Jump to content
Българският форум за музиканти

Как записвате?


Hillbilly

Recommended Posts

В студио не съм срещал продуцент или записващ инжинер да каже: "Достатъчно, този първи опит беше идеален, това беше ТО - нямаме нужда от повече...".

 

ай мнение по записа от подписа ми.

Аз съм продуцент. И всичко е 1ви тейк.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 42
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

Аз когато записвам/у дома/ драсвам ритъмите на един тейк и солата на друг, при мене проблем също е червеното копче "РекордЪ" щото когато си свиря за практис преди записа да видя дали се получава, звучи супер а на записа дръвено,по-дръвено,най-дръвено, някак като се записвам успявам да си убия пешъна до край , все едно съм на зъболекар :cheers2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз с 'наслагване' :)

ама след 3-4 тейка нещата, съм забелязал, отиват на зле. Ако не става все още, оставям най-читавото и почвам да се занимавам с нещо друго. Като се върна пак на въпросната част, обикновено нещата хич не ми изглеждат толкова зле :) и рядко се случва да презаписвам в последствие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изсвирвам отделните партии, после ги събирам. Другото ми се струва много нелогично. Ако не можеш да изсвириш дадено нещо добре, продължаваш да го репетираш и да търсиш най-доброто звучене и изсвирване. Така малко по малко се губи емоцията и изсвирването вече не е готино. Омагьосан кръг :). Ако можех да си излея чувствата от първия път... Мечти, мечти. Ако ги излея, значи не записвам :).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам дали на някой се е случвало, но при мен често се получава така. Опитвам да запиша нещо и го свиря 2-3-до 5 пъти и все не съм доволен. На път съм да си помисля, че хич ме няма и трябва да се гръмно. Зарязвам го. На другия ден, като се пробва,м става от раз без проблем... иди че разбери.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам дали на някой се е случвало, но при мен често се получава така. Опитвам да запиша нещо и го свиря 2-3-до 5 пъти и все не съм доволен. На път съм да си помисля, че хич ме няма и трябва да се гръмно. Зарязвам го. На другия ден, като се пробва,м става от раз без проблем... иди че разбери.

Идентичен случай у наше село. :thumbdown: И не само за записи, мъча се да изсвиря нещо и не става, и не става. На другия или по-другия ден - с абсолютна лекота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен пък ми се получава от прима виста, рядко правя тейкове - само при сериозна грешка(ако много се чува). Обикновено избирам най-мръсния тейк, щото е най-чувствен, а това личи. Докато записвам викам, крещя, куфея - абе като на живо се вживявам. Нямам група и си измислям нещата сам, на части. Бой, батка, докато поеме. Солата ги оставям за като се напия- и пак бой, от воле - няма мисъл, чист адреналин. На другия ден, в неделя обикновено, пооправям нивата, драскам баса, излупвам бирибанките и тва е. Но по принцип съм против стимулантите, такова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В студио не съм срещал продуцент или записващ инжинер да каже: "Достатъчно, този първи опит беше идеален, това беше ТО - нямаме нужда от повече...".

 

ай мнение по записа от подписа ми.

Аз съм продуцент. И всичко е 1ви тейк.

 

Роко, ама всичко и винаги само с един тейк? :) Евала!

 

Има просто обяснение за разминаването ни: просто аз не съм попадал на куражлия продуцент като тебе (а може и ти да не си попадал на скапан музикант като мене :) или като тия, с които съм работил когато съм бил от другата страна... )

 

Никога не е късно -

:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, аз пък повече записвам на части. Целта в крайна сметка е да звукне добре парчето, пък как е направено е друг въпрос. Обикновените слушатели не питат на колко части си записал солото. А за проблема с "червеното копче"  - това си е доста разпространен психологически ефект, при мен не толкова, но при доста мои познати примерно го има. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Голямата драма на местните режисьори, муз. продуценти и т.н. е липсата на опит.

Сиреч когато един човек не е много наясно какъв точно трябва да бъде крайния резултат, седи и се пули и се чуди какво е пропуснал и дали аджеба не му липсва нещо. След техническата част на нещата (може и преди, а най-добре едновременно) има и някаква идея която трябва да бъде защитена. В моя случай е песен от 85-та година. Нито техника имам, нито време, нито пари, нито ъкъл достатъчно, да се надскачам с Металика! Добре е да има някакъв критерий, който да подържаш (става дума за целия отбор, който участва в реализирането на една продукция) и всяка отделна брънка по-веригата трябва да е запозната с концепцията на въпросния продукт. Не аз да искам античен саунд, а звукара да помпи с компресьори до припадък изтънелото, леко изкрънчено кубенце. С часове съм седял над тъпата клавиатура с десетки решения в главата чакайки някой виден творец да роди топлата вода и да споделя:

"- не, не...не така!

- Как ве п...ка майна? - отговарам мило

- ми не знам ама така нещо ми липсва...

- Липсва ти ъкъла да ти го ..... до сливиците!"

И никой местен другар не разбра, че времето се плаща, сиреч производството е скъпо и няма време за размотаване от типа:

"- Дай само да пробваме" или "Я виж какво може да пипнеш", или "Аааааааа не става... вЪрни, вЪрни (Асене! примерно).

Поради сериозната дупка в стажа се получават и не доразуменията.

