невероятните приключения

[ronia]

Невероятните приключения на една песен, чиято мечта беше да стане парче

 

(разказани къде нашега, къде повече)

 

Първа част: Невидимата песен

 

Имаше една такава песен в моя личен куфар. След време я преместихме в куфара на групата. Но тя беше ПРЕСТОЯЛА доста при мене преди това.

 

Куплетът имаше по-различна схема в оригиналната версия, текстът беше някаква романтична боза на английски... Дори не си спомнях какъв е бил поводът да я напиша, а това говори достатъчно зле. Някакво едногодишно ехо от първоначалната идея обаче ме застигна в подходящ момент, сложи ми китарата в ръцете и... водещата фраза в песента неусетно се материализира във вид на хармония и вокална партия с текст. "Не ми се, не ми се, не ми се работи". Задълбаването или по-скоро ПОТАПЯНЕТО в темата донесе един куплет. Много скоро и вторият се получи "по факса".

 

И толкова. Безброй идеи за последен куплет, но все от типа "абе-не-е-това". Трябва да има още по-удачен начин да изразя това, което ми е в главата. Как да направя градация, кулминация, да вкарам ключовата мисъл в посланието? Мога да редя доста добре текстове (доста години се упражнявам вече), ама не искам да намирам каквото и да е решение. Искам нещо по-СПЕЦИАЛНО.

 

Минава седмица, в която си препявам песента, без да има напредък. Нищо страшно. През това време живея, но съм доста по-наблюдателна. Както когато човек се озове на непознато място. Обръщаш внимание на подробностите, защото ще искаш да се връщаш към тях: да описваш, да цитираш, да коментираш... да си СПОМНЯШ.

 

Всъщност писането на текст не е нещо трудно. Всеки го може. Но не всеки знае, че най-добрият текст е този, който сякаш е изваден от устата на обикновения човек, РАЗВЪЛНУВАН от нещо. Достатъчно е и ти да се развълнуваш истински - и да се видиш отстрани.

 

И ето че в един момент си спомних усещането, настроението, искреността... с ТОЧНИТЕ думи! "Не ми отиват толкова мечти на възрастта" беше това, от което изпитах удоволствие, че е "моя реплика".

 

Песента беше СГЛОБЕНА като музика и текст. Трябваше да мине още известно време, за да мога да я "продам" на останалите в групата, които се бъзикат един-друг на тема "оркестранти", но всъщност ролята им е много по-широка и значителна от това да свирят на инструментите си. Трябваше да я издокарам малко, за да хваща окото. В случая - ухото, но все пак...

 

Песента вече не беше невидима: можех да я показвам на околните. Мъкна я със себе си на репетиция и я ПРЕДСТАВЯМ:

 

- Запознайте се - това е песента "Не ми се работи".

 

(следва Втора част: Първата среща)

[Zmejcho]

а как можем да я чуем? Или ще оставиш това за десерт след цялата история?

[valkyr-qsal]

много ме заинтригува..и аз очаквам втората част и развръзката на историята ти

[ronia]

Втора част: Първа среща

 

 

Но да не бързаме толкова. Много грешки са допуснати заради неумението ни да избираме подходящия момент. ТЪРПЕНИЕТО действително е огромна добродетел, която обаче расте много бавно. Незнайно как - в името на изкуството, може би - но този път успях да се въздържа от нахълтване в репетиционната с истерични крясъци "Чуйте, чуйте това!" - и успешно се преструвах, че съм в творческа дупка и ще правя само каквото другите решат, без да давам нови идеи.

 

Песента не знаеше какво да очаква, затова честно казано малко се притесняваше от срещата си с музикантите. Дали щяха да я харесат? Или да я пренебрегнат и да побързат да се отърват от нея? Да я вземат на подбив? Да я помолят да си ходи, за да не пречи? Никак не й беше лесно, докато чакаше УДОБНИЯ момент. Само че докато наблюдаваше как свири групата, тя забеляза колко добра енергия витае в пространството и лека-полека започна да се успокоява:

 

"Какво толкова пък съм се запритеснявала и аз?! Имам доста предимства. ЗА НАЧАЛО, имам български текст, а това сигурно ще им хареса. Освен това съм забавна, имам чувство за самоирония, а и съм си направо остроумна. Е, хармонията ми е от онези, за които се казва, че само човек без музикално образование може да измисли. Но няма да се обиждам, ако чуя такива коментари. Даже напротив - ще го приема като комплимент!"

