rockozaurus Публикувано Юли 14, 2009 Публикувано Юли 14, 2009 (Редактирано) Здравейте Ето тази машинка я сглобих преди няколко дена. Направил съм само един семпъл ,защото смятам че няма нужда от повече... Левият потенциометър е за нивото на "Fuzz" - а , а десния е за Volume. True Bypass Switch , отляво - IN , отдясно - Out Схемата: By Jim Dunlop Семпъл: ЦъК Снимки: 1 2 3 Не е нещо особено ,но малко разнообразие не в минус на никой Редактирано Юли 14, 2009 от rockozaurus Цитирай
Nikifena Отговорено Юли 14, 2009 Отговорено Юли 14, 2009 Пробвай да го направиш с германиеви транзистори. Сигурен съм, че ще извади по-готин звук. Цитирай
rockozaurus Отговорено Юли 14, 2009 Автор Отговорено Юли 14, 2009 Заради отпушващото напрежение.... 0.3 V при германиевите.. (по - голяма чувствителност) - нали така ? Обаче направих схемата 1:1 ,защото смятах ,че всичко е добре подбрано... Може и да пробвам с германиеви ,като намеря.. Цитирай
Nikifena Отговорено Юли 14, 2009 Отговорено Юли 14, 2009 Ами звукът е различен Дънлоп започват да правят фъз фейс с германиеви едно време, обаче сметнали, че ще им е по-евтино да го правят със силициеви транзистори. Това обаче не се харесало на музикантите и сега отново дънлоп правят фъз фейса с германиеви. Просто този ефект си е за германиеви транзистори. Те обаче трябва да се подбират с нисък коефициент на усилване. Ето няколко линка по темата: http://www.geofex.com/Article_Folders/fuzzface/fffram.htm http://www.analogman.com/fuzzface.htm http://fuzzcentral.ssguitar.com/fuzzface.php http://www.smallbearelec.com/HowTos/FuzzFaceFAQ/FFFAQ.htm Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Юли 14, 2009 Отговорено Юли 14, 2009 (Редактирано) На Jimi фъзфейса, поне до колкото знам е бил с германиеви транзистори. Иначе ми звучи доста смачкано така, сигурен съм, че германият би променил поне малко звука. Също така съм сигурен, че е силно препоръчително да се включи в съответният амп, за да се почучи звукът . Заради отпушващото напрежение.... 0.3 V при германиевите.. (по - голяма чувствителност) - нали така ?Обаче направих схемата 1:1 ,защото смятах ,че всичко е добре подбрано... Малко теория от мен, която може и да ти помогне с разбирането на транзистора(ако искаш, разбира се): Не точно по-голяма чувствителност. Транзисторите обикновено имат схеми за осигуряване на преднапрежение, така че при липса на входен сигнал, транзисторът пак да е отпушен и работната му точка във входните характеристики да се намира над праговото отпушващо напрежение на управляващия преход база-емитер. Именно това е усилване в клас А. При него, дори при липса на входен сигнал, в прехода база-емитер протича някакъв ток, съответно протича и бета пъти по-голям колекторен ток, т.е. транзисторът не е запушен и усилва. Отпушващото напрежение е напрежението между базата и емитера(при NPN базата трябва да е по-положителна от емитера за да отпуши транзистора, а при PNP - по-отрицателна), над което вече започва да тече някакъв по-значителен базов ток и съответно бета пъти по-голям колекторен ток(иначе когато транзисторът е запушен, в прехода тече само някаква част от неуправляемия обратен колекторен ток, както същата негова част, усилена бета пъти, понеже минава през управляващият преход). На практика, както преходът база-емитер, така и преходът база колектор са най-обикновени pn преходи, като главната разлика от "два диода, свързани заедно" е, че базата е обща за двата прехода и е много тънка, така че инжектираните в нея(през емитерния преход) неосновни за нея токоносители(дупки в база от N-полупроводник и електрони в база от P-полупроводник)да могат да бъдат увлечени от полето на обратно поляризирания колекторен преход и да получат значително ускорение от високото колекторно напрежение, вместо да рекомбинират(да се неутрализират) с намиращите се в базата основни токоносители. Така се получава усилването. За да разбереш правилно работата на транзистора, като начало запомни, че при биполярният транзистор, и управляващият(базов), и управляваният(колекторен) ток минават през управляващият преход(база-емитер), като посоката им винаги една и съща спрямо емитера(при NPN транзистори и двата тока излизат от емитера, а при PNP транзистори идвата тока влизат в емитера. То това е и идеята на стрелката в емитера в схематичното означение). Имай предвид, четейки горното, че техническата посока на тока е обратна на посоката на движение на електроните, както и съпосочна с движението на дупките(които представляват липсващ електрон