Звукарят е убеден, че знае всичко за звукозаписа и не обръща внимание на концептуалните приказки, които му реди автора (респективно продуцента), кима тъпо, вика "Добре 'е, добре 'е" или "Аз 'найшкойсъм ве? Аз съм записвал Лили Иванова" и продължава да си плющи по една от двете схеми, които ползва за П. Панайотов и за Щурците едновременно. През това време абсолютно неспособния, да си защити тезата продуцент (респективно автор) понеже е неподготвен на предварителния кръг, започва да кърши ръце, да плюе записвача и да хленчи как не го разбират. И последно. Просто не трябва да се подценява предпоготовката. Не сме Лед Цепелин да записваме в студиото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Поради тази причина, Роко, е добре да се записва при човек, който познава музиката ти./ Е, те това е сериозният проблем, както си забелязал./ И освен това като влезеш в студиото е хубаво вече да знаеш какво искаш като краен резултат. Много важно е също, очакванията на музиканта да не се разминават с възможностите му.

И не можем да очакваме много добри резултати, когато нямаме достаъчно студийно време, респективно финанси.

Редактирано от yotzzo
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поради тази причина, Роко, е добре да се записва при човек, който познава музиката ти

И аз т'ва казах де. Дори го броя като част от оркестъра понеже малко сме широките специалисти .Предвид имам буферното звено на техническия изпълнител. Трябва да изключително добре да познава технологията, за да има възможност да не мисли неща: -Ъъъъъ знам го тва, ей сега ш'се сетя (не сме на изпит във ВУЗ), а да участва в цялостния процес, което включва и концептуално-фиолософската страна, плюс огромната обща култура и познаване на стилове, жанрове, групи, инструменти, изпълнители, различните китарни строеве и т.н., и т.н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не сме Лед Цепелин да записваме в студиото.
Нали се сещащ откъде им тръгва името- една голяма звезда им обяснява,че тяхната група ще успее в музиката,когато оловен цепелин полети ..
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скоро приключихме, с еднин от проектите, с които свиря, първия албум на формацията (дано не е последен :greenball: ). Записите продължиха 5 дена, от 9 до около 21 часа всеки ден, с по две почивки, за обед и за кафе привечер. Записахме общо 8 парчета, всяко по 5-6 пъти, като по един тейк остава за крайния вариант, с някои минимални корекции, когато същите са необходими. Не сме използвали кръпки, просто защото умишлено свирихме без кликове и други подобни миди истории, идеята беше да се запази максимално интеракцията и по живото звучене на групата, на някои места има наслагвания, където е необходимо от гледна точка на аранжимента. Човека на пулта, който се явяваше и съпродуцент, си разбираше много от работата, същият е действащ джаз пианист, а също и всеки от групата беше съвсем наясно какво иска и как да го постигне, що се отнася до саунд , свирене и техническо обезпечаване, поради тези причини работата вървеше гладко и на ниво запис много задоволително. От 20ти до 29ти (Април), продукцията ще бъде миксирана, като всеки от свирещите трябва да бъде в студиото поне един ден, за да работи заедно с тон инженера върху личния си звук, като част от общото звучене ( баланс, ефекти, дребни корекции при нужда и тн). След миксирането, материала ще бъде изпратен в едно мастеринг студио, за по нататъшна обработка.

 

Та моето мнение за записите е общо взето следното. За добри резултати е нужно, добро студио, добро материално обезпечаване (нструменти и тн), познаването му от съответния музикант, кадърен човек на масата с копчета, който не само си разбира от жиците, но е и музикант и то добър, а също има отношение към записвания стил и то съвременно такова, а не от преди двадесет години например. Може би най важното е обаче записващите да са наясно какво точно искат да запишат, как биха искали да звучат и как да го постигнат, колкото по наясно са същите с тези аспекти, толкова по качествен е продукта и по малко време заема реализирането му. Защото студийното време е скъпо. В нашия случай цената е около 7000 (5500 франка) лева за рекординг сесията, а това е много евтино на фона на високо бюджетните студийни продукции.

 

Иначе що се отнася до записването на парче, използвам го, когато е финансово оправдано, в смисъл при писане на поп продукции например, никога почти не свиря нещата на цяло докато станат, по скоро записвам няколко тейка и оставям продуцента и тон режисьора да си ги сглобяват както преценят, обикновенно това се прави по тяхно желание, за да се пести от хонорара на записващия :D . Що се отнася до сола ги свиря винаги цяли и никога не си ги измислям, крайната ми цел е, да мога да импровизирам солото на достатъчно високо ниво, измислените сола ми стоят дървени и са ми откровенно скучни, още повече че винаги си личи , че са измислени.

Точно от тази гледна точка мисля, че човек никога не трябва да свири в студио с повече от 50 % от възможностите си, за да свири с леко ритмично и изразително

 

Що се отнася до домашните записи, те са идеалното ми упражнение , за сериозна работа и макар , че далеч не мога да докарам някакъв сериозен саунд е къщи, поради редица фактори, финансови и акустични ( и социални/съседи ;) ), с удоволствие участвам във форумните джемове. Там вече свиря всичко наведнъж, а напоследък, понеже се измързеливих, взех да правя предимно видео записи, а там и без това няма как да кърпя и наслагвам

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.