 

И песничката се усмихна на себе си, след което изчака музикантите да се насвирят и да заявят, че искат да минат на нещо НОВО. Сега беше моментът да проговори.

 

Хитра си беше обаче пустата й песен! Започна с припева, защото знаеше, че той е големият й коз. Ключът към СЪРЦАТА на музикантите. И естествено, не сбърка. Докато стигне до третия куплет, всички вече бяха засвирили заедно с нея.

 

Грейнаха усмивки по лицата. Настъпи оживление. Заваляха въпроси кое-как-защо и песента беше на седмото небе. Тя получи много повече ВНИМАНИЕ, отколкото беше очаквала. В този момент изтече времето за репетиция и макар че всички бяха разочаровани, не забравиха да приберат "Не ми се работи" в куфара на групата, като грижливо я сложиха най-отгоре.

 

(следва Трета част: С теб се познаваме)

[sa6tiat]

Давай, давай продължението!

[ronia]

Трета част: С теб се познаваме

 

 

Пианистът носеше препълнения куфар без всякакво усилие. Беше му леко и на душата, и на ръцете. Подсвиркваше си весело, докато поставяше клавира на стойката, загряваше пръсти и наливаше винце, купено от кварталния магазин. Останалите започнаха да се събират, бъбрейки безспир за РАЗНИ неща, които им се бяха случили през последните няколко дни. Скоро всичко беше готово за началото на репетицията.

 

Песничката наблюдаваше през един процеп от вътрешността на куфара какво става наоколо. Беше й любопитно как тези петимата бяха стигнали до положението, в което се разбират с ПОЛОВИН дума. Толкова различни, но си общуват на някакъв закодиран език, който все ги кара да се смеят. Искаше й се да може огледа и съдържанието на вещите около себе си, но беше твърде тъмно, а и не можеше да мърда много-много. Предпочете да затвори очи и само да слуша...

 

Отвън зазвучаха мелодии, които не беше чувала преди. Колкото и да бяха непознати за нея обаче, тя ги чувстваше някак БЛИЗКИ и разбираше какво имат предвид. Една се перчеше, друга беше умислена, трета нещо се цупеше. Имаше и няколко развеселени приятелки, които се носеха вкупом и се надприказваха шумно и безгрижно. Песничката се замисли как ли изглежда тя самата отстрани и дали някой ден щеше да стане приятелка с другите. Силно се надяваше това да стане, защото чуваше колко добре се чувстват те заедно.

 

В този миг я обля силна светлина. Бяха отворили куфара. Китаристът я извади от него, повъртя я в ръце, показа я на другите и попита: - А тази ПОМНИТЕ ли я?

 

Естествено, че я помнеха. Нали се беше представила предишния път. Но не беше останало време за подробности. Ето защо й дадоха думата да разкаже малко повече за себе си. Тя охотно им разказа куплетите си, после и припева, като спираше от време на време, за да се увери, че всички разбират и приемат това, което чуват. Когато приключи, песента усети ИЗПИТАТЕЛНИТЕ погледи върху себе си. - Какво става, не ви ли харесвам вече? - почти се разплака тя.

 

- Нищо подобно! - побързаха да я опровергаят музикантите. - Харесваш ни, много даже. Но не можем да те пуснем да скиташ така.

- Защо? Какво ми е? - боязливо попита песента.

- Амиии... - замънкаха те. - Ти звучиш чудесно, но има един проблем. Много си... ГОЛА.

- Така ли? Нямах представа - поруменя тя. - Облечете ме тогава. И по-бързо, защото умирам от срам!

 

Те обещаха да се постараят, но й дадоха да разбере, че и от нея се изисква много. Тя трябваше да им помага в избора, без да капризничи ИЗЛИШНО.

 

(следва Четвърта част: Какво имаш предвид?)

Редактирано Ноември 23, 2007 от ronia

[sa6tiat]

Тоя подлистник е мноо интересен.

[A-L-A-D-I-N]

мм!?! Това да не е нещо като Хари Потър с много продължения?

