kitaratapesho Отговорено Ноември 11, 2007 Отговорено Ноември 11, 2007 (Редактирано) Аз пък започнах с неколкократно дрънкане на една кухарка Кремона в училище - бях 9 клас, значи на 15 години. След това един приятел ми даде неговата кухарка Пълдин (която до този момент седеше в колегата Тони Николов, и бая зор видяхме, докато го хванем вкъщи, за да си я вземем - тогава нямаше мобилни телефони). И нещо не ме изкефи и спрях. После след концерта на Дийп Пърпъл (те бяха 2 концерта за 2 дни - ходих и на двата , че даже и перце от Стив Морс си хванах - синичко), реших, че много ми се свири на електрическа китара и тръгнах на уроци при Жоро Мирчевски. Евала на Жорката и за ентусиазма и за търпението - 17 годишен пубер трудно му се обяснява, че нотите са важно нещо. И в крайна сметка след много мъки пак спрях И така до 2001 година, когато реших, че ще е яко ако си взема кухарката като отивам към Камен Бряг. И въпреки предишния си опит, броя това за началото на свиренето ми - въоръжен с 5-6 акорда и една минорна пентатоника (в Ми, разбира се ) , взех да си подрънквам навръх камънаците до морето и този път наистина много ме изкефи. Звъннах пак на Жоро Мирчевски Този път научих нотите. Трудно, но сигурно Походих на уроци, свирех яко и на електрическа и на класическа китара(в силните дни стигах до 12 часа на ден), изкарах едно висше в НБУ, на път съм да изкарам и второто си висше - в чуждоземска консерватория. Да ми се неначуди човек Таблатури никога не съм чел. Е, "никога" е изключително силна дума. Няколко пъти съм си дърпал някакви таблатури в .тхт формат, но така и не успявах да изкарам от тях звук "като на записа" и се отказах. "Минавал" съм и през "С китара на купон" на Юли Марков (и досега ме ебават приятелите ми с тази книжка - звучи идиотско ) - тя беше с таблатура и акордни диаграми - много яко Мисля, че истинското ми започване на свиренето беше, когато се върнах към уроците при Жоро Мирчевски, съотвено почнах да изучавам нотите. Преди това беше просто безцелно дрънкане. Редактирано Ноември 11, 2007 от kitaratapesho Цитирай
kalin1234 Отговорено Ноември 11, 2007 Отговорено Ноември 11, 2007 значи започвам и с моита история преди около месец много исках да си напраим група с моите приятели но беше трудно трябваха ни усилватели китари барабани тонколони и наи важното помещение в което да даваме яка жица това беще почти невъзмовно защото ние сме по на 16 годишна възраст но днеска сутринта утидохме при едни приятелчета които си имат група и ги гледахме как свирят хареса ни много и те ни казаха че могат да почнат да ни учат но трябва да си купим инструментите а от тях е залата усилвателите колонките и учението но идва един също голям проблем китари барабани от каде да си намерим сега преди 1 час се прибрах и се рових по нета за китарки и набарах тва форумче зяпах го малко и реших да се регна слушам метал пънк и тн. пожелаите ми касмет до 1 месец се надявам да си зема китарка и да свиря Цитирай
Hillbilly Отговорено Ноември 12, 2007 Отговорено Ноември 12, 2007 Почнах да си вадим от един касетофон Грундиг/Унитра любимите парчета-нататъка,колкот ми е крив слуха..,а пробвахме с даскал в първата ни метъл група,аз изкарах 3 школи валсчета на Карули и се отказах от тая идиотия на прима/виста ,говоря в мн. число,щото другия китарист се отказа да свири въобще.. Цитирай
Fable Отговорено Ноември 12, 2007 Отговорено Ноември 12, 2007 Моето музикално развитие почна като много малък, когато свирех на някакво устройство, което не се сещам как се казва, но е духов инструмент с 8 клавиша...абе детска работа Там си свирех "Мила моя мамо", "Бяла тишина" и к'вото ми дойде на акъла Мъчех се и да пея и даже ми казваха, че успявам, ама леко ме послъгваха...както и да е. Историята продължи с едно детско синтезаторче, което ми подариха, май за една Коледа беше, и на него пак същата работа - популярни български песнички, каквото чуя се мъчех да свиря. Прецака се моята хубава играчка и реших, че искам друга Купиха ми една Кремона Казанлък, родена малко преди мен самия, за 40 лева. На нея свирих на една струна едновременно, пак разни там мелодии...