в електронната обвивка на атомите, който липсващ елетрон "прескача" от атом на атом(понеже на нейно(на дупката) място идва електрон от друг атом, след което последният остава некомпенсиран с 1 електрон и вече в неговата електонна обвивка има липса(дупка)). Естествено, в получпроводниците електроните са по-подвижни(понеже могат да се освободят от ядрото и да се движат в кристала), докато дупката може само да прескача между съседни атоми. Иначе това, за което говориш по-горе е праговото напрежение на отпушване на германиев pn преход, което е по-малко от праговото напрежение на силициев pn преход. Това е в сила кактo при транзисторите, така и при диодите. Това, което харесва на хората при германиевия преход, що се отнася до умишлено създадени изкривявания е, че неговото коляно на отпушване е по-обло от това на силициевия преход. Но въпреки това, германият има редица недостатъци. Максималната работна температура на преходите при германиевите прибори е около 90 градуса по Целзий, докато при силициевите тя достига 200 градуса по Целзий. Освен това, германиевите преходи имат значително по-голям обратен ток, което в случая с транзисторите прави стъпалата осезаемо по-нестабилни температурно(работната точка се мести с промяна на температурата) от стъпалата, изпълнени със силициеви прибори. Това е и причината днес германиевите прибори да нямат такава голяма популярност. Редактирано Юли 14, 2009 от Evtim Djerekarov Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Юли 14, 2009 Отговорено Юли 14, 2009 Браво Евтим, браво Джерекаров! Аз пък този път ще се направя на ларж и ще дам на човека някоко Ge транзистора, да е жив и здрав, само да дойде да си ги вземе. Тук трябва да щракне един печат "обещано!", като от Господари на ефира" . Даже ще приготвя комплекти от различни видове, за да си експериментира на воля. Цитирай
tednet Отговорено Юли 14, 2009 Отговорено Юли 14, 2009 Еййй, уреди се с Германий късметлията Успех с експериментирането и да качваш семпли Цитирай
rockozaurus Отговорено Юли 14, 2009 Автор Отговорено Юли 14, 2009 Благодаря много за изчерпателните коментари "Parni_Valjak" , бих желал да пробвам с германиеви транзистори. Ще ви пиша на ЛС. Цитирай
ditronix Отговорено Юли 15, 2009 Отговорено Юли 15, 2009 А бе ако някой търси германий-обаждайте се!Руски,Оригинал Петров!За сега в почти неограничени количества! Цитирай
bratmito Отговорено Юли 18, 2009 Отговорено Юли 18, 2009 (Редактирано) В схемата електролитния кондензатор на захранването е писан 6В.Увери се,че си използвал за по-високо напрежение! Като вземеш германиевите транзистори пусни едно записче през спийкър симулация,че така трудно се добива представа. Редактирано Юли 18, 2009 от bratmito Цитирай
MARK B Отговорено Юли 20, 2009 Отговорено Юли 20, 2009 В схемата електролитния кондензатор на захранването е писан 6В.Увери се,че си използвал за по-високо напрежение Да не би ценера да е 6,1 V,защото в противен случай нещо схемата на захранването нещо е извън логиката! Цитирай
Linchpin Отговорено Юли 20, 2009 Отговорено Юли 20, 2009 Логично е ценера да стабилизира някакво външно захранване по-голямо от 9.хх волта и няма логика да стабилизира напрежението на батерията. Единственото притеснително е волтажа на филтриращия кондензатор. Кондензатор на 10 волта също ще свърши работа, но аз бих сложил 16в. Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Юли 20, 2009 Отговорено Юли 20, 2009 (Редактирано) По-вероятно ми се струва да е защита от пренапрежение(както и стабилизатор за 9),а кондензаторът да е за над 9В. Редактирано Юли 20, 2009 от Evtim Djerekarov Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Юли 20, 2009 Отговорено Юли 20, 2009 Чудна работа, транзисторите чакат в пликче, а ентусиастът го няма... Да не се е отказал? Цитирай
MARK B Отговорено Юли 21, 2009 Отговорено Юли 21, 2009 Логично е ценера да стабилизира някакво външно захранване по-голямо от 9.хх волта и няма логика да стабилизира напрежението на батерията. Единственото притеснително е волтажа на филтриращия кондензатор. Кондензатор на 10 волта също ще свърши работа, но аз бих сложил 16в. Колеги,ИМА логика да се стабилизира напрежението на батерията.Това осигурява еднакво изкривяване на сигнала.Американците НИКОГА няма да сложат елекролитен кондензатор на 6V,ако напрежението е 9V.Съжалявам,че нямам данни за ценера ,а едва ли е мислено за външно захранване-ще вкара голям брум.Нека ако може да вземе отношение PARNI VALJAK. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.