки, че кривият гриф подобрява звука, което от своя страна е правело почти невъзможно (или поне - много трудно) свиренето на неговия бас (но не и за него).

 

Колко от вас биха се навили да свирят фънк с бас, на който не са сменяни струните никога, а "екшънът" е извънземен

 

Джако - ми, както той самият казва - "It's all in my fingers", каквото и да му дадете ще звучи като себе си (както Джон Пол Джонс отговаря в едно интервю на въпроса какъв е "гиърът" му).

Джако си е ползвал фретлеса само за концерти, иначе е репетирал с нормален бас, с прагчета, натискайки (с лявата ръка) струните върху самите метални преградки (понеже като извадил прагчетата, грифът "отслабнал" жестоко и бързо се изкривявал).

 

Франкенщайнът - (почти) всички сме сглобявали басове от подръчни части, не виждам нищо невероятно, все пак говорим за неволя, само дето тя е различна при различните стандарти, класи.

 

Бийтълският бас, - не харесвам Бийтълс (в тяхно изпълнение), нямам мнение, а и не знаех за фендера.

 

Стинг е пич - минимум на макс, а и старият инструмент си е стар инструмент (гледах скоро в Ибей един от първите пресижъни за 40 000 лири, страшно запазен и лъскав, но инструментът е за свирене, все пак, а Стинг свири).

 

Роджър Уотърс не коментирам - единствено думите му "Добре, че не деградирах до барабанист, а се задържах на баса", ме отказват.

Иначе е пич. Злобен пич ...но защо някой ще му иска басът?! (Да питаме Фендер )

 

За Джон Пол Джонс вече казах - каквото и да му се даде, той ще звучи като себе си, а и освен това, от доста време използва предимно 8 и 12 струнни басове (с подгласници).

 

Нойл Рединг - защо ли си мисля, че за един 8-струнен може да се говори повече, отколкото за въпросния фендер...

 

Тин Лизи бас - като всеки друг, стар бас?!

 

Маркус Милър - като беше тук единия път, на афтър-партито свири на една стара китарка, без марка (която аз ползвах в едно студио) и тя беше със счупено магаре (Ми-струната излизаше от грифа), високи и стари струни и глух звук... Та, коментарът му тогава "Ще свиря с тази китара, единствено защото е стара"

 

Моите уважения към басиста на Клаш, ама да не си е чупил баса

 

 

В резюме:

Ако нямате желания, "дриим" бас и дъра-бъра, не можете да свирите ли или какво?

Напоследък класици - не само Фендер, но и Гибсън (айде да спомена и еайбъаенъц) толкова се излагат, че скоро само ще се говори какви са били някога и т.н. - не бих си взел нова китара и от двете марки, освен ако не ми е подарък.

Та, горните басове са ценни щото са стари, нищо друго, а стари китари вървят на сравнвително доста прилични цени от конкретните бройки за които става дума.

Редактирано Декември 20, 2010 от Свилен Бас

[Свилен Бас]

Забравих да добавя, че на въпросното интервю Джон Поул Джоунс държеше един бас, невключен в усилвател и показваше разни работи, свирейки с перце

Редактирано Декември 20, 2010 от Свилен Бас

[cecob]

Хм, аз определено не съм безпристрастен относно Фендър и признавам, че това е до известна степен откъм историята и култовия статут на Лео и компания, но нека бъдем реални- болшинството не свири на тях просто заради името. Както спомена Евгени до около 69та производството им е невероятно- говорил съм и с познати лютиери по въпроса- изработката и материалите до тогава са покъртителни, свирил съм доста на Jazz Bass 69те и съм пробвал един Precision 66та- онемях. Проблемът е, че и тогава са стрували адски много пари и са съпоставими като качество/цена със сегашния къстъм шоп- лично аз съм пробвал поне 50 баса на фендър, но къстъм класик джаз баса който пипнах преди няколко месеца беше меко казано зверски.

Т.е. сегашното им производство за шир потреба не трябва да се сравнява с каквото и да било до 84та. Мога да дам 1500000 примера, но смисъл няма. Лично аз без резерви бих отделил и 10000$ за pre-CBS бас или 3000$ за 80тарски фулъртън или къстъм шоп (не и за 70ски) и определено не смятам, че Sadowski, Lakland, Suhr, Celinder или другите които признавам правят убийствени копия на J и P са по-добри.

И за финал естествено аз си гледам от моята точка- инструменти за блус и рок'н'рол. На мен модерен саунд не ми трябва и за това което свиря Фендър е оптималния вариант.

[blr]

Тук текат паралелно две дискусии, които се смесват и в един момент не става ясно кой какво е казал.

 

Темата беше за десетте най-желани (разбирай скъпи) басове на Fender за всички времена. Това са колекционерски предмети, поради факта, че са принадлежали на легендарни музиканти. Никой не се интересува особено от качествата им като инструмент и често са купувани от хора, които не са музиканти. Типичен пример е Funk Machine. Както написа Свилен, този бас е бил в лошо състояние и ако въобще някога се намери (съмнителна работа) никой няма да тръгне да прави музика с него. Въпреки това, спокойно би могъл да се продаде за 7-цифрена сума.

Колекционерството от този тип за мен е един вид фетишизъм и няма много общо с музиката въобще.

 

Другото е за качествата на старите инструменти, в конкретният случай тези на Fender. Тук съм на едно мнение с Цецо. Има два факта, които са общовалидни и не могат да се пренебрегнат:

 

1. Стареенето на дървото оказва благоприятен ефект върху тона на всеки качествен инструмент, акустичен или електрически . Никой не би оспорил това. Предполагам, че лютиерите биха могли да кажат защо е така.

2. Преди ерата на масовото производство и жестоката конкуренция главно с Източноазиатски производители, качеството на американските инструменти е било по-добро. В случая с Fender имаме и едно допълнително обстоятелство- купуването им от CBS в началото на 1965.

 

Събираме 2+2 и получаваме отговора, няма снобаря, няма магия.

 

За щастие нещата в момента не са никак зле. За мен, качеството на съвременните инструменти на Fender, Made in USA (да не се бърка с тези Made in Mexico) е отново на висота.

Редактирано Декември 20, 2010 от blr