каквото ми падне. Нямаше кой да ме научи да свиря на който и да е от тия инструменти и на всичко се учех сам, по слух. Зарязах кухарката, защото нямах развитие, пък и явно не ми е било интересно. Нямахме средства да ходя на уроци, пък и си бях лапе, не ми се занимаваше... Тогава на един рожден ден преди 2 години ми показаха таблатури и програмата PowerTab...аз много се зарибих, свирих цяла нощ (докато другите спяха), пръстите ми бяха като минали през месомелачка, обаче още на другия ден си извадих старата Кремона, смених и металните струни с найлонови (а китарата е с тесен гриф, модифицирах я там с разни изолации от кабел, за да не се късат струните от металния опъвач или както там се казва ), впоследствие смених и ключетата...сложих и разни хартийки по магаренцето, за да не бръжди толкова и почнах...И бях егати ужаса Естествено, почнах с House Of The Rising Sun, после Don't Cry на Guns, и така нататък...катерех се по Стълбата Към Небесата Обаче миналото лято работих, изкарах някой лев и си купих един Bullet от Технополис за 250 лева, и оттогава почнах яко да свиря...с малки паузи. Доволен съм от китарката, сега обмислям да си купя едно кубе Fender 15G за 180 кинта, че с тия програми има нисък input сигнал (като е по-висок има адски много шум) и не ми харесва как се свири, а и аудиокартата ми не е high-end...Абе китарата е като жената - щом не реагира на докосването ти, значи нещо не е наред и трябва да се направи промяна В моя случай ми липсват уроци, всекидневни тренировки и читави техника и озвучаване. Цитирай
JimBeam Отговорено Ноември 12, 2007 Отговорено Ноември 12, 2007 Аз пък започнах с неколкократно дрънкане на една кухарка Кремона в училище - бях 9 клас, значи на 15 години. След това един приятел ми даде неговата кухарка Пълдин (която до този момент седеше в колегата Тони Николов, и бая зор видяхме, докато го хванем вкъщи, за да си я вземем - тогава нямаше мобилни телефони). И нещо не ме изкефи и спрях. После след концерта на Дийп Пърпъл (те бяха 2 концерта за 2 дни - ходих и на двата , че даже и перце от Стив Морс си хванах - синичко), реших, че много ми се свири на електрическа китара и тръгнах на уроци при Жоро Мирчевски. Евала на Жорката и за ентусиазма и за търпението - 17 годишен пубер трудно му се обяснява, че нотите са важно нещо. И в крайна сметка след много мъки пак спрях И така до 2001 година, когато реших, че ще е яко ако си взема кухарката като отивам към Камен Бряг. И въпреки предишния си опит, броя това за началото на свиренето ми - въоръжен с 5-6 акорда и една минорна пентатоника (в Ми, разбира се ) , взех да си подрънквам навръх камънаците до морето и този път наистина много ме изкефи. Звъннах пак на Жоро Мирчевски Този път научих нотите. Трудно, но сигурно Походих на уроци, свирех яко и на електрическа и на класическа китара(в силните дни стигах до 12 часа на ден), изкарах едно висше в НБУ, на път съм да изкарам и второто си висше - в чуждоземска консерватория. Да ми се неначуди човек Таблатури никога не съм чел. Е, "никога" е изключително силна дума. Няколко пъти съм си дърпал някакви таблатури в .тхт формат, но така и не успявах да изкарам от тях звук "като на записа" и се отказах. "Минавал" съм и през "С китара на купон" на Юли Марков (и досега ме ебават приятелите ми с тази книжка - звучи идиотско ) - тя беше с таблатура и акордни диаграми - много яко Мисля, че истинското ми започване на свиренето беше, когато се върнах към уроците при Жоро Мирчевски, съотвено почнах да изучавам нотите. Преди това беше просто безцелно дрънкане. ххх мн странно че хората около мене имат перца на Морс :Д Един приятел си хвана и той перце на пърпъл ама неще да ми го продаде... Цитирай
SHARO Отговорено Ноември 12, 2007 Отговорено Ноември 12, 2007 (Редактирано) електриеска като естествена стъпка напред след акустичната с групата по табове, при учителя по ноти всестранно развит съм явно Редактирано Ноември 12, 2007 от SHARO Цитирай
