Viara Ivanova Отговорено Септември 14, 2010 Отговорено Септември 14, 2010 @ puhen6vagener Моля. Ако трябваше (задължително) да слушаш само 1 стил музика,кой щеше да бъде? Никак не обичам да ми казват какво трябва да правя... и сигурно това задължителното щях да избягвам да го слушам. Цитирай
Babyface Bob Отговорено Септември 15, 2010 Отговорено Септември 15, 2010 А има ли дразнещ момент е характера на някой от съучастниците ти? Как се справяш с това? Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Септември 15, 2010 Отговорено Септември 15, 2010 ^ Има, и в моя характер също има С някои от тях прекарваме доста време заедно и за мен те са семейството ми тук. Гледам да ги приемам каквито са: Шарлот е биполярна, от момчетата единият мисли, че свири по-добре като пийне, другият отказва да работи с имейл и все нещо не е разбрал, третият познава целия град и редовно закъснява, щото се заприказвал с някого...Много си ги обичам... Mama's freaky family. На мен пък късото фитилче си ми е било черта откакто се помня. Бива ме да "режа" хората с няколко думи или дори само с поглед... А не искам да съм такава, и затова като се издразня на някого гледам да се махна от ситуацията, защото съм много бърза в крайните решения и оценки... Всички знаем, "Казана дума, хвърлен камък". Когато обидиш някого, върви му разправяй после, че просто си бил ядосан. Абе ... много сериозна тая тема, бе хора. Хахаха Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Септември 15, 2010 Отговорено Септември 15, 2010 ^ Здравей и на теб Не съм известна въобще, тук по-скоро сме се събрали на виртуална форумна сбирка отколкото на интервю и се питаме разни любопитни неща. За четенето: от малка много обичам, напоследък доста снова с влакове и автобуси, и обичам мозъкът ми да е зает с нещо. За целта си нося книжки. Сега 3те в чантата ми са: Mischen&Mastern mit dem computer/Jurgen Drogies - простички съвети за начинаещите в "домашното студио" хехех, как да редактираме, миксираме и правим мастеринг, има практически примери с различни платформи. The jazz singer's guidebook/ David Berkman - препоръчвам я на всички певци, заглавието е малко подвеждащо. От една страна наистина е писана с идеята да бъде помагало на джаз певците, които често нямат адекватна подготовка, за да са пълноценни членове на една джаз формация. Има практически съвети за свирене на акомпанимент на пиано за певци, за правене на лийд шийт, разчитане на хармония, пеене на мелодия, използвайки степените от съответния акорд/скала. Има също идеи за репетиране: на репертоар и на импровизация. Има и отделен раздел, посветен на скат. От това, което съм прочела досега мисля, че съвсем не е само за джаз певци. Разбира се...всеки има различни цели. Освен всичко друго книгата е начин да се "запознаеш" с Дейвид и характерният му хумор. Miles Davis/Ian Carr - Биография, интересна е. Цитирай
Zero Tolerance Отговорено Септември 16, 2010 Отговорено Септември 16, 2010 Искам да те попитам за нещо...Виждам, че си толерантен човек, с мил ако мога така да се изразя характер..Пък и хелпфул.. Обаче има ли моменти в които някой може да те изкара извън релси?Да те вбеси толкова много че да нямаш какво да му кажеш, освен "f*ck you"? И ако се е случвало, кога ти се е случвало? Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Септември 16, 2010 Отговорено Септември 16, 2010 (Редактирано) ^Ти ме изкара ангелче някакво. Хехе. Не ми е мил характера въобще. Но гледам да правя живота на околните ми поносим-с каквото зависи от мен . За грубостите... "f*ck you", не е най-лошото, което мога да кажа или съм казвала на някого, дето ме е извадил от релси. Първо мен ме хваща яд, когато някой успее да го направи, защото 1.е признак за слабост от моя страна и 2. нямам нужда от подобни емоции в живота си... Обаче има хора, които явно за това са създадени и си ме намират сами Аз шеговито им викам "гадовете, дето се опитват да ми крият слънцето". Примери бол: като почнеш от роднини, съученици, гаджета, гаджета на гаджетата , работодатели, колеги, чиновници (банка ДСК и митниците са ми фаворити!) , че и съфорумници тук ... Не понасям някой да се държи несправедливо, да обижда, да се държи като гъз. Обаче също така ми е неприятно да се заяждам, да споря и ненужно да обсъждам :" Аз ти казах това, ти ми каза еди какво...".И редовно си казвам: Изчакай, да ти мине гнева...Разни китайски сентенции се опитвам да следвам...Ала бала Когато обаче става дума за близки хора и подобно отношение към тях, не изпитвам абсолютно никакви угризения да "нас*ра" всеки, както аз си знам. Редактирано Септември 16, 2010 от Viara Ivanova Цитирай
Acei Отговорено Септември 16, 2010 Отговорено Септември 16, 2010 ^Ти ме изкара ангелче някакво. Хехе.Не ми е мил характера въобще. Но гледам да правя живота на околните ми поносим-с каквото зависи от мен . За грубостите... "f*ck you", не е най-лошото, което мога да кажа или съм казвала на някого, дето ме е извадил от релси. Първо мен ме хваща яд, когато някой успее да го направи, защото 1.е признак за слабост от моя страна и 2. нямам нужда от подобни емоции в живота си... Обаче има хора, които явно за това са създадени и си ме намират сами Аз шеговито им викам "гадовете, дето се опитват да ми крият слънцето". Примери бол: като почнеш от роднини, съученици, гаджета, гаджета на гаджетата , работодатели, колеги, чиновници (банка ДСК и митниците са ми фаворити!) , че и съфорумници тук ... Не понасям някой да се държи несправедливо, да обижда, да се държи като гъз. Обаче също така ми е неприятно да се заяждам, да споря и ненужно да обсъждам :" Аз ти казах това, ти ми каза еди какво...".И редовно си казвам: Изчакай, да ти мине гнева...