Трябва ли да свирим определен стил

[ultramega]

Малко се чудих дали да пусна такава тема, но отдавна ми е в главата един въпрос.

От доста време се занимавам с китарата(10-13 год. не знам точна бройка). Самоук ентусиаст съм Свиря само за удоволствие и то лично (Околните ми не изпитват такова , докато ме слушат )

Там е работатата обаче че с годините ми се натрупват интереси към най рзлични стилове в музиката. Като повечето тийнейджъри-млади китаристи , като малък бях луд по рок, метъл във почти всичките му форми. Междувременно се запалих и по блус. Интереса ми към по фънк фюжън музика не закъсня, а напоследък се заслушвам по джаз. И съответно опитите ми да свиря разни неща са в най различни насоки, от тези които изредих.

Какви са плюсовете от това: Ами разнообразието най вече. За всеки стил се използват различни техники и похвати, които аз опитвам да науча, къде успешно, къде не чак толкова.

Минусите:Ами както забелязвам тук, повечето китаристи , са хванали една посока и се развиват в нея. Отделят време само в избраната посока и постигат резултати. Аз от своя страмна свиря(опитвам се) най различни неща и естествено постигам само пошла посредственост.

 

Ако ви е интересно да побеседваме по въпроса, а ако ви се стори тъпа тема, тя сама ще си отде, като не и обръщаме внимание...

[lizardman]

Резултат се постига, не като се свири определен стил, а като се свири музика.

[ultramega]

^Не думай

[blackened]

Преди време провеждах разговор, засягащ тая тема.

Аджаба, ний какво праим?

Art for art's sake?Или art for your sake?

Всеки малко или много е повлиян от това, което харесва. Ясно е че няма да правим революция в музиката..топлата вода вече е открита. Въпроса е, дори да не харесваш даден стил.. да имаш идея или дори бегла представа какви похвати и техники се използват. Това винаги е полезно, най-малко за обогатяване на музикалната ти култура.

Но някаква линия трябва да има. Ако започнеш да се разскъсваш между различните стилове, според мен резултатът няма да е особено добър. Мисля, че правилната стратегия е плавно да се преминава от едно ниво на друго. Примерно ..почваш да свириш рочец, не докато ти стане скучен, а докато го усъвършенстваш до ниво, което смяташ че ти е, ако не максимума, то поне едно задоволително такова. После, хеви метъл мадафака. Пак същият принцип. После нещо друго. Не казвам че трябва изоснови да се изучават всички стилове, все пак ти имаш някаква индивидуалност, някакъв вкус. Докато свириш хеви например, като ти гръмне главата от бичкия, няма нищо лошо да прегледаш някое блус парче, което пък те е грабнало съвсем случайно докато си пийваш чайчето в някое кафе. Отнесох се..

Тая работа със стиловете...е супер индивидуална според мен, за това няма да се очудя ако бида публично линчуван за тия ми изказвания. Но ако се лашкаш от един стил на друг всеки месец...някак не мисля как ще усвоиш всичката тази материя, освен ако не си някакъв вундеркинд.

Хубаво е човек да се развива всестранно. Но..за съжаление всичко си има граници..

Темата е хубава впрочем.

[TONY]

Твърдо не.

Според мен нещата се свеждат до колко широко скроен си.

Аз съм много сходен случай. Повече самоук ентусиаст, малко ходил и на уроци.

И аз свиря най - вече заради личното си удоволствие, не за да се доказвам на някой.

И някакви творчески пориви, които са в мен.

Агоп, аз съм ти фен, ако ти бях комшия нямаше да недоволствам.

 

И аз първоначално бях върл металист, какъвто си и оставам.

С течение на времето, започнах да харесвам и неща извън метъла, да ги слушам и да се опитвам да ги свиря (когато имам възмост, по малко и без претенции). Ритъм енд блуз, джаз, фънк, брит поп, класика и др. Красотата ( в частност за музиката) има различни проявления.

Хубавато е в индивидуалноста. Както казваш, някой си хваща една насока, движи си по нея и си постига резултатите. За него това е правилният път, това са неговите интереси и всичко е ок.

