За липсата на иновативност от опаковката до вафлата.

[Coprophagus]

@Вяра

като говорим за пазар на различните музикални стилове в БГ не забравяйте, че има два начина да продаваш продукта си:

1.да си намериш нишата на вече съществуващ пазар и да си правиш продукта спрямо изискванията на търсенето на този пазар

2.да създадеш продукт, който сам да си създаде пазар.

 

 

Този коментар на Вяра ме провокира да напиша нещо което си мисля от доста време.

 

 

ПИСНАЛО МИ Е!

 

В този форум постоянно мъдрим к'ва китара да си вземем, каква техника и ефекти покрай него за да свирим като някой си там. Постоянно се чудим защо няма продуценти, защо на концерт идват по 10 човека на кръст, защо не можем да се харесаме на голям кръг от хора. Постоянно обвиняваме малките заплати, липсата на свестни клубове, липсата на свестни студия, това че всички слушат чалга. Все нещо ни пречи.

Само дето истината е че в БГ хората които правят интересна музика с някаква визия и идея се броят на пръстите на едната ми ръка. Това е факта всички са се забили в някакви стилови шаблони, искат да правят музика, но всъщност нямат какво да кажат с музиката си, и да имат какво да кажат не знаят как, и дори и да знаят в крайна сметка не могат да го поднесат на публиката подобаващо.

 

Писнало ми е от недоклатени песни измислени за 3 репетиции, недоизгладени нито като композиция нито като свирене, с текст писан за горе-долу колкото да се пее нещо там, от банди които излизат с пуловерчето на сцената забити на едно място без да шавнат цял концерт, да изпълняват парчетата си без грам емоция и т.н.

 

Затова и отварям тази тема защото явно има нужда малко да помислим над този въпрос. Имаме ли какво да кажем с музиката която правим, знаем ли как да го кажем и как да го покажем?

 

Няма значение стиловите ни предпочитания. Дали ще е хеви метъл, рок, грайнд кор, реге,джаз, поп-фолк, все тая.

 

Спирам с хейтването и почвам да пиша по същество.

Как да си поднесем идеята добре, защо повечето банди се провалят в този аспект, защо липсва иновативност, и защо крайния резултат е БРАДА (старозагорски жаргон- отврат) и какво да направим за да не е така.

 

Авторската музика е ПРОДУКТ той се ПРОДАВА. Да правиш искуство и да го продаваш са две различни неща които не само не си пречат едно на друго, но и между тях съществува положителна корелация. С други думи, колкото по-оригинален си по-лесно се продаваш и колкото по-добре е обмислена маркетинговата стратегия толкова по-лесно идеята която си се опитал да представиш бива разбрана и оценена.

 

в следващите постове ще поговорим за

 

1. За визията (имидж и всички работи покрай него).

2. Таргет аудитория (демек за кой аджеба е предназначена тая музика, кой мислим че ще ни слуша).

3. Как да поднесем идеята си интересно, да я обогатим смислово...

4. Как да поднесем готовия продукт на слушателя.

 

Темата е свързана до голяма степен с друга тема която пиша в раздела Текстописане. Но тъй като нещата които искам да обсъдим засягат по-скоро музикалния бизнес мисля, че мястото и е в този раздел.

 

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=75857

[Fallenblood]

все същата чоплена и лющена тема. а от заглавието се надявах да прочета нещо интересно...

да правиш изкуство и да го продаваш са две различни неща които не само не си пречат едно на друго, но и между тях съществува положителна корелация

лесно е да се каже, но засега тази теза не виждам да се е доказала по никакъв начин у нас. чакам пример за стойностна, идейна музика, бахмааму, сносна музика, представляваща и успешен продукт тук, в настоящата българска действителност? чакам нещо, което да създаде в представите ми каквато и да е взаимовръзка и закономерност между двете. вие искате да градите шоубизнес там, където всякаква култура и въобще всякакво стойностно дело винаги се е творяло искрено, безвъзмездно и краткотрайно, на партизански принцип - блестящ пример за което са групите от времето на "прехода", които се дават за пример понякога редом със запада, и ако трябва да продължим "партизанската" метафора, съвременната ситуация е аналогична на бял терор: що се отнася до изкуство, ножът е опрял до кокала. по улиците аз виждам само оскотели физиономии - били те озверели мутри, тъпи лапета, все по-рано превръщащи се в озверели мутри, или смачкани хорица от едно друго време, драпащи да се впишат в благоприличната чалга на съвремието, все хора на които им е през оная работа музиката продукт ли е, що е, пие ли се, яде ли се, на колко градуса се пече във фурната и тъй нататък. или, разбира се, можете да изберете за своя аудитория младите, живеещи като на кино "артици" и "интели", възвисилата се до ниво добронамереност буржоазия от по-големите градове, романтичните посетители на молове, на "orange" и "public", тези млади фенове на старите групи, вдъхновените консуматори на тъпа западна маскултура? на кого от гореспоменатите искате да продавате своето изкуство (и не смятате ли, че с това го опетнявате)? и, наистина, ако намерите някой, който е готов, дори частично, да възприеме нещичко, какво изобщо имате да му кажете?