kitaratapesho Отговорено Ноември 12, 2007 Отговорено Ноември 12, 2007 ххх мн странно че хората около мене имат перца на Морс :Д Един приятел си хвана и той перце на пърпъл ама неще да ми го продаде... Хехе, голям праз - аз мойто го подарих на един пичага миналото лято - беше страшен фен на пьрпьл, а пък аз и без това го бях поизпилил от свирене доста, но се виждаше подписа Цитирай
mort Отговорено Април 2, 2009 Отговорено Април 2, 2009 Аз тепърва ще започвам с ел. Преди известно време се мъчех да свиря на старата кухарка на баща ми, но не ми допадна хич. Сега се запалих по блек метъла и (респ) по елкичарата( ) Цитирай
Striker_II Отговорено Април 2, 2009 Отговорено Април 2, 2009 (Редактирано) аз пък свирех на класическа китара в мандолинен оркерстър, докато един ден с "колегите" (тогава бяхме хлапаци и се кефехме на какичките мандолинистки) не решихме, че трябва да създадем група и цитирам: "Да свирим мно'о яко хеви метъл".. тогава се намесиха и бащите ни, които ни дадоха златните Кремони и брилянтните усилватели "Респром C60" с по един 12" говорител в скована талашитена кутия и.... започнахме да се крием по мазетата на ущилището и така потръгнаха нещата В началото ситуацията беше плачевна имайки предвид това, че за пръв път се докоснахме до нещо, което нямаше пластмасови струни... Чуваше се една голяма микрофония. То и ефектите, с които свирехме бяха едни ефекти - моят баща ми го беше "споил" по схема на негов познат - има един Volume потенциометър и малко като се увеличи започва гадното пищене... Та това няма значение.. Дойдоха и времената на неограничения интернет в компютърните зали, където разбрахме, че не Кремона, Орфей и Респром са класиката в жанра.. Събирахме пари от закуски и сурва, за да си купим по един Squier на старо. После се разбрахме, че имало някакви "процесори, които правели китарата сама да си свири"... И така бавно и славно с годините сменяхме китари, ефекти, усилватели, докато открием това, което да ни кефи истински.... Редактирано Април 2, 2009 от Striker_II Цитирай
Slide Отговорено Април 2, 2009 Отговорено Април 2, 2009 (Редактирано) Бил съм на 12 някъде. Сестра ми, която тогава ходеше на уроци по китара, аз, съседите, които пак са момче и момиче, ще правим група.. Единия китарист, другия барабанист.. втори китарист, клавири ще намерим, познати имат родителите ни... Ами аз? Няма място за трети китарист... Айде, басист ще си... От рано ме наредиха. От тогава тръгна на криво работата и исках да свиря на бас. Такъв обаче нямаше. Само един стар акустичен Орфей. На него и почнах де. Много Рейнбоу слушах и вадех бас линиите на 5-та и 6-та струна само. Но пък звучеше яко... После, незнайно как, попаднах на таблатурите. От там и аз "то много лесно, пръстчето тука и готово...". Включиха се и останалите 4 струни... След повече от две години на Орфея, които прекарах и в събиране на заветните 280лв. за Ел.китара (все пак бях 8-9-ти клас тогава..), се сдобих със Squier. Много се зарадвах, когато видях, че са му смъкнали цената на 265лв. него ден точно. Беше последната бройка в магазина и я пробвахме с един учител... После падна голямо дрънкане, та се цепеше... И така до днес. Таблатури, ако ме мързи. И то само ако не съм уверен в слуха си, просто ей така, за справка. Да седна да уча сола по таблатури.. забрави. Ноти по-рядко. Абе, гледаме от слух да го докараме, че най-доволно... Орфея още си стой у нас без две струни. Много сантиментална стойност има. Баща ми навремето ударил от Тото2 та го купил. Набитата цена отзаде още стой. Май 39.99лв. беше, ако помня правилно. Един такъв сънбърст с черно, червено и жълто. Гриф като сап на мотика... Не можеш да хванеш от 15-то прагче нагоре, ама то кой ли ти ги бараше тогава... Екшъна уникално висок, на нищо ставаха пръстите ми. Ама като я хванеше тая китара баща ми навремето, когато имаше повечко мерак, звучеше от нея Пърпъл, АС/DC... До желание опира... Не е като сега: "С по-хубава китара, ще стана по-добър китарист, а и много задобрях за тая, само 21 прагчета има..." или "Е тука не звуча като Ричката, тъпия Гитар риг не мога да го настроя...". За тва и философията ми е такава, че нещата лека полека стават и без да имаш най-качественото и най-скъпото... Редактирано Април 2, 2009 от Slide Цитирай
