Hillbilly Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 Като дам за кватира 500 лв с консумативи, като си платя телефон, бензин, храна до следващата заплата и с тая заплата се приключиБаце,нали си от София,както пише под аватара ти,ква квартира,кви 500лв? А едни бих казал добри познати,че приятели е силна дума - "Блус Трафик" бичат основно блус скали и то доста добре,но не свирят основно в София,сещащ се ,че новите софиАнци възприемат клубовете кат " баровете със застаряващи вчичкавени консуматори на бира" Цитирай
Tozi Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 Само без стилови вметки тук и там, щото пък аз например като има некво джемене като се понапият ората в клуба и се стигне до момента"Сцената е ваша" излизат един тон уонабита и бичат яко блусарийки в Ми, без дори да разбират кво свирят. Нали е по блус скалата... давай. Е точно и зарад такива вече 6-7 години не ходя по клубовете. Иначе причината е ясна: няма пари. Като дам за кватира 500 лв с консумативи, като си платя телефон, бензин, храна до следващата заплата и с тая заплата се приключи. Поне при 90% от хората знам, че е така. За какви клубове говорим, като никой не си създава публика. Идете в училищата. Там са феновете ви. Няма да ги намерите в блус-баровете със застаряващи вчичкавени консуматори на бира, за които да бичиш блус скала в Ми е смисъла на свиренето на сцена за джемче. Истината, цялата истина и само истината! Трябва да има място и време за всички. Даже и за уонабитата дето евентуално могат да станат бита някой ден! Цитирай
BaMnupa Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 Hillbilly, стига де. Пий си биричката и не се заяждай. В Шумен съм роден. Учил съм в Търново, Г. Оряховица и София. Последните 10 г. съм в София. И си плащам квартирата. А да, и свиря метъл, чи и дет такъв, че и техничен. Цитирай
Ивелин Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 (Редактирано) Обединението прави силата - вярно, ако хората споделят обща идея, а бизнес освен с идея се прави и с пари и Пайнера ги има. Редактирано Ноември 21, 2009 от Ивелин Цитирай
Hillbilly Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 (Редактирано) Hillbilly, стига де. Пий си биричката и не се заяждай. В Шумен съм роден. Учил съм в Търново, Г. Оряховица и София. Последните 10 г. съм в София. И си плащам квартирата. А да, и свиря метъл, чи и дет такъв, че и техничен. Чак да се заяждам.. простея си характерно ,наистина в Търново и Пловдив е по-добре за свирене.У СФ нищо не става-кофти е климата. Редактирано Ноември 21, 2009 от Hillbilly Цитирай
anadem Отговорено Ноември 21, 2009 Отговорено Ноември 21, 2009 Защо няма публика ? Предполагам ще синтезирам доста от предишните мнения в опит да гледам генерално. Разделяме причините на три основни (говоря предимно за ситуацията в София от позицията както на посетител така и понякога на музикант): Публика: Тук проблема за съжаление е по-скоро въпрос на манталитет/начин на мислене на хората. - ако може без вход Заведенията в София, където се пуска музиката, която всъщност коментираме (класически и модерен рок, всякакъв алтърнатив, реге, рага, по-малко поп, фънк, суинг, джаз) буквално се пръскат по шевовете както през седмицата така и през „силните“ дни. Става въпрос точно за заведения тип „дупка“, в които НЯМА музика на живо, в повечето случаи няма свястна вентилация и нивото на обслужване е леко спорно – въпреки това липса на посетители няма, дори през седмицата ако се опиташ да си намериш място след 20 часа си е доста трудно. Точно тези заведения за пълни с хора,които се забавляват слушайки точно описаната по-горе музика т.е. са точно таргет групата, която би трябвало да посещава свиренията по клубове, но не го прави защото в клуба трябва да плати вход. Безплатните концерти на открито също традиционно се радват на доста добра посещаемост. Просто констатирам като факт, ако трябва да напиша личното си мнение по въпроса може доста хора да ми се разсърдят . - българско vs. чуждо Пореден пример в тази насока е наскоро на компания от приятели пускам да чуят Root Souljah, всички много се кефят и слушаме примерно 4-5 песни след което им съобщавам, че всъщност групата е българска. Следва леко стъписване след, което по физиономиите на хората разбирам, че са дори