 

единственото решение е не да създаваме маркЕтингови ниЩи, а:

на белия терор да отговорим с червен!

 

да, ама друг път...

Редактирано Април 8, 2010 от Fallenblood

[Coprophagus]

все същата чоплена и лющена тема. а от заглавието се надявах да прочета нещо интересно...

 

Съжалявам, че те разочаровам, но честно казано поне като чета коментара ти оставам с впечатление, че си прочел написаното от мен прескачайки редове. Ако греша с това си впечатление със съжаление ще кажа само, че точно от такова отношение ми е ПИСНАЛО: все някой ни е виновен, дето има една приказка "кой ми сра в гащите". По въпроса за доброто старо време даже няма да коментирам...

 

на кого от гореспоменатите искате да продавате своето изкуство (и не смятате ли, че с това го опетнявате)?

 

...ей такива обаче коментари не мога да подмина. Не знам ти на кого искаш да го продадеш, но аз искам да го продам на всички които биха си го купили, че и на тези дето не биха. Със спечелените пари не само ще мога да си позволя да го представям (изкуството което правя) все по-добре, но и ще имам финансовата свобода да се впускам в още по-откачени идеи. И не не смятам, че го опетнявам дори напротив.

 

Явно учиш история или поне ти е хоби и това е похвално,въпреки че не виждам много допирни точки в случая с белия и червения терор.

 

 

Както и да е, всичко което пиша е емоционално оцветено за съжаление и може да не е абсолютно вярно, но поне една голяма част от него е горчивата истина която всички знаем. ВИНОВНИ СМЕ СИ САМИ.

 

 

Макар да има изключения и да има сериозни подобрения на родната музикална сцена последните години. Голяма част от музиката която се прави в БГ е на едно доста посредствено ниво. Тук не говоря само за поп музиката(въпреки че и там ситуацията е почти същата) дори напротив по-скоро говоря за по-ъндърграунд сцената.

 

Какво липсва е въпроса.

 

Доста често липсва идея, смисъл ако щете. Не ми се дават примери за да не засегна някой, но както казах в първия си пост хората които правят музика и си ползват мозъците правейки я, се броят на пръстите на едната ми ръка. Не искам, а и не мога да ви кажа как да правите музика, това е индивидуален процес, но ми се иска ако не друго поне, че над дадената музика е работено здраво. Недовършени, недоизгладени композиции не бива да се представят пред публика. Работете защото няма кой да работи вместо вас, няма кой да ви напише текста който да ви кара да плачете на сцената докато пеете, няма кой да ви измисли хармонията, прогресията и всички други нещица които да представят чувството, идеята и като цяло това което искате да изразите.

Както казах не е мястото тук да ви обяснявам кое как се прави, защото правила тук няма. Просто работете (мислете) и не си позволявяйте да претупвате нещата, защото вие ще търпите негативните ефекти.

 

Така да си продължа мисълта от миналия пост и да поговоря малко за едно от нещата които доста често се пренебрегват.

 

За визията (имидж и всички работи покрай него).

 

Представете си, че сте измислили не песен/песни/албум, а нов вид вафла. Искате да продадете вафлата си, защото смятате, че тя е наистина много вкусна (или просто искате да я продадете за да спечелите от вафлата, която не е кой знае колко различна от другите вафли... все тая). Да предположим, че сте намерили начин да я предлагате по магазините. Сега си представете човек които иска да си купи вафли влиза в магазина отива на щанда където са изложени вафлите влючително и вашата. Тук вариантите са два човека си копува вафли които е ял и му харесват или решава да си купи някоя от вафлите коите не е опитвал до сега. А сега си представете че вашата вафла е в грозна опаковка без абсолютно никакъв вид, изглежда смачкана, счупена и т.н.