Разни китайски сентенции се опитвам да следвам...Ала бала Когато обаче става дума за близки хора и подобно отношение към тях, не изпитвам абсолютно никакви угризения да "нас*ра" всеки, както аз си знам. последно да попитам като прочетох това по-горе си помислих че си алтруист вярно ли е? Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Септември 16, 2010 Отговорено Септември 16, 2010 ^ Алтруист...незнам, това ми звучи някак много сериозно и самоотвержено... Незнам..Просто така ми се стече живота, нещата, които съм преживяла, ме карат да преценявам такова поведение като адекватно за мен си. Преди 11 години сключих "сделка" с този дето някои наричат Бог, други Аллах... Татко ми беше на смъртно легло, мама беше много разстроена, нямах към кого да се обърна, а ми беше страшно. Като дете отношенията ми с баща ми, предполагам като на много други деца в България, бяха адски неадекватни. По една или друга причина той злоупотребяваше с алкохол, вследствие на което телесните ми повреди се е случвало да са доста сериозни... Бягала съм откъщи, правех какви ли не щуротии и на 16 от инат само и само да се махна от къщи, се явих на едни изпити и спечелих стипендията на Отворено общество. Като дойдох тук дори и не желаех да знам, че имам баща. И въпреки това, когато се разболя ми беше мъчно, че като ида да го видя в болницата го чувствам чужд, нямам какво да му кажа, а той само ме гледа и плаче, и не знае как да прескочи тази пропаст помежду ни. Един ден лекуващият му лекар ме извика навън и ми каза: "Кажи на майка ти да се приготвя, баща ти е "тръгнал вече" до седмица две..." Искаше ми се да имаме още един шанс. Беше ми ясно, че аз съм по-силният човек, че трябва да намеря сили да спра да живея с болезнените спомени и обвинения, да му простя в себе си и аз да направя крачката към него, за да можем да сме пак семейство, а не някакви осакатени хора. Не исках да си отиде от този свят и аз да нося в себе си обидата, болката, разочарованието...въобще всичката чернилка, с която май само най-близките могат да те "дарят". Виждала съм хора живеещи под тежеста на такива призраци...И ми беше страшно да си представя, че моят живот от там нататък ще премине в подобна сянка. В замяна обещах да се стремя да съм достоен човек и където мога да помагам на околните да се чувстват добре. Това е. btw Тати ни е жив и здрав и много си го обичам!! Цитирай
Acei Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 даааа, явно не си алтруист, нормална си или с други думи средностатистически индивид в случката с баща ти си научила нещо много ценно - а именно, че да живееш като боговете не е добра идея а алтруизма тормози притежателите му, но пък е супер за всички останали ай със здраве Цитирай
JD Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 Моменталната ти реакция (не след обмисляне и анализ, а наистина моментална) на негативно отношение спрямо теб свързано с цвета на косата ти, половата и националната ти принадлежности? Цитирай
Babyface Bob Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 А обичаш ли да ти честитят именния ден? Цитирай
Fallenblood Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 какво му е лошото на "ваяра", и, напротив, там, където си, баш "i" не се ли чете като "ай"? Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 (Редактирано) @ JD Моменталната ти реакция (не след обмисляне и анализ, а наистина моментална) на негативно отношение спрямо теб свързано с цвета на косата ти, половата и националната ти принадлежности? Зависи от ситуацията, може да ми стане смешно, а може и неприятно. Има хора, които така си говорят, има други, които го правят с цел да те засегнат. От вицове за блондинки не се обиждам, примерно. Коментарите за пола обикновено ги правят несигурни в мъжеството си мъже...Те също няма как да не са ми смешни. Дразня се много когато някой използва думите "мацка/маце" и "п*тка/п*тко", когато говори за или с жени , за мен те са абсолютно идентични... По отношение на националността съм усещала много яка дискриминация докато живеех в Ангиля: малко градче (колкото Карнобат), едно 85% не бяха излизали извън родния си град, камо ли да са виждали чужденец. Тези дето бяха ходили на почивки си мислеха, че всички чужденци говорим испански...питаха ме защо ми е светла кожата. Ей такива неща...няма как да не ти стане смешно и жално за тези хора... Но примерно веднъж бяхме с едни приятелки в магазина след работа, естествено те са българки, аз съм българка: говорим на български помежду си... обсъждаме какво ще купуваме. По едно време скибам охраната върви след нас. Стана ми ясно, че сме му нещо съмнителни. Викам си : "Па да гледа тва ще му остане, завалията..." След малко обаче го чух да съобщава по радиостанцията, че разни "Foreigners" се разхождат из магазина, говорят си " in foreign" той се съмнява, че ще откраднат нещо. Побеснях,обърнах се и го питах: "Ако искам говоря английски, ако искам "foreign" .Какъв ти е проблема на теб?" Tой се изчерви целия, обърна се и се не видя. @BabyfaceBob А обичаш ли да ти честитят именния ден? Обичам @ Fallenblood какво му е лошото на "ваяра", и, напротив, там, където си, баш "i" не се ли чете като "ай"? Лошо няма... ако се казвах така! Аз се казвам Вяра и спелувано по този начин(Viara) досега никой не го е произнасял Ваяра. Редактирано Септември 17, 2010 от Viara Ivanova Цитирай
sa6tiat Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 Да бе, госпойце, да ти е живо и басово името! Цитирай
Acei Отговорено Септември 17, 2010 Отговорено Септември 17, 2010 щом обичаш да ти честитят ха честито да си ж и здр Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You are posting as a guest. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.