 

или сапунен сериал.... ще следя развитието...

[CorvusCorax]

Кремена, ако издадеш историята, искам копие с автограф! И давай, побързай с продължението, че нямам търпение да разбера какво се случва нататък... (не знам как ще ходя на работа днес, не знам как ще работя, като ще си мисля само какво ще стане в следващата глава...). И да знаеш, че ако има отворен финал, повече не те познавам

[ronia]

Четвърта част: Какво имаш предвид?

 

 

Няколко дни по-късно песничката се познаваше отблизо с всички останали в куфара на групата. Те бяха изключително дружелюбни с нея. Всяка й УСЛУЖИ с по някоя дрешка, защото "Не ми се работи" очевидно се смущаваше от оскъдното си облекло. Странно защо всички повтаряха, че помагали само временно да скалъпи положението и че тя също един ден щяла да бъде издокарана като тях - в своя собствен уникален стил. Тя се чувстваше добре и така, но благодареше за думите им, защото от тях бликаше загриженост и топлота. Явно нещо й убягваше...

 

Когато барабанистът отвори куфара, ухилен до ушите, тя започна да разбира за какво става дума.

 

- Намерил съм ти идеални обувчици. - Той бръкна в кутията, която носеше под мишница. - Дай да видим дали са ти ПО МЯРКА.

- Ами тези? - посочи към краката си песента.

- Нали ти казах, че скоро ще имаш нови, направени специално за теб? - обади се другата песен и й помогна да ги свали.

 

Барабанистът тръпнеше да види как ще й дойдат обувките.

- Кажи сега, удобни ли са ти? Разходи ги малко напред-назад, защото още са твърдички.

- Май ще трябва да ги понося известно време, за да се ПОРАЗЧУПЯТ?

 

В този момент нахълта и басистът.

- Не може да ходиш с толкова стара пола. Ето - нося ти нова, която много ще ти ОТИВА на обувките - доволен заяви той. Така и стана: полата й лепна от раз.

 

Китаристът на свой ред огледа песента от глава до пети. Нещо не звучеше особено очарован:

- С полата и обувките горе-долу съм съгласен, но тази харизана ризка въобще не ПАСВА на стила ти. Защо не пробваме с другата, която съм ти приготвил?

 

Песента чуруликаше радостно, докато се преобличаше зад капака на куфара. Когато се появи отново, всички ахнаха. Колко красота се е криела под овехтелите одежди! Стилът й се оформяше все по-добре и - което беше най-важното - вече се усещаше ХАРАКТЕРЪТ й.

 

- Леле, какво парче! - не се стърпя пианистът.

- Парче ли съм вече? - въодушеви се "Не ми се работи".

- Е, не си още. Но ще станеш, когато те ИЗГЛАДИМ - обясниха музикантите.

- Защо не ме изгладите сега? Вече знаете вкуса ми.

 

Щяха да берат ядове с нея.

- Първо ти избираме ТОАЛЕТА, а после те гладим - намеси се басистът. Като най-търпелив, той успя да разсее надвисналото облаче от смущение.

 

Пианистът предложи:

- За да не се притесняваш, ще ти сложа едно палтенце. През него няма да се виждат омачканите ти дрехи.

- Чудесно ми стои! - заключи песента и хукна да се покаже на дружките си.

- Но да не се връзваш на останалите песни, чу ли? - подвикна китаристът. - Те ще искат да си свалиш палтото, защото са ужасно ЛЮБОПИТНИ да видят как сме те спретнали.

- Не си ГОТОВА още да се показваш, затова не им обръщай внимание и си стой с палтото! - посъветва я барабанистът, но нямаше кой да го чуе.

 

(следва Пета част: Огледалото не лъже)

[Steppenwolf]

Ъхъ, ъхъ... Симпантиресно. Дай пет!

[ronia]

Пета част: Огледалото не лъже

 

Песничката се беше свила в един тъмен ъгъл на куфара и хлипаше тихичко. Не искаше да вижда никого. Ако можеше да изчезне, щеше да бъде най-добре. Нейният малък и ограничен свят изведнъж стана толкова лош и несправедлив. Тя беше просто една съвсем млада и неопитна песен, която искаше да се ХАРЕСА на всички. А това се оказа по-трудно, отколкото си мислеше.