Така да си дойда на темата. Имиджа, сценичното поведение, "албум арта", видео клиповете и абсолютно всичко което слушателя възприема не с уши а с очи е вашата опаковка, а опаковката е едно от нещата които не само продават продукта, но могат да го направят по-вкусен.

Ще ви дам примери за да е по-ясно как имиджа се превръща в още един инструмент чрез който да изразите идеята си при това той стои на равно с музиката и текста като сила на въздействие (че дори понякога дърпа всичко останало след себе си).

 

Първо малко БГ примери които не се съмнявам всички знаете (до колко одобрявате цялостната идея е съвсем друг въпрос).

 

 

Мисля няма нужда да се впускам в разяснения, кое, как и защо. Факт е обаче че това е един много добър пример за ползване на имиджа за предаване на идеята. Дори тук имиджа е изнесен на преден план.

 

Подобен пример... Братя Мангасарян

 

Един от малкото клипове в БГ които подчертават страхотно текста в песента.

 

Стенли - Обсебен

 

Малко чуждестранни примери.

 

 

Може би един от най-добрите примери за пресъздаване на идея чрез видеоклипове. За препратките и смисъла в клипа мога да говоря 3 дена, но ще ви го спестя.

 

Pink Floyd мисля не е нужно дори да ги споменавам.

 

Друг пример за ползване на имиджа за подчертаване на идеята.

 

 

Предполагам много от вас се чудят какво точно се цели с цялото това гримиране, лещите и т.н. От една страна шокира и привлича внимание от друга е свързано с концепцията която стои зад музиката, това е и интересното, че нещата са ОБМИСЛЕНИ не е просто някаква самоцел дай да им покажем колкото се може повече извращения и неща които шокират за да се продаваме.

 

 

Чудесен пример за сценично поведение са Слипнот. Хората буквално се счупват на сцената.

 

 

Пример за интересен "албум арт"

 

Примерите на запад са много, за жалост в милата ни родина са доста рядко явление. Може ми и това е една от причините голяма част от подрастващите да слушат чалга. Чалга музиката се гради до голяма степен на имидж, а голяма част от музикантите които правят свястна музика в БГ не обръщат абсолютно никакво внимание на този много, много важен момент. Знам че сега ще наизкочат разни хора и ще се почне едно спорене, че музиката не трябва да има нищо общо с такива работи, че така се принизява и какво ли още не. За да си спестим споренето ще кажа само, че музиката като изкуство използва едно от сетивата ни за да предава емоция, но хората отиващи на концерт не са слепи и няма да ви слушат със затворени очи. Използвайте този факт във ваша полза и го превърнете във още един инструмент на сцената.

[PlamenM]

Колега, с риск да бъда груб, но каква е точно идеята на похвално обширните постове? Да преподаваш 101 маркетинг и визуална комуникация на музиканти? Адмирирам това , че ти се занимава, някак това ми е странично от музикалната материя , а в някакъв момент за мен това единствено решаващо.

 

Причината да не купувам Бичето е не че няма каквото ти наричаш "визия" ( а аз не), а изключителното ниско качество на продукта. Поради същата причина и си купувам дискове на Теодоси Спасов и подобни му - заради изключителното качество на продукта.

 

И да искам да чета, кой каква китара да си вземе или за квартова хармония , отколкото преразказ на Котлър и тн. И не, не смятам , че музиката е хамбургер и трябва да се продава така -това , че една музика се продава с нищо не я принизява, ама изобщо.

 

От друга страна , хубаво е че си се замислил кое и какво продава .

[Coprophagus]

Целта ми не е да преподавам маркетинг (все пак съм ветеринар ), а да обърна внимание малко на колегите, че никой не им е виновен, че не става работата в БГ просто ние не ставаме. И то не защото не можем, а защото не работим (разбира се тук говоря много общо). Просто ми е писнало никой да не си мърда мозъчето, да прави песни на 2 на 3 да напише един текст колкот да има там нещо, да го запише калпаво, да му направи още по-тъп и калпав клип и накрая да излиза на лайв да го свири това въпросното нещо без да го е отрепетирал, забит като дърво на сцената.