леко разочаровани. Знам, че звучи изключително тъпо, но разбирайки че тази група, която току що ги е впечатлила, е съставена от българи по някаква причина веднага провокира тази група вече да е една идея по-малко впечатляваща в техните очи. Защо се случва този синдром на отричане на българското и от друга страна превъзнасяне на чуждите постижения е тема, която е сложна почти колкото темата, която се разисква тук, но за съжаление е факт малко или много ... Музиканти: Досега много пъти е ставало въпрос за музикантите и това как трябва да свирят/репетират достатъчно, представят интересна музика и да имат прилична техника/инструменти с, които да свирят на живо. В тази точка обаче искам да акцентирам на нещо друго. - стратегия за свирене Колко от активно свирещите групи имат изградена стратегия за свирене включваща къде, колко често, с кой ще се свири и в крайна сметка какъв ще е смисъла от това събитие? Така се случи, че за около месец слушах три пъти една и съща група (на различни места, едното свирене не беше в клуб) в следствие на което почти мога да съставя плейлиста, който свиреха ... Също така смесване на различни стилове на един лайф, което води до моментално напускане на значителна част от аудиторията, свирене по време на всенародни отпуски и национални празници, припокриване на сходни събития по едно и също време. Тук също така влиза свирене прекалено много или прекалено малко чисто като времетраене и въобще всякакви обстоятелства, които ако не са обмислени биха отблъснали възможната аудитория. - етика Тук не искам да пиша за прословутите случаи как музиканти прецакват други музиканти, а за доста по-елементарни неща, които обаче изобщо не са маловажни. Когато свири повече от една група за вечерта много често случват следните сценарии: - групово се закъснява за саунд чек (ако групите са 3 и повече ситуацията е особено сложна), което обърква и без това не особено перфектната организация - това води както до не оптимален звук, така и до това първите посетители на заведението да стават свидетели на неща, които е трябвало да се случат преди да отвори клуба. - освен „нормалното“ закъснение на цялото мероприятие първата (или първите ако общо групите са повече от 2) група решава, че е репетирала достатъчно и може да изсвири всички песни, които са си научили плюс някоя друга импровизацийка, въпреки предварителните уговорки за дължина на сетовете . В следствие последната група обикновено започва сета си във време, когато цялото свирене трябва вече да е приключило и пред минимално количество публика (die hard фенове или просто прекалили с алкохола ). - уважение към публиката Изпълнения в стил да излезеш на сцената пиян като гъз или изобщо да не благоволиш да се появиш на саундчек са си живо неуважение към публиката дошла да те гледа, обаче колкото и да е странно е факт, че понякога се случват. То хубаво рок'н'рол ама все пак ... Клубове: - обстановка (тоалетни, охрана, отношение към клиента, вентилация ...) Заведенията в които се свири музика не са по-различни от останалите заведения, в които не се свири. Съвсем нормално е да се съпоставят с всички нормални барове и нощни заведения. Няма смисъл да се говори за конкретни примери, но има места (да не кажа доста места) в които определени хора просто отказват да стъпват без значение от конкретното събитие - заради обстановка, обслужване или нещо друго ... а клиента май винаги беше прав. - оборудване/ звук Подобно на горната точка „В клуба Х всяка група звучи зле“ - цитат от един приятел, който не е музикант, но това не му пречи да има изградени представи . - местоположение Напълно ясно е, че заради проблеми с шума, съседи и липсата на нормални помещения все повече сцени ще се изместват от центъра на града в по-отдалечени райони и това е напълно разбираемо. Обаче има хора, които просто ги мързи да отидат до другия край на града да слушат определена група или не им се дават пари за таксита, това допълнително лимитира възможните посетители. - традиции Определено позитивните традиции отсъстват, става въпрос точно за определена профилираност, да знаеш принципно какво можеш да очакваш ако отидеш в клуба Х. Тук може би влиза и създаването на постоянна аудитория, която е предразположена да посещава дори и да не е чувала за