Да ви видим сега автори...

[BlueZone]

Бицев & Slinky -

 

Винаги съм смятал, че за могат две страни да се споразумеят по оптимален начин помежду си, то трябва и двете да са в състояние поне малко от малко да се поставят на мястото на отсрещната страна.

 

Аз не съм управлявал клуб, нито имам кой знае какви познания по икономика, но в много други сфери съм бил и от двете страни на бариерата, та съм се научил да се поставям на мястото на отсрещния, доколкото ми е възможно.

 

Част от проблема в момента е, че повечето собственици на заведения с жива музика в БГ, са обикновени бизнесмени, които хал хабер си нямат от музика и отсъждат всичко в полза на бирите и кебапчетата, което е несериозно според мен. Разбира се, всеки си гледа интереса, но аз не смятам, че един управител и/или собственик на такова заведение трябва да е музикално неосведомен, защото групите, които свирят, са един вид продукт, който той лансира. Това е все едно да държиш магазин за хранителни стоки и да не можеш да направиш разлика между краве и овче сирене.

[Tozi]

А има ли установен обективен критерий коя група е качествена и коя не?

Както спомена многоуважаемия наш съфорумник Бицев, едно време съществуваше така наречената категоризация (обективна или не - това не е важното в случая). Как се определя в случая качеството на продукта?

[yotzzo]

^ Категории няма, откак я няма дирекция "музика", мисля. Критерият, по който се прави подбор на групите да кажат какъв е собствениците на клубове. Струва ми се, че различните клубове имат различен критерий и стилови предпочитания, което не е лошо. Все пак, основното изискване е да има оборот и да няма инциденти.

Редактирано Ноември 20, 2009 от yotzzo

[docc]

- Проблемите.

Проблемът е един - няма публика! Останалото е драскане по дъното на тигана с цел разпределение на рибата от Свободния Океан (но не и от Свободния Пазар)

 

- Свободен пазар.

Имагинерно понятие обхващащо всички форми и аспекти на взаимоотношенията касаещи човешки активности (вкл. и свободните съчинения).

- 'Парцелиране на свободния пазар'

Поставяне на корици на свободните съчинения.

Все още няма комисия (световна; международна; междубалканска; междукръчмена) за "парцелиране на пазара" (систематизиране на фантазиите) като изходна позиция за контролиране на влиянията.

Имаше комисия по категоризация на музикантите.

 

- Музикантска категоризация.

По едно време разновидностите на 'лиценз (както биха го нарекли сега) за работа като музикант' достигаха до 7 (ако не се лъжа). После станаха по-малко. Обаче .... категории имаха и местата (обектите), където можеше да се упражнява (защитеното) право на муз дейност, както и организациите, които можеха да предоставят условия за тази трудова дейност. Така, разликата в надничните/хонорарните ставки можеше да стигне стотици, че и кило- пъти. (т.е. - не може да се говори за уравнивиловка). Например - месечното възнаграждение за работа в обект "Девятката" - Вн. (от "веригата" на 'Кооптурист') съпоствена с хонорари от турне в СССР.

Всеки (лицензиран) музикант имаше право да работи - стига да го наемат, навсякъде в системата - кръчма, концертна дейност, ... дори клуб (ОФ; Квартален; Туристически; Спортен...)

 

- Клубовете. (Така наричащите се субекти обсъждани в темата)

Заведения за обществено хранене, които предлагат сред услугите си (измежду тези, които имат право) и някаква музика - жива; умряла; 2 в 1 ... , като организират това по съответния законов ред.

 

- Концертно музикално мероприятие.

Услуга, която се организира и предоставя по съответен законов ред. Как, кога и къде - решава отговорник/организаторът на събитието (може да реши и да е в някое заведение за обществено хранене).

 

- 'Картел' (едно нещо с цел - Монопол)

Нещо различно от 'Мартел' (марка коняк).

Също така - различно и от ОПЕК, и Газпром - поне според мощностите на "рицарите на свободния пазар".

Прилагането му като определение при формулиране/описване на изначално незаконни дейности (производство и разпределение на нерегламентирани стоки и услуги) е донякъде условно и образно.

 

- 'Рицар без броня'

БГ игрален филм описващ проблемите на едно симпатично БГ пишлеме.