И тъй като под форума засяга Музикалния бизнес пиша за аспектите от музикалния бизнес на които за съжаление твърде малко хора обръщат внимание.

 

Причината да не купувам Бичето е не че няма каквото ти наричаш "визия" ( а аз не), а изключителното ниско качество на продукта. Поради същата причина и си купувам дискове на Теодоси Спасов и подобни му - заради изключителното качество на продукта.

 

По въпроса за качеството на продукта съм писал, нито съм аз човека, нито му е тук мястото да обяснявам кое е качествено кое не е чисто музикално. Най-малкото музиката не се мери с някакъв измерител, не е състезание и т.н.

Не знам аз ли не съм се изразил като хората... примерите които съм давал илюстрират нещо конкретно. В примера за Бичето илюстрират как цялата му музика се гради върху пародията в най-грубия и вид. Примера с Братя Мангасарян е същия, но е по-смекчен вариант на пародия. Това до каква степен това е хубаво, интересно, уместно си го решава всеки за себе си според интелектуалния му багаж и вкусовите му предпочитания.

 

Използвал съм възможно най-ясните примери за съжаление в България те са доста често пошли.

 

И не, не смятам , че музиката е хамбургер и трябва да се продава така -това , че една музика се продава с нищо не я принизява, ама изобщо.

 

Не разбирам какво лошо има в това музиката да се продава. Нито пък разбирам какво лошо има в това да имаш още един начин да подчертаеш идеята която имаш в главата си. Може би не съм бил ясен, че това не трябва да е за сметка на останалото, а всичко трябва да е изпипано и на място.

[Hillbilly]

Не разбирам какво лошо има в това музиката да се продава

Лошото е когато разни келешо-пенделчета започнат да правят "музика" за продаване.

А сега си представете че вашата вафла е в грозна опаковка без абсолютно никакъв вид, изглежда смачкана, счупена и т.н.

Аз да ти кажем,човек подложен на физическо натоварване си взима от най-смачканите вафли и не ги подбира - въпроса е да вкараш енергия за кратко време в организма..,същото е и с рокендрола,който не вирее по наште ширини.

[PlamenM]

Причината да не купувам Бичето е не че няма каквото ти наричаш "визия" ( а аз не), а изключителното ниско качество на продукта. Поради същата причина и си купувам дискове на Теодоси Спасов и подобни му - заради изключителното качество на продукта.

 

\. Това до каква степен това е хубаво, интересно, уместно си го решава всеки за себе си според интелектуалния му багаж и вкусовите му предпочитания.

 

Използвал съм възможно най-ясните примери за съжаление в България те са доста често пошли.

 

И не, не смятам , че музиката е хамбургер и трябва да се продава така -това , че една музика се продава с нищо не я принизява, ама изобщо.

 

Не разбирам какво лошо има в това музиката да се продава. Нито пък разбирам какво лошо има в това да имаш още един начин да подчертаеш идеята която имаш в главата си. Може би не съм бил ясен, че това не трябва да е за сметка на останалото, а всичко трябва да е изпипано и на място.

 

Значи нека поясня - първо харесвам тона ти и наистина усилието ти да внесеш лична гледна точка. Дотук добре.Не съм се изразил правилно - няма ама нищо лошо музиката да се продава. Лошото е , когато някой се опитва да ме убеди ,че тунквана вафла в салфетка , всъщност е белгийски трюфел - ако съм достатъчно глупав да си купя ( 85% от продукта в България). И затова в България въпроса за качеството , а не опаковката на продукта, е важния въпрос. Защото в момента в който има качествен продукт , аз съм готов да се разделя с мойте 15-20 левчета за да си го купя - не мога да бъда излъган по никакъв начин, защото за секунди мога да сравня със това което останалия свят предлага. И досега сравнението се издържа от музиканти които мога да преброя на двете си ръце. Не се правя на интересен , просто като потребител си имам и аз своето право на избор.

 

Сега, аз може и да не съм прав - защото от свирене може и да не разбирам ( даже сигурно е), но от слушане на музика много разбирам.

И не мога да бъда убеден , че Кеми Тодорофф и стрейнджърс ин тъ найт са върха на джаза. Затова и няма да си го купя.