определена група. Като по-малки постоянно висяхме в О Шипка (в дните, когато свиреха групи не петък и събота), мястото всъщност беше тясно мазе, което изобщо не предполага такова нещо и въпреки всички отрицателни неща беше култово място, което толкова години вече няма особен еквивалент. Традиционните неща за които се сещам са все негативни – клуба, който традиционно наема само идиоти за охранители, клуба с традиционно смърдящите тоалетни ... няма смисъл да продължавам защото идеята на тази дискусия е да сме позитивни/креативни и да помислим малко. - пиано барове vs. клубове Имаше един момент, когато клубовете бяха популярни например излиза една компания петък вечер и въпроса е в кой клуб точно ще отидат – преглежда се програмата кой къде свири и се решава къде ще се ходи. В един момент същата компания вече е заменила въпроса в кой клуб ще се ходи тази вечер с въпроса в кой „пиано“ бар ще се ходи този петък вечер. В един следващ момент и пиано баровете вече не са актуални и идва ред на нещо друго ... в крайна сметка нищо по-нормално от това. - публичност/реклама Въпреки, че понякога се раздават флаери, лепят се плакати и главно в интернет има тонове информация - форуми като този, социални мрежи като facebook, twitter, myspace и т.н., сайтове с програми ... винаги има събития за които разбираш чак, когато вече са минали. - отношение Въпреки всичко музикантите винаги заслужават уважение и нормално коректно отношение, пак няма смисъл от примери и конкретика . P.S. Пиша това слушайки Who says I can't get stoned turn off the lights and the telephone ... много як албум, много як звук, много яко свирене, пича е супер звезда - нещата не винаги са чак толкова невъзможни . Напоследък има известни проблясъци както като групи така и като клубове, важното е всеки да гледа реално на нещата и да бачка за подобряване на каквото може. Цитирай
Angelina Sekulova Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 Тази тема е интересна... Чета от позицията на човек, който от две години прекъсна ангажиментите си по клубове. Човек, който не се издържа с музика. И "галеник на съдбата", дето през последната си "клубна" година не помни да е участвал в дни, различни от петъци и съботи. Бицев няколко пъти се опита да събере темата върху основния въпрос - има ли наистина такава договореност между собствениците на клубове и (в зависимост от капацитета и оборота им по принцип) доколко тя е решаваща? От друга страна лайтмотивът на темата е: "Няма публика." Аз пък смятам, че има. Пъти по-малобройна от тази на чалгата. Сегментирана - според стиловете, според различните цени в заведенията за жива музика. Въпросът е каква публика ни трябва, как да си я привлечем и да я задържим? Какво правят групите и собствениците на клубове по въпроса и разговарят ли помежду си, ако нещо куца? Споделям мнението на Рафо, че началният час за свирене в клуб трябва да е по-ранен. Късният час отблъсква публиката. Всички аргументи от общ характер - какво трябва да е заведението, обслужването, кухнята, вентилацията, тоалетните, местоположението, техническото оборудване и пр. са дъвкани и в други теми. И са съвсем валидни. Аргументите, свързани с културното наследство, липсата на клубни традиции, афинитетът към "авантата" и пр. също са верни Но мога от собствен опит да кажа, че публика се създава и се "отглежда" като малко дете. От една страна с труд, от друга - с внимание. Публиката, която знае как изпълнявате/интерпретирате кавъри и ви харесва, ще ви хареса и с авторски проеткти. Публиката трябва да бъде канена за участията ви - по телефона, с писма, лично. Публиката трябва да получава послания с различно съдържание и настроение, за да й е интересно. На публиката трябва да й се създадат навици. И тези навици да не се компрометират, а върху тях да се надгражда. Съвместяването на авторска музика с навиците на публиката е деликатна материя. Публиката трябва да разбира, че сте й приятели. Желанията на публиката са важни (но не най-важните). Качеството на публиката е критерий за качеството на музиката, а не парите. Би било перфектно, ако двата показателя съвпадат, но много хора явно още не са достатъчно бедни и могат да дават пари за глупости. "Вчичкавените" консуматори на блус и бира в доста случаи са по-ерудирана и