Ти си мислиш (колебаеш се, чудиш се дали), че " разпиляването" пречи.

Редки са случаите на експерт във всичко. И то става дума вече за истински професионалисти.

 

Конкретно за мен - ако си свиря само Металика - Мейдън - Джудас, там съм много по в собствени води

и личният ми критик, по малко би имал право да ме критикува. (справка - имам кавър на Айрън Мейдън в форумският gmail). Аз обаче искам да не съм кон с капаци, опитвам се да свиря това , онова, правя грешки и тн. И съм си ок със себе си. Нещата с малко "копане" трудно се доближават до идеални,

особено, като се разпиляваш стилово, губиш време ( не си някакъв супер организиран, какъвто съм аз-неорганизиран), не "работиш" музикант (което би трябвало те форсира да дадеш максимума от себе си).

Не можеш да избягаш от себе си. Като те кара отвътре на стилово разнообразие, продължавай така

и не му мисли кой къде стигнал.

[rainroom]

Знаеш ли, аз точно преди минути слушах твоето парче в "авторски" и наистина го харесвам... Готин метъл, направен с вкус... Предполагам че ако имаш добър вкус и за останалите неща, които казваш че свириш, биха могли да се получат страхотни неща и то надрастващи определен стил... Сещам се за Atheist - смесили дет метъл с джаз - с единствен албум преди 15 години ли беше и до днес са култ! Друг въпрос е, че може би идеалния вариант е да имаш корени в определен стил, който да надграждаш... Ако трябва пак да дам горния пример - все пак Atheist е дет банда, част от съответната сцена и тежаща там истински... едва ли някой който слуша джаз се интересува от тях, хехе.... За мен пропорцията е 70% принадлежност към определена сцена и естетика - със съответните клишета, 30% разчупване на клишетата с останалите ти увлечения

[bony]

аз съм същия

свиря от доста години,харесвам всички стилове,и се опитвам да свиря от всичко

но колкото и да дълбая си оставам пълен некадърник

 

мисля че самоук ,добър мъзикант не може да стане,винаги ще си остане посредствен

колкото и да се мъчи

ето примерно моите условия ,за добър музикант

 

1 да се роди в семейство на музиканти и да почне обучението си от 4-5 годишен

 

2 да има добре развит мозък който да поема цялата тая теоретична информация като попивателна

 

3 да има желание и да се занимава мин по 6-7 часа на ден само с музика

а не да ходи по заведения ,и да чете форуми

 

4 да има пари за да си плати качествено обучение в колеж като Бъркли например

 

5 малко талант

 

6 развити двигателни функции ,все пак трябва бързини да се свирят точно и без грешка

 

и т.н.

[blackened]

аз съм същия

свиря от доста години,харесвам всички стилове,и се опитвам да свиря от всичко

но колкото и да дълбая си оставам пълен некадърник

Офтопик малко..

Ето я класическата депресия на самоукия музикант тип "за нищо не ставам". Абсолютно те разбирам, даже мисля, че книга мога да напиша по темата

Само ще ти препоръчам, следващия път като хванеш китарата се запитай - аз защо свиря? Защото ми доставя удоволствие? Или само и единствено за да стана добър?

Както по-нагоре беше споменато - няма смисъл да се доказваш на когото и да било.

Музиката е изкуство -> начин на изразяване. Аз лично нямам претенции да бъда дори дрънкач. Обаче идеята да свиря 14587032658 тона в секунда под формата на арпежи, примерно, зад които няма капка емоция ..направо ме отвращава. Искам да се науча не просто да свиря, а да творя. Какво искаш ти - вече ти си решаваш.

Пък нека разни хора да си въртят безкрайно сложните сола и рифове и "аспержи"... не искам никой да обидя в случая, не казвам че сложната музика не може да бъде красива, напротив. Просто сложността и техниката сами по себе си за мен са нищо, ако липсва умението да твориш. А вярвам че във всеки един от нас дълбоко някъде се е загнездило такова.