Но има снобчета, които имат 3 диска в колата и това им е напълно достатъчно. Може би те са таргет групата ти. И пак - не ме разбирай неправилно, ако е така, няма нищо лошо да се правят пари от лошия вкус и незнанието на хората ( всъщност така се правят 50 % от парите изобщо).

Но това вече е тема за маркетинг и sales форум. Мое лично мнение - а аз ежедневно продавам на някой нещо ( да речем вагони с вафли).

 

И не , работата в БГ няма да се оправи ( и музикалната) когато музикантите се научат да продават. Аз мога да ти дам пример с групи като ОМ и Бади Бенд от близкото минало, които без каквато и да била маркетингова стратегия успяваха да имат своя публика. Просто защото краставите магарета ги надушват... И съм си купувал албуми на ОМ ( и единствения на Бади Бенд) и пак бих си купил.

 

Работата ще се оправи тогава когато нивото на музикалните учебни заведения и аматьорските джемове е на 50 % от аналогичното ниво в някой от страните където свирят/учат уважавани съфорумници. Постоянният отток на музиканти към западните страни обезкръвява музикалната сцена в България. Без музиканти като като Владо Кърпаров , Ерол Ракипов ( а и много други, някой пишещи в този форум) - как? С Бичета? Хайде холан....

 

Поздрави.

[Fallenblood]

напротив, прочетох ти поста, както и всички следващи, и съм съгласен с много неща. най-вече с това да не се излиза с недомислени песни - щом не си докарал нещо да е (почти) като истинско, няма смисъл да го показваш пред хора. но щом това все пак се случва, значи някъде има изгнило звено. да се чудиш и маеш - публиката ли е толкова затъпяла, изпълнителите толкова ли не могат да се съпикясат, или просто смисълът на понятието "нормално интелигентен човек" е излязъл вече от мода, понеже "нормален" и "интелигентен" са станали антоними?

 

е, затва пък на моя пост, разбира се, не бих си помислил, че си го прочел надве-натри, но на тва, дето исках да кажа с него, да ме прощаваш, ама не си отговорил. ама няма значение (: затва пък виждам, че вярваш в старата уравниловка на капиталистическата система - откупуването на собствената свобода като отричане на факта на изначално несправедливото й отнемане. с други думи да изкараш пари, да се уредиш, пък тогава вече да се шириш на воля с някакви си там идеи. е тва трудно мога да го разбера или приема (макар че и примери съм виждал бол), затва пък приказката за стълбата я разбирам къде-къде по-добре. ти иди цял живот сътрудничи пряко или косвено в строежа на една стена, за да имаш накрая "свободата" я да събориш една-две тухли, я не... ей на това ми прилича. ама айде стига, че много червено стана. приказката ми е за това, че:

 

аз не искам да разглеждам музиката си като гореописаната вафла.

 

аз не виждам възможна алтернатива на сегашното музикално, културно и духовно положение в България и по света.

 

p.s. наистина, за бичето и мангасарян като успешни музикални продукти не бих се сетил - но те изпъкват именно с имидж и с пародия, с шоу, а не с музиката, и не че тва е нещо лошо, но все пак говорим, че именно музика е "вафлата", нали тъй. кво пък...

Редактирано Април 9, 2010 от Fallenblood

[Demiurg]

^ Според мен говорите за едно и също.

 

Coprophagus се оплаква, че правим посредствена шаблонна музика, без идеи, и е прав (поне според мен). Идейните наши групи аз ги броя на пръстите на една, айде - две ръце.

PlamenM пък се оплаква от ниското качество на продукта, което пък е следствие от горното. Продават ни тунквани вафли за трюфели - еми, братче, това е защото нямаме трюфели !!! Нито като идея, нито като реализация. И ако идейните албуми стигат за пръстите на две ръце, то добре записаните идейни албуми не стигат и за една ръка...

----

Лично за мен точно липсата на идеи е причина да не се занимавам активно с музика. Под "идеи" визирам текстове и мисъл като на Tool и Gojira, примерно. Като нямам какво да кажа на хората - трая си и се дрънкам по форумите...

[NIKOCHIM]

1. За визията (имидж и всички работи покрай него).

2. Таргет аудитория (демек за кой аджеба е предназначена тая музика, кой мислим че ще ни слуша).

3. Как да поднесем идеята си интересно, да я обогатим смислово...

4. Как да поднесем готовия продукт на слушателя.

