Ивелин Публикувано Ноември 13, 2009 Публикувано Ноември 13, 2009 (Редактирано) ...Свиря малка секунда нагоре, в няколко октави разстояние (нещо като малка нона, но по-широк вариант) и тя ми звучи по-добре от самата "чиста" октава... (Октавите са от клавир и са идеални, т.е. не са от ненастроено пиано!) Цък! И вие ли чувате това?! ------------------------- Луда работа! Редактирано Ноември 13, 2009 от Ивелин Цитирай
CyberGene Отговорено Ноември 13, 2009 Отговорено Ноември 13, 2009 Не знам дали знаеш, но на пианото струните имат свойството да повишават хармониците. Колкото по-нагоре, толкова по-високи са хармониците от предписаното. Това се дължи на метала, от който се правят струните и на спецификата им. Затова има два начина за настройка на пиано: 1. Стандартен строй, при който всички клавиши са настроени по точната им честота и по такъв се свири с оркестър, 2. Разпънат строй (Stretched Tuning), при който високите октави се настройват малко по-високо, а ниските малко по-ниско от стандартното, при което хармониците имат повече близост помежду си и за соло пиано е перфектно. Провери на електронното си пиано (или софтуер) дали имаш включен разпънат строй, възможно е да нямаш и точно за това да установяваш, че леко разпънатите високи звучат по-добре в унисон със средата на клавиатурата Аз винаги свиря в разпънат строй. Но можеш да имаш проблеми с него, ако добавиш някакви синтезатори и други инструменти, при които честотите и хармониците са математически точни и тогава унисоните между пианото и тях ще звучат кофти. http://en.wikipedia.org/wiki/Stretched_tuning Цитирай
Ивелин Отговорено Ноември 13, 2009 Автор Отговорено Ноември 13, 2009 (Редактирано) Това, което знам е че при акордирането на пиано, акордьорите се изкушават да настройват окравите по-високо (във високия регистър), защото ухото чува високия регистър различно... Ако е от струните, защото тогава октавите нямат биене по м/у си? Май разпънатото настройване май се прави в услуга на този феномен. Редактирано Ноември 13, 2009 от Ивелин Цитирай
CyberGene Отговорено Ноември 13, 2009 Отговорено Ноември 13, 2009 Ако е от струните, защото тогава октавите нямат биене по м/у си? Отместването от математическите стойности е на хармониците, а не на основния тон. Примерно четвъртият хармоник на един тон се намира на две октави над основния тон. При струните обаче този хармоник реално е малко по-висок. И по тая причина струните за тона, който е две октави по-високо може да се настрои малко по-високо, за да съвпада (или приближава) този четвърти хармоник, така че да няма (или да се намали) биенето. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Ноември 13, 2009 Отговорено Ноември 13, 2009 ... А това се дължи на факта, че струните на пианото не са като тези на китарата или цигулката, например, а имат повече нехармоничност, което означава, че има нехармонични обертонове и че хармониците са малко по-отместени от простите математически отношения в идеалната обертонова редица, която би дала една идеална струна. А абсолютно точна от математическа гледна точка хармоничност може да се постигне със синтезатор, понеже реалната струна не е безкрайно лека и не е безкрайно гъвкава. И за да се угоди на ухото, следва малко модифициране на интервала, за да съвпадат обертоновете и да го няма биенето, отговорно за дисонанса. Това разбира се има отношение още към формирането на скалите у други народи според техните специфични инструменти и в последно време представлява интерес за микротонални и експериментални композитори, а именно съгласуване на строй и тембър.П.П.: Думата се пише слято - психоакустика. Цитирай
Ивелин Отговорено Ноември 13, 2009 Автор Отговорено Ноември 13, 2009 Ама струните на пианото са една дължина, а на рояла - друга. Както и напъна е различен. Което е пряко свързано с обертоновете, а пианата с по-къси струни имат нужда от това разтегляне на октавата именно заради по-високите си обертонове. Рояла освен че е по-силен като звучност от пианото е и с по-верни обертонове. Което пак ме връща на тази психоакустика... Цитирай
lizardman Отговорено Ноември 17, 2009 Отговорено Ноември 17, 2009 Мучо интересно. А можете ли да обясните защо струните на пианото са по-нехармонични от тези на китара/цигулка? Кои фактори определят изместването на обертоновете от определеното им от математиката място? Цитирай
Steppenwolf Отговорено Ноември 17, 2009 Отговорено Ноември 17, 2009 Гъвкавостта, дебелината, дължината, теглото на струната определят нейните характеристики. Струните на пианото са по-твърди в сравнение например с тези на цигулката, поради което във вибрациите им не се обособяват така по-малките хармонични части и трептят и с нехармонични части от себе си. Грубо казано, по хармоничност се намират някъде между опънатата струна на цигулката и твърда пръчка. Звънчетата са по-богати на нехармонични обертонове, а барабаните и чинелите са съвсем нехармонични. В друга тема беше засегнат въпросът за темперирането... С навлизането на равнотемперирания строй, понеже органът има по-хармоничен звук от пианото, нечистите интервали се усещат по-явно и затова много музиканти са се дразнели от равномерното темпериране именно при звученето на органа - повече се набиват на ухо острите терци... Цитирай
Басурендер Отговорено Ноември 17, 2009 Отговорено Ноември 17, 2009 Хм.Вярно. До колкото знам, флейтата има най-малко обертонове, и може да се каже че има най-силен основен тон. На мен ми е много трудно да определя тон на чинел или дори на каса. Цитирай
Ивелин Отговорено Ноември 17, 2009 Автор Отговорено Ноември 17, 2009 Е да, защото чинелите граничат повече с шум, от колкото с тон. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.