 

- Пишлемета

Дечурлига, които за уплътняване на свободното си време се занимават със занимателни (за тях самите) дейности (напр. - игра на лимки/топчета, на уличното платно) и макар, че понякога нарушават закони, разпоредби и регламенти (според примера - Закона за хазарта и Закона за движение по пътищата) никой не ги закача, защото размерът на дейностите им, както и потенциалът за развитие са икономически и социално безобидни!

[Tozi]

А защо няма публика? Търсенето определя предлагането или обратното?

[kitaratapesho]

Здрасти!

 

Искам отново да споделя как седят нещата с клубовете в Ню Йорк. Знам, че някой отново ще каже - "Ама в София/България е различно!?!". Аз лично не виждам къде е разликата в механизмите, с които си борави музикалният бизнес. Единствено е различен мащабът, както и етапът на развитие. Ще започна малко от далеч и бавно ще се придвижа към ядрото на нещата.

 

 

Професионални музиканти - в по-голямата си част, това са доста измизерствали хора. Занимават се единствено с музика (тоест не работят нещо от 9 до 5). Освен ако не са голямо име, изкарват парите си предимно по няколко начина:

1. Преподаване - частно, музикални училища, университети

 

2. Свирене в различни проекти:

 

2.1. Свирене в сватбарски банди - наемни формации, разполагащи с огромен репертоар (от порядъка на 500-1000 песни в различни стилове), пълно оборудване, включващо осветление, централно озвучаване, собствена сцена, камион за придвижване. Най-често това са банди, състоящи се от ритъм секция (барабани, бас/контрабас, пиано, китара), основен вокал (най-често два броя), бек вокали (три броя), брас секция (тромпет, алто/тенор сакс, евентуално тромбон), танцьори (2-3 броя). Това е истинска машина за пари. Цената за наем на тази формация варира от 5 до 30 000$.

 

2.2. Свирене на малки гигове - ресторанти, барове. Музиката там служи за фон и е съобразена с изискванията на шефа - стил, формат, времетраене на гига и т.н.

 

2.3. Свирене в авторски проекти - мениджър/продуцент или самопродуциращ се певец (по-често) си наема музиканти, които стават негова банда. Заплаща им се за репетициите, както и гиговете (твърд хонорар, определен предварително). Музикантите са абсолютни наемници - от тях се очаква да свирят това, което им се казва. Най-често парчетата имат готови аранжименти/щимове, които те трябва да научат/четат на прима виста. Креативност не е ключово изискване (освен в моментите за сола). Тези, проекти в началния си стадии свирят по клубове (докато не изградят опит, име и връзки, които ще им помогнат да намират достатъчно малки гигове (ресторанти/барове) и/или частни партита (тип сватбарска банда). През първите месеци/година-две, някои налива доста пари в проекта (заплати на музикантите, наем на репетиционни и т.н.).

 

 

Музиканти-хобисти:

 

Хора, които си имат друга професия (работят в банка от 9 до 5). Музиката за тях е хоби, начин за разтоварване, проява на креативност, начин за изразяване на емоции и идеи. Самофинансират се (най-често; изключения са най-талантливите и интересни от тях, които след дълго лутане си намират продуцент). Ако е банда, обикновенно всички са с една и съща нагласа (тоест никой не очаква да изкара пари от това и всичко се прави за кеф). Самопродуцират се (записват и издават албуми, които в поледствие продават на гиговете си). Свирят предимно по клубове.

 

Кавъри и кавър-банди има изключително малко и интересът към тях е нисък (освен ако не става дума за гиг от типа 2.2., където музиката служи за фон - кавъри на поп, рок, блус и джаз парчета).

 

 

Клубовете - най-често в тях свирят банди от типа музиканти-хобисти, както и прохождащи авторски проекти (на този етап разлика почти няма; единствено в крайната цел). Свирят по 2-3-4 банди на вечер, всякакви стилове. Всяка свири по един сет. Заплащането е от входа. Много често клубът или взима процент от входа и/или взима парите от входа на първите 10-15 клиента. Това е официална договорка. В най-добрия случай (за музикантите) им дава цялата сума от входа. Клубът предоставя сцена, осветление, централно озвучаване, сет барабани, кубета за китара и бас, както и микрофони.