 

Аз ще се опитам да бъда по-конкретен.

Първата точка, според мен е пряко свързана с третата. Когато говорим за визия и имидж, те са свързани пряко с идеята и смисъла на музиката, която се представя. Това е неделима част и това е нещото, с което се започва когато се работи по определен албум (продукт). Трябва ясна визия и идея още преди да се започне да се пише музика.

Това съответно води до втората точка а именно, към кой сегмент от публиката ще насочиш музиката и идеята си. Ясно е, че не може да се хареса на всеки. Няма как да стане това в условие на толкова разнообразна музика и различни стилове. Ето тук вече идва един голям проблем. Повечето групи в България работят на парче и стрелят напосоки в творчеството си. Не става днес да слушаш Металика и утре да напише 2-3 песни в желанието си да се доближиш до тях, а пък утре да чуеш новия Дефтоунс (примерно) и да си кажеш "ебахти якото" и БАМ 2-3 парчета в тая посока и т.н. И като се направи една такава "манджа с грозде" (демек албум) иди и търси таргет група. Няма как да стане. Защото въпросния творец проради една или друга причина е пропуснал първата точка. Тук може би е редно, да кажа че авторът на тази тема (неволно или умишлено) съвсем правилно е подредил гореспоменатите точки, защото това наистина е редът, по който се правят нещата. За третата точка мога само да допълня, че когато ИДЕЯТА е налице авторът и няма да има проблем да я поднесе на публиката, защото тя така или иначе вече живее свой живот.

Колкото до четвъртата точка там нещата са ясни. Има си правила и ред. Просто трябва да се следват. Качествен запис на материала (албум), използване на всички възможни средства за рекламирането му (интернет, радиостанции и ако има пари тв медии), поредица от концерти(турне) със задължителния мърчендайз (дискове, тениски, сувенири или въбще всичко, което би могло да остави някаква следа в слушателя след концерта).

Разбира се всичко това е свързано с пари. Музикантите, които имат амбиции в тази област трябва да разберат, че музика се прави с пари. Тъжно, но факт.

И накрая, ако творецът си е свършил добре работата и ИДЕЯТА си струва, автора би могъл да се чувства удовлетворен и публиката заситена.

 

Поздрави

Ники

[Coprophagus]

NIKOCHIM е хванал горе долу мисълта ми, може би само с изключение на различните като чувство и стил песни в един албум. Лошо няма да са различни въпроса е да е направено като хората с нотка на собствен стил, а не на принципа copy-paste, или другия вариант има наличие на собствен стил и звучене, но песните са еднообразни с еднаква ритмика, динамика, постройка, хармония (също доста често срещано). В този момент с еднообразието доста западни групи също се провалят, но това не означава, че е добре да се случва.

 

Може би много хора не са разбрали каква е целта всъщност на темата (сега като си чета постовете виждам, че не е всъщност много ясно).

 

Темата като цяло е едно продължение на тема от форума за текстописане, където по принцип обяснявах някакви работи от това как се пише текст, гради и разширява идея, та стигнах до даване на примери и обяснения за странни похвати ползвани при писането на текстове. Тъй като се дразня доста често на недоизпипаната родна музика реших да отворя тема и в този раздел в която да обсъдим и по-горе дадените точки и как те помагат нещата да добият завършен вид (собствен стил).

 

Просто когато се прави авторска музика има няколко фундаментални въпроса които човек трябва да си зададе, а никой не си ги задава.

 

 

1. Каква музика искам да правя и по скоро каква музика НЕ искам да правя?

 

С този въпрос и евентуалният му отговор се очартават някакви, ако не рамки поне контури на това което искаме да представим и изразните средства които ще ползваме.

 

За жалост в Бг варианта въпроса е като коя група/изпълнител искам да свиря. Само един бегъл поглед над раздела за търсене на музиканти стига за да се види, че нещата стоят точно така.

Няма нищо лошо в това да имаш любими групи/изпълнители, но това трябва да е само отправна точка, а не цел.

 

2. Какво искаме да кажем, изразим, представим?