 

На предишния ден, когато се върна при своите приятелки, те я посрещнаха възторжено и я поканиха на партито, което си бяха спретнали в големия салон на куфара. "Не ми се работи" бе трогната от тяхното великодушие. "Приемат ме като равна, въпреки че са от съвсем друга класа - много по-ЗРЕЛИ, изтънчени, с положение. Както и да го въртим, те са си парчета, а аз - най-обикновена песничка с три куплета и припев."

 

Увлечена във веселбата и лудите танци, песента се разгорещи дотолкова, че не усети как хвърли от гърба си палтото, подарено й от пианиста. Изведнъж всички застинаха, вперили погледи в нея. Критични и насмешливи коментари се чуваха по адрес на семпличките й, негладени дрешки. Номерът беше проработил и този път. Домакинята на партито се смили над горката песен, приближи се и я загърна с палтото. Бавно я изпрати до вратата на големия салон. Сега песента разбра: беше допуснала голяма ГРЕШКА. Мислеше си, че не пада по-долу от останалите на партито, но се заблуждаваше.

 

- Не се тревожи, скъпа, - вдъхна й кураж "Непознати" - едно от най-старите парчета. - Скоро ще влезеш в списъка на СПЕЦИАЛНИТЕ гости.

- О, не знам дали... - задави се в сълзи "Не ми се работи".

- Ще стане, вярвай ми. Подарявам ти това огледало. Обещай ми да се гледаш в него всеки път, когато ти предстои да излезеш в обществото. И не излизай, докато не започнеш да харесваш ИСТИНСКИ това, което виждаш в него.

 

Когато музикантите отвориха отново куфара, веднага се досетиха какво се е случило. Утешаваха песента дълго и изобретателно. Толкова песни им бяха ревали пред очите, че вече имаха изработен подход. Поеха цялата вина. Казаха, че малко са я претупали. Иронизираха невъобразимо лошия вкус, който те самите са проявили. Уверяваха я, че вече знаят много по-добре какво правят. Даваха всякакви идеи за имиджа, с който един ден песента щеше да БЛЕСНЕ.

 

Тя обаче плачеше безутешно:

- Да, но сега вече всички ме видяха в този ужасен вид. Каквото и да правя, няма да мога да ПРОМЕНЯ мнението им.

 

Музикантите подозираха, че тази мисъл е в основата на нейната драма. Това ги улесни неимоверно. Смигнаха си тайничко и китаристът каза сериозно:

- Права си. Кофти работа. Веднъж като ти тръгне лошо име - край! Ще те преследва цял живот.

- Ох, горката аз! - затръшка се "Не ми се работи". Тя не разбра, че използват момента, за да й дадат урок.

- Чуй сега, недей да плачеш повече. Тук си сред приятели - продължи той. - Никой няма да ти се подиграва, докато се развиваш като песен. Всички са минали по този път. Важното е какво ще излезе от теб, когато станеш парче.

- Можеш да разчиташ на нас! - пригласяха му другите.

- Добре, няма повече да бързам. Само ми кажете какво се иска от мен. За огледалото - ясно!

 

(следва Шеста част, но този път заглавието ще остане в тайна )

[yotzzo]

Ами да,то си беше така и няма грам художествена изнислица,каквото и да си мислите

[valkyr-qsal]

мали..не проверих темата няколко дни и колко много части са излезли!! Браво!!

[ronia]

Между другото...

 

В петте части дотук читателят се запозна с детството на нашата героиня - песничката “Не ми се работи”. Сега спокойно можем да ги обединим в една първа глава - със задна дата, разбира се, поради почти стихийния характер на това спонтанно-възникнало излияние (с основен подстрекател самият musicman – факт, от който той може по своя собствена преценка да се гордее или срамува).

 

Следва Втора глава, в която подрастващата песен минава през тежък пубертет: излизат й младежки пъпки; бяга от къщи; напива се като кирка за пръв път в живота си и изкарва една нощ в изтрезвителното; влюбва се фатално в едно парче; разбива сърцата на няколко други...

 

Кой знае още какви перипетии я очакват по широкия свят, наричан от някои “сцена”.

 

Ще си разказваме в следващата глава.