 

 

В 90% от случаите на клубен гиг, бандата си тръгва с почти празни ръце (финансово). Но никои и не очаква друго.

 

 

Извод: тук никой не се изхранва от клубни гигове. Тези участия имат съвсем друга цел.

 

Извод #2: Ако гигът на дадена банда в клуб е от типа 2.2. - тогава би следвало при уговарянето на репертоар и т.н. с шефа на заведението, да се обсъдят и хонорарите на музикантите. Ако гигът е авторска музика - тогава свиренето на вход е съвсем нормална практика. Процентът (ако има такъв), който клубът ще задържи е по договорка. Вече описах няколко варианта, които съм срещал тук.

 

 

Това е просто информативно (надявам се, че не съм изгубил времето на никой). Аз лично няма да коментирам основната тема, тъй като вече съм го правил доста пъти в този раздел и съм се озовавал в центъра на спорове, най-често с едни и същи 3-4 души (които са активни и в тази тема).

 

 

Успех на всички!

 

 

Петър

 

 

П.П. Извод #3: Докк го каза най-точно - най-големият проблем е, че клубовете в България са празни. От там нататък всичко е разпределяне на трохите. Основната вина би трябвало да се поеме от музикантите - явно не предлагат качествен продукт. И отново правим равносметката:

 

Група свири на 60% от входа в даден клуб. Входът е 5лв. В заведението има 100 човека публика. Това са 500лв, от които бандата взима 300лв. При банда от 5 човека, това са по 60лв на човек.

 

Група свири на 100% от входа в даден клуб. Входът е 5лв. В заведението има 10 човека публика. Това са 50лв, от които бандата взима 50лв. При банда от 5 човека, това са по 10лв на човек.

 

Всичко опира до това колко слушаема е дадената банда.

Редактирано Ноември 20, 2009 от kitaratapesho

[Tozi]

Въпрос.

Защо България трябва да следва Американския модел?

 

 

 

П.П.: Факти:

1.В САЩ има около 3'5 милиона професионални музиканти.

2. Музикалния бизнес (било то малкия или големия) не е това което беше преди 10-15 години.

3. Хората (потребители) слушат различна музика от преди 10 години.

4. В САЩ потребителите на музика имат сравнително по-голчма музикална култура (в сравнение с БГ)

[kitaratapesho]

Това е просто информативно

 

 

Глупавият се учи от грешките си, умният - от грешките на другите.

 

Поговорка

Редактирано Ноември 20, 2009 от kitaratapesho

[Адам]

До тук прочетох някои доста интересни мнения, по които си личи, че има хора, които мислят с главите си и знаят какво говорят, което може само да ме радва. Притеснявам се обаче от факта, че нещата пак тръгват да се въртят около това кой бил професионален музикант и кой хобист .. моля ви, не започвайте темата отново! Тук не говорим за концерти на Уембли. Говорим за няколкото клуба в София, където можеш да отидеш и да свириш без да имаш сингъл, който се върти в праймтайма на BTV. Хубаво е да се знае как се прави в развитите в музикално и финансово отношение страни, но за съжаление повече от ясно е, че тяхната практика за сега няма никаква почва унас. Също така не съм убеден, че обясняването на това как се е правило по време на комунизма има някакво отношение към това, че в момента малкото хора, на които се крепи клубната сцена, ще трябва да вадят пари от джоба си, за да направят едно участие.

Kitaratapesho , даваш пример за това какво става ако свириш в клуб пред 100 човека.. Ок, съгласен съм с теб, но в България 100 човека в клуб с жива музика се събират почти само през силните дни – петък и събота/с малки изключения/, а колко от вас свирят САМО през такива дни? До тук от изказалите се знам само за един такъв. Ами останалите?