 

Понякога отговорът на този въпрос е плод на мимолетно вдъхновение с кухарката в ръка, на някакво силно емоционално преживяване, на готин филм или книга която сме прочели. Това вдъхновение носи някакъв емоционален заряд които може да преобърне първа точка с краката нагоре и да ни накра да я ревизираме. В други случаи отговорът е продукт на много мислене и много от тези мимолетни вдъхновения събрани в едно. При мен този въпрос изникна пръв поради простата причина, че преди да започна да свиря на бас пишех стихове и рисувах при това с риск да прозвуча нескромно се справях прилично и с двете. Когато се наложи да си задам въпроса какви изразни средства ще са ми нужни да си реализирам идеята обаче се оказа, че само с риуване и поезия няма да мога да изразя всичко което ми е в главата. За това се хванах и с музиката, защото тя има възможност да комбинира по уникален начин и рисуването и поезията.

 

3. Третия въпрос е можем ли да използваме изразните средства.

Тука вече е въпрос на техника на свирене (което е най-лесното нещо от всичките, за съжаление до там забиват почти всички на родна почва), теоритически познания (хармония и т.н.) и много, много слушане на музика с включен мозък ( с други думи да се отдефинира, защо това звучи така, защо провокира дадена емоция и в последствие използването му на място).

 

Тези трите точки като ги има, я има грубата основа. Но има много още за полиране изглаждане и премисляне.

 

БГ групите най-масово се провалят в елемента на полиране на идеята и на продукта и това е така не заради нещо друго, а защото не си мърдат мозъците и все чакат някой да свърши работата вместо тях. Нямало мениджъри, продуценти, студия, феновете били тъпи, всички слушали чалга и т.н.

 

Та тези неща можеби трябваше да ги напиша още в началото, но тъй като форума е за музикален бизнес реших вместо за вафлата да пиша малко за опаковката, магазина и устата дето ще я яде. Все пак в останалите под форуми има информация за всичко останало, а за смисловото обогатяване чрез текстове, както вече споменах има тема в раздела за текстописане и там колкото можах обясних.

[NIKOCHIM]

"БГ групите най-масово се провалят в елемента на полиране": защото това е най-трудоемката работа, изисква време, труд, постоянство и е скучно. Знам го от собствен опит. Лесно е да се хванеш за гребена на вълната (вдъхновението) ама за да се задържиш си тря усилия.

А иначе за по-горе споменатия пост мога само да се съглася.

Има нещо много важно, което се пропуска тук в България от музикантите. Едното е дисциплината а другото е липсата на йерархия сред групите. Ще се отклоня за малко само за да опиша един пример. Преди около две седмици бях на концерт на любима група в Дъблин. Групата е And So I Watch You From Afar, но това няма значение в случая. Концертът беше обявен с начален час 8:30, като имаше съпорт от още две групи. Първата супер неизвестна а втората вече е понабрала скорост. Та точно в 8:30 персоналът започна да пуска хората и........точно в 8:30 първата група започна изпълнението си. Сета беше 25 мин. точно толкова, колкото беше необходимо за да могат хората да влязат в клуба. (я сега ме попитай как това ще се случи в България) Втората група излезе точно 10 мин. след това и свири35.мин (говорим за група, която по известност надминава всички български рок групи в цялата ни история взети заедно). С изпълненията си предизвикаха интереса на публиката и я подгряха така ,че след като излезе хедлайнерът ( които също излязоха много бързо и стегнато) публиката беше екзалтирана. Цялото това представление приключи в рамките на 2ч и 30 мин като буквално ме остави без дъх. Редно е да се спомене че говорим за концет на клубно ниво. Точно такова каквото е и тук.

Описах този пример за да подкрепя идеята си, че е много важно да има дисциплина сред музикантите за да може всеки да си свърши работата като хората. А дисциплината е свързана с постоянство и уважение към собствения си труд. И когато музиканта уважи собствения си труд то тогава вече ще гледа с други очи на труда и на другите творци. Другото нещо е йерархията. Когато има концерт в клуб трябва да се знае кой е хедлайнер и кой не. И този който не е, трябва да се научи да уважава този факт. Това не е социализъм и музикантите не сме равни. Ако един музикант иска да настигне друг, трябва да го направи по честния начин, а именно със свирене и мнооого свирене. Няма проблем да сме приятелчета, да си пием биричката заедно и да споделяме възгледи, но когато стане въпрос за музика и сцена, всеки трябва да си знае мястото.