RZArector Отговорено Април 2, 2009 Отговорено Април 2, 2009 еми почнах директно на ел. китара. Не съм ходил на уроци, всичко си уча сам. Да, с уроци се учиш по-бързо в това спор няма, но аз лично предпочитам всичко да разучавам и откривам сам, защото някакси тогава свиренето ми доставя по-голямо удоволствие. В интернет има много информация, само трябва да знаеш как да я използваш. Първите два месеца ми беше трудно, защото преди това не бях хващал китара и пръстите ми не бяха свикнали, но след много упражнения видях, че не става от раз, а просто трябват много упражнения и търпение и лека по лека навлизаш в същината на нещата. Цитирай
Svetoslav Valkov Отговорено Април 5, 2009 Отговорено Април 5, 2009 Отскоро се занимавам има няма 2 месеца и направо започнах на уроци реших че ще е най-добре да уча от някой който знае за какво става въпрос, а не сам да се мъча... Цитирай
Бицев Отговорено Април 6, 2009 Отговорено Април 6, 2009 (Редактирано) С учител и ноти ! Имаме много общо с Кольо_К и един-двама други колеги: Учител: Ерик Клептън (показва колко съм дърт, бях в гимназията когато се появиха Крийм и сринаха всичко, което знаехме за рок музиката. Такова животно нЕмаше). Кольо все пак е имал 20 касетки, а аз (на един от първите касетофони в историята) имах само 6 ('Орво' - от Източна Германия). Майката съм им... разказал на тия касетки от вадене на парчета. И на няколко грамофонни плочи, които заприличаха на китарата на Уили Нелсън от дране с допотопни дози и игли. Всъщност в първата училищна банда почнах на бас (нали съм си тъп - както се знае от безброй вицове). И Джак Брус не е лека школа за начинаещия басист, може би неговите засукани партии и сола ме насочиха към китарата. Но Ерик ми е останал 'в кръвта' - тогава дори не знаехме какво е блуз, обаче оттогава съм си блусмен. Понеже имаше нелоши китаристи около мене, нямаше вакантни места в бандите, та само в къщи мъчех на кухарка. После в казармата (бил съм 2 пълни години, както си му беше ред тогава) преминах на електрическа и понапреднах. Оттогава изтече много вода - още се уча... Ноти и нищо друго: таблатурите ги сричам и са ми мъка, а и не казват много. Понеже съм също (бивш) цигулар, си четях ноти с лекота още когато в нашенската рок музика никой не четеше (а и таблатурите не бяха дошли на мода). Нотната грамотност ми даде в студентските години известно предимство пред други китаристи - заработих професионално и често получавах и студийна работа, и поръчки за аранжименти (от много малкото източници по онова време). И досега, свирейки предимно за удоволствие и по-често сам със себе си, ми е най-уодбно да си скицирам неща с ноти; дори си пиша MIDI аранжименти с ноти - не ползвам клавиатуре (контролер) с компютъра. Разбира се, с китарен педагог може по-бързо да се напредне, но на младите колеги бих препоръчал да се позанимават самостоятелно - със записите на най-големите 'учители' - героите ни, заради които сме се запалили по китарата. Без таблатури - с ушите: няма по-ефективен начин за комплексно изграждане на музикално мислене и навици. И научете нотите - дори само за ритмиката си струва (а те още много могат да покажат). Дори на уличен език и в 'стил SMS' или стил 'чат' - пак пишете с букви, нали? В музиката нотита са азбуката - научете я поне нея! (Граматиката и правописа са опции по избор ) Редактирано Април 6, 2009 от Бицев Цитирай
Jorko_Beliata Отговорено Април 6, 2009 Отговорено Април 6, 2009 Първо с таблатури и една избомбена кухарка, мосле - с Guitar Pro. Някъде преди 6 месеца напипах видео уроците на Michael Angelo Batio и дръпнах доста, но мен ако питате си требе учител и ноти. Защото и да съм заучил 3-4 по- сложни неща, не познавам нотите по слух и не мога да импровизирам. За истинско даскалуване време едва ли ще намеря, ама тия дето сега почват е хубаво да го имат предвид - таблатурите могат да ви научат да свирите определени неща и толкова. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.