[ultramega]

bonyХМ..чувал съм за доста добри музиканти , които са самоуки и сега дори са популярни, но това е друга тема.

То е ясно че като ми е хоби, няма как да ставам виртуоз и да правя чудеса. А пък и музиката се прави от музиканти за немузиканти. Има случаи , това което се оценява като добра техника и виртуозност от музиканти, никак да не се хареса на обикновения слушател. И простите неща направени с вкус са красиви и могат да те зарадват.Тъй че божествени нива на развитие не гоня Не че не искам да ставам все по добър, но както казваш и средата на развитие и вродения талант са важни.... Трябва да се работи с наличното няма как

 

rainroomСлушал съм го тоя дет с джаз елемнти на Атеист. Наистина са креативни тея А имаше едни българи :Нихилист, основно свиреха грайнд кор но го смесваха и с джаз и с пънк и кво ли още не ...

 

TONY Аз че ще карам така , то за мен си е ясно Интересно ми е да чуя и други мнения и затова питам, не че ще успея да променя нещо в себе си, благодарение на това.

 

ПП. blackened е писал междувременно...

Редактирано Март 5, 2008 от ultramega

[fLiSk]

Едно мнение от мен.

 

Аз съм мелез на Н-та.

 

Онзи ден вътях някакви дет рифове, вчера се опитвах да извадя електронен звук, тази сутрин след кафето преди да отида на работа мъчех безуспешно някакви джаз стандарти.

 

Обаче

 

1. На мен така ми е по - интересно. Въпреки че хич нямам оправия и не съм на ниво.

 

2. От време на време се усещам как подпъхвам някой тертип дето оня ден съм го научил като съм се опитвал да свиря Death, днес като се опитвам да свиря Уес Монтгомъри. И това ме радва.

 

Профита са много малко хора. Ако си профи трябва да се ограничиш поне до някаква степен стилово, според мен не толкова за да умееш повече неща, колкото за да се справяш по - бързо с разучаването на нови парчета и студийната работа.

 

И тъй като явно всички, които се изказахме до тук свирим за кеф, най - важното е да се кефим, а това явно става като си играем с много стилове. Съзнателен избор

 

Макар че темата е малко в посока говорилня.

[MrDeath]

Не бе що да е за говорилня, все пак тук не мисля, че трябва да се обсъждат само неща като "Сиймор дънканите ми нещо пращят" или "Ае пичове, флойда не връща точно". Тва е една не лоша тема, караща те да се позамислиш малко. И след като прочетох всички постове, вече малко се пообърках и забравих какво точно искам да напиша хахахах. За това само ще подкрепя flisk относно това, че повечето тука свирим за кеф и наистина, което ни е на душа тва тряа да свирим, колкото и да не се получава. Айде на всички, че тея кебапчета нещо много сухи.

[ultramega]

Абе да ... свирим за кеф

Кеф, кеф, ама както каза един мой стар познат, той кефа идва , когато започнат да се получават нещата.

[DJ SKRATCH]

Според мен е невъзможно един музикант да свири еднакво добре всякакви стилове. Ясно е, че всеки си има характер и каквото и да свири все ще носи някакъв собствен отенък. Аз за себе си съм забелязал, че се влияя от нещата които слушам в дадения момент(ако слушам хип хоп - ми се свири хип хоп, ако слушам гръндж ми се свири гръндж и тнт.), но за да се постигне нещо повече, може би човек трябва да се профилира в един или няколко близки стила.

[fLiSk]

^

 

Човек малко или много се насочва постепенно и се развива в определен стил. Според мен това си става и без да се стараеш нарочно.

 

Това най - силно си личи при импровизации.

 

Аз например като почвах да свиря почнах заради RATM.

 

И все още когато седна да свиря без да мисля, така просто да раздрънкам набързо подемам някой риф ама мотамо Том Морело.

[antonium]

кефа идва кат хвана китарата,

а дали се получава е отделен въпрос

 

а по въпроса за стиловете -

имам си няква представа в главата,

какво да свиря и как, и си я следвам и развивам...

 

до голяма степен е и въпрос на вкус това, което

ще свириш, а вкусове много