изтънчена, а и по-плащаща аудитория. Ако аз съм публика, не бих отишла в клуб, да слушам авторска музика, ако не познавам бандата отпреди или ако не ми я препоръча приятел, на чието мнение се осланям. Ако съм собственик на клуб, ще се стремя към единна репертоарна концепция; ще прослушвам групите доста обстойно, преди да им дам сцена; пропуснат саундчек ще значи недопускане до участие; а появата на чек или на участие на пиян или надрусан музикант, ще означава едностранно прекратяване на всякакви делови отношения. За се възприемат добре (или да бъдат предпочетени) българските групи, желателно е да съзнават, че в широкоразпространените стилове тяхната музика всъщност се конкурира с представите на публиката за световните образци, а не с музиката на другите им български колеги. Цитирай
Бицев Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 (Редактирано) (Редакция: писал съм успоредно с Ангелина, но не си портиворечим, просто различни нюанси на темата) За да не ходим много далече , предлагам да оставим засега безплатните концерти на открито, темата беше за клубове и какви пари може (или не може) музикантите да изкарват от свирене там. Очертаха се повтарящи се от няколко колеги изисквания - КАКВО ИСКАТ МУЗИКАНТИТЕ ОТ КЛУБОВЕТЕ: 1. Да им се заплаща прилично - независимо от вход или от твърд хонорар, мнозина се изказаха, че понеже не могат да си платят таксито (бирите, парното или нещо друго) с понастоящем предлаганите пари, те са се отказали (или предстои да се откажат) от свирене по клубове. Резонно изискване, не можем да ги упрекнем за него. Остава въпросът откъде ще се вземат тези пари - от входа ли, от надценката на алкохола ли, или от дълбокия (както се подозира) джоб на собствениците - но това е проблем на собствениците, не на музикантите. Последните само искат да им се плаща. Добре. (Ако е за едната слава - могат да свирят по училищата, но не за това беше думата). 2. Да не им се диктува какво да свирят - ако искат кавъри, ако искат авторска музика. (По възможност само хевиметъл). Всеки иска така. Стара народна мъдрост казва, че който плаща - той заръча музиката, но това е нещо много старо, сигурно е комунистическо; в днешно време не робуваме на стари мъдрости и това е положението: музикантите си решават какво да свирят и никой не им се бърка. Може. (Може, но... ?) 3. Обстановката в клуба да е на ниво - никой не иска да свири в опушени дупки без вентилация и с миризливи тоалетни, с пияници или грубянска охрана, с обслужване под всякаква критика и пр. и пр. Няма проблеми - има и свестни клубове или поне собственици, които се опитват да ги подобряват. Инвестициите в интериор и климатизация, разходите по поддръжката, наемите, персонала - са си проблеми на собствениците. Не на музикантите. Те (музикантите) само искат клубът да е приличен и приятен. 4. Да има качествено озвучаване - поне (каза някой) инструментални усилватели и барабани, като не се брои централно озвучаване с пулт с достатъчно канали и достатъчно колони и монитори. И всичко да е ново и да работи! Няма значение, че счупените миксери са счупени от вас миналия път (или от такива като вас, музиканти - не от бармана). Няма значение, че амортизацията на това оборудване, поддръжката и обновяването му не се финансират от Отворено Общество. Важното е да има добро озвучаване. А, да - И добър озвучител (можещ и компетентен - такива обикновено не вземат много пари и се срещат под път и над път). Откъде ще се вземе всичко това (и средства за това) си е проблем на клуба, не на музиканта. Последният иска, скромно и просто: озвучаването да е тип-топ. 5. Да има достатъчно публика - ей тука е малко по-сложно, но ние сме скромни: нека да не се пръска клубът по шевовете, да е само наполовина пълен (като оптимисти казваме ние, вместо полу-празен). Но да не е съвсем празен, само с нашите шест приятели, двете гаджета на басиста и изостаналия от предната вечер пияница. Иначе те (музикантите) си имат армии от фенове, но не ги искат в клуба. Тук друга публика трябва да се намери и това е отговорност на клуба, музикантът към привличането на публика няма отношение. И понеже (поради конячната криза) публика се оказва, че нямало (още никой не каза дали е истина) - без публика мнозина вече не щат да свирят и са зарязали (или се канят да зарежат) музикантстово. Публика, бе - съвсем просто нещо, колко му е?! Много ли искаме - да ни се осигури публика? - - - - - Само пет, съвсем прости и човешки изисквания. Ще сме много несправедливи, ако кажем че тези 5 точици са неоснователни или прекалено завишени. Съвсем човешко е (като в Хартата за Човешките Права) да се иска това - и който каже, че тези неща не са нужни на музиканта, ще излъже като някой мръсен политик. - - - - И КАКВО ПРЕДЛАГАТ СРЕЩУ ТОВА МУЗИКАНТИТЕ? Не малко: своя уникален талант. Незабравими преживявания с тяхната ненадмината оригинаана музика или с безупречни (ама наистина 1:1 с оригинала, майна!) копия на велики парчета от велики банди. Възможността да ги черпим по едно питие, за да казваме после, че сме 'си пили пиенето' с известна личност. Да се ръкуваме и три седмици да не си мием дясната ръка след това, докоснала величие. Автографи. Изплютата им дъвка, залепнала неотделимо на подметката ни. Сигурно има и много други неизмерими ползи за собственика на клуба (подсещайте). Става ли сделката? П.с. Декларация: не притежавам и не управлявам клуб, и ннямам роднини и приятели в конячния бизнес. Ако на някой горенаписаното се стори пристрастно, да: музикант съм. Сумарно към 10 години (в различни периоди) съм свирил в заведения за пари. Ако представлявам страна в тази 'сделка', тази е страната - музикантската. Редактирано Ноември 22, 2009 от Бицев Цитирай
temerut Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 Познавам повечето собственици на клубове и най важното за тях по моя преценка е да върви пиенето а групите да се оправят както им изнася Цитирай
Ивелин Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 - пиано барове vs. клубовеИмаше един момент, когато клубовете бяха популярни например излиза една компания петък вечер и въпроса е в кой клуб точно ще отидат – преглежда се програмата кой къде свири и се решава къде ще се ходи. В един момент същата компания вече е заменила въпроса в кой клуб ще се ходи тази вечер с въпроса в кой „пиано“ бар ще се ходи този петък вечер. В един следващ момент и пиано баровете вече не са актуални и идва ред на нещо друго ... в крайна сметка нищо по-нормално от това. Май идва ред на DJ-я... Цитирай
BaMnupa Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 Ае, мааму стара, досега всеки път като съм идел някъде на джамбуренце аху-иху, и съм пил 3-4 бири, платил съм си входа да слушам на живо грпата Х, бе нито веднъж не ми дадоха билет (за входа), касова бележка за тва което съм изпил. Реквам си, айде, поне парата от входа и иде при бандата, бирата я остай. Ама едва ли, то как бандата ще си провери входа?!? И като се замисля, че утре аз може да съм бандата. Та си викам... по добре да съм тоя, дето зима парите. Просто си го помислих. И спрях да ходя освен в някои много частни случаи по приятелско сбиране. Всяка случак е сама за себе си. Всеки собственик на такова заведение е с различен статус от друг. Всяка банда - и тя така. Аз мисля, че е разумно входа за банди да е между 3-5 лв. максимум. Придържам се към 3 лв.. И цялото това - при бандата. 5 човека да дойдат, поне таксито наобратно ше си платят д си ходят да спят след гига. Ако са некви стрейт ейдж, управителя да забрави за алкохолния делириум. Може сокчета, твба онва, пак бива... пка без касова бележка. Знаем ги тия работи. Ко продаде неска? Ми ето апрата отчита 3-4 бири. Чудесно. Ама всъщност са 30-40, че и повече. Надценка 100%, ДДС-то къде отива... Знаем и в кварталнатра бакалийка как стават тия номера. Не са от вчера. То лошо няма, ама да гърбиш и бандата дето даже си носи и усилвателите и пулта... Е за такива мизерии става дума. Всеки си гледа интереса. Цитирай
RockoBG Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 смеееееееееееееееееех То станало забавно за два месеца ве. Защо изобщо още има хора вярващи в читалищната самодейност. Че и пари търсят. Цитирай
BaMnupa Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 RockoBG, пари има въ всичко, иначе нямаше вее да се продават солетки Хрус-Хрус. Сега си отговори на въпроса защо? Цитирай
soundburger Отговорено Ноември 22, 2009 Отговорено Ноември 22, 2009 http://musicians.about.com/od/musicindustr...ht/baddeals.htm Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.