 

Примерът, който е дал автора на темата с вафлата и опаковката е много точен в един определен смисъл. А именно, че ако някой иска да прави професионална рок-група, той трябва да гледа на нея като на фирма. Може да е меркантилно, но е факт. Парите не падат от небето и никой няма да ти ги даде заради творческите ти изблици. Когато изграждаш група все едно създаваш фирма. Нужно е да има начален капитал(качествени инструменти и оборудване) , професионален екип (отработени музиканти), ясна идея за това какво ще се произвежда (какъв тип музика ще се свири), в кой сегмент от пазара ще насочи продукта ( публиката), колко пари ще се инвестират в продукта (звукозапис, дизайн , мърчендайз, реклама) и за колко време ще се възвърнат парите и ако не в крайна сметка какви позитиви ще извлече фирмата (групата) от цялата тази операция. Сигурно ви звучи малко поп, или фолк? Да ама не.Рок-сцената по света не е по-малко печеливша индустия от която и да е била друга.

Ако някой амбициран музикант живее с романтичната идея че ще напише супер хит и това ще го направи известен, по добре да се откаже още сега. Когато човек стане на 8-10 години спира да вярва на приказки. Когато един музикант стане на 20-25 трябва да спре да вярва и в това.

Разбира се пиша тези редове само за хората, които имат някакви претенции и амбиции в музикалната област. Тези, които свирят само за удоволствие просто трябва да знаят че са късметлии. Защото професионалния тип музиканти плащат висока цена за успеха си.

Макар да е в същата посока горенаписаното е малко встрани от темата която разглежда автора. Ще кажа защо. В гореспоменатите фундаментални въпроси не се уточнява за кои музиканти става въпрос (профи или амате). Защото според профилът на музиканта отговорите ще са различни и всички ще са верни.

 

Поздрави

Ники

Редактирано Април 12, 2010 от NIKOCHIM

[Лими]

Лично за мен точно липсата на идеи е причина да не се занимавам активно с музика. Под "идеи" визирам текстове и мисъл като на Tool и Gojira, примерно. Като нямам какво да кажа на хората - трая си и се дрънкам по форумите...

Поради същите причини и аз отдавна спрях да се занимавам активно с музика още преди 18г. От тогава слушам и си свиря само неща доказали стойността си - добрата стара класика от всичките области на музиката.

[Драго]

... ... БГ групите най-масово се провалят в елемента на полиране на идеята и на продукта и това е така не заради нещо друго, а защото не си мърдат мозъците и все чакат някой да свърши работата вместо тях. Нямало мениджъри, продуценти, студия, феновете били тъпи, всички слушали чалга и т.н. ... ...

 

(Нямало мениджъри, продуценти, студия, феновете били тъпи, всички слушали чалга и т.н.)

винаги има оправдание за собствените глупости

 

Цялата тема е болезнено истинска, но според мен ключето от бараката се крие в горепосочения цитат. В БГ-то масово музикантите свирят в няколко групи едновременно (не се знае от кой храсталак ще изкочи зайчето-байчето). Тук вече се получава едно разпиляване на емоции, енергия и прочие. Често срещано явление когато някой има идея за парче, другите от групата очакват да им се предоставят партиите, кой какво да свири (евентуално). Има разлика когато аранжимента се прави от един и когато в него участва целия оркестър. Полирането на едно парче не е само репетиция до умопомрачаване (което и това лисва), а и до така наречената техническа репетиция, ако мога така да се изразя. Имам предвид подпора на звуците-блендите между различните инструменти в групата тяхната магическа съвместимост (това си е мое мнение). Не е и за пренебрегване факта когато в една група има хора за които това не била тяхната музика, не я чуствали, не я кефели и т.н. Е аджеба за чий к*р що щат в тази група. Мисля, че в пренебрегваните малки детаелчета се крие поне налко от успеха.

Всичко това си е мое мнение и не бих искал никой да ангажирам със него.

 

пп: може би ако в една група се другият какво свири сигурно ще е и по-добре

[Slacoth]

Грубо е да се сравнява захарния бизнес и музикалната иновативност, та било то и метафорично.

Колкото по-малко се обръща внимание на състоянието на музикалния бизнес, толкова повече идентичност ще успее да се влее в качеството на създаваната музика.

 

Ще цитирам една своя мисъл, която едва ли пръв съм изразил публично:

"Истинската песен не се страхува от конкуренция, защото не участва в състезания."

 

С най-приятелски тон.