В случая не може и да става въпрос за издържане от музика без да обикаляш света яхнал кораб свирейки на хранещи се хора /метафорично казано/. Идеята, която имах не се отнася до тези музиканти, а до хората, които имат група, обичат музиката и свиренето на живо и нямат за цел да изкарват някакви доходи от това. Единственото, което искам е да не трябва да плащам, за да се занмавам с музика и да свиря пред хора! Факт е, че нашите клубове имат сравнително ниска посещаемост, но защо трябва аз с моята музика и моя труд да избивам слабия ден на собственика Х при положение, че надценката в такива заведения е няколко стотин процента? Поставям се на мястото на този човек и лично за мен е приемливо и като музикант, и като бизнесмен, да искам да речем 20% от входа при положение, че съм осигурил на групата необходимите условия, а не както ми се е случвало - отивам да свиря в клуб в друг град след преговори със собственика, който ме е уверил, че трябва да нося само китари и вокални микрофони, а на сцената намирам 2 скъсани кабела и пулт, който не работи от 20 години .. и с всичката си наглост онзи да ми иска половината от входа на хората, които ще му доведа .. Не пожелавам на никого да разбира какво е да търсиш пулт и барабани в чужд град 3 часа преди участието.

Малко се отклоних от темата, за което се извинявам. Разберете .. или си го втълпете в главите, че хванете ли китара и влезете ли в клуб, вие продавате продукт, в случая музиката си, която има своята цена! Ако мислите, че нямате такава и не искате пари за труда си – ок, давайте пари за изяви, правете благотворителни концерти. С тях ще получите много по-голяма популярност, отколкото с едното свирене в някой клуб.

Някои от вас се чудеха какъв точно е проблемът, защото смятат темата за неясно формулирана. Проблемът е не до толкова, че клубовете започват да работят заедно, колкото до това, че всичко излиза за сметка на музикантите и никой не прави нищо по въпроса, а само констатира проблеми и дава примерни от комунизма или от Америка. Освен това клубовете започват силно да налагат и ТОЧНО какво трябва да се свири! Извинявам се, но аз не съм джубокс, в който пускаш монета и той ти 'свири' каквото си пожелаеш.Преди време имаше един клуб (О!Шипка), който открито заявяваше, че е 'сцема за авторска музика' и в него се изявяваха групи, които почти никой друг не искаше. Това беше много хубаво, това беше клуб! В момента голямата част клубове са повече заведения с жива музика. Аз съм музикант и при това положение, докато музиката ми съвпада стилово с концепцията на заведението и събира публика/ клиентела/, не мисля, че е много правилно някой да ми казва какво да НЕ свиря.

Аз лично отказах да се занимавам с такива хора, не съм приемал и няма да приема да се продавам 'за без пари', или при условия, при които печели само едната страна. Кофтито е, че почти никой друг не го прави. Това е може би най-големият проблем. Колко от вас ще откажат ако ви извикат да свирите в петък в голям столичен клуб на 50% от входа, защото 'в петъците идват много хора'? Също така ви моля да се концентрираме върху действителността тук и сега, да говорим за реални неща вместо да копаем толкова дълбоко в икономиката и историята, за да се получи поне веднъж нещо конструктивно...

[Бицев]

ОК - в страниците след предния ми пост нищо не се каза по (уж) главния проблем за комбИната между клубаджиите. Явно това не е проблем, всички говориха за много друи неща, но дума не се каза за този проблем (освен присмех за правописната грешка в марка коняк). Приемам, че това не е важно и никого не вълнува - няма да го обсъждаме повече.

 

Друг един проблем, отначало убегнал при поставяне на темата, беше формулиран и посрещнат със съгласие от неколцина: НЯМА ПУБЛИКА.

 

Това факт ли е?

 

Няма в клубовете, или няма в страната?

 

Няма във всички клубове, или няма в 'моя' клуб?

 

Освен в клубовете, има ли отлив на публика от по-рано отварящите (и по-рано затварящи) кръчми с жива музика? Има ли отлив на публика от концертните зали? От студентските клубове и читалищата?

 

И - ако е вярно (т.е. обективно доказано), че няма публика - къде е отишла тя?

[Hillbilly]

AC/DC. Как може, група от техния калибър, които 1976 година, при вече 3-4 издадени албума, при голяма популярност да пътуват с един бус, да свирят ТРИ ПЪТИ НА ДЕН в разни клубове, кръчми и училища и от спечелените пари за деня да си платят само бензина и яденето

А сещаш ли се че мениджърът им ги е ограбвал тогава?

Това с 40% за клуба,без да предлагат читаво озвучаване (тоест барабани и поне по едно комбо за инструментите) - никоя уважаваща се група не би свирила при такива условия.

Ще свирят ученически банди (които,ако са на ниво дет-метал ще изгонят заблудените посетители в клуба) и феновете им ще си вкарват пиене отвън или ще лижат една бира цяла вечер-устройва ли ви,кебапчии?

[docc]

... ОК - в страниците след предния ми пост нищо не се каза по (уж) главния проблем за комбИната между клубаджиите. Явно това не е проблем, всички говориха за много друи неща, но дума не се каза за този проблем (освен присмех за правописната грешка в марка коняк)....

 

Няма присмех (мрисмех) в поста ми! Има посочен основен (според мен) проблем, който измества останалите излишни доуточнения.

 

А относно Картел - Мартел и липсата на публика.

Както беше посочено, 'Мартел' е известна марка коняк. Има и други производители на подобни продукти (брендоидни напитъци на основата на винен дестилат), обаче не всички се наричат 'Коняк', макар че има мн.добре (но не и перфектно) технологично изпълнени и вкусово-качествено неоспорими питиета (напр. 'Eusignac'; или пък т.н. 'Кондовски' "коняк"; или някои Арменски и Грузински образци...). Причината е сравнително проста. Съдебно постановено изискване за строга технологична коректност и район на произход. По тази причина шепа производители държат 100% от пазара на напитката коняк (именувана на Френски град) без това да се приема като монополна структура + прилагане на съответните анти-мерки.

 

Коняк се пие повсеместно. Някъде - повече, някъде - по-малко, а на места - почти хич. Дето се вика - въпрос на вкус. Световното население има безпрепятствен достъп до напитката и ако му хареса, допада, или просто прииска - си сипва едно (по едно). Съвсем нормално е обаче, когато се набляга на сватбарско-банкетни количества и удовлетворяване нуждите на подобни ивенти с трудовостимулиращи, колективосплотяващи, и социално-възпитателни функции, питейно-програмният план да се базира на някоя местна ичкия - традиционно доказана, историческа и културна еманация на регионалния Самогон (за западно-вносноговорящите - Moonshine). Т.е. - "Еба' го у Коняка - ко ше го пия!". Но когато по-определени причини - административно-законови; производствено-дебитни.... , се прояви временен, или по-постоянен недостиг на титуляра, то закономерно може да се жули и нещо друго ("Еба' го у Коняка! Ако требе - ше го пиЕм!").

Също така е закономерно, в условията на (предизвикано - рестриктивни ограниченя; модно-тарикатски мотиви; откровена пристрастеност; сантиментални моменти...) някакво търсене, да се активизират и недотам добросъвестни структури, които предвид изконната цел "лесни богатство и/или слава", да предлагат варианти - обикновено евтини и само наподобяващи първообраза. Тези Цар-Кироиди, независимо дали са офоциозни инициативи, или рожби на самодейно-самозадоволителни напъни, имат свойствата, както да опияняват, така и да налагат/възпитават определен (гаден) вкус, и съответен критерий у употребяващия. А когато потребността (и съответното) потребление са масови, се въздейства в определена степен и върху обществената ценностна система. Така и така е гадно - поне да е познато и характерно! А като е познато и характерно не изглежда чак толкова гадно. А етикет ('Новоселска конячена - екстра специална селекция. Шато - Долно РокЕндРолово') ще сложим за да не обидим Кръстника. Той пък няма да ни се разсърди за вкуса - и той знае за какво става въпрос. Жестът на уважение и заявяването на съпричастност са важни.... и лаф да става!

 

Като резултат - евтина безперспективност.

 

 

Та така - с публиката из клубовете (и центровете) за обществено опиянение.

Редактирано Ноември 21, 2009 от docc

[Ивелин]

Глупавият се учи от грешките си, умният...

...си записва!

 

Пешо, ти говориш конкретно за Манхатън (където хората представят основно авторската си музика)- в останалата част на Ню Йорк не е точно така...

Освен всичко, Ню Йорк се смесват много музикални стилове и култури - освен мащаба...

 

Всичко опира до това колко слушаема е дадената банда.

Следва въпроса, как да направя моята банда слушаема - 2 варианта:

- имаш връзки

- предлагаш нещо, което е интересно не само на хората в публиката, които са ти приятели, а и на хората, които не те познават и пак искат да дойдат да те гледат - тогава и менаджерите ги виждат тия работи.

 

Мисля, че по отношение на глобалното положение на музикалния бизнес и проекцията му върху клубния бизнес си на прав път. Така е в Ню Йорк - клубът предоставя сцена, ти си правиш каквото си искаш. Не ти плащат за нищо (освен питиетата на бара - по 1-2 на човек от бандата). Свириш на вход. Клубът го определя с договорка с бандата. Не плащаш за нищо, а ползваш - сет барабани, бас кубе, китарно кубе (най-често има избор от 1-2 за бас и китара), централно озвучаване + микрофони. Пиано (електрическо, акустично, роял) няма почти никъде. Ти си правиш флайери, плакати, майспейси, фейсбуци и въобще каквото те кефи, за да докараш хора на гига. Клубът печели от продажба на алкохол. Колкото по-известна е бандата, толкова повече смисъл има да се сложи по-висок вход. Чиста работа.

Реално какво се получава? Вкараш твои хора, които да правят консумация на заведението. Че аз мога да ги заведа и у нас...

Тези клубовете в Манхатън са като Маската в Студентски град - всяка година идват студенти, които да свирят "по джапанки за бира".

Е да де, ама в Манхатън има и Кърнеги хол и Медисън скуеър гардън и т.н.

 

Истината е една: рано или късно труда се възнаграждава!!!

 

...което ми напомня, че трябва да спра да си губя времето и да сядам да свиря...

Редактирано Ноември 21, 2009 от sw1tched

[Tozi]

Docc приемете моите комплименти за така добре и адекватно описаната ситуация с българския коняк (музикален "бизнес" - ситуация). Пожелавам все повече хора да се научат да четат между редовете и да вникват в това което някой им казва (пише).

 

Адам.

По закон тези музиканти които имат документ за завършено музикално образования са професионални музиканти. Останалите се водят аматьори. Определенията професионален и аматьор не се отнасят за качеството на извършваната от тях дейност.

Разликата е в подхода и отношението към предлаганата услуга. Не зависимо дали професионалния музикант свири на Уембли или пред двама души в кварталната кръчма няма разлика в качеството на положения труд (музициране).

Много от музикантите в България не знаят какво точно искат. Ако бандата е продукт и този продукт е предназначен за продаване то този продукт би трябвало да си има установена цена (потърси из нета „ценообразуване”) съответстваща на качеството на продукта. Този който продава продукта решава дали му е изгодно да отстъпи ( и доколко) от тази цена при извършване на покупко продажбата. Този който купува има интерес цената да е колкото може по-ниска, а този който продава има интерес тази цена да е колкото може по-висока.

Това че музикантите се съгласяват да свирят на вход е тяхен избор, както и това дали те са склонни да се съобразят с искането на собственика (управителя) на клуба за вида музика.

Повечето музиканти търсят известност и слава. При повечето желанието да покажат (и съответно да получат признание – потупване по рамото) това което са постигнали и създали е по голямо от желанието да продадат своето творение като продукт. Именно тази им слабост бива използвана от прекупвачите на музикантския труд (който се омаловажава като такъв).

Клубовете имат политика и се съветват един с друг,тоест говорим за организация – за ясни интереси и начини на постигането им.

А музикантите? (легендата за снопа пръчки помните ли я???)

Защо има толкова публика на едно Пайнер турне? Хората си имат единна политика и стратегия която се следва – организирано, систематизирано.

Музикантите имат нужда от някой да ги обедени и защитава тяхните интереси.

Обединението прави силата!

Редактирано Ноември 21, 2009 от sw1tched

[BaMnupa]

Само без стилови вметки тук и там, щото пък аз например като има некво джемене като се понапият ората в клуба и се стигне до момента

"Сцената е ваша" излизат един тон уонабита и бичат яко блусарийки в Ми, без дори да разбират кво свирят. Нали е по блус скалата... давай.

Е точно и зарад такива вече 6-7 години не ходя по клубовете.

 

Иначе причината е ясна: няма пари. Като дам за кватира 500 лв с консумативи, като си платя телефон, бензин, храна до следващата заплата и с тая заплата се приключи. Поне при 90% от хората знам, че е така. За какви клубове говорим, като никой не си създава публика. Идете в училищата. Там са феновете ви. Няма да ги намерите в блус-баровете със застаряващи вчичкавени консуматори на бира, за които да бичиш блус скала в Ми е смисъла на